Хирургия за медицински сестри

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Владимир ДановДоцент Dr.h.c. Владимир Данов, д.м.
e началник Клиника по кардиохирургия
УМБАЛ „Св. Анна“ АД, София. Завършва
медицина в Медицинския университет
– София.
През 1988–1990 г. е асистент-волон-
тиер в Националния сърдечен центьр,
София, след което е специализант в
Националния немски сърдечен център,
Берлин, Германия (1990–1992), и асис-
тент в Клиниката по сърдечна хирургия в Аугсбург, Германия
(1992–1999). Последователно е началник отделение (Oberarzt)
в Клиниката по сърдечна хирургия, Аугсбург, Германия (1999–
2005), началник Клиника по кардиохирургия МБАЛ „Св. Марина“
ЕAД, Варна (2005–2008), и началник Клиника по кардиохирур-
гия УМБАЛ „Св. Анна“, София (2008).
Защитава докторска дисертация в Ludwig Maximilian Uni-
versität, Мюнхен, Германия (2000). От 2008 г. е доцент по на-
учна специалност Сърдечно-съдова хирургия, Медицински уни-
верситет – Варна, и получава звание „доктор хонорис кауза“ на
Техническия университет във Варна. В момента е доцент към
Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Член на Германската и Българската асоциация по сърдечно-
съдова и гръдна хирургия.
Републикански консултант по кардиохирургия.
ХИРУРГИЯ
I част
за медицински сестри
ISBN 978-954-07-3754-6
www.press-su.com
Владимир Данов
ХИРУРГИЯ
I част
за медицински сестри

Владимир Данов
ХИРУРГИЯ
I част
за медицински сестри

София • 2014
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Владимир Данов
ХИРУРГИЯ
I част
за медицински сестри

© 2014 Владимир Данов
© 2014 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
ISBN 978-954-07-3754-6

5
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ИСТОРИЯ НА ХИРУРГИЯТА ................................................. 7
II. УСТРОЙСТВО НА ХИРУРГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ .........41
III. ОБРАБОТКА НА ИНСТРУМЕНТИ .................................... 51
IV. СТЕРИЛИЗАЦИЯ ...................................................................61
V. АСЕПТИЧНИ И СЕПТИЧНИ РАНИ .....................................64
VI. ХИРУРГИЧНО КЪРВЕНЕ. КРЪВОПРЕЛИВАНЕ. ............76
VII. ХИРУРГИЧЕН ИНСТРУМЕНТАРИУМ.
ШЕВЕН МАТЕРИАЛ ...................................................................84
VIII. ДЕЗМУРГИЯ (УЧЕНИЕ ЗА ПРЕВРЪЗКИТЕ) ................102
IX. ГНОЙНИ ИНФЕКЦИИ В РАЗЛИЧНИ
ТЪКАНИ И СИСТЕМИ .......................................................111
X. ТЕРМИЧНА ТРАВМА ..........................................................130
XI. ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА .............146
XII. КАРЦИНОМ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА ...........................164
XIII. ОСТЪР ПАНКРЕАТИТ .....................................................204
XIV. ФРАКТУРИ ........................................................................217
XV. НАРАНЯВАНИЯ НА ГЛАВАТА ......................................233
ЛИТЕРАТУРА .............................................................................256
РЕЦЕНЗИИ ..................................................................................257

6

7
I. ИСТОРИЯ НА ХИРУРГИЯТА
Асептика и антисептика
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
• Комплексът от мерки за предотвратяване на попадане на
инфекция в човешкото тяло или унищожаване на попад-
нала там инфекция се нарича асептика и антисептика.
• Асептика се нарича използването на физични и химични
средства за унищожаване на микроорганизмите във всич-
ките им форми извън човешкото тяло чрез различни сте-
рилизационни апарати.
• Антисептика се нарича употребата на химични вещества
за унищожаване на микроорганизмите извън или във чо-
вешкото тяло.
• На база асептиката и антисептиката са създадени строги
правила при работа с болните в хирургичните отделения,
спазването на които е задължително за целия персонал.
Хирургия в древността
○ Папирусът на Едуин Смит 2800 г. пр. Хр
○ Най-старата известна хирургическа книга
○ Третиране на гнойни прoцеси
○ Пластични операции
○ Превръзки

8

9
Хирургията в древна Индия
• 1500 г. пр. Хр.
• Ностни пластики
• Операции на хернии
• Лечение на фрактури с екстензия
Древна Гърция

• 700–400 г. пр. Хр.
• Primum no nocere! (Преди всичко не вреди!)
• Лекарски училища Кос, Киндос
• Първи идеи за септика и антисептика
• Компресивни превръзки

10
Александрия 300 г. пр. Хр.
• Развива се анатомичната наука
• Лигатура на артерии
• Използване на билки за анестезия
Рим I–III в.

11

Целзий: 8-томно съчинение ,,De medicina“
К. Гален: описва хирургичните инструменти, екстирпация
на варици, шиене на рани, доближаване на костите при счупва-
не, торзия на кръвоносните съдове за кръвоспиране, дренаж на
раните.
Описани са: ампутация на гърда, ингвинална херния, прола-
бирала матка и пр.
Арабски период VII–XIII в.

12
Авицена: ,,Канон на лекарското изкуство”
•Въвежда различни анестетици
•Интубация и трахеостомия
•Дренаж за плеврален емпием
•Мек катетър от кожа за уретрална катетеризация

13
Средновековие в Европа


• Салерно IX в. – хирургични лекции
• Х. Бруншвиг, Страсбург – първи печатан учебник по хи-
рургия 1497 г.
• Създават се университети в Болоня, Падуа, Палермо,
Париж, Помпелие – изучава се анатомия и се правят ди-
секции

14
Средновековие в Европа


• Парацелз, Хоенхайм (1493–1541)
• Доктрина за раните

15
Средновековие в Европа


• Амброаз Паре (1510–1590)
• Обработка на разкъсните рани
• Ампутация в здраво на гангрени на крайници

16
Средновековие в Европа

• A.Vesalius (1514 –1564)
• Анатом и лечител
• Кръвопускане
• Венесекция
• Кръвообращение

17
Хирургията до 1800 г.
• Традиционно е била отделена от медицината
• Хирургия от гръцки означава лечение с ръце
Хирурзи и Лекари до XIX в.
○ Хирурзи
• Гилдия на бръснари-хирурзи:
• Необразовани
• Чиракуване
• Мистър
• Използват инструменти
○ Лекари
• Гилдия на лекарите
• Интелектуалци

18
• С университетско образование
• Доктор
• Отхвърлят инструменталното лечение
Лукас ван Лайден, художник, 1524 г.
○ Хирург от XIV в.
Началото на XIX в.
Хирургията е била крайна опция
• Пациентите са избягвали заради болката (без анестетици).
Висока смъртност – 19% при ампутациите до 1850 г.
• Първично третиране на рани
• Дрениране на абсцеси
• Шев на рани

19
Третиране на повърхностни рани

Инструментариум
• 1846 скарификатор

20
• 1863 комплект вендузи
Инфекция
• Хирургичната инфекция е толкова честа, че гнойта се
приема за белег на оздравяване „Добра гной”
• Чести гангрени
• Зловоние
Хирургия и болка
1. Затруднява интервенцията
2. Забавя лечението
• Пациентите оставяли раните да се инфектират, а тумори-
те – да нарастват

21
3. Лично понятие за пациентско съгласие
4. ,,Анестетици”: уиски, опиум, хашиш, коноп и т.н. Опасни
и непредсказуеми
5. Бързината на хирурга е от огромно значение.
Хирургия и бързина
Хирургът е водил битка с времето:
• Да намали шока и болката
• Бързина с цената на груба работа и тъканна увреда.
XIX век – ниво на хирургията
• Фракове
• Голи ръце
• Мръсни и използвани инструменти
• Неопитни хирурзи
• Често операцията се е извършвала в домашни условия
• Условията са били нехигиенични

22
Анестезия
Хорас Уелс (Horace Wells) – зъболекар, през 1844 г. за първи
път използва азотен окис за обезболяване.
Етер
Уилям Кларк (William E. Clarke) и Крауфорд Лонг (Crawford
Long), MD, въвеждат етер през 1842 г.

23
Уилям Мортън (W. Morton) – зъболекар, прави първата пуб-
лична демонстрация на етерна анестезия в Mass General Hospital,
октомври 1846 г.
Анестезия с Ether Dome, 16 октомври 1846 г.

24
Хлороформ за първи път се използва през 1847 г.
Джеймс Янг Симпсън (James Young Simpson)
Ефект на откриването на анестетиците:
• Повишава се броят на операциите
• Повишава се смъртността
• Рискове от експлозия
• Проблем с дозирането
• Намален страх на пациента
• Повече време за хирурга
• Неприложими веднага и навсякъде
• Не се използвали във военнополеви условия
• Прекалено скъпи за бедните
• Под морална забрана
• Проблеми при бременни