Иън Кършоу - Хитлер. Том 1 - 2020 г.

IAN KERSHAW
HITLER
Original English language edition first published by Penguin Books Ltd, London
Text copyright © 1998, 2000, 2008 by Ian Kershaw
The author has asserted his moral rights
All rights reserved
© Издателство „Изток-Запад“, 2020
Всички права на български език запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана или
предавана под каквато и да е форма и по какъвто и да било начин без изричното съгласие на издателство „Изток-
Запад“.
© Мария Кондакова, превод, 2020
© Деница Трифонова, оформление на корицата, 2020
ISBN 978-619-01-0577-0

Списък на съкращенията
БФП Bayerische Volkspartei (Баварска народна партия)
ДАП Deutsche Arbeiterpartei (Германска работническа партия)
ДДП Deutsche Demokratische Partei (Германска демократическа партия)
ДНФП Deutschnationale Volkspartei(Германска национална народна партия)
ДСП Deutschsozialistische Partei (Германска социалистическа партия)
ДСФП Deutschvölkische Freiheitsbewegung (Германско народно освободително движение)
ДФФП Deutschvölkische Freiheitspartei (Германска народна партия на свободата)
ДФП Deutsche Volkspartei (Германска народна партия)
КПД Kommunistische Partei Deutschlands (Комунистическа партия на Германия)
НСДАП
Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei (Националсоциалистическа германска работническа
партия)
НСФБ Nationalsozialistische Freiheitsbewegung (Националсоциалистическо освободително движение)
НСФП Nationalsozialistische Freiheitspartei (Националсоциалистическа освободителна партия)
НС-
Хаго
Nationalsozialistische Handwerks-, Handels- und Gewerbeorganisation (Националсоциалистическа
организация на занаятите и търговията)

ОКХ Oberkommando des Heeres (Върховно командване на сухопътните сили)
ОКВ Oberkommando der Wehrmacht (Върховно командване на въоръжените сили)
OT Organisation Todt (организация „Тот“)
РСХА Reichssicherheitshauptamt (Главно управление по сигурността на Райха)
СА Sturmabteilung (Щурмови отряди)
СД Sicherheitsdienst (Служба за сигурност)
СПД Sozialdemokratische Partei Deutschlands (Социалдемократическа партия на Германия)
СС Schutzstaffel (букв. Охранителен отряд)

Карти
1. Наследството на Първата световна война

2. Полша под нацистка окупация

З
Предговор към новото издание
А МЕН Е голямо удовлетворение, че оригиналната биография в два тома – „Хитлер, 1889–1936 г.: Арогантност“
(Hitler, 1889–1936: Hubris) и „Хитлер, 1936–1945 г.: Възмездие“ (Hitler, 1936–1945: Nemesis), – публикувани
съответно през 1998 и 2000 г., беше приета толкова добре – включително в множеството страни, където се появиха
издания в превод на чужди езици. Особено приятно е, че книгата получи радушен прием в Германия.
Този биографичен труд беше замислен преди всичко като изследване върху властта на Хитлер. Поставих си за цел
да отговоря на два въпроса. Първият беше как Хитлер е станал възможен. Как подобна ексцентрична, гротескна
фигура изобщо е била в състояние да вземе властта в Германия – модерна, сложно устроена, икономически развита,
културно напреднала страна? Вторият въпрос беше как Хитлер е могъл да упражнява властта си. Той, разбира се, е
притежавал значителни умения на демагог, съчетани с наблюдателност, която му е позволявала да се възползва
безмилостно от слабостите на опонентите си. При това обаче е просто устроен и самоук човек без никакъв опит в
управлението. От 1933 г. нататък той е трябвало да се справя не само с нацистките хулигани, но и с цяла държавна
машина и със социални кръгове, които са свикнали да управляват. Как в такъв случай е успял да се наложи над
утвърдените политически елити, след което да въвлече Германия в катастрофален авантюристичен план за
завладяване на Европа, в сърцевината на който стои ужасна, безпрецедентна програма за геноцид; да блокира
всички възможности за приключване на конфликта с преговори и най-накрая да се самоубие едва когато заклетите
му врагове са пред прага, а страната му е стигнала до пълна физическа и духовна разруха?
Открих отговорите на тези въпроси само отчасти в личността на този странен субект, управлявал съдбата на
Германия през онези дванайсет дълги години. Разбира се, личността има значение в историческото тълкуване.
Глупаво би било да предполагаме нещо друго. А Хитлер, както са единодушни неговите почитатели и хулители, е
бил необикновена личност (макар че – колкото и разнообразни и многобройни да са опитите за обяснение – можем
само да предполагаме какви са били причините, формирали неговата специфична психика). Хитлер не е
леснозаменяема фигура. Като тип личност той безспорно е оказал решаващо влияние върху критични събития.
Гьоринг например като райхсканцлер не би постъпил по аналогичен начин в много решаващи моменти. Със
сигурност може да се каже: без Хитлер историята щеше да бъде различна.
Само че катастрофалните последици от властта на Хитлер не могат да бъдат обяснени единствено с личностните
му качества. Преди 1918 г. нищо у него не загатва за онзи извънреден личен магнетизъм, който ще бъде
засвидетелстван по-късно. Околните го възприемат като чудак, който понякога привлича снизходително презрение
или присмех, но определено не и като личност със заложбите на бъдещ национален лидер. От 1919 г. нататък всичко
това се променя. Той става обект на нарастващо, в крайна сметка почти безгранично масово преклонение (както и
на страстна ненавист от страна на политическите му врагове). Това само по себе си навежда на мисълта, че
отговорът на загадката за неговото влияние трябва да се търси не толкова в личността на Хитлер, колкото в
промяната на обстоятелствата в германското общество, белязано с травмите на загубена война, революционни
вълнения, политическа нестабилност, икономическа нищета и културна криза. По всяко друго време Хитлер сигурно
щеше да си остане никой. Само че в тези особени обстоятелства се заражда динамична и в крайна сметка
разрушителна симбиотична връзка между личността, възприела като мисия да заличи националното унижение от
1918 г. (каквото е то в нейните представи), и обществото, в което нараства готовността да види във водачеството на
тази личност жизнено средство за бъдещото си спасение, за измъкване от бедата, в която (според милиони
германци) са го хвърлили поражението, демокрацията и икономическият упадък.
За да формулирам накратко тази връзка – която е решаваща, за да можем да разберем как Хитлер е успял да
придобие и след това да упражнява своята изключителна форма на власт, – се обърнах към понятието
„харизматична власт“, създадено от блестящия германски социолог Макс Вебер, починал, преди Хитлер да стане
известен, поне не извън мюнхенските бирарии. Не съм разяснявал подробно това понятие, което заема видно място
в моите съчинения за Хитлер и Третия райх от много години. То обаче явно има централно място в изследването.
Идеята за хариз​матична власт, разработена от Вебер, не се основава толкова на видимите забележителни качества
на даден субект. Тя по-скоро е изведена от възприятието за тези качества в средите на последователите, които – в
условията на криза – приписват на избран лидер уникални „героични“ качества и виждат в него велика личност,
въплъщение на „мисията“ за спасение. На харизматичната власт според изградената от Вебер концепция е присъща
вътрешна нестабилност. Продължителните неуспехи или нещастия я довеждат до крах; а влизането ѝ в системна
форма на управление заплашва да я превърне в рутина.

Прилагането на тази концепция за харизматична власт е, струва ми се, полезен инструмент за изясняване на двата
централни въпроса, които поставих. Според мен тя помага да оценим връзката между Хитлер и множеството на
неговите пос​ледователи, което оказва влияние върху издигането му – макар и разбира се, в условия, каквито Макс
Вебер никога не си е представял, и където пришитият на Хитлер образ на „героичния“ водач, експлоатиращ
съществуващите отпреди това псевдорелигиозни очаквания за национално спасение, е до голяма степен изкуствен
продукт на пропагандата. Тази концепция имаше безценен принос и за моето изследване как силно
персонализираната власт на Хитлер подкопава системното управление и администрация и се оказва несъвместима с
тях. Разбира се, към средата на войната популярността на Хитлер запада стремително и всяко „хариз​матично“
влияние върху правителството и обществото рязко отслабва. Дотогава обаче Германия е обвързана с
„харизматичното“ господство на Хитлер в продължение на около десетилетие. Онези, които дължат собствените си
властови позиции на върховния „авторитет на Фюрера“, продължават да го подкрепят, било то поради убеждение
или необходимост. Те са се издигнали заедно с Хитлер – и сега са обречени да паднат заедно с него. Той не им е
оставил друг изход. Авторитетът на Хитлер в средите на режима започва да се рони едва когато страната е изправена
пред близко и тотално поражение. А докато е жив, той остава непреодолима бариера пред единствения начин да
бъде завършена войната, която сам е започнал: капитулацията на Германия.
Тук свързвам харизматичната власт с едно друго понятие, за да покажа по какъв начин функционира силно
персонализираната форма на управление, която Хитлер осъществява. Това понятие, което присъства като лайтмотив
в цялата био​графия и се назовава по същия начин в текста, е починът „да се поддържа курсът на Фюрера“; чрез него
се опитах да покажа как предполагаемите цели на Хитлер служат за подемане, привеждане в изпълнение и
легитимиране на инициативи на различни нива от режима и съзнателно или неволно подклаждат разрушителната
динамика на нацисткото управление. С тази формулировка нямам предвид, че хората във всеки момент са се питали
какво иска Хитлер, след което са се опитвали да го реализират на практика. Някои, естествено – особено сред
праволинейните привърженици на партията, – правят в общи линии именно това. Много други обаче – които
например бойкотират някой еврейски магазин в полза на конкурентна фирма или донасят в полицията срещу съсед,
подтикнати от някаква лична вражда – не си задават въпроса какви са намеренията на фюрера и действията им не са
мотивирани от идеологията. Независимо от това по свой скромен начин те подкрепят и насърчават идеологическите
цели, представлявани от Хитлер, и по този начин косвено способстват за процеса на радикализация, чрез който тези
цели (в случая – расовото прочистване на германското общество) постепенно придобиват по-ясни очертания като
задачи, осъществими в кратки срокове, а не само в далечна перспектива.
От избрания подход неизбежно следваше, че двата тома ще бъдат обемисти. Въпреки това останаха още много
неща за добавяне. Държах да дам пълна справка за множеството документални източници, както архивни, така и
издадени основни текстове, и за богатата вторично създадена литература, която съм използвал – първо, за да могат и
други изследователи да ги проследят и прегледат при необходимост, и второ, за да премахна изопачените елементи
от някои описания или да опровергая митовете, с които е обрасла фигурата на Хитлер. На моменти бележките се
превръщаха в самостоятелни отстъпления върх