Географско краезнание на град София

Великотърновски университет Св.св. „Кирил и Методий“
л

РЕФЕРАТ

По академичната дисциплина на географското краезнание на тема
София“

П. Събева
Специалност: Педагогика на обучението
по

ФАК.№ 1902012533

ВЕЛИКО ТЪРНОВО ДАТА: 01.10.2019г.

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Увод
ІІ. Природогеографска характеристика на родния край
ІІ.1. Географско положение
ІІ.1.1. астрономическо
ІІ.1.2. природогеографско
ІІ.1.3. икономогеографско
ІІ.1.4. политикогеографско и геополитическо
ІІ.1.5. екологогеографско
ІІ.1.6. обобщен анализ
ІІ.2. Релеф и полезни изкопаеми
ІІ.2.1 главни черти на съвременния релеф
ІІ.2.1.1. влияние на ендогенни и екзогенни процеси, оформили съвременния релеф
ІІ.2.1.2. място в геоморфоложката подялба на България
ІІ.2.2. опасни природни явления
ІІ.2.3. скални природни феномени в родния край
ІІ.2.4. оценка на релефа като природен ресурс за развитието
на стопанската дейност в родния край
ІІ.2.5. наличие на полезни изкопаеми в родния край
ІІ.2.5.1. горивни полезни изкопаеми
ІІ.2.5.2. рудни полезни изкопаеми
ІІ.2.5.3. нерудни полезни изкопаеми
ІІ.2.6. оценка на полезните изкопаеми като природен ресурс
ІІ.2.7. геоекологични проблеми във връзка с усвояването на
полезните изкопаеми
ІІ.3. Климатична характеристика
ІІ.3.1. действие на основни климатообразуващи фактори
ІІ.3.2. режим на климатичните елементи
ІІ.3.2.1. температура
ІІ.3.2.2. валежи
ІІ.3.2.3. ветрове
ІІ.3.3. място в климатичната подялба на страната
ІІ.3.4. неблагоприятни климатични явления
ІІ.3.5. влияние на климатичните ресурси върху стопанството
на родния край
ІІ.3.6. проблеми, свързани с опазването на въздушните басейни
от замърсяване и влиянието им върху родния край.
ІІ.4. Води
ІІ.4.1. фактори, определящи разнообразието на водите в род-
ния край
ІІ.4.2. повърхностни води
ІІ.4.2.1. реки
ІІ.4.2.2. езера и блата
ІІ.4.2.3. водни басейни с антропогенен произход (язовири)
ІІ.4.3. подземни води
ІІ.4.4. опасни природни явления, свързани с водите
ІІ.4.5. водните ресурси и значението им за развитието на сто-
панството в родния край
ІІ.4.6. опазване на водите в родния край от замърсяване
ІІ.5. Почвено разнообразие
ІІ.5.1. фактори, определящи почвеното разнообразие
ІІ.5.2. основни типове зонални и азонални почви
ІІ.5.3. място на родния край в почвено-географското районира-
не на страната
ІІ.5.4. състояние на почвената ерозия
ІІ.5.5. опазване на почвите от замърсяване
ІІ.6. Растителност и животински свят
ІІ.6.1. фактори, влияещи върху териториалното разпределе-
ние на живите организми
ІІ.6.2. характерни особености на растителната покривка
ІІ.6.3. типични представители на растителността
ІІ.6.4. характерни особености на животинския свят
ІІ.6.5. най-разпространени животински видове
ІІ.6.6. биоресурси и проблеми с тяхното усвояване
ІІ.6.7. защитени видове и територии с различен статут
ІІІ. Населението в община ………….. като обект на изследване
ІІІ.1. брой и динамика
ІІІ.2. фактори и специфики на териториалното разпределение
ІІІ.3. естествено и механично движение
ІІІ.4. видове структури
ІІІ.4.1. полово-възрастова
ІІІ.4.2. селищна (градско/селско население)
ІІІ.4.3. етническа
ІІІ.4.4.конфесионална (религиозна)
ІІІ.4.5. образователна
ІІІ.4.6. брачна
ІІІ.4.7. други видове
ІІІ.5. трудови ресурси и икономически активно население
ІІІ.6. безработица
ІІІ.7. основни показатели за жизненото равнище
ІІІ.7.1. индекс на човешкото развитие
ІІІ.7.2. реални доходи на населението
ІІІ.8. демографски проблеми и регионална политика
ІV. Селищата и селищната мрежа в община
ІV.1. историческа ретроспекция
ІV.2. съвременна социално-икономическа характеристика
ІV.2.1. производствена сфера
ІV.2.2. непроизводствена сфера
ІV.2.3. състояние на инфраструктурата
ІV.2.4. връзки с центрове от други териториални единици
ІV.3. градски и селски селища в териториалния обхват
ІV.4. облик на родното селище – тип, форма, план, структура
ІV.5. топонимно проучване на родната улица (квартал)
ІV.6. известни личности и фамилии, родом от селището
ІV.7. същност и последствия от урбанизационните процеси
ІV.8. социални, инфраструктурни и екологични проблеми
ІV.9. перспективи пред развитието на общината
V. Краеведско изследване на стопанството в родния край
V.1. историко-географски етапи в развитието
V.2. съвременна секторна икономическа характеристика
V.2.1. първичен сектор
V.2.2. вторичен сектор
V.2.3. третичен сектор
V.3. териториална организация на стопанството
V.4. обобщен анализ на стопанството
VІ. Заключение
VІІ. Библиографска справка
VІІІ. Приложения

Увод

Моят роден град София е столицата на България. Четиринадесетият по големина град в Европейският съюз. Населението му наброява 1 241 675 души. София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина и е заобиколена от планини.
На юг е планината Витоша, на запад Люлин планина, а на север Стара планина. Градът е четвърти по височина в Европа. Столицата е изградена върху четирите тераси на р. Искър и нейните притоци. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българска академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната галерия, археологически, сторическ, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време. София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна църква на града "Света София“ (на старогръцки Αγία Σοφία или Αγια-Σοφιά; на латински: Sancta Sophia; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от османска власт.
Учредителното народно събрание Марин Дринов
Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.
Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδών πόλις), гърцизирано име, латинизирано в civitas Serdensium. Смята се, че то означава „град на сердите“. Тези Серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр.Хр. по сведения от II век сл.Хр.Мнозина автори обаче си задават въпроси относно Сердите: „… Този етноним [Серди] е все още фантом.“ (Александър Фол). Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – Серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).
Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на .Сердика. Нерядко името се пише и произнася Сардика. Понякога градът бива наричан Сердика, а областта около него – Сардика. Тази двойственост на Сардика/Сердикасе среща в стари карти и след XVI век. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха.
Триадица.аСвета Троица
СофияСвета София“
дубровнишки1350Витошката грамота Иван ШишманОсвобождението.
1879Освобождението.
1879

().

Югозападният регион се оформя под въздействието на сложен комплекс от фактори - природни, политически, демографски, социални, стопански и др. За разлика от останалите региони в България, Югозападният започва да се формира най-рано - още в края на 20-те години от ХХв. Това се дължи на ранната специализация във въгледобива, тютюнопроизводството, овощарството, пасищното животновъдство и демографските особености в отделните му части. За формирането на региона спомагат и миграциите към столицата и Перник, датиращи от началото на 20-те години на века, както и нарастването на ежедневните трудови пътувания към двете селища. За демографското развитие на региона допринасят и миграциите на бежанци от Македония след края на Първата световна война.След края на Втората световна война концентрацията на население и индустриални мощности в столицата и Перник продължава с бързи темпове, а това засилва гравитацията на повечето селища от региона към София. Столицата с бързо нарастващото си население става притегателен пазарен център за селскостопански производители от Благоевградско, Петричко, Санданско.

Астрономическо географско положение.
0 42’ с.ш. и 230 19’ и. д.
По рамката на картата на България се откриват паралелите 42 и 43° с. ш. и меридиана 23° и. д. На изток от този меридиан и между двата паралела е разположен град София.
Природогеографско положение на град София.

София е най-големият град и столица на България. Основан преди хилядолетия, днес градът продължава да се развива, превръщайки се в културен и икономически център на България. Днес в столицата живеят над 1 250 000 души.София е разположена в западната част на страната, в района на Софийското поле и в подножието на планината Витоша. Средната надморска височина е 550 метра, климатът е умереноконтинентален и се характеризира със студена и снежна зима и по-прохладно лято. Средната януарска температура е -1°С, а средната юлска +20°С.Градът е разположен на стратегически кръстопът, през който се осъществява връзката между Западна Европа (през Белград-Скопие-Пловдив-Истанбул) за страните от Близкия и Средния изток, между Дунавското крайбрежие и Беломорието, между Черноморието и Адриатика. София се намира сравнително близо до столиците на повечето балкански страни: Анкара – 1012 км, Атина – 837 км, Белград – 374 км, Букурещ – 395 км, Загреб – 762 км, Любляна – 897 км, Сараево – 549 км, Скопие – 239 км, Тирана – 553 км. От София водят началото си магистралите „Тракия”, „Люлин” и „Хемус”. Летище София осигурява удобен достъп до всички големи и европейски градове, а от централната железопътна гара и автогарата на града може да се достигне до всяка точка на страната.София е била населена още в дълбока древност. Привлечено от топлите термални извори, през VІІІ в. пр.н.е. тук се заселва тракийското племе серди, което дава първото име на града - Сердика или Сердонполис. През І в. н.е. Сердика е завладяна от римляните, които я превръщат в процъфтяващ римски град. По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98-117) градът носи неговото име - Улпия Сердика, и е център на административна област. Сердика е бил любимият град на император Константин Велики (306-337), който казвал „Сердика е моят Рим”. Градът е укрепен със здрава крепостна стена и четири наблюдателни кули около 175 г., а втора външна крепостна стена е изградена през V - VІ в. Втори период на разцвет градът преживява при управлението на император Юстиниан Велики (527 – 565 г.).В началото на ІХ в. българският хан Крум (803 - 814 г.) превзема Сердика, а градът окончателно става част от Първата българска държава (VII – XI в.) по времето на хан Омуртаг (814 – 831 г). По това време градът вече с