ЕНДОКРИННА РЕГУЛАЦИЯ ЕНДОКРИННА СИСТЕМА част 2

ЕНДОКРИННА РЕГУЛАЦИЯ
ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
Лекция по физиология
за студенти по медицина

Проф. д-р Златислав Стоянов, д.м.н.

ХИПОТАЛАМО –ХИПОФИЗНА
СИСТЕМА
ХОРМОНИ НА ХИПОФИЗАТА

ХИПОТАЛАМО –ХИПОФИЗНА
СИСТЕМА
ХТ и ХФ функционират като интегрален
невроендокринен комплекс.
В ХТ се отдиференцират три невроендокринни
системи (пътя), чрез които той
взаимодейства с ХФ:
1.Хипоталамо-аденохипофизна
(преднохипофизна ) система.

2.Хипоталамо-неврохипофизна
(заднохипофизна ) система.
3.Хипоталамо-метахипофизна (среднохипофизна)
система (при човека практически липсва).

ХИПОФИЗА
Структурно-функционално ХФ се подразделя на:
Преден дял – аденохипофиза;
Заден дял– неврохипофиза;
Среден дял – при човека практически липсва .
Аденохипофиза Неврохипофиза

ХИПОФИЗА
Особености в кръвоснабдяването
ХТ и ХФ са функционално
обединени от портално
кръвообращение.

ХИПОФИЗА – преден дял (аденохипофиза)
Секреторни клетки и хормони
Ацидофилни червени клетки
(соматотрофи /пи) – СТХ
Ацидофилни жълти клетки (лактотрофи/пи) –
пролактин
Базофилни тиреотрофи/пи – ТТХ
Базофилни гонадотрофи /пи –
гонадотропини (ФСХ, ЛХ)
Базофилни кортикотрофи /пи – АКТХ
Мамосоматотрофи – флуктуираща във функционалната си
активност популация; диференцират се в соматотрофи през
фазите на растеж и в лактотрофи по време на бременността
(Asa S. L., Ezzat S. The pathogenesis of pituitary tumours. Nature Reviews Cancer, 2002, Nov, 2, 836-849).

АДЕНОХИПОФИЗА
Хормони
Гландотропни – реализират
хипофизната регулация на
периферни ендокринни жлези
(АКТХ, ФСХ, ЛХ, ТТХ);

Ефекторни – действат директно
върху неендокринни прицелни
тъкани (СТХ, пролактин).

АДЕНОХИПОФИЗА
Хормони – контрол от ХТ
Рилийзинг хормони (либерини,
(освобождаващи фактори) –
стимулират синтезата и секрецията
на аденохипофизни хормони.

Статини (инхибиращи фактори) –
потискат ендокринната продукция на
ХФ.

АДЕНОХИПОФИЗА
Хормони – контрол от ХТ
Рилийзинг хормони Инхибиращи хормони
Тиролиберин (ТТХ-РХ, ТРХ) —
Гонадолиберин (ГТ-РХ) —
Соматолиберин (СТХ-РХ) Соматостатин
Пролактолиберини (пролактин
рилийзинг фактори) – ТТХ-РХ,
СТХ-РХ, VIP
Пролактостатин
(пролактин-инхибиращ
фактор – допамин)
(потиска освобождаването)
Кортиколиберин (АКТХ-РХ) —

АДЕНОХИПОФИЗА
Хормони – контрол от ХТ
N.B. някои от хипоталамичните тропни
хормони имат ефекти върху повече от
един тип аденохипофизни клетки:

Соматостатинът може да потиска
продукцията не само на СТХ, но и на
други хормони (ТТХ);

ТТХ-РХ стимулира секрецията на
пролактин;

СТХ-РХ стимулира секрецията на АКТХ
и пролактин.

АДЕНОХИПОФИЗА
Хормони – контрол от ХТ
В предния дял на ХФ е идентифициран още
един регулаторен фактор с хипоталамичен
произход – активиращ хипофизната
аденилатциклаза пептид .

Чрез мембранни рецептори и цАМФ този
пептиден хормон може да регулира
клетъчния цикъл на аденохипофизните
клетки, развитието им, апоптозата и (+)
освобождаването на АКТХ, МСХ, СТХ,
ЛХ, ФСХ, ПРЛ.

АДЕНОХИПОФИЗА
Хормони – контрол от ХТ
В АХФ – фоликулостелатни клетки (ФСК, около
10 % от всички клетки, глиоподобни, хомолози
на макрофагите).

АДЕНОХИПОФИЗА
Хормони – контрол от ХТ
ФСК не секретират хормони, а освобождават
цитокини (IL-1, IL-6, TNF-α), които могат да
модулират ендокринната функция на АХФ –
повлияват (+) освобождаването на
хормони от хормон -секретиращите
клетки.
Някои ФСК притежават рецептори за аденохипофизни тропни
хормони (ТТХ), което говори за паракринни къси обратни
връзки в АХФ.

Адренокортикотропен хормон (АКТХ)
АКТХ е продукт от разцепването на
проопиомеланокортин – голяма молекула
предшественик още на меланотропин и
липотропин (последният е източник на β –
ендорфин).
Прохормон Активни хормони Пептидни фрагменти
Про-опиомеланокортин АКТХ Липотропин Фрагмент Ендорфин
(+ α-МСХ) (+ ß-МСХ) (+ γ-МСХ)

Адренокортикотропен хормон (АКТХ)
Физиологични ефекти
Надбъбречни:
Стимулира секрецията на
глюкокортикоиди от zona fasciculata
на надбъбречната кора.
Значително по-слаб ефект има върху zona
glomerulosa (произвежда минералкортикоиди)
и zona reticularis (произвежда андрогени).

Адренокортикотропен хормон (АКТХ)
Физиологични ефекти
Извъннадбъбречни (не са основни):
Липолитично действие върху мастната
тъкан;
Стимулиране на секрецията на инсулин с
последваща хипогликемия;
Повишено отлагане на меланин в кожата.
Участва в контрола на съдовия тонус и води
до повишаване на кръвното налягане.
Вероятен механизъм – свързвайки се със съдови
рецептори в ендотела, АКТХ способства за усилване
ефектите на кортизола върху съдовия тонус

АКТХ
Регулация на
секрецията
Секрецията на АКТХ е постоянна, но с
пулсативен характер, показващ денонощна
ритмика – най-високи концентрации на
хормона в кръвта се установяват сутрин, а най -
ниски – между 22 и 2 часа през нощта.
20.00 ч. 8.00 ч.
Светло Тъмно Светло
МАХ
АКТХ-РХ в
плазмата на
порталната кръв
АКТХ в плазмата
(pg/ml)
Общ кортизол в
плазмата
μg/dl

Прави връзки – чрез
АКТХ-РХ на ХТ.
Обратни отрицателни
връзки – основават се на
нивата на АКТХ и на
кортизола в кръвта.
Сключват се на ниво ХТ
(потискане секрецията на
АКТХ-РХ) и на ниво ХФ
(потиска се секрецията
на АКТХ).
Кортизол
Прицелни клетки
АКТХ-РХ
АКТХ
ХТ
АДХ
АНП
(моз)
NA, Ach, 5-HT
Стрес
Сън-Бодърстване
Ендорфини
(–) ефект

Освобождаването на
АКТХ се стимулира и от
АДХ.

Мозъчен (в ХТ) аналог на
АНП инхибира базалната
секреция на АКТХ-РХ и
АКТХ. Кортизол
Прицелни клетки
АКТХ-РХ
АКТХ
ХТ
АДХ
АНП
(моз)
NA, Ach, 5-HT
Стрес
Сън-Бодърстване
Ендорфини
(–) ефект

Продукцията на АКТХ
рязко нараства при
въздействие върху
организма на силни
(стресови) дразнители –
студ, болка, физическо
натоварване, емоции.
Кортизол
Прицелни клетки
АКТХ-РХ
АКТХ
ХТ
АДХ
АНП
(моз)
NA, Ach, 5-HT
Стрес
Сън-Бодърстване
Ендорфини
(–) ефект

Излишъкът на АКТХ води до хипер-
кортицизъм (“Болест на Иценко -
Кушинг”, най-често при хипофизен
тумор) – нараства продукцията главно
на кортизол и се проявяват неговите
свръхефекти.

Дефицитът на АКТХ обуславя
дефицит на глюкокортикоиди с
изразени метаболитни отклонения и
снижена резистентност на организма.
Клинични проекции

Гонадотропини (ФСХ и ЛХ)
ФСХ – морфогенетичен ефект:

При жени – растеж на фоликулите и
пролиферация на клетките на гранулозата.

При мъже – пролиферация на Сертолиевите
клетки и сперматогенеза.

ФСХ
Върху продукцията на полови хормони
ФСХ упражнява спомагателен ефект:
a/ подготвя секреторните клетки за
въздействието на ЛХ (увеличава броя
на рецепторите за ЛХ);
б/ стимулира ензимите за синтез на
полови стероиди.
Променяйки активността на клетките на
Сертоли, ФСХ стимулира и продукцията на
естрогени и инхибин в тестисите.

Гонадотропини (ФСХ и ЛХ)
ЛХ
Предизвиква овулация и растеж
на жълтото тяло в яйчника.
Стимулира Лайдиговите клетки в
тестиса.
Ключов стимулатор на
синтезата и секрецията на
естрогени, прогестерон и
андрогени.

ФСХ и ЛХ
Регулация на секрецията
Секрецията на гонадотропини показва
ярко изразена цикличност.