Депресия

Слайд 1

Психология на развитието
ДЕПРЕСИЯ

Слайд 2

Депресията е едно от най-тъжните афективни състояния.
Арън Бек (1976) дава доста пълна феноменология на депресията:
емоционални прояви - угнетеност, униние, разстройство, потиснатост, нещастие, раздразнителност;
когнитивни прояви - ниска самооценка, загуба на самоуважение, неувереност в себе си, склонност на Аза да разглежда себе си в непривлекателен план;
мотивационни прояви - пасивност, зависимост, избягване, парализиране на волята;
физически прояви - загуба на апетит, разстройство на съня,плач, намаляване на активността, загуба на адаптивност.
Пълна феноменология

Слайд 3

Джон Боулби вярва, че несигурността в привързването, загубата на любовта или на този, който се грижи за детето, води до изграждането на негативни когнитивни схеми. Тези схеми, свързани с преживяването на действителни или въображаеми загуби, със страданието, угнетението, унинието и безнадеждността, разрушават увереността в себе си и усещането за емоционална безопасност, определят и интерпретациите на по-късните загуби и неуспехи, свързани с изграждането на връзките с другите. Трайното свързване на тези преживявания със загубите води до депресия.
Защо възникват депресиите в детството?

Слайд 4

Арън Бек (1976) свързва появата на депресията с ранното овладяване на когнитивни схеми, които задават “себеподценяването” на Аза, загубата на убеденост в бъдещето. Тези негативни мисли обуславят депресивността. Децата, страдащи от депресия, са много повече склонни да обвиняват себе си. Депресивните деца са склонни към негативни заключения. Те търсят причините за негативните резултати в себе си.
Защо възникват депресиите в детството?

Слайд 5

Мартин Селигмън (1975) свързва депресията със състоянието на „заучена безпомощност". Той вярва, че ситуациите, които пораждат депресия, се преживяват като ситуации, върху които е невъзможно да се вземе контрол. Депресията е свързана с обяснения на ситуацията, основаваща се на негативни самообвинителни атрибуции. Този обвинителен стил е резултат от очакването, че резултатите от действията в подобни ситуации не могат да се контролират в бъдещето, което поражда безпомощността, безнадеждността, реактивността и депресията.
Защо възникват депресиите в детството?

Слайд 6

На какво се дължи редуцирането на адаптивното поведение:
ограничаване на положителното подкрепление и възможността за получаване на положителен отговор;
на непоследователността при приемането на наградите и наказанията, което поражда чувството на безнадеждност и безпомощност;
на загубата на положително подкрепление, свързано със загубата на субекта на това подкрепление (Изард, 1980).
Редуциране на адаптивното поведение

Слайд 7

Съществува също определена зависимост между родителската депресия и детската предразположеност към това състояние (Бек, 1976).
Депресивните родители показват ограничени влияния върху своите деца. Те полагат по-малко контрол и понякога реагират агресивно или враждебно към тях.
Депресивни родители

Слайд 8

К. Изард (1980) също описва някои ситуации, които пораждат депресия при по-големите деца:
неуспехите в училище и стремежът към високи бележки;
проблемите, свързани с отношенията с другия пол;
самотата, раздялата с любимия човек, усещането на захвърленост;
неуспехите, свързани с дейности извън учението;
смъртта или заболяването на близък човек;
трудностите във взаимоотношенията с родителите.
Деперсия при по-големите деца

Слайд 9

Депресивните състояния могат да бъдат придружени и с мисли за самоубийство. Но мисълта за самоубийство невинаги е свързана с депресията.
Съществуват различни причини, които карат детето да избере самоубийството.
Една от тях е например, когато детето е в криза и открие, че смъртта е възможност за прекратяване на страданието, болката, безпомощността.
Самоубийството може да се използва и като отмъщение, манипулиране, вик за помощ. Това виждане може да бъде придружено с различни фантазии: как тези, които са ме отхвърлили, сега ще започнат да страдат, да скърбят, да разбират непоправимостта на неразбирането, с което са се отнесли.

Защо детето избира самоубийството?

Слайд 10

Някои събития също могат да подтикнат към самоубийство - загуби на родител, на голямата любов, разрушаване на връзките и преживяванията на самота, безнадеждност и ненужност.
Бунтът и бягството също могат да подтикнат към самоубийство.
Ниската самооценка и породените чувства на неприетост, отхвърленост, неразбраност, жестокост също могат да породят такова желание.
Подтик към самоубиийство

Слайд 11

Съществуват няколко много погрешни разбирания за самоубийството, което затруднява значително възможността да се помогне на детето в тази ситуация.
Детето, което говори за самоубийство, няма да го извърши.
В действителност тези, които говорят достатъчно често за самоубийство, често се опитват да го извършат. Наличието на такива мисли би трябвало да се приеме като знак, че нещата са сериозни.
Всички, които мислят за самоубийство, искат да умрат.
Погрешни разбирания за самоубийство

Слайд 12

В действителност, особено при децата, съществува едно амбивалентно отношение към смъртта. Детето може да използва самоубийството и като начин за манипулиране на другите. Освен това самоубийството може да е породено не толкова от стремеж за прекратяване на живота, колкото от стремеж да се премахне съзнанието, което преживява живота.
Разговорите върху самоубийството могат да подтикнат детето към неговото извършване.
Пораждане на самоубийство

Слайд 13

Много често околните мислят, че ако попитат детето дали иска да се самоубие, с това го насочват към самото извършване. Така се избягват директните въпроси. Разговарянето на тази тема има друг смисъл. Размишленията на детето за самоубийството не зависят от насочеността на отделните разговори. Безспорно много е трудно да се разговаря с детето, което казва: „Аз не искам да живея повече", когато е изпълнено със страдание и празнота. Но детето, което е изпълнено с такива мисли, няма с кого да разговаря за това точно по силата на табуто. Разговорите върху желанието за самоубийство биха дали възможност на детето да осъзнае по-добре своето желание, чувствата, свързани с това желание, и евентуално да опита да открие друго решение за своите затруднения, тласнали го към мисълта за самоубийството.
Пораждане на самоубийство

Слайд 14

Самоубийството се случва без предупреждение.
Детето, което иска да се самоубие, дава достатъчно ясно да се разбере за това намерение. Детето иска да знае, че другите знаят за неговата болка. Много често детето използва самоубийството, за да манипулира другите.
Този, който веднъж е опитал да се самоубие, ще запази това желание завинаги.
В действителност много малка част от младите опитват отново да разрешат своите проблеми по този начин.
Самоубийство

Слайд 15

Стремежът към самоубийство е наследствен.
Причината за това вярване се съдържа във факта, че в едно се мейство може да се срещне понякога повече от един случай. Но това не означава непременно, че желанието за самоубийство е наследствено. Но ако в едно семейство вече е имало случай на самоубийство, това може да създаде известна преддиспозиция, особено ако личността на самоубилия се се приема с възхищение, притежава ценностна натовареност. Така самоубийството може да придобие определена ценност, да се схване като модел на поведение.
Желание за самоубийство

Слайд 16

Съществуват три индикации за желанието за самоубийство:
вербални
бихевиористични
ситуационни.

Индикации за желание за самоубийство

Слайд 17

директни изказвания („Не искам да живея повече", „Ще се самоубия");
недиректни изказвания, изразяващи желание да не се живее („Скоро няма да се чувствам повече наранен", „Искам да заспя и повече никога да не се събудя", „Те ще съжаляват, когато вече ме няма", „Не мисля, че повече мога да се справя с нещата", „Мислиш ли, че смъртта е болезнена?", „Сигурно ще се чувстват по-добре без мен...").
Вебални индикации

Слайд 18

ограничаване или прекъсване на много от връзките с другите и прекъсване на активностите (спорт, училищна дейност, любими занимания...);
неспособност да се завършат започнатите неща, обърканост, преминаване в крайности;
импулсивност или скованост, неспособност за съсредоточаване, чувство на безпокойство, тъга, плач, загуба на съня;
раздаване на някои от ценните притежания, засилване на изкушенията, свързани със самоубийство, увеличаване на употреба ка наркотици, алкохол...
усещане за безсмисленост, вина, безнадеждност, намаляване на себеуважението.
Бихевиористични индикации

Слайд 19

загуба на значими връзки, неочаквани раздели, премествания, семейни неприятности, неприятности със закона, неочаквана бременност, проблеми с училището, лошо общуване с родителите, сериозни физически или ментални заболявания;
чувство на безпомощност, на неспособност за справяне с нещата.
Ситуационни индикации

Слайд 20

Изготвили
Рени Колева
Ралица Попова
Божидара Талева

Слайд 21

за вниманието!
Благодарим Ви

Регистрирайте се за пълен достъп