Съшност и функции на правото

1 въпрос СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ПРАВОТО

І. Същност.

Смята се, че правото е една съвкупност от общо задължителни правила за поведение /норми/, които се създават от оправомощени държавни органи и чието изпълнение е осигурено от държавата, включително чрез нейната принудителна сила. Тоест, правото е сбор от правила за поведение във всички страни в живота, определени в правото.
Правилата са общозадължителни, а не препоръчителни, за разлика от морала, който става общоприет от обществото. Тук правото се налага независимо от желанието и нежеланието на хората. Правото е скрепено с възможности на държавата да налага това на обществото- психологическо въздействие, пропаганда, манипулация, даже и чрез принуда, макар и рядко.

ІІ. Функции на правото:

РЕГУЛАТИВНА функция. Чрез него се организират, уреждат най- важните страни на обществените отношения;
ЗАЩИТНА функция. Чрез него се защитават правата и законните интереси на гражданите.
ДИНАМИЧНА функция. Това означава, че правото отговаря относително бързо на нуждите на живота и се променя;
ПОЗНАВАТЕЛНА функция. Чрез него най- добре се опознава историята на един народ.
Правото е само една от регулативните системи на обществото. Заедно с него животът на гражданите се регулира и от
правилата на морала /дълг, чест, достойнство, справедливост/;
правилата на обичаите и традициите на народа;
правилата на религиозните догми;
правилата на норми на обществените организации /корпоративни норми- на група хора.
Общото между всички регулативни системи е, че те са правила за поведение, че те са предназначени да осигуряват едно единство в постъпките на хората и да ги насочват към определени цели. Но между тях има и много различия- исторически, по силата на въздействието.
Същественото е в тяхното взаимодействие и взаимно въздействие. Много често нормите на различните регулативни системи действат паралелно с общи цели и насоченост. Правото от своя страна включва в своя кръг отделни норми на регулативните системи и ги прави общозадължителни, а не пожелателни. От своя страна другите регулативни системи укрепват правото. Например моралът приема, че всичко, което е противозаконно, е и неморално.

2 въпрос ПРАВНА НОРМА

ПРАВНАТА НОРМА е едно правило за поведени, включено в правен акт, създадено от компетентен или оправомощен държавен орган. Тя има общозадължително действие и е скрепена с възможност за принудителното й изпълнение.
Структурата на правната норма се състои от:
ХИПОТЕЗА- “АКО”;
ДИСПОЗИЦИЯ- “ТО”;
САНКЦИЯ- “В противен случай” .

ХИПОТЕЗАТА е условието, при наличие на което възниква правилото.

ДИСПОЗИЦИЯТА е самото правило за поведение, изразено главно чрез права и задължения.

САНКЦИЯТА е неблагоприятната за едно лице последица от неизпълнение на задълженията.
Например “Ако” е сключен договор за продажба, “То” купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта, а продавачът да получи цената и да предаде вещта. “В противен случай” ще му бъде наложена санкция.

ВИДОВЕ ПРАВНИ НОРМИ

І. РЕГУЛАТИВНИ
задължаващи- насочват към активно поведение;
забраняващи- Наказателния кодекс;
оправомощаващи- създават права и предоставят на лицето възможност да ги ползва или не.

ІІ. ЗАЩИТНИ- защитават законните интереси на хората.

ІІІ. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ- обслужват и регулативните и защитните. Биват:
Общозакрепителни правила;
Колизионни /идва от колизия, което означава противоречие/- те разрешават противоречията.
ІV. СПЕЦИАЛНИ /Например има текст за кооперациите в Търговския закон има и отделно създаден Закона за кооперациите/.
V. ОБЩИ
VІ. ИМПЕРАТИВНИ /идва от империум, което означава власт/. Те са задължителни;
VІІ. ДИСПОЗИТИВНИ- тези, които се прилагат само ако лицата по едни отношения не са договорили друго.

Правните норми се включват в правни актове.
Правните актове са следните:
НОРМАТИВНИ- Конституцията, законите, подзаконови. Например Постановления на Министерски съвет, правилници, наредби и инструкции;
ТЪЛКУВАТЕЛНИ- обясняват смисъла и съдържанието на нормативните и са свързани с тях, нямат самостоятелно действие. Издават се от органа, който издава нормативните.
ПРАВОПРИЛОЖНИ- издават се от оргинати, които пряко прилагат правните норми- изпълнителната власт, административни органи, съдебната власт.
АКТОВЕ НА АВТОНОМНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ- тук не са държавни органи, а гражданите; сделки; договори.

Нормативните актове се прилагат във времето, в пространството и спрямо лицата. Във времето влизат в сила или в действие 3 дни след публикуването им в Държавен вестник, освен ако в тях има посочен друг срок. Те действат спрямо лицата, за които се отнасят. В пространството действат върху цялата територия на държавата и по изключение за части от нея.

въпрос 3
ПРАВООТНОШЕНИЕ-понятие, основни елементи, видове и съдържание

Правоотношението е една обществена връзка между лица, създавана по силата на на правната норма, която се характеризира с права и задължения.
Елементите на правоотношението са:
СУБЕКТИ- тези, които могат да влизат в отношения;
ОБЕКТИ
СЪДЪРЖАНИЕ /права и задължения/.

Видове правоотношение:

- РЕГУЛАТИВНИ
- ЗАЩИТНИ
- правоотношения от АКТИВЕН И ПАСИВЕН тип- това са отношения когато някой извършва действия /активен тип/ и когато някой се въздържа от действия /пасивен тип/.
- ОТРАСЛОВИ правоотношения- зависят от характера. Биват стопански, семейни, застрахователни, данъчни и други.
- ОБЩИ /конституционни/
- КОНКРЕТНИ /между отделни точно определени лица. Такива са договорните отношения.

въпрос 4

СУБЕКТИ и ОБЕКТИ на правоотношенията. ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ- понятие и видове.

За да бъде едно лице субект на правоотношението /правен субект/, е необходимо да има следните качества:

да е ПРАВОСПОСОБНО;
да е ДЕЕСПОСОБНО;
да е ДЕЛИКТОСПОСОБНО /деликт- нарушение/.

Правоспособността е абстрактна способност едно лица да бъде носител на права и задължения. В някои случаи се изисква специална правоспособност.
ДЕЕСПОСОБНОСТ- това е възможността на едно лице реално, със собствени действия и бездействия да влиза в правни отношения /да сключва договори/; да е пълнолетно и да е вменяемо.

ДЕЛИКТОСПОСОБНОСТТ- това е способността на едно лице да носи отговорност при неизпълнение на правни задължения в едно правоотношение.

ОБЕКТИТЕ на правоотношението са онези ВЕЩИ И ПРАВА, във връзка с които се създават правни отношения.
ЮРИДИЧЕСКИЯТ ФАКТ е хипотезата в правната норма, той е едно житейско обстоятелсто, при наличието на което се предизвикват правни последици.

Те биват:
- юридически действия или бездействия. Зависят от волята на човека, например престъплението, сключването на договор и др.
- юридически събития - не зависят от човека, те са случайни за човека, например бедствията.

Самите юридически действия се подразделят на:

престъпления- тези по Наказателния кодекс /НК/;
административни нарушения- тези по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/;
дисциплинарни нарушения- тези по Кодекса на труда /КТ и ЗДС/;
гражданско- правни нарушения- по Гражданско- процесуалния кодекс /ГПК/.
- юридически събития - не зависят от човека, те са случайни за човека, например бедствията.

5 въпрос КОНСТИТУЦИЯТА КАТО ПРАВЕН АКТ. КОНСТИТУЦИОННИ НОРМИ И ОТНОШЕНИЯ

КОНСТИТУЦИЯТА- това е една системна съвкупност от правни норми, които регламентират основните принципи за организация на държавата и обществото, основните права и задължения на гражданите, държавните органи и техните взаимоотношения.

Основните черти на конституцията са следните:

- тя е ВЪРХОВЕН и ОСНОВЕН закон. Върховен е, защото стои на върха на правната система и никой друг правен акт не може да й противоречи. Основен е, защото съдържа основните правни идеи и правни решения, върху които се изграждат другите отрасли на правото.
- Конституцията регламентира не само отношения на Държавата, но и на обществото. Тя е действащо право, тоест не е политическа програма, а живо действащо право.
- конституционните норми не съдържат САНКЦИЯ, но санкцията се съдържа в ЗАКОНИТЕ, приети за изпълнението на Конституцията. Тя най- ярко отразява справедливостта.
- Конституцията е един УСТОЙЧИВ закон, дори НАЙ- УСТОЙЧИВИЯТ. Това се обяснява с неговото предназначение като закон- да създаде правните основи за цял един период от развитието на държавата.
- Конституцията се самозащитава, самосъхранява чрез усложнените механизми за нейната промяна.

Действащата в момента Конституция е тази от 1991г., която се промени през 2003г. В историята на България имаме 4 Конституции:

Първата е създадена на 16.04.1879г.- Търновската;
Втората е приета през декември 1947г.;
Третата е от юли 1971г.
Четвъртата- юли 1991г.

Върху конституционните норми се изграждат конституционните отношения, които са отношения при и по повод осъществяването на държавната власт и реализация на правата и задълженията на гражданите.

6 въпрос
ОСНОВНИ НАЧАЛА /ПРИНЦИПИ/ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО

Основните начала представляват основополагащи идеи и правни решения относно три сфери на отношения:

отношения, свързани с държавата /ПОЛИТИЧЕСКИ/;
отношения, свързани с гражданското общество /ГРАЖДАНСКИ/;
ИКОНОМИЧЕСКИ отношения.

І. ПОЛИТИЧЕСКИ отношения. Основните начала са:

народен суверенитет /държавната власт произтича от народната воля и се осъществява чрез референдуми и чрез избор на държавни органи/;
човекът с неговото достойнство и права като цел на държавната политика;
правовата държава;
равенството на гражданите пред закона.
отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от нейни органи.
принципите на избирателното право- общо избирателно право, равно избирателно право, пряко избирателно право и тайно гласуване;
политически плурализъм- многопартийност;
разделение на властите.

ІІ. ГРАЖДАНСКИ- началата са свързани с
- нормите на семейството и децата,
- труда
- свободните вероизповедания.

ІІІ. ИКОНОМИЧЕСКИ- посочва се, че собствеността в България е публична и частна.
Публичната собственост- служи за задоволяване потребностите на всички граждани и е извън търговския оборот /не може да се продава, заменя/. Субекти или притежатели на тази собственост са Държавата и общините.
Частната собственост- тя задоволява потребностите на отделни лица или търговски дружества и влиза в гражданския оборот. Субекти или притежатели на тази собственост са физически лица, търговски дружества, кооперации, държавата и общините.

Налице са и принципи на стопанската дейност:

еднакви условия за стопанска дейност;
право на стопанско сдружаване;
борба срещу монополизма;
борба за защита на потребителя и
равномерно стопанско развитие на отделните региони.

7 въпрос
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Съвкупността на основните права и задължения определят базата /основите/ на правния с