Етапи в развитието на туризма в Пловдив

1. Увод
Туризмът е стопански отрасъл, обслужващ туристическата дейност. Негова основна
характеристика е доброволно осъществяване на пътувания от индивида от постоянното му
местожителство, с изключение на тези до основното работно място. Туризмът има важно
значение в социален и икономически аспект. Благодарение на него човешкотo здраве и
трудоспособността се стабилизират и се разкриват работни места, които понякога са основен
източник на доходи за определено селище и подобряват жизнения стандарт в него.
Туризмът е един от основните клонове на българската икономика. В страната има
изобилие от исторически и природни забележителности, музеи и манастири, разпръснати на
сравнително малка, но транспортно леснодостъпна територия.През 2014 г. България е била
посетена от 9,3 милиона туристи. През периода януари-август 2013 г. България е посетена
общо от 5 087 232 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите). Техният брой е с
5.8 % повече спрямо същия период на 2012 г. Приходите от международен туризъм в
текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари-юли 2013 г.
възлизат на 1 625.6 млн. евро, което е с 3% повече в сравнение със същия период на 2012 г.
Пътешествениците от три страни - Гърция, Румъния и Италия - отговарят за близо 38% от
всички посещения.Секторът формира 13.6% от БВП и обезпечава 114 856 работни места към
края на 2013 г
Пловдив е град в България с население към септември 2015 година е 382 950 души
(4,6% от населението на България), което го прави втори по големина в страната след
столицата София. Намира се в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на
река Марица. Застроен е в подножието на седем сиенитни тепета и именно заради това често
е наричан „Градът под тепетата“. В Пловдив се провежда Международният панаир-
изложбен център, който е най-големият в страната по закрита изложбена площ. В
Пловдивската област се намират известни природни и културно- исторически
забележителности, курорти, балнеолечебни центрове, като живописната Долина на розите,
алнеолечебните центрове и Хисаря, Наречени бани, средновековната Асенова крепост,
Бачковския манастир, Араповския манастир и др. В града са запазени античният театър,
римският одеон, агората (римският форум) , римският стадион, късноантична сграда
„Ейрене“, малката базилика и други. Той е един от най- старите градове не само в България,
но и в Европа. Смятан е за съвременник на Троя и за по-древен от Рим, Атина или
Константинопол.
Пловдив е избран за европейска столица на културата за 2019 година, като за тази
година статутът е споделен с още един европейски град- Матера в Италия.

2.Периоди в туристическото развитие на Пловдив
Като град с многогодишна история, Пловдив има няколко етапа в своето развитие, в
това число и в развитието на туризма. Условно тези етапи могат да се разграничат според
епохите, които обхващат, а именно: Античност, Средновековие, Под Османска власт,
Възраждане, Източна Румелия, Трета Българска Държава, През Комунизма и След
демократичните промени. Всяка една от тях включва най-значимите туристически
забележителности на града.
Първият етап , на който ще обърна внимание е Античност. Началото на града е
поставено в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр. Хр Предполагаемо
древно име на Пловдив е Кендрисос, именуван по този начин заради главното божество на
града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху
Трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиас. По- късно градът е завладян от
Филип II Македонски, баща на Александър Македонски, който го преименува на
Филипополис. Тогава градът бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно контрола
върху селището отново преминава в ръцете на траките , които го наричат Пулпудева, превод
на Филипополис. През периода II-I в.пр.Хр.,също така наред с името Филипопол е носел
същевременно и името Одриса. Под това си име е издавал и собствени дребни бронзови
монети, групирани в 2 типа,които са изключителна рядкост.
За кратко градът е бил владение на Римската империя, след като е бил завладян от
римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул, но траките успяли да възстановят своята
власт над него. През 46 година сл.н.е. Филипополис окончателно става част от Римската
империя, след като Тракия е била обявена за римска провинция. Тогава името на града е
сменено - на Тримонциум (в превод Трихълмие), но въпреки това той остава известен със
името Филипополис. Бил е смятан за най-големия и главен град в голямата римска провинция
Тракия.
На територията на града се пресичали няколко стратегически артерии в Римската
империя. Една от тях била Виа Милитарис- главният военен път на Балканския полуостров.
Естествено това стратегическо положение било оценено от римляните и те започнали
изграждането на здрави павирани с камък пътища. Също така били построени и обществени
сгради, бани, съкровищница, одеон, храмове, театри и мащабен стадион. Градът се славел и с
одерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Тримонциум постепенно се
разрастнал и излязъл от очертанието на Трихълмието, което наложило на император Марк
Аврелий да издигне и втора крепостна стена.
Значими забележителности, останали до днес от този период са :
·Античен театър: : Античният театър на Тримонциум в Пловдив е разкрит в

седловината между двата хълма Джамбаз и Таксим на Тримонциум. Това е един от
най- добре запазените антични театри в света. Той е построен по времето на
император Траян (началото на ІІ в.), като зрителната му част има формата на
амфитеатър. Античният театър е побирал до 5- 7 хил. зрители.
·Античен форум: І в. при Веспасиан, модернизиран ІІ в. , локализиран под днешния
Централен площад и до Туристически информационен център. Виждат се останки от
обществени сгради, статуи, магазини, библиотеката, одеонът, монетарница, аекседри
за изнасяне на речи. Одеонът е единствената цялостно проучена, реставрирана и
експонирана сграда в северната част на комплекса.
·Античен стадион: В гр. Пловдив са открити значителни останки от античен стадион
на Филипопол или Тримонциум. Част от тях днес е екиспонирана под нивото на
уличното движение. Това съоръжение е с размери 250 на 74 метра, като местата на
зрителите са на 14 мраморни, амфитеатрално разположени реда. Характерно за него е,
че седалките са декорирани с релефно издялани подпори във формата на лъвски крак.
·Тракийска крепост на Небет тепе: Животът тук не е прекъсвал от късния неолит до
наши дни. По-добре проучен е периодът от края на бронзовата и началото на
желязната епоха, когато там е ситуирано тракийското укрепено селище на бесите.
·Антична жилищна сграда „Ирини”: Експонирана е в подлез „Археологически” на
бул. „Цар Борис ІІІ”. Богата мозаечна украса, включваща изображение на жена,
подписано с името Ирини, от ІІІ – ІV в. Част от комплекса на културен център Тракарт.
·Хисар капия: Турското име на съществуващата днес Източна порта на Трихълмието
напомня за ролята на укрепленията тук през Средновековието. В нея личат преправки
на градежи от средните и по-нови векове. Символ на неизменния вход към миналото
на Пловдив.
Вторият важен етап в развитието на Пловдив е Средновековието. След разделянето на
Римската империя в края на IV в. земите на Пловдивска област остават в нейната източна
част - Византия. В продължение на повече от три века Филипопол е главен град на провинция
Тракия и важна крепост по пътя на непрекъснато нахлуващите на юг от Дунава варварски
племена. Най-значими се оказват славянските нашествия, които принуждават император
Юстиниан Велики (527-565) да изгради наново 35 от пострадалите крепости в
Горнотракийската низина. Възобновена е и крепостта на Филипопол, в която и досега са
видни преправките в смесен градеж (опус микстум), характерен с редуването на пояси от
камъни и тухли. През 584 г. славяни и авари правят неуспешен опит да превземат Филипопол,

но вече е засвидетелствано първото тяхно заселване в Тракия. При император Ираклий (610-
641) славяните заливат с множеството си балканските провинции на Византия. Липсват
сигурни сведения кои славянски племена се заселват в Пловдивския край. Все пак в
църковното предание се съдържат свидетелства за установяването на част от племето
драговити на юг от Филипопол и по северните склонове на Родопите. Във Филипополската
църковна област, след приемането на християнството от славяните, е обособена епископия,
наречена Драговитийска.
Засилва се ролята на Филипопол като важна крепост против варварските нашествия. В
началото на VII в. е построена външна крепостна стена, която защитава подножията на
Трихълмието от изток и юг. След включването на областта Загоре към България при хан
Тервел (701-718) Пловдивска област става арена на вековния сблъсък между Византия и
средновековната българска държава. Византийските хронисти отбелязват първото превземане
на Филипопол и областта от хан Крум през 812 г. Уплашено от победите на българския
владетел, византийското население напуска Филипопол и другите големи градове в Тракия.
След като византийците нарушават сключения с хан Омуртаг договор, неговият син хан
Маламир (ок. 831-836) навлиза с войските си в Тракия, превзема и трайно включва Пловдив в
своите земи.
През 1083 г. един от видните византийски военачалници Григорий Бакуриани - „севаст
и велик доместик на Запада“, основава Бачковския манастир „Св. Богородица“, който през
следващите столетия играе изключителна роля за християнското население в този край.
От времето на Средновековието са останали забележителни църкви, също и прекрасни
примери на ислямската култура – Джумая (Петъчната) джамия, Имарет джамия и Турската
баня, наречена хамам.
След Средновековието идва периодът, в който Пловдив е под Османска власт. През
1368 година османските войски, начело с Лала Шакхин паша завладяват града. Гробът на
османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия .
Турците наричат Филипополис Филибе. Той e главен град на османската област Румелия до
1382 г., когато управлението е преместено в София Попадайки във вътрешността на
Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно
всички следи от древността изчезват и започва ново строителство на обществени сгради като
джамии, ханове, странноприемници и бани. Така градът се променя коренно и неговият
архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. Забележителен паметник от
периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през XVI век на Хълма
с кулата (Сахат тепе). Смята се за първия градски часовник в Османската империя и една от
най-старит