ГНОСЕОЛОГИЧЕСКИ МЕХАНИЗЪМ ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА МИТОЛОГИЯТА

ГГносеологически механизъм във формирането на митологията

Когато става дума за човешка духовност, митологията е сред най-дълговечните по продължителност културен феномен. И ако на цивилизационната история на човека изследовате
ККогато става дума за човешка духовност,
м
итологията е сред най-дълговечните по продължителност ку
л
т
урен феномен. И ако на цивилизационната
история на ч
ов
ека
и
зследователите вече отделят период о
т няко
лк
о
стотици хиляди години, то огромната част от нея протича под доминацията на митологическата светогледна нагласа. И най-развитите съвременни общества
могат да се похвалят едва само с две хилядолетия и половина на преодолян приоритет на митологичното. Ако си позволя едно астрономическо сравнение мога да кажа, че митологията е Юпитер на духовната система на човешката цивилизация. Такъв един факт провок
ира интригуващ интерес относно характера
и
мащаба на онези фактори и сили, ко
ито в продължение на толкова дълъг период са задържал
и като в гравитационен центъ
р водещата
роля на митологията.
Доколкото homo sapience гради мотивацията на своята практическа дейност на базата на истинното поз
н
ание, разб
ирае
м
о е, че
п
ри обяснението на тази дълговечност, водещо място се отрежда на значението на ниската степен в развит
ието на човешкото познание за света
.

1.
Митологията като илюзорно знание
В доста развитата вече и утвърдила се в наше време обяснителн
а
т
радиция, потребността от митология

се обвързва с недостатъчността на знания за околния свят и произтичащите от този недостиг мотивационни схеми на поведение, инспирирани от страха, несигурността, надеждата, очакването за безопасност и други е
и в Космоса безпомощен се взирал
Страха предавал и на свои синове
и като звяр от пещерите е надничал,
той пред природните стихии вСтраха предавал и на свои синове
и като звяр от пещерите е надничал,
той пред природните стихии векове,
като изплашено дете е коли като звя
р
от пещерите е надничал,
той пред природните стихии веко
в
е
,
като изплашено дете е коленичил...”
За Уйлям Ей
бр
ъхъм

"митът възниквтой пред природните ст
ихии в
ек
о
ве,
като изплашено дете е коленичил...”
За Уйлям Ейбръхъм "митът възниква, след като човекът открие непристъкато изплашено дете е коленичил...”
За Уйлям Ейбръхъм "митът възниква, след като човекът открие непристъпността и независимостта на природат

ЗЗа Уйлям Ейбръхъм "митът възниква, след като човекът открие непристъпността и независимостта на природата и това дълбоко го шокира... Затова и пъ
рвостепенната цел на мита е да положи чо
ве
ка в един безопасен свят".
Поради т
ова в изграждането на своите представи за нещата,чов
ек се е стремил да придаде н
а света ха
рактеристики, които са не толкова на самия свят, отколкото познатите му благоприятни черти на познатото му собствено бит
и
е.
В. Не
стле

подчерта
в
а, че "изначално митическото представообразуване е единствената форма, в която човекът се е опитвал
да направи разбираем за себе си сво
я външ
ен и вътрешен свят. Всички процеси в двете области, изгревът и залезът на звездите, атмосферните

яв
ления, растежът на растенията, про
я
вите в живота на животните, здраве и страхливост, разсъдливост и заслепление, сън и прехлас, възхищение и умопомрачение Поради това в изграждането на своите представи за нещата,човек се е стремил да придаде
- стремеж на човека да си сътвори собствено обяснение за непознатите процеси в които е въвлечен животът му, за да си гарантира по-надеждна сигурност
- използване на фантазията си за изработване на такива обяснителни модели
- липсата на сравнимост и проверяемост на изра
б
отваните фантазни обяснения с действителните процеси
- о
т
с
ъствие на истинност на обясненията
В кра
йна сметка т
ак
ава
л
огическа подредба на основните аргум
енти д
ов
е
жда изследователите до общоутвърденото разбиране, че митологията е илюзорно, фантазно обяснение на света.
Ако такова обяснение на митологията, обаче
, бъде прието за - използване на фантазията си за изработване на такива обяснителни модели
- липсата на сравнимост и проверяемост на изработваните фантазни обяснения с действителните процеси
- отсъствие на истинност на обясненията
В крайна сметка такава
логическа подредба на основните аргумент
и
довежда изследо- липсата на сравним
ост и проверяемост на изработваните фантазни обяснени
я с действителните процеси
-
отсъствие
на истинност на обясненията
В крайна сметка такава логическа подредба на основните аргументи довежда изследователите до

общоутвърд
енот
о
разбира
н
е, че митологията е илюзорно, фантазно обяснение на света.
Ако такова обяснение на митологията, обаче
, бъде прието за логично и приемлив
о, твъ
- отсъствие на истинност на обясненията
В крайна сметка такава логическа подредба на основните а
р
гу
менти довежда изследователите до о
б
щоутвърденото разбиране,В крайна сметка такава логическа подредба на основните аргументи довежда изследователите до общоутвърденото разбиране, че митологията е илюзорно, фантазно обяснение на света.
Ако тако
Но, това е ставало само с опознаването характеристиките на онзи кръг (сфера) от предмети, обекти на действителността, до които се е простирал неговият сетивен опит. Днес може да ни е очевидно ясно, че този обсег е бил достатъчно ограничен - само в границите на битийното

общуване с околната средаСъщевременно, за тогавашния чов
е
к
светът се е проявявал и с неизброима по
редица от въ
зд
ейст
в
ия, процеси, явления и събития, коит
о в не
п
о
-малка степен (в много случаи – в огромна степен) са играли решаваща роля за оцеляването му). Те също са го заплашвали, съществуването му е зависело
от тях, той също ги е изживявал като заплаха за оцеляването му. Имал е същата нужда от знание за тях, за тяхното проявление, за причините които ги пораждат, или отменят, силно е изпитвал необходимостта от познавателна възможност успешно да ги преодолява
. Само че, с тях той не може да контакту
ва
сетивноопитно, няма сетивен досег
до тях, не може до приложи метода на опита и грешките
. Такива неща представляват
причините
за земетресенията, наводненията, застудяванията, засушаванията, поройните дъждове и опустошителни бури, смяната на годиш
н
ите сезони
, см
ъ
ртоносни
т
е масови болестни епидемии и т.н. Сетивно човек възприема резултатите от пораждащите ги причини, но с
амите причини и предпоставящи факто
ри за
него са недостъпни. Той не може да ги пробва, да експериментира с тях. Следователно, той няма въ
з
мо
жност да формира каквото и да било

адекватно знание за тях.
Този кръг от явления, процеси и техните причини можем аналитично да ги обозначим като втори кръг (сфера) от явления на битието. Те са сферата от явления, които било поради своите ог
сетивния опит на човека
Познанието за сетивно достъпните явления, както вече
п
одчертасетивния опит на човека

п
редмети, явления, процеси от реалния свя
т, – Необ
хо
дими

знания за предмети, явления, процеси
от ре
ал
н
ия свят, НЕдостъпни на сетивния опит на човека = МИТОЛОГИЯ
Познанието за сетивно достъпните явления, както вече подчертах, се получава посредство
м осмислянето на данните на сетивния опит. Източникът и пътят на това познание са противоречиви, несигурни, изискват много време за установяване на истинните им характеристики в мисленето. Но, все пак, в крайна сметка се достига до едно принципно вярно з
нание, което ад
ППознанието за сетивно достъпните явления, както вече подчертах, се получава посредством осмислянето на данните на сетивния опит. Източникът и пътят на това познание са противоречиви, несигурни, изискват много време за установяване на истинните им характеристики в мисл
е
нето. Но, все пак, в крайна сметка се достига до едно пр
и
н
ципно вярно знание, което адекватно отра
зява законом
ер
ност
и
те на явленията от тази сфера на бит
ието.
Не

съществуват, обаче, пътища и средства в самия познавателен механизъм на човека, за формиране на знания за явленията от другата сфера на битието – ко
ито не са достъпни за сетивата. Човек решава този важен проблем, като взема за аналог начинът по който се формират знанията за сетивно достъпните явления и по техен образец създава обяснения за характеристиките на сетивно недостъпните явления. Този прено
с по аналогия, на обяснителни схеми от п
ър
вата сфера на познанието, във втора
та, се основава и разчита на общността и сходството в
поведението на силите и фак
торите, де
йстващи в двете сфери на битието. Сходството в поведението на действащите причини е все пак едно надеждно основание за о
ч
акването,
че т
р
ябва да
с
ъществува такива общност и сходство и в предизвиканите следствия в двете сфери на познанието. В таков
а очакване има определена логика, к
оято м
оже да се изрази като „истинност по аналогия”. Основанието се намира в аналогичността на изводит
е
о
т многократните различни познавате
л
ни актове вътре в сферата на сетивноопитното познание. Примерно, от многото практически случаи на вземане на вода от различни водоизточници, в различни количества и в различно време, тя бива нагрявана до тем

ГГносеологически механизъм във формирането на митологията

Когато става дума за човешка духовност, митологията е сред най-дълговечните по продължителност културен феномен. И ако на цивилизационната история на човека изследовате
ККогато става дума за човешка духовност,
м
итологията е сред най-дълговечните по продължителност ку
л
т
урен феномен. И ако на цивилизационната
история на ч
ов
ека
и
зследователите вече отделят период о
т няко
лк
о
стотици хиляди години, то огромната част от нея протича под доминацията на митологическата светогледна нагласа. И най-развитите съвременни общества
могат да се похвалят едва само с две хилядолетия и половина на преодолян приоритет на митологичното. Ако си позволя едно астрономическо сравнение мога да кажа, че митологията е Юпитер на духовната система на човешката цивилизация. Такъв един факт провок
ира интригуващ интерес относно характера
и
мащаба на онези фактори и сили, ко
ито в продължение на толкова дълъг период са задържал
и като в гравитационен центъ
р водещата
роля на митологията.
Доколкото homo sapience гради мотивацията на своята практическа дейност на базата на истинното поз
н
ание, разб
ирае
м
о е, че
п
ри обяснението на тази дълговечност, водещо място се отрежда на значението на ниската степен в развит
ието на човешкото познание за света
.

1.
Митологията като илюзорно знание
В доста развитата вече и утвърдила се в наше време обяснителн
а
т
радиция, потребността от митология

се обвързва с недостатъчността на знания за околния свят и произтичащите от този недостиг мотивационни схеми на поведение, инспирирани от страха, несигурността, надеждата, очакването за безопасност и други е
и в Космоса безпомощен се взирал
Страха предавал и на свои синове
и като звяр от пещерите е надничал,
той пред природните стихии вСтраха предавал и на свои синове
и като звяр от пещерите е надничал,
той пред природните стихии векове,
като изплашено дете е коли като звя
р
от пещерите е надничал,
той пред природните стихии веко
в
е
,
като изплашено дете е коленичил...”
За Уйлям Ей
бр
ъхъм

"митът възниквтой пред природните ст
ихии в
ек
о
ве,
като изплашено дете е коленичил...”
За Уйлям Ейбръхъм "митът възниква, след като човекът открие непристъкато изплашено дете е коленичил...”
За Уйлям Ейбръхъм "митът възниква, след като човекът открие непристъпността и независимостта на природат

ЗЗа Уйлям Ейбръхъм "митът възниква, след като човекът открие непристъпността и независимостта на природата и това дълбоко го шокира... Затова и пъ
рвостепенната цел на мита е да положи чо
ве
ка в един безопасен свят".
Поради т
ова в изграждането на своите представи за нещата,чов
ек се е стремил да придаде н
а света ха
рактеристики, които са не толкова на самия свят, отколкото познатите му благоприятни черти на познатото му собствено бит
и
е.
В. Не
стле

подчерта
в
а, че "изначално митическото представообразуване е единствената форма, в която човекът се е опитвал
да направи разбираем за себе си сво
я външ
ен и вътрешен свят. Всички процеси в двете о