ХИГИЕНАТА КАТО НАУКА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОПТИМАЛНИ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ.

ХИГИЕНАТА КАТО НАУКА ЗА
СЪЗДАВАНЕ НА ОПТИМАЛНИ
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ. ХИГИЕНА
И ЕКОЛОГИЯ.

Доц д-р Теодора Димитрова, ДМ

Определение
•Хигиената е основна дисциплина за
първична здравна профилактика.
•Тя изучава влиянието на факторите на
околната среда върху организма и
разработва хигиенни норми и
др.мероприятия за опазване на здравето.

•Хигиената се нарича така по името на
богинята Хигия (Higieia) – Една от дъщерите
на Ескулап, почитана от древните гърци
като богиня на чистотата и здравето.
Higienos от гръцки означава носещ здраве,
съдействащ за здраве.

•Хигиената е един от най-древните дялове на
човешкото познание и практика свързани с
медицината.
•Хилядолетия до новата ера в писмени закони и
правила в Древна Индия, Китай, Египет,
Вавилония, в религиозни канони на Мойсеи и
Мохамед има много хигиенни правила за
хранене, лична хигиена, предпазване от заразни
болести, обезвреждане на тгрупове, на течни
отпадъци, устройсво и поддържане на неселените
места.

•В Древна Гърция, основоположникът на научната
медицина Хипократ (4в.пр. н.е) освен гениален лечител е
основоположник и на профилактичната медицина. В
един от трудовете си т.н. трактати от Александрииската
библиотека “За въздуха, водата и почвата”, той посочва
значението на водата, климата, въздуха за здравето.
Посочва, че трябва да се лекува не болестта, а болния и
че “лекарят трябва да се грижи и за здравето на
здравите, за да не се разболеят”.
•1857 г в своето “ръководство по практическа хигиена” Е.
Паркс много точно определя целта на хигиенната наука
•“да направи развитието най-съвършено,
•животът - най-здрав,
•повяхването на организма – най-бавно,
•настъпването на смъртта – най-отдалечено”.

•Хигиената е и нова наука и става все по-
актуална с промените в жизнената среда.
•В съвременния свят много фактори на
околната среда заплашват човешкото
здраве – създават хигиенни и здравни
проблеми. В тяхното решение хигиената
има все по-важна роля.

Предмет на хигиенната наука
•Предмет на хигиената е изучаване на
сложното взаймодействие в системата
“човек – жизнена среда”.
•В системата “жизнена среда“се включват
разнообразно фактори от природната,
селищната, жилищната, работната и
социалната среда.

Цел на хигиенната наука
Целта на хигиената е запазване, подобряване
и укрепване здравето и работспособността
на човека и осигуряване на активно
дълголетие

Основни задачи на хигиенната наука
•Да извършва хигиенна оценка на факторите и
условията на жизнената среда, които влияят на
човешкото здраве
•Да изучава процесите на хранене, труд,
обучение, отдих, бит и др., които имат голямо
значение и отношение към човешкото здраве
•Да изучава промените в човешкия организъм
при взаимодействието му с фацторите и
условията на жизнената среда

Основни задачи на хигиенната наука
•Да разработва хигиенни норми и хигиенни
мерки за оптимизиране на
взаимодействието – човек – жизнена среда
с цел предпазване и предотвратяване на
заболявания
•Да разработва подходи, методи и мерки за
повишаване адаптивните възможности на
организма, за стимулиране и развитие на
човешкото здраве

•Обект на хигиенното познание са не само
вредните фактори на средата от природен
или антропогенен произход, но и
положителните, саногенни (здравословни)
въздейсвия и фактори, които допринасят за
запазване, подобряване и укрепване на
здравето.

За изпълнение на своите задачи
хигиенната наука използва съвкупност
от:

•Общонаучни методи
•Частнонаучни методи
•Специфични методи

Общонаучните методи
•описание
• наблюдение
•натурен и лабораторен експеримент
•анализ и синтез
•моделиране
•системен подход и др.

Частнонаучните методи могат да бъдат
класифицирани като:

•методи за изучаване предимно на
подсистемата – жизнена среда
•= физични
•= химични
•= физикохимични
•= микробиологични

•методи за изучаване предимно на
подсистемата – човек
•= биофизични
•= биохимични
•= физиологични и медицински
•= психологични
•= социологични

Специфични методи:

•санитарно описание
•санитарно обследване
•хигиенна експертиза
•комплексен хигиенен метод

Хигиенно нормиране
•Мултидисциплинарен екип (токсиколози)
•Усъвършенства и хармонизира
законодателството
–Международно
–Национално

•Анализ на информацията за токсичността на веществото
•Обосноваване необходимостта и целесъобразността от
експеримента
•Избор на адекватни методи и показатели
•Избор на опитни животни
•Провеждане на експеримента
•Статистическа обработка на получените резултати
•Анализ на резултатите
•Екстраполация на резултатите от опити върху животни
•Изводи и препоръки
Етапи на експериментално-
токсикологичните изследвания при
нормирането:

Критерии за доказване на вредно
действие при проучване на прагови дози
•Статистически критерии
–Достоверни изменения (р<0.05)
–Предел на физиологичната норма +/- 2σ
•Метаболитни критерии
–Понижена активност на ензимни системи
–Принципа на „пясъчния часовник“
–Компенсаторно повишаване активността на
ензими
•Токсикологични критерии

Прагови концентрации и дози
•Минималното количество вещество, което
причинява определими промени в най-
чувстсвителните показатели на организма
•Праговите дози отговарят на ниво, под
което не се регистрира наблюдаваният
ефект
•Прагови дози за:
–Остро действие
–Дразнещо действие
–Сенсибилизиращо действие

LOAL
(LOAEL= Lowest-observed-adverse-effect level)

NOEL
(NOAEL= No-observed-adverse-effect level)
Прагови концентрации и дози

Хигиенно нормиране на храните
За пестицидни остатъци
За добавки
За замърсители (бактериални, химични)

Дневна допустима доза(ДДД в мг/кг)
Временна поносима седмична доза (Hg, Pb,
Cd и др.)

Хигиенно нормиране на водите
За метали
За пестициди
За торове
За детергенти

Обща ПДК (за всички налични вещества)
Индивидуална ПДК