Наводнения - фактори , елементи и обща характеристика.

Наводнение се нарича временното заливане на дадена земна местност или територия с огромно количество вода вследствие на повишаването на нивото на река, езеро, море или океан. Причините за повишаването на нивото на тези водни басейни могат да бъдат различни - проливни дъждове, топене на снегове, скъсване на язовирна стена, или образуване на цунами. Наводненията може да са следствие и от различни селскостопански дейности като напояване, еродиране на почвата, дренажи и други.
Основни типове наводнения
Бавен тип наводнения – предизвикват се от продължителни валежи или бързо снеготопене, които карат реката да излезе от коритото си. Причините може да са силни дъждове от мусони, урагани или тропически бури. Свлачища, плаващи отломки и лед могат да задръстят коритото на реката и също да предизвикат бавно наводнение.
Бърз тип наводнения – получават се в резултат от внезапни интензивни гръмотевични бури или от внезапно освобождаване на вода от язовири и ледници в горните течения на реките.
Естуарни наводнения – обикновено се предизвикват от огромни морски приливни вълни, предизвикани от бурни ветрове. Понякога причината за бурните ветрове са тропични или извънтропични циклони.
Крайбрежни наводнения – получават се в резултат на силни морски бури с интензивни валежи или от ураган или цунами.
Катастрофални наводнения – предизвикват се от неочаквано събитие като скъсване на язовирна стена или като резултат от друго бедствие (земетресение или вулканично изригване).
Наводнение , предизвикано от човека – породено е от внезапни инциденти по тунели и тръби, причинени от работници и водопроводчици.
Кални наводнения – предизвикани са от натрупването на оттичащи се води върху обработваема земя. Оттичащите се води откъсват седименти и почвени частици и ги понасят със себе си. Калното наводнение се забелязва най-често, когато достигне населените места.
Други видове наводнения могат да бъдат предизвикани и когато вода се натрупва върху непромокаем терен и не може бързо да се оттече, поради слабо изпарение или други причини. Наводнения се предизвикват също и от някои бобри, които строят бентове. Бобрите могат да нанесат значителна вреда и да наводнят нискоразположени селскостопански и урбанизирани райони.
Последици от наводненията
Негативни последици :
Първични последици - разрушения на мостове, коли, сгради, пътища, канали и канализационни системи. Възможна е и загуба на човешки живот.
Вторичните последици са свързани със замърсяването на водата , разпространяването на болести , унищожаването на реколтата , унищожаването на транспортната мрежа , което впоследствие затруднява възможността за получаване на помощ в засегнатите райони.
Положителни последици :
По-честите и по-малките по размер наводнения спомагат за презареждането на подземните води, което прави по-плодородна почвата и я обогатява с хранителни вещества, които са в дефицит по принцип. Придошлите води предоставят така необходимите водни ресурси, по-специално в сухите и полусухите райони, където валежите могат да бъдат твърде неравномерно разпределени през цялата година. Сладководните наводнения в частност играят важна роля в поддържането на екосистемите в речните коридори и са ключов фактор в поддържането на биоразнообразието в заливите.Наводненията могат да спомогнат за увеличаване на риболова и за миграцията на някои риби. Като следствие от това някои птици, които се хранят с риба могат индиректно също да бъдат облагодетелствани от наводненията.
Най-смъртоносните наводнения в света

Наводнения в България
Най-старото регистрирано наводнение у нас е от 1712 г. в басейна на река Марица.
През XX век на територията на България са наблюдавани големи наводнения. Такива са например наводненията от река Марица през 1911 и 1957 г. , от река Росица през 1939 г. , от река Янтра през 1944 г. , от реките Тунджа и Омуровска през 1951 г. , от река Русенски Лом през 1924 г., от река Арда през 1958 г. и други.
Началото на XXI век също е белязано с големи наводнения :
2005 г. – наводненията от проливните дъждове са катастрофални – крупно-мащабни (повсеместни). Те заливат 75% от територията на нашата страна в 4 вълни – през май, юни , юли и септември. Загиналите души са 5 , но десетки хиляди са останалите без домове.
06-07.08.2007 г. – проливни дъждове засягат 8 области в страната, като най-тежка е обстановката в Русенска и Разградска област (община цар Калоян е най-потърпевша – 8 души са удавени , десетки животни загиват , нарушена е инфраструктурата , електроснабдяването и водоснабдяването).
29-30.06.2009 г. –проливни дъждове предизвикват наводнения на 14 общини в Разградско , Плевенско и Шуменско. Нанесените щети са на стойност 8 млн. лева.
13.05.2010 г. – проливен дъжд и градушка залива град Свищов , като наводнява къщи , активира свлачище и унищожава земеделската продукция на 3 съседни села. Няколко дни по-късно (на 15-16.05) разлив на река Места наводнява земеделски земи и редица населени места.
06.05.2012 г. – стената на язовир „Иваново“ се скъсва и няколкометрова вълна залива село Бисер (община Харманли) . Загиват 10 души , а голяма част от къщите на селото са наводнени.
19.06.2014 г. - проливен дъжд се излива върху Варна и особено върху квартал Аспарухово. Вследствие на валежа се образуват 2 приливни вълни, идващи от заобикалящата квартала гора. Те нанасят огромни материални щети и довеждат до смъртта на 13 човека, включително и деца. Над 600 души остават без дом.Причините за наводнението са поройният дъжд, запушени водоотвеждащи дерета и незаконно строителство на изходите деретата.
Литература
География на България, Форком, С., 2002
Известия на съюза на учените – Варна. Серия „Медицина и екология“ 2`2012/т.XVII.с.67-68.
List of deadliest floods. Wikipedia, the free encyclopedia. Извлечено на 2 октомври 2016, от https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_deadliest_floods
Proektzemiata: Наводнение. Извлечено на 1 октомври 2016, от