Туристически ресурси на административни области и общини. Старозагорска област

.
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
КУРСОВА РАБОТА
по
Учебна дисциплина:
Въведение в туризма
На тема:
Туристически ресурси на административни
области и общини. Старозагорска област.
Разработил: Преподавател:
Мария Атанасова Танва Проф. д-р Велико Д. Великов
Специалност:Икономика на туризма
ОКС: бакалавър/магистър
ФАК. № 131432220037
ВЕЛИКО ТЪРНОВО
2015

Съдържание
1.Увод
2.Туристически ресурси
3.Турестически ресурси в България.
4.Старозагорска област
5.Заключение
1.Увод
Човешкото съществуване е пряко свързано с природната и географска среда.Може
определено да се каже, че туризмът е създаден и развит от хората с цел използване на
географската среда, природно-климатичните и други ресурси за задоволяване
потребностите на хората от общуване с природата, културно-архитектурното
наследство, историческите паметници, възстановяване, отдих,
развлечение и т.н.
Тъй като туристическата дейност се отличава с ясно изразена териториялност, в
отделните части от териториите на страните, в отделните страни и райони се
формираттериториални стопански образувания, които осъществяват туристическото
обслужване и задоволяват рекреационните потребности на туристите. Те се наричат
териториална рекреационна система. Тя представлява географска система състояща се
от взаимносвързани елементи: група на почиващите; природни и антропогенни
ресурси;инженерни съоръжения; обслужващ персонал; органи на управление.
2. Туристически ресурси.
С най-голямо значение за функционирането на туристическата рекреационна система са
туристическите ресурси. Те представляват съществена част от реализационните
фактори на туризма и определят мястото, към което се насочва туристическото търсене.
Съществуват множество определения за понятието туристически ресурси, като най-
популярно и обобщаващо е, че туристическите ресурси са изходни обекти и явления,
които карат туристите да се насочват към дадена дестинация и спомагат за
психофизичното възстановяване и разширяване на познанията на туристите – пряко или
косвено. Важно свойство е, че след използването на туристическите ресурси от
туристите качествата им не се губят или унищожават, а се запазват.
Туристическите ресурси се поделят на два основни вида:
·природни туристически ресурси
·антропогенни туристически ресурси.
Природните ресурси сарезултат от дейността на природните сили и се развиват под
въздействието наприродните закономерности, а антропогенните са резултат от
човешката дейност и се управляват от обществените закономерности. Те се допълват
взаимно и се възприемат комплексно от посетителите.
Природни ресурси.
Около 2/3 от пътуванията в световен мащаб са насочени към дестинации,

притежаващи основно природни ресурси. Основните природни компоненти се
включват в тях както поотделно, така и комплексно:
Релеф -от важно значение за туристическото развитие са следните типове релеф:
планинския (нископланински, среднопланински и високопланински), пораждащ
условия за различни видове туризъм и спортове; крайбрежния – край морета, океани,
реки, езера и др.; хълмисторавнинния, намиращ се на прехода между планинския и
низинния, който дава възможност за развитие на селски, пешеходен, ловен туризъм и
др. Релефът се оценява според условията, които предлага за развитието на различни
видове туризъм, като от важно значение е общия му панорамен изглед. Наред с
важното му значение за туристическото усвояване на определени територии, релефът
притежава и някои особености, които могат да са пречка за туристическото развитие.
Те могат да бъдат опасни за здравето на туристите и местното население, а също така
оскъпяват изграждането и поддръжката на туристически съоръжения и
инфраструктура.
Климат – той има най-голямо влияние върху туризма от всичките
природни компоненти. По време на туристическите дейности туристите се намират под
непрекъснато влияние от климата, като това въздействие се нарича биоклимат, а
неговите показатели са температура на въздуха, влажност, атмосферно налягане,
продължителност и сила на слънцегреене, сила и посока на ветровете, период и
продължителност на снежната покривка и др. Тези елементи се проявяват в определена
сезонност, оказваща влияние върху туристическото развитие и в голяма степен
определя посещаемостта на туристическите дестинации.
Води.
За туризма от важно значение са преди всичко откритите водни
басейни, намиращи се до благоприятни за отдих и почивка морски плажове и
крайбрежия, като ефектът им е предимно възстановителен, въпреки че някои
притежават и познавателен ефект. Подходящи за водни бани, плуване, къпане, водни
спортове и др. са както солените, така и сладките води. Минералните води в зависимост
от дълбочината и скалния състав на земята, от която извират се различават по
температура, йонен състав и минерализация и са от голямо значение за развитие на
балнеолечебния и балнеоложкия туризъм. Освен за лечение и профилактика те се
използват и за други стопански дейности. Водите оказват възстановителен ефект върху
психофизичното състояние на туристите, а също така въздействат върху останалите
компоненти на природната среда. Имат значение не само като пряк туристически
ресурс. Важна част от общата и туристическа инфраструктура е наличието на вода за
пиене и битови нужди.
Растителност.
Наличието на растителност увеличава атрактивността на
дестинациите, създава уют и подобрява пейзажа. Възстановително въздействие
притежават както горските масиви, така и изкуствените насаждения. Растителността е
изключително важна за пречистване на въздуха, спиране на ветровете, увеличаване на
влагата, задържане на шума и т.н. Тя е различна за различните географски ширини. За
туризма важно значение има планинската растителност, която е разнообразна и в
зависимост от височинния пояс етажирана. Тя е причина на малка по площ територия
да се наблюдават различни растителни видове. За краткотрайния отдих е подходящ
възстановителния ефект на равнините и хълмистите гори и насаждения.
Животински свят.
Дивите животни се явяват основен ресурс за
развитие на специфичния ловен туризъм. Разпространение през последните години
получава и фото-сафарито, което е вид туризъм, чиято основна цел не е убиването на
дивеча, а неговото заснемане. Бързо развиващ е орнитоложкият туризъм, който освен
заснемане на редки или типични за даден район птици, се записват и звуците, които те

издават.
Антропогенни ресурси.
Разграничението на антропогенните и природни ресурси е в голяма степен
условно, тъй като съществуват ресурси създадени от човека, които по произход се
явяват антропогенни ресурси, но тяхното използване и развитие се подчинява на
природните закономерности. Наличието на антропогенни ресурси в определени
дестинации е довело до възникването и развитието на културно-познавателния,
маршрутния или само познавателен туризъм. Класифицират се на:
Социално-познавателни – съпътствали са развитието на пътешествията и
туризма още от древността и са свързани с развитието на обществото и неговите
особености в определена туристическа дестинация.
Историко-археологически и архитектурно-етнографски са ресурсите
носители на материалната култура и история на обществото.
Културни Прояви и събития, свързани с дейността на културните институции.
Религиозни обекти и прояви, които заради религиозната си значимост
привличат поклонници и други посетители.
Делови прояви. Участниците в такъв тип прояви не са същински туристи,
но ползват многобройни и с високо качество туристически услуги. Икономически
високоефективно е туристическото обслужване на тези участници, тъй като те са
високо платежоспособни. Появява се специфичния конгресен туризъм.
Сравняването на основните свойства е най добрия начин за характеристика на
двата вида ресурси, като се използват следните критерии:
·Ефектът върху туристите. Природните туристически ресурси имат най-вече
оздравителен и възстановителен ефект върху туристите. Те въздействат не само върху
общото физическо състояние на туриста, но и върху неговите емоции, душевно
състояние и психика. Антропогенните ресурси имат преди всичко познавателен ефект.
Те въздействат върху информираността и мисловната дейност на туриста, като важно е
и тяхното възпитателно въздействие.
·Продължителност на въздействието. Природните туристически ресурси и
характерния им възстановителен ефект изискват по-продължително пребиваване на
туриста в посетения от тях обект за разлика от антропогенните туристически ресурси,
чийто познавателен ефект може да се осъществи за по-кратко време.
·Самовъзстановителна способност на ресурсите. Характерно за природните
туристически ресурси е способността им да се самовъзстановяват, ако не е надхвърлен
един определен предел на използване, след който настъпват необратими промени.
Сезонността за тях е изключително благоприятна, тъй като извън активния
туристически сезон имат възможност да се самовъзстановяват. За разлика от тях
антропогенните туристически ресурси нямат тази възстановителна способност. Веднъж
разрушени или увредени, те трябва да бъдат възстановени отново с помощта на човека,
като за целта се използва различни технически, устройствени, реставрационни и други
мерки.
·Сезонност на използването. Характерно за природните туристически ресурси е
тяхната силно изразена сезонност, като това може да има както благоприятен, така и
негативен ефект. Сезонността при антропогенните туристически ресурси липсва или е
слабо изразена. Това позволява насочването на туристопотоците, особено в периода
когато природните ресурси са неактивни, към антропогенните обекти.
·Териториално разположение. За антропогенните туристически ресурси е
характерно пунктовото разположение, което се дължи на селищния произход на
повечето антропогенни обекти. За разлика от тях природните туристически ресурси

имат преобладаващо площно или линейно-площно разпределение и обикновено се
намират извън селищата.
·Избирателност от страна на туристите. Тя е характерна за всички туристически
ресурси, но по-ярко се наблюдава при антропогенните забележителности, които
привличат туристи с по-висока култура и образование, по-висока платежоспособност и
по-високи изисквания към качеството и предлагането на туристически стоки и услуги.
При природните туристически ресурси не се забелязва висока избирателност, но все по-
чести са търсенията на екологично чиста природна среда и запазени и незамърсени
природни ресурси.
3. Туристически ресурси на Република България.
Наша