Пътешествия до сърцето на мрака антропология и далечност Орлин Тодоров

Пътешествия до сърцето на мрака: антропология и далечност

Орлин Тодоров


Случаят Малиновски:
Както загатнах в предишната статия, текстът на Гиърц “ За природата
на антропологическото разбиране” е един възможен отговор на дебата
възникнал в антропологията след посмъртното публикуване на дневника на
Малиновски. Този "Дневник в точния смисъл на думата", предлага твърде
богат материал по нашата тема, но за да направя нещата още по-динамични
ще си послужа с идеята на Джеймс Клифърд1[xvi][i] , че “Дневникът..” може
да бъде разглеждан във връзка с класическата монография на Малиновски
"Аргонавти на западния Пацифик"1[xvii][ii]. И двата текста са резултат от
полевата работа на Малиновски на Тробриандските острови в периода 1914-
18 година, и двата представят различно третиране на проблема за
далечността. Първият като психологически и морален проблем пред
западния човек попаднал в гранична ситуация, вторият като епистемологичен
проблем пред пишещия антрополог. Анализът на Клифърд установява една
постоянна игра между двата текста, чийто стимул са изместването и
пребиваването в далечността. Аз от своя страна ще си позволя да дублирам
тази тема, чрез знаменитата разработка на Малиновски върху ритуалната
размяна, известна като "kula", където откривам един друг аспект на досега с
далечното.
Нека започнем с няколко думи посветени на “изместването”,
фундаменталния проблем за всеки полеви антрополог. Няма как да
пропуснем факта, че Малиновски е поляк по произход и образование, чиято
научна кариера е свързана с две различно отдалечени страни -
Великобритания и Меланезия. Да не забравяме също, че поради избухването
на първата световна война, по време на полевите си изследвания Малиновски
има двоен статут - едновременно на изследовател и на пленник. Като австро-
унгарски поданик той получава предупреждение, че докато траят военните
действия трябва или да се завърне в родината си (която вече категорично е
напуснал), или да остане там където е, (в Меланезия или Австралия), без
обаче да може да пътува до Лондон (където всъщност се е бил установил).
Малиновски "избира" изгнанието, което придава някаква неизбежност на
избора му като антрополог.
Относно творчеството на Малиновски от този период, в западната
наука има установено мнение. Чрез него той постига две неща, превръща
Тробриандците в класически случай на друга култура и успоредно с това
установява една нова публична фигура, тази на полевия изследовател, който
налага стандартите на антропологическия авторитет. Заслужава да се
отбележи, че тези постижения се дължат главно на текста на "Aргонавтите..."
и че вероятно най-сериозният удар, поне срещу второто, се крие в
"Дневника...". Но за какво става въпрос всъщност?
По време на престоя си в тази "най-далечна точка на навигацията" (ако
може да използваме образа, извлечен от писанията на един друг поляк и
съвременник на Малиновски, Джозеф Конрад) Бронислав Малиновски наред
с огромното количество бележки и полеви наблюдения води и свой личен
дневник. Както подобава на изместен индивид този дневник е писан на

няколко езика едновременно. Сигурно е психологически закономерно, че по-
голямата част от фрагментите е написана на майчиния му език, също както и
кореспонденцията до майка му и до най-близкият му приятел Стас
(Станислав Виткиевич). На английски език Малиновски пише разсъждения
по различни антропологически теми, както и дългите писма до своя професор
Селигман и до годеницата си E.R.M. (Елзи Р.Масън) Тези два лингвистична
кода, родният и този на професионалната среда и бъдещата му семейна и
обществена кариера, са преплетени с трети, този на културата, в която живее.
Както в големи части от полевите му бележки или монографиите му, така и в
дневника се появяват пасажи изписани на киривийски (Kiriwian) един от
тробриандските диалекти. Излишно е да споменаваме, характерната за всеки
"космополит" употреба на гръцки, латински, немски или френски, kakто и на
други местни езици като мotu, mailu, pidgin.
Извънредно любопитно е, че изследователите на дневника
типологизират трите основни езика в него като, езикът на близостта,
приятелството и носталгията -полски, този на ексцеса и грубостта -
киривийски (нека споменем, че голяма част от сексуалните си фантазии
спрямо тробриандките Малиновски изразява на местния език), и разбира се
английски - езикът на цивилизацията и цензурата. Очевидно дневникът
представлява неспокойна смесица от гласове и езици, напрежение и
несигурност относно стойностите на близкото и далечното. От една страна,
разпадащата се близост с роднините и приятелите, компенсирана, чрез
спомени или просто чрез необходимостта да се говори на родния език, от
друга угнетяващата физическа близост до диваците (Малиновски не поставя
тази дума в кавички), която му дава възможност за подробни етнографски
ескизи, но не рядко довежда и до изблици на депресия, отчужденост и
отвращение. "Понякога съм направо бесен, особено, когато след като им
раздам порция тютюн те моментално изчезнат: Като цяло отношението ми
към местните клони към: "да се изтребят гадините!" (последното отново е
цитат от "Сърцето на мрака" на Конрад).
Като цяло дневникът представя проблем, той обаче не е свързан
толкова с нещастието да се живее далеч от цивилизования свят, колкото с
невъзможността всички тези различни светове, чувства и желания да се
поддържат в хармония. "Цялата ми етика е свързана с фундаменталния
инстинкт за цялостност на личността, пише Малиновски в дневника си, от
това следва необходимостта да бъдеш един и същи в най-различни
ситуации." Но това, от което страда най-силно са "угризения на съвестта,
резултат от липсата на цялостни чувства и истина в отношенията ми към
индивидите". "Стойността на приятелството се изразява във възможността да
бъдеш себе си и да се изразяваш с абсолютна честност", но тази честност и
настояване върху последователността го поставя пред "алтернативата между
лъжата и провалените отношения". В края на краищата, отношенията с
майка му и Стас са разкъсани, с годеницата му охладнели ("не бива да си
позволявам да мисля толкова много за други жени!"), omразата и
озлоблението към Тробриандците са взели връх над благородството и
космополитизма. "От моята теория (жалко, че Малиновски не казва практика)
не може да се извлече никаква християнска етика. А и тя никога не e
представяла истината - обичай ближния си - но само до някаква възможна
степен. Истинският проблем е: защо трябва винаги да се държиш, сякаш Бог
те наблюдава?1[xviii][iii]"

От самата разкъсаност на тези разсъждения ясно проличава кризата,
настъпила във "фундаменталния инстинкт за цялостност на личността".
Накратко казано онова, което ни показва "Дневника..." е , че именно
последователността и целостта са най-несигурните категории в ситуацията на
изместеност и отдалеченост. Нека не забравяме, че точно те, обаче са
основните идеологеми в епохата на Малиновски. Какъв
е изходът в такъв случай ?
Както съвършено убедително показва Клифърд , изходът на
Малиновски е писането. Реалните проблеми на изместения индивид могат да
бъдат компенсирани чрез писането на етнографска проза. Така се ражда
"Aргонавти на западния Пацифик", текст, който може да се справи с
дилемите от мъчителното изживяване на терена, чрез идеализацията и
рационализацията на това изживяване в текст. Именно в "Аргонавтите...",
"Дневникът..." бива пренаписан, изтласкан, преобразен с цел да се постигне
оцялостяването на една култура (Тробриандската) и на една личност ( тази на
антрополога). И тук Малиновски не е постоянно наблюдаван от
всевиждащото око на Бога. Всеки автор на фикции, както той добре знае от
Флобер, сам се превръща в Бог.
Естествено, нито един текст не е абсолютно цял и последователен
(особено монографиите на Малиновски, изпълнени с толкова много
отклонения, реторични похвати и отчайващо количество подробности), но
такова намерение все пак може да съществува при неговото създаване.
Предпочитам да оставя този сложен проблем на страни, за да прибягна към
един странен похват, който ми се иска да бъде мислен като допълнение или
дублиране на проблематиката, която току-що очертах.
Затова нека се заемем с "бижутерията на Малиновски". Става дума, за
вероятно най-брилянтното антропологическо описание и тълкуване, излязло
изпод перото му - "пръстенът кула" (the kula ring). Позволявам си да нарека
това, което следва "бижутерията на Малиновски" не само да имитирам
известното заглавие на Дерида "Аптеката на Платон", но и да подчертая
"разсейването" на цялата бижутерска терминология, с която борави
Малиновски, пръстени, гривни, огърлици, блясък, състояние, престиж...
И така, една флотилия от канута цепи тъмно-зелените води на океана,
гребците пеят, а предводителят на всяко кану -toliwaga- който освен капитан
и навигатор е господар на церемониите, е постоянно зает с магически
действия, от които зависи успехът на експедицията. Нека си представим, че
една внушителна група мъже от най-северната точка на Тробриандските
острови са се отправили към източния бряг на Нова Гвинея. Разстоянието
наистина е огромно за такъв вид експедиция, а опасностите, които крие
океанът я превръщат в сериозно мореходно изпитание. Около 60 канута, поне
така е било по времето на Малиновски, акостират на брега и голямо
количество хора от крайбрежието са там, за да ги посрещнат. След
необходимите ритуални действия започва размяната, причината, поради
която Тробриандците са изминали цялото това разстояние. Разменят се
гривни (mwali) срещу огърлици (soulawa), първите са направени от полирани
бели миди, а вторите от червени. Най-загадъчното в тази размяна, известна
като kula, е, че нито една от участващите страни не получава нещо, което
преди това да не е притежавала. Както Тробриандците, така и жителите на
Нова Гвинея имат и гривни и огърлици, на пръв поглед тази размяна няма
нищо общо и с обичайната търговия, която Тробриандците наричат gimwali.

За какво тогава е целият този път, преплуваното разстояние, каква е
"функцията" на далечността?
След внимателни наблюдения и интервюта Малиновски открива
следната зависимост, ритуалните предмети както и хората се движат в кръг.
Огърлиците пътуват по часовниковата стрелка, докато гривните в обратната
посока. Така жителите на
селото Синакета ще получават гривни от тези, които живеят на север и на
изток от тях, и ще ги разменят за огърлици с тези на запад и на юг. Още по-
любопитно е , че една гривна или о