Основи на туризма град Варна

Основи на туризма
ВАРНА

Варна се намира в североизточна България,разположен е на Черно Море и Варненското езеро.Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие и е 3ти по големина в България след София и Пловдив с своите 335 946 души население.Варна се нарича „морската столица ‘‘ и е важен културен и туристически център за България и е изходна точка за курортите по северното ни Черноморие.
Градът е част от Стоте национално туристически обекта БТС с Варненският археологически музей и Военноморският музей.
Археологическият музей: Основан е през 1887 г. от братята и . В музея се съхранява откритото през 1972 г. край най-старо злато в света: , датирано към 4200-4600 г. пр. Хр. То се състои от накити и гривни, предимно ковани или отлети. В златото е с чистота от 13 до 23 карата, с общо тегло около 6 кг. Охранява се по специален режим.
Военноморският музей: В експозицията на музея са включени почти 1000 експоната, което е едва един процент от богатството във фондовете му. Тя проследява хронологически корабоплаването по бреговете на нашите земи от дълбока древност. Каменните котви са свидетелства за корабоплаването край западния черноморски бряг от времето на похода на аргонавтите и на троянските войни. Възстановка на товарен отсек на античен кораб, натоварен с амфори, допълва представите ни за далечните времена на гребното корабоплаване. Възстановка на оръдейна палуба на военен ветроход от ХVIII век предлага чрез картинни, фото пана и звукови ефекти на морска битка, да се възприеме по-пълно кораба като бойно средство. Но оригиналните предмети са незаменими по въздействие с автентичността си – находки от морското дъно, дула на корабни оръдия, рудан от ветроходен кораб, корабно оборудване, оръжия. В музея можете и да се „гмурнете” под морското равнище чрез възстановката на морско дъно.

Най-атрактивният експонат на Военноморския музей е корабът-музей „“. Построен в началото на ХХ век, днес той е единственият в света запазен торпедоносец.

Морската градина: Тя е сред символите на града и е обявена за произведение на парковото изкуство. На север Морската градина граничи с парка на . Двата парка имат сравнително еднакви площи от по около 820 дка. Разликата между двата парка е, че единият се посещава от около половин милион човека, а другият е само за правителствено ползване и се поддържа много по-добре. В частта си край Морската градина е застроена с къщи, а в последно време – и с жилищни кооперации, и тази част вече е обособена като един от кварталите на Варна. В последните години се появиха апетити по изкупуване и урбанизиране на крайбрежната част на градината, която представлява сама по себе си природен феномен и придава неподражаем облик на целия Приморски парк на Варна.

Уникалността на варненската морска градина идва от нейното естествено продължение към плажа и морето и плавното преливане на парковия с морския ландшафт. Огромно също е значението на Морската градина за опресняване и пречистване на въздуха на все по-увеличаващия се и урбанизиращ се град. В момента на един варненец се пада по-малко от 1 кв. м зелена площ, докато през 1940 г., когато Варна е била добре озеленена, е имало по 14 кв. м. паркови и озеленени площи.

В Морската градина има множество културни и природни забележителности.
Варненският делфинариум : Той се намира в северната част на в град . Открит е на година и разполага с 1200 места. Размерите на басейна са 12 на 15 метра и дълбочина 6 метра, и се пълни с морска вода чрез специална помпена система. Водата се извлича от на 150-160 метра от брега и дълбочина 3-6 метра, където тя е най-чиста и се подлага на преработка преди да достигне до басейна. Делфинариумът разполага и с кафе-сладкарница с прозрачна стена към аквариума.

Живата експозиция от над 150 обитатели обхваща представители на всички групи, които съставят фауната на Черно море, много видове сладководни риби и някои екзотични представители. В другите 2 експозиционни зали могат да се видят препарирани представители от Световния океан, да се проследи миграцията на рибите, нагледно да се разгледа хранителната верига в морските води, структурата и особеностите на Черно море. Интересни са многобройните видове рапани, миди, водорасли и микроорганизми.

Зоологическата градина: заема площ от 23,5 декара. Намира се в Морската градина до паметника на загиналите войни през Руско-Турската война.Зоопаркът е открит през 1961 г. Първият обитател на зоопарка е бил мечокът Максим, подарен от моряците на ескадрения миноносец "Г.Димитров" през 1956 г. В новопостроения си дом Максим бил настанен през 1958г. След това били доставени различни животни и птици чрез варненското ловно дружество, маймуни от Индия и други екземпляри.
Ноември месец 2007 година, зоопаркът във Варна се сдоби с нови обитатели, единствените в България двойка черни лебеди.

В рамките на Морската градина са разположени и множество паметници.Сред които се откроява широката Алея на Възраждането, от двете страни на която са разположени монументи на известни български личности – поети, духовници и революционери, спомогнали за съхранението на българския дух в годините на османското иго.Алеята на Възраждането се намира на Централната алея, заключена между Пантеона и моста над канала до Раковината.
На 18 май 1910 г. се полага основният камък на първия паметник, посветен на Христо Ботев. На 27 юли 1911 г., денят на Освобождението на гр. Варна паметникът е тържествено открит , след като е изработен от скулптора Жеко Спиридонов. Поради недостиг на средства паметниците са поставяни през различни години.
На 27 юли 1912 г. е открит паметникът на Васил Левски.
Следващият, трети по ред е открит едва през 1927 г. Това е паметникът на Отец Паисий, изработен от варненския скулптор Кирил Шиваров.

паметникът на Васил Левски паметникът на Отец Паисий

Паметници на алеята на възраждането имат още: Митрополит Симеон, Васил Априлов, Хаджи Димитър, Петър Берон, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Георги Бенковски, Георги Сава Раковски, Гоце Делчев, Захари Стоянов и Пейо Яворов. Алеята завършва до Пантеона, монумент, посветен на загиналите българи-комунисти в борбата им против монархията и про-германската политика на България в годините на Втората световна война.
Срещу монументите от Алеята на Възраждане в централната зелена част, обособена като остров на алеята са разположени плочи с надписи, обозначаващи населени места, свързани с борбите за национално освобождение на българите, като под плочите се намира пръст от съответните градове.
Други културни забележителности на „морската градина ‘‘ са сцените на открито: „Амфитеатър“, Сцена „Раковина“ и „Летният театър ‘‘
Летният театър: Намира се в централната част на Морската градина. В Летния театър намират място множество национални и международни прояви. Част от тях e световно известният балетен конкурс и Варненско лято – триенале на изкуствата и др.
На север Морската градина граничи с парка резиденция на .

Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена близост до курорта „Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ. В парка се разграничават няколко зони: централна (с двореца), гръцка градина, английска градина, крайречна, плажна и производствено-стопанска. Всяка от тях се отличава със свой специфичен облик и настроение. Най -елегантната и представителна част на парка е пространството пред двореца с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция.
През 1891 г. като част от комплекса и като приемственик на старата манастирска изба е създадена дворцовата винарна. Сградата представлява кокетна къща във възрожденски стил. Вината от Евксиноград са прочути и днес с отличното си качество.
Римските терми
Един от най-ценните паметници на културата във Варна са Римските терми, намиращи се в централната част на града, на ъгъла на улиците „Сан Стефано” и „Хан Крум”. Те са един от обектите на Археологическия музей в града.
Обществените терми (баня) на Одесос са един най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България (І–ІV в.н.е.). Те са от т.нар. “малък императорски тип” и изграждането им се отнася към края на ІІ в.н.е. Това е най-голямата римска баня на Балканския полуостров – с площ от 7000 кв. м. Тя е четвърта по големина в Европа – след термите на Каракала и Диоклетиан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до края на ІІІ в. Наред с други обществени сгради, термите били важна част от ежедневния живот на Одесос. Римските терми са обявени за архитектурно-строителен паметник на културата в бр. 16 на Държавен вестник от 1968 г.

Аладжа манастир

Аспарухов мост

Аспаруховият мост е в Североизточна . Намира се в град и свързва кварталите и с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния , свързващ с . Той е част от магистрала и .

През септември 2015 година е обявен план на общината за цялостно реновиране на моста и изграждането на велоалеи.

Побитите камъни
Побитите камъни са много рядък геоложки феномен не само за Балканския полуостров, но и за цяла Европа. Намират се на 18 км западно от Варна и само на няколко минути от автомагистрала "Хемус". Според учените природното образование се е формирало през еоцена или преди цели 50 милиона години, когато тези земи, а и цялата югоизточна част на Стария континент са били дъно на Световния океан. Човешкото въображение най-често оприличава природния феномен на вкаменена гора от вековни дървета или многобройни каменни колони, издигащи се от пустото пясъчно поле. Може да откриете и образа на нещо друго в причудливите скални образувания, но въображението ви със сигурност няма да остане безучастно. Местността Побити камъни или Побитите камъни на турски език е почитана като свещено място още от най-древни времена. При археологически проучвания наоколо са открити останки от поселения датиращи от палеолита или старокаменната епоха в историята на човека.Побитите камъни представляват кухи каменни стълбове, чиято дебелина достига до 9 м, а височината им – до 10 м. Разпростират се в песъчлива местност с площ повече от 250 хектара. Могат да се разграничат 7 основни групи. Още преди 1944 г са обявени за защитена от държавата природна територия. От скоро има и кампания за включването им към списъка на ЮНЕСКО от геоложки феномени със световно значение.

Изработил: Димитър Сивов МАТ 1 курс