Характеристики на цветовете

Слайд 1

Моделиране и визуализиране
на обекти
Тема 10
Характеристики на цветовете

Слайд 2

Обща теория
Теорията на цветовете обяснява състоянието на обектите в природата и се опира на изучаването на:

Физическата природа на светлината
Оптически свойства на веществата
Възприемане на цветовете от наблюдателя
Химически строеж на веществата

Слайд 3

Цветови тон
Цветовият тон представлява дължината на вълната на монохроматичната светлина, която при смесване с бяла светлина дава цветова еквивалентност с изследваната светлина.
Цветовите тонове, които може да различи човешкото око, варират от около 130 до 104 цвята за тренирано око.
Максимална чувствителност човешкото око има при 552 nm (жълто-зелена област), а най-малко чувствително в крайните области.

Слайд 4

Наситеност
Наситеността на цвета представлява отношението на потока на монохроматичната светлина към общия поток светлина.

Слайд 5

Яркост
Яркостта представлява връзката на възприятието на даден цвят по отношение на редица сиви тонове, разположени между белия и черния.

Слайд 6

Системи за стандартизация
Система на Мансел – представянето на цветността по тази система е субективно, но се съгласува с опита.
Система за определяне на цветността – цветовия тон се заменя с дължина на вълната, въвежда се коефициент на яркост и чистота на цвета. Тази система има силата на международен стандарт.

Слайд 7

Закони за смесване на цветовете
През 1835 г. Гросман формулира три закона за адитивно смесване на цветовете:
Всеки цвят може да се разглежда като съвкупност от три линейно независими цвята (такива три цвята, от които никой не може да бъде получен от наслагване на другите два)
На непрекъснато изменение на излъчването съответства непрекъснато изменение на цвета (цветовата гама е непрекъсната)
Цветът, получен в резултат на смесване, зависи само от цвета на смесваните части

Слайд 8

Първични цветове
За първични цветове са определени цветовете на монохроматично излъчване с дължина на вълната 700; 546,1 и 435,5 nm, обозначени съответно R, G, B.

Слайд 9

Смесване на цветовете
Адитивно смесване
Субтрактивно смесване

Слайд 10

Адитивно смесване
Адитивното смесване на цветовете се осъществява преди да достигне зрителния орган.
Възможно е едновременно или последователно смесване на цветовете. С нарастване на честотата на редуване се създава впечатление за едновременно смесване.
Пространствено смесване на цветовете (пуантилизъм) – дребни точки или петна от разстояние изглеждат еднородни.

Слайд 11

Недостатъци
Използва се само за прозрачни среди (основава се на пропускане на светлината)
Ограничено се използва при смесване на бои в прозрачни разтвори, стъкло и глазури
Намалява общата интензивност на светлината поради използването на филтри

Слайд 12

Субтрактивно смесване
При преминаване на бяла светлина през филтри с различна способност на пропускане или разсейване на светлината, както и с различен цвят, се получава нов цвят. Това става чрез отстраняване на определена спектрална дължина на вълната.
Към субтрактивните филтри се отнасят жълт, пурпурен и светлосин.
При смесване в различно количествено съотношение на субтрактивни цветове могат да се получат почти всички цветове.
Усложнени варианти на този метод се използват в цветната фотография.

Слайд 13

Систематизиране на цветовете
Атласите на цветовете са съставени за систематизация на цветовете и въвеждане на тяхното обозначение (название).
Човешкото око може да различи около 17 000 цвята и около 1 000 000 цвята и нюанса с отчитане на промените в интензивността.

Слайд 14

Изисквания
за атласите на цветовете
Да се променят последователно нюансите от един и същ цвят
Да бъдат непроменими с времето
Да са дадени точните координати на всеки цвят

Слайд 15

Система на Мансел
Образците на цветовете са разположени така, че различията по яркост, наситеност и цветови тон се възприемат навсякъде приблизително еднакво.
Цветовите тонове са разположени по окръжност, а образците от цветове са разположени един до друг в реда, който имат в спектъра.
Кръгът е разделен на 10 главни сектора, означени:
R; YR;Y; GY; G; BG; B; PB; P; RP;
Наситеността е показана като разстояние от центъра по радиуса към окръжността.

Слайд 16

Система на Оствалд
Всеки цвят се разглежда като смес от цвят с висока наситеност с ненаситен цвят (бял или черен) и се означава с цифри и две букви, означаващи цветния тон и количеството бял и черен цвят.
Атласът представлява двоен конус с обща основа (северен полюс – бял, а южен – черен). Конусите се пресичат от 24 вертикални плоскости, образуващи 24 сектора.

Слайд 17

Название на цветовете
Въведени са 6 нива на точност на название на цветовете:
10 названия на основните цветове – розов, червен, оранжев, жълт, жълто-зелен, зелен, син, пурпурен, маслинен и кафяв
Добавят се 16 названия на междинни цветове
267 названия с термини за степента на яркост
1 000 – 10 000 цветове, обозначени с кодове
100 000 названия, получени от системата на Мансел
5 000 000 названия, определени по координати на цветност

След четвърто ниво цветът се смята за достатъчно точно определен. Субективизмът влияе на нива второ и трето.

Регистрирайте се за пълен достъп