Иновации в Закона за предучилищното и училищното образование

Реферат на тема:

Иновации в Закона за предучилищно и училищно образование

Изработил: Елица Вълчева

Законът за предучилищно и училищно образование е национален документ, източник на основните разпоредби, регламентиращи и регулиращи процесите в областта на образованието, приет и обнародван през 2015 г. и влязъл в сила на 01.08.2016 г. Негов предшественик е Законът за народната просвета от 1991 г., който е бил основен закон в сферата на образованието над 20 години и претърпява близо 30 изменения и допълнения до 2015 г., което формално означава, че е допълван или променян всяка година. Това се случва с оглед на промяната у нас в резултат на демократизацията на обществения живот. Преди приемането на Законът за предучилищното и училищно образование, в продължение на няколко години, и в теорията и в общественото пространство се акцентира върху противоречията между социалната ситуация в държавата по отношение на образованието и нормативната база, уреждаща въпросите в тази област. Подготовката на новия закон започва още през 2010 г. Като резултат от това през 2011 г. е разбработена Концепция за основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов Закон за предучилищното и училищното образование, който бива подложен на широко обсъждане и анализ, който показва, че са настъпили съществени промени в обществените отношения, които са довели до нуждата от реформи в образователната система. Проектът на Закон за предучилищно и училищно образование бива представен за първи път през 2012 г. Той цели да се преодолеят основните предизвикателства, които съвременното общество поставя пред българското образование. Същата година бива внесен в Пармалента, но не е приет, въпреки приемането на второ четене на част от него пред 2013 г. Той бива преработен и отново внесен в Народното събрание на следващата година (2014 г). През 2015 г. минава на първо четене, а няколко месеца по-късно е приет на второ четене.
Чрез анализ и съпоставка на двата закона се очертават същностните промени, въведени чрез образователното законодателство. Самият факт, за законодателният акт стартира своето съществува с промяна на наименованието си е основание за очаквания, свързани с по-задълбочени реформи в образованието, целящи подобряване на ситуацията и оказващи влияние върху разностранни аспекти от регламентираните процеси и явления в образованието, подготовката, реализацията и развитието на субектите в образователния процес. С приемането на Закона за предучилищно и училищно образование през 2015 г. концепцията за това кой ще бъде център на реформата превърпява известна еволюция, тъй като първоначалната идея е била тази роля да бъде отредена на учителят, но фокусът се премества към ученика.
С текстовете на новия закон се претендира, че се уреждат обществените отношения, свързани с осигуряването на правото на образование, организацията и финансирането му, а не само устройството, функциите и управлението. Първостепенен елемент на системата стават участниците т.е децата, учениците, учителите, директорите, педагогическите специалисти и родителите, за разлика от Законът за народната просвета, където основен елемент на системата са институциите.
Новата структура на закона и формулировките на правните норми спомагат за приемането и на новата филосия, която той носи. Още с встъпителните текстове новия закон равнопоставя обучение, възпитание и социализация като ключови елементи на образованието, превърнато в национален приоритет. Запазват се основните принципи развопоставеност, организираност, достъпност и недискриминация, но се допълват с нови ориентираност към интересите на ученика, национална идентичност, иновативност, прозрачност, ангажираност, автономност, което предпоставя условия за креативност и максимално разгръщане на потенциала във всяко училище.
Появата на ясно формулирани и конкретни цели в новия закон определено се счита като крачка в правилната посока що се отнася до нормативната уредба в областта на образованието в сравнение със Закона за степента на средното образование, общообразователния минимум и учебния план, в който са посочение само основните цели на общообразователната подготовка. Като стратегическа цел на новия закон се поставя повишаването на качеството на образованието и предотвартяването на ранното отпадане на учениците от училище. Счита се, че това може да се постигне чрез използването на различни образователни иновации.
Във връзка с образованието, в Законът за предучилищно и училищно образование, в Раздел IV биват използвани понятията „право“ и „задължение“. Това е гарант за разнопоставеност. Също така по този начин се зашитават и правата на детето в случаи н а родители, имащи неприемливо поведение по отношение на включването на децата в образователната система. Това е и показател за възприемането на образованието като национален приоритет и основна обществена ценност. За задължително приобщаване в системата на образованието в закона от 2015 г. се посочва 5-годишна възраст, но Законът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование заменя тази възраст с 4-годишна възраст. Променя се структурата на предучилищното образование. То се осъществява с детските градини и в училища, в които има подготвителни групи. Терминът „Обединено детско заведение“ отпада, както и терминът „Целодневни детски градини“. Всички възпитателни заведения за предучилищно образование вече се наричат „Детска градина“. Друга иновация в новия закон е въвеждането на наименованието „Частна детска градина“. В зависимост от източниците на финансиране, предучилищните заведения биват: държавни, общиснки и частни. Държавните се финансират от държавния бюджет, но в тях постъпват деца на военни и служещи в Министерството на отбраната. До този момент в държавните детски градини се приемат и деца със СОП. Общиснките детски градини се финансират от общиснкия бюджет. Те са най-многобройни, а частните биват финансирани от юридически и физически лица и организации, като получават възможност и за държавна субсидия. Това е способ за предотвартяването на несправедливост спрямо деца, неприети в общиснки детски градини и посещаващи частни детски градини. Важно е да се спомене, че държавната субсидия е по желание на частните детски градини, но те се задължават да събират такси за дейности, извън тези, за които получават субсидии, както и да осигуряват безплатен престой на 20% от децата – деца със СОП и при 2 деца – 4 със СОП.
В детските градини децата се разпределят в четири групи по възрастов признак. Първа група – 3-4 годишни (с изключение от 2-4 годишни), втора група – 4-5 годишни, трета подготвителна група – 5-6 годишни и четвърта подготвителна група – 6-7 годишни деца. Приемът на деца в детските градини се извършва през цялата година, а децата могат да бъдат записвани в целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация. Учебната година включва учебно и неучебно време. Последното е без педагогически ситуации в периода от 01.06-14.09. В неучебно време се реализират допълнителните форми на педагогическо взаимодействие. Учебният ден включва както основни, така и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, време за почивка и самостоятелна дейност по избор на детето. Основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата ситуация, която протича под формата на игра и изпълнява различни функции – игрова мотивация, игрови подход, методи и форми. Образователните изисквания са заменени с образователни стандарти, имащи за цел постигането на по-качествено образование. С новите държавни образователни стандарти е определен за първи път и броя на педагогическите ситуации в отделните възрастови групи: първа група – 11 бр., втора група – 13 бр., трета подготвителна група – 15 бр. и четвърта подготвителна група – 17 бр., като максималният седмичен брой на педагогическите ситуации не може да надвишава минималният общ брой с повече от 5 педагогически ситуации за целодневно обучение и 2 за полудневно и почасово обучение.
Заложени са редица иновативни елементи в образователната структува. Продължителността на основното образование е намалена от 8 на 7 години т.е. основната степен на образование вече се завършва в седми клас. Новата образователна структура цели яснота и подреденост. Основната степен се състои от два етапа: начален етап от 1-ви до 4-ти клас и прогимназиален етап пт 5-ти до 7-ми клас. Горната степен – гимназиалното образование се разделя на два етапа: първи гимназиален от 8-ми до 10-ти клас, а вторият гимназиален етап, както следва, от 11-ти до 12-ти клас. Намаляването продължителността на основното образование е тема, която бива коментирана противоречиво с оглед на европейската практика по посока на неговото удължаване. В аргумент за намаляването на основното образование у нас се посоччва засиленият интерес на учениците от 7-ми клас да продължат обучението си в профилирани или в професионални гимназии, което напрактика довежда до намаляване на броя на учениците и паралелките в 8-ми клас в много училища. Въвеждането на вторият етапа предвижда профилирано обучение с избираеми от учениците модули и насочване на училищното образование към техните интереси. Разделянето на гимназиалната степен на два етапа отваря и път за още едно национално външно оценяване след 10-ти клас. Именно външните оценявания се предвръщат в своеобразен ключов критерий за качеството на обучението с ангажимент за публичност и прозрачност. Първият етап е свързан и с общообразователна задължителна подготовка за всички училища, която трябва да се постигне в разписаните ключови компетентности, а вторият етап слага край на практиката за безразборен избор по отношение на зрелосните изпити, които вече са по предмет, изучаван в профила или професията. Двата етапа в средата степен на образованието осигуряват вертикална и хоризонтална проходимост в образователната система. Дават възможност за смяна на избора, предунивеситетска подготовка, както и тясно профилирано и професионално образование в последният етап от 11-ти до 12- клас.
Законът урежда образованието да бъде задължително до навършването на 16-годишна възраст, което означава, че учениците трябва да бъдат в училище до края на 9-ти или 10-ти клас, в зависимост кога са влезли в училище – на 6 или на 7-годишна възраст.
При съпоставка на двата закона може да се забележи, че в структурата на Законът за предучилищно и училищно образование има отделена самостоятелна глава за българския език. Отделеното място на българския език го представя като национална ценност, която е от съществено значение, както за образованието и идентичността на отделната личност, така и за живот в общност.
Малко по-рано споменах, че вместо държавни образователни изисквания, в новия закон се дефинират и разрбаотват държавни образователни стандарти. Те биват 19 на брой, като броят им е равен на изискванията от стария Закон за народната просвета, но съдържателно те се различават. Наблюдава се запазване по отношение на предучилищното образование, българския език, учебните планове, учебници и учебни помагала, както и при придобиването на квалификация по професия. Отпадане пък има по отношение на степента на образование, учебното съдържание, извънкласната и извънучилищната дейност. Допълване и измение има във връзка с общообразователната подготовка, профилираната подготовка, приобщаващото образование, кариерната подготовка и развитие на учителите, управлението на качеството на институциите, граждансковто, здравното, интеркултурното и екологичното образование, физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване. Държавните образователни стандарти са разработени от екпертни групи и се приемат с отделни наредби. Те определят рамките за постигането на целите и очакваните резултати. Те определят нормите и регламентират промяна в съдържателен план. Стандартите са важна част от нормативната образователна уредба и имат императивен характер, с цел оперативното подпомагане работата в образователните заведения.
Друга иновация в Законът за предучилищното и училищното образование е създаването на но