Психологически особености на женската престъпност

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Педагогическа факултет

Катедра по психология, педагогика и
социални дейности

Изпитна теза на тема „Психологически особености на женската престъпност”
(Тема 16 от Конспекта)

Същност на личностните и социално-психологически особености на жените-правонарушители.

Съвременното пенитенциарно третиране на жените-правонарушители е свързано с по-прецизното отчитане на личностните им и социално-психологически особености. В този контекст са и всички послания на известни пенолози, които подчертават категорично спецификата на женските пенитенциарии и опитите за тяхното привеждане в съответствие със своеобразната женска психология и поведение.
Безспорно проблемът е изключително актуален. Но неговото теоретично и приложно решаване се затруднява от съществуващия в криминологията, пенологията и пенитенциарната психология дефицит от изследвания върху жените-правонарушители.
По тези причини трябва да се маркират преди всичко основните проблеми, представляващи изследователски интерес, позовавайки се само в отделни аспекти на конкретни емпирични резултати от сферата на текущата пенитенциарна психодиагностика.
Пенитенциарното третиране е ориентирано към корекцията на наличния криминогенен потенциал, а той може да бъде регистриран чрез проучване на нагласите на жените, склонни към правонарушение по отношение на съществуващите правни норми.

Нагласи на жените-правонарушители към нормите на правото.

Жената, поради функцията си по възпроизводството на потомството, формира изразен егоцентризъм в патриархалната култура и трудно понася загуби за неща, имащи за нея висока личностна значимост. При положение, че подобни стойности са заплашени, тя може решително да прекрачи установените граници, като външно грижливо маскира деянието си или го реализира твърде планомерно. Жената може да прояви голяма решителност, дързост и последователност в престъпната си дейност, когато я схваща като реален изход от проблемната, заплашваща личнозначими за нея стойности.
Жената е по-несвободна от мъжа по отношение на съществуващите норми, тъй като те я правят по-защитим, поддържат статуса и идентитета й. Тази социално-психологическа особеност на жената стои в основата на множество интерпретации за нейната законова релевантност. Но те не могат да обяснят случаите на убийства на бебета и съпрузи, извършени с особена жестокост. Визираните във всяка криминологична справка семейно-битови престъпления са приоритетно свързани с аномалиите във функционирането на традиционния женски модел за съхраняване и утвърждаване на собственото Его.
Очевидно отношението към забраните е амбивалентно, когато те се възприемат като застрашаващи екзистенцията, психологическия баланс и идентитет на жената. В такива ситуации тя показва готовност да ги прекрачи, при това по начин, който привидно се разминава с функционалните особености на слабия, нежния пол. В този смисъл отношението към нормите при мъжа и жената е различно.
Съществува и персонаж на жената-мъж, която е по-автономна, конкурентна и иновационна. Такава жена дава приоритет на кариерата си и е по-малко обвързана със семейната роля. Но старият „сценарий” й се натрапва по безброй пътища. Това прави персоналната й ситуация усложнена. Тя играе нов модел, бори се за неговото утвърждаване, а средата й налага предишната роля. Иновационният риск и ролевата маргиналност в определен момент могат да обусловят криминалния потенциал. Тази мисловна конструкция може да обясни част от престъпленията в служебната сфера.
Развитието на женската престъпност води до въпросът за его-застрашеността, която подтиква жената към извършване на престъпления, но тя е в състояние да стимулира и нейната интерираност към сурогатните форми на затворническата субкултура. В този смисъл в женските пенитенциарни заведения се препоръчителни умерените форми на контрол, които да не предизвикват преживяване на екзистенциална застрашеност при жените и те да компенсират с цената на допълнителна криминализация.
Егоцентризмът на жената има целесъобразен, адаптивен и социалнополезен характер, тъй като е детерминиран от репродуктивната й функция. Основната линия в женското пенитенциарно третиране следва да бъде осигуряваното на възможности за проявяването на женския егоцентризъм в социално-приемливи форми. Подходящо е да се провежда обучение за поемане на персоналните отговорности като форма за социално приемливо функциониране на егоцентризма. Трябва да се стимулират изявите на жената, които поддържат адекватните преживявания на собствения идентитет чрез участие в спортни, културни, квалификационни и образователни програми. Същевременно те ще направят осъдената жена по-релевантна към промените в собствената й социална роля.
Това са основните измерения в пенитенциарния подход, които подпомат съотнасянето на целесъобразния женски егоцентризъм е правните норми, като намаляват неговия криминогенен потенциал.

Личностно-психологически особености на различни категории жени-правонарушители.

Типологичната схема на Куей, с помощта на която се идентифицират противоправните въплъщения на целесъобразния женски егоцентризъм, съдържа четири компонента:

„1. Несоциализиран делинквент;
Делинквент с невротически отклонения;
Неадекватен – агресивен делинквент;
Социализиран, субкултурален делинквент;

Схемата очертава следните варианти:
Несоциализираният персонаж на жена-правонарушител изисква формиране на по-зряла личностна структура, доизграждане на персоналния идентитет, развитие на по-диференцирана способност за оценка на ситуациите, свързана с разширен поведенчески репертоар и по-ефективен самоконтрол. Тези важни цели могат да бъдат успешно постигнати с помощта на бихевиориално-когнитивната стратегия на третиране.

Невротичният персонаж на жена-правонарушител налага преодоляване на личната неувереност, прекалената емоционалност и вътрешни конфликти. Понижаването на невротизма и стабилизацията на самооценката може да се осъществи в рамките на разгърнати консултативно-терапевтични стратегии, които да се използват приоритетно в цялостния процес на третиране. Хиперкомпенсациите при част от невротичните лишени от свобода са свързани с нагласи за всезадоволеност и лично превъзходство. Те могат да да бъдат конструктивно преобразувани с помощта на комбинация от сензитивен тренинг и психодрама.

Неадекватно-агресивният персонаж на жената-правонарушител предполага предприемането на корекционни интервенции за понижаване на свръхчувствителността към отхвърляне и прекомерна фиксация върху негативни преживявания. Необходимо е да се осъществи баланс между когнитивните и емоционални компоненти на нагласите, да се достигне цялостно емоционално хармонизиране, което да разшири диапазона на социалната активност и вградимост. Реализацията на набелязаните корекционни цели следва да става поетапно. Първата стъпка е тренингът за овладяване на гнева и агресията. Последващите крачки представляват съчетание на позитивна терапия със сензитивен тренинг и психодрама при допълването им с формите на общопенитенциарното третиране.

Субкултуралният персонаж на жена-правонарушител визира осъдените – жени с асоциална ценностна ориентация, ефективни регулационни механизми и ниска сензитивност към пенитенциарна корекция. Той има две разновидности – извършващите кражби, представителки на ромския еност, и правонарушителките, свързани с организираната престъпност.

1.3. Социално-психологически особености на жените-правонарушители.

Преди всичко пенитенциарната субкултура инициира проявите на конформизъм и пасивност. Тя размива границите между стимул и санкция, между разрешено и забранено, поради което само личният интерес и удоволствие се превръщат в мерило за всичко, без да са опосредствани от действието на съответните норми и правила. Следователно, подобно поведение се мотивира по същия начин, по който се избира криминален вариант за самоутвърждаване в свободни условия, но това става в свръхконтролираната среда на пенитенциария.
Пълното отчуждение от другите хора зад стените на пенитенциарните заведения, като например затвора в Сливен, получава най-пълен израз във факта, че техните страдания се преъвръщат в източник на собствената удовлетвореност. Развитието на такава антихуманна деперсонализационна нагласа е сериозен индикатор за личностна деградация, която би се превърнала в значителна бариера при реинтеграцията на конкретната правонарушителка в границите на законопослушния социум.
Третирането и поддържането на сигурността в рутинни и екстремални ситуации са пряко свързани с умелото регулиране на интеракциите на пенитенциарната администрация със затворническите лидери. Ивършените до момента социометрични, анкетни проучвания и практически наблюдения показват, че и женската затворническа популация постепенно отново се стратифицира. Оформят се по-различни лидерски персонажи, променя се сферата на влияние на традиционните тартори и възникват нови лидерски ниши, които постепенно се заемат. Всички тези тенденции се нуждаят от по-задълбочено и цялостно проучване, което може да бъде осъществено в рамките на по-глобалния проект за реформиране на третирането в единствения женски пенитенциарий в България.
Загубата на социален статус и дамгосващата, ограничаваща оценка, съдържаща се в присъдата, затрудняват адаптацията на жената-правонарушител към пенитенциария. Това налага специалното разработване на подходи, подпомагащи позитивните форми на адаптация, за да се избегне стабилизацията на самооправдателните защити, развитието на сурогатни форми на семейни интеракции и допълнителна криминализация.
Осъдените жени са твърде чувствителни към информационния обмен. Те умело съчетават конформизма с упоритостта при отстояване на собствените позиции, когато често пъти се появяват конфликтни взаимоотношения. При това активно прилагат манипулативно-дискредитищите стратегии по отношение на конкурентите си.
Острата, макар и прикрита борба за статус в малката група, се пренася и в междугруповото пространство. В самите неформални групи интензивно развитие получават механизмите на подражание, съперничество и самоутвърждаване.
Взаимоотношенията е субкултуралните затворнически групи се характеризират с ригидност и стремеж да се елиминират промените. Това поражда допълнителна дехуманизация, отчуждение от социално-позитивните ценности и в крайна сметка се стига до задълбочаване на криминализацията и личностна деградация.
Преодоляването на представените негативни тенденции, свързани със социално-психологическите особености на жените-правонарушителки, е част от реалната дейност на пенитенциарния екип в затвора в Сливен. Тя се нуждае от допълнителна супервизия и подробен анализ, за да послужи като основа за по-цялостно реформиране на използваните пенитенц