инструменти на централната банка за регулиране на икономиката

Стопанска академия „Димитър А. Ценов”

Дисциплина: Финанси 

ДОКЛАД

ТЕМА: Инструменти на Централна банка за регулиране на икономиката

Изготвил: Айхан Ариф – фак. № 155065
Специалност- бизнес информатика 15гр.
Факултет- мениджмънт и маркетинг

Гр.Свищов

2016
Развитието на банковото дело, а оттам и на състоянието на паричната маса, стабилността на кредита, и като цяло на икономиката на съответната страна, са неотменно свързани с прилагането на „класическите инструменти на Централна банка за регулиране на икономиката”. Това са:
Сконтова (дисконтна) политика
Операции на „открития пазар”
Политика на задължителни минимални резерви

Сконтова политика
Сконтовата политика е един от най-старите механизми на централните банки за осъществяване на парично - кредитно регулиране на икономиката. Използва се още от XIX век. Същността на сконтовата политика се изразява в покупко – продажбата (сконтирането) на търговските ценни книжа (полиците) между търговските банки и централната банка и въздействието върху сконтовите кредити и паричната база. Това става чрез промяна на сконтовия лихвен процент. Полицата доказва наличието на търговски (стоков) кредит. Тя може да бъде продадена на търговската банка, срещу което притежателят и получава своето вземане. Търговската банка от своя страна може да я сконтира в централната банка. Това представлява повторно сконтиране на полиците, т.е. ресконтиране. Централната банка също удържа за себе си известна част от сумата на полиците. С течение на времето тя започва да определя среден процент при ресконтовите операции, който има значение на общ регулатор при сконтирането на полиците в търговските банки. Тъкмо това позволява на централните банки по косвен път да регулират масата на парите в оборота, а също така и условията на сделките по търговското кредитиране. По този начин централна банка оказва въздействие върху обема на ресурсите, с които търговските банки кредитират своите непосредствени клиенти.
Централната банка (в нормални пазарни икономики) подпомага банковата система като кредитор от последна инстанция. Чрез сконтовата политика и по-точно чрез сконтовия процент тя осигурява ликвидност на търговските банки и банковата система. Централната банка дава заеми на търговските банки срещу залог на дългосрочни активи, за да посрещнат без напрежение теглените суми от техните депозитори.
Намаляването на сконтовия процент, при равни други условия, стимулира търсенето на кредит от търговските банки и обратно – повишаването му ограничава търсенето. Обикновено в периоди на икономически сътресения и рецесия тя намалява равнището но сконтовия процент, което стимулира търсенето на заеми от търговските банки. Когато централната банка повиши сконтовия си процент, кредитните ресурси на търговските банки се ограничават и те са принудени да ограничават достъпа до заеми, като повишават лихвените проценти.
Едно от важните направления на съвременната сконтова политика на централните банки е установяването на лимити за ресконтиране на полици на търговските банки. Те определят за всяка ТБ въз основа на размера на привлечените ресурси и съществуващите полици в портфейла на банката. Определеният лимит е валиден обикновено за една година. Неговите граници се променят в зависимост от измененията в собствения капитал на търговската банка, в деловата и бизнес – структура, обема на поличните заеми, които тя отпуска и др.
Други форми на рефинансиране на търговските банки са ломбардните заеми. Те представляват кредитиране на търговските банки от Централната банка с краткосрочни средства чрез отпускане на заеми срещу държавни и други ценни книжа , скъпоценни метали и валута. Централната банка има право по своя преценка да откаже отпускането на ломбарден заем.
В отделни изолирани случаи БНБ отпуска на търговските банки и заеми срещу залог на злато или конвертируема валута. Срокът на ломбардните кредити е до 3 месеца. Те се олихвяват по основния лихвен процент, действащ в момента на сключването на договора.
Залогът на ломбардните кредити се съхранява в Централната банка до погасяване на заема.

Операции на открития пазар
Тяхната същност са покупко-продажбата от Централната банка на правителствени или други ценни книжа (главно краткосрочни). Операциите на открития пазар могат да се изразят като окончателна покупка или продажба на ценни книжа, или като операции „репо”(операции на продажби на ценни книжа с уговорка за обратно изкупуване на определена дата и по определена цена). Репо-сделките са гъвкаво средство за регулиране на банковата ликвидност и ликвидността на икономиката като цяло.
Покупките и продажбите на правителствени ценни книжа от централната банка се осъществяват в зависимост от съществуващата стопанска конюнктура. Когато в моменти на икономическа стагнация и застой ЦБ купи от ТБ ЦК, тя оказва благоприятно въздействие върху обема на техните ресурси. От своя страна ТБ могат да либерализират условията на отпускане на различни видове заеми съобразно повишеното търсене и проявената инвестиционна активност. В период на стопанско оживление Централната банка провежда политика на рестрикция (свиване) на капиталовия пазар.
Този инструмент на паричната политика има редица предимства:
1. Гъвкавост – операциите на открития пазар са много гъвкав „инструмент“ за регулиране на банковите резерви и паричното предлагане
2. Инициативност – инициатор на тези операции е Централната банка, докато при кредитирането инициативата е у търговските банки
3. Осъществяват се доброволни транзакции
4. Влияние върху кредитните операции – чрез изменението на лихвените проценти те могат да се извършват както на първичните, така и на вторичните пазари
5. Общоикономическо и общонационално значение, тъй като чрез тях може да се увеличава паричното предлагане и икономическата активност или, обратно, да се намалява паричното предлагане и ограничава активността на икономическите субекти.
Когато ЦБ купува ЦК от ТБ, в ТБ се увеличават резервите (в това число и свръхрезервите). Това формира условия за разширяване на кредитирането и за създаване на пари.
Когато ЦБ продава ЦК на ТБ, предприятията и населението, това води до намаляване на резервите на банките ( в това число и на свръхрезервите). Оттук се намалява размерът на предоставяните допълнителни кредити и следователно – възможностите на ТБ да „произвеждат” пари.
Когато ЦБ продава ЦК се намаляват резервите на ТБ и по този начин се свива паричната маса.
Когато ЦБ продава на населението ЦК, тя изтегля налични пари от обръщение, свива се паричното предлагане и се намалява инфлационната обезценка на парите, и обратно - при покупка на ДЦК от страна на ЦБ паричната база и паричното предлагане се разширяват.
От юни 1997г. БНБ преустанови операциите на открития пазар с ДЦК при въвеждането на Валутния борд.

Задължителни минимални резерви
Задължителните минимални резерви на ТБ са средствата, които се държат като определен норматив в ЦБ. Операциите, свързани с тяхната промяна, формират в своята съвкупност третата основна регулираща мярка на ЦБ спрямо състоянието на паричната маса и кредитната дейност в дадена страна.
ЦБ може да определи нормата на резервите според характера (вида) на депозитите и според техния обем. При безсрочните депозити нормата е по-висока, а по срочните по-ниска. Така ТБ се принуждават да привличат предимно срочни депозити, с което се намалява вероятността от рискове, загуба на ликвидност и платежоспособност.
При нарушаване на определената норма на задължителните резерви ЦБ начислява наказателна лихва върху сумата на недостига. У нас например определянето на лихвата на размера на недостига е ограничено като процент, който не може да бъде по-голям от двойния размер на лихвения процент, по който националната банка предоставя заеми на други банки.
Задължителните минимални резерви в ЦБ не се олихвяват.
ЦБ може да налага ограничения селективно спрямо банки, които създават рискове за стабилността на банковата система и чиято дейност е в противоречие с интересите на техните вложители. Селективно може да се налагат кредитните тавани, депозитните лимити, административните мерки. Може да се ограничи сконтирането на ЦК и достъпа до търговете за междубанкови депозити и търговете за ДЦК. От друга страна, ЦБ може да реши да подкрепя банките, които са доказали финансова стабилност, чрез обезпечено или необезпечено финансиране, покупко-продажба на ЦК, приемане на чужда валута на депозит или текуща сметка при преференциална лихва.

Междубанкови депозити – В определени случаи се провеждат търгове за междубанкови депозити. Чрез тях ТБ си осигуряват ликвидни средства. На тези търгове се търгуват краткосрочни междубанкови депозити. ТБ могат да предлагат на търга депозити само до размера на наличните си средства по разплащателната си сметка в ЦБ. Лихвеният процент (цената) на разпределените краткосрочни депозити (до месец) се определя от търсенето и предлагането, т.е. на пазарен принцип.
ЦБ оказва влияние върху търсенето и предлагането като намалява или увеличава депозитите, които тя предоставя на ТБ.
Системата на търгове за междубанкови депозити не се практикува често, тъй като тя ограничава операциите на „открития пазар” , т.е. ограничава развитието на пазара на ЦК.

Кредитни тавани – те са ограничения на ЦБ , свързани с размера, сроковете и формите на кредитите, които ТБ предоставят на своите клиенти. С налагане на кредитните ограничения се цели:
-ограничаване предоставянето на необосновани кредити
-намаляване отпускането на заеми (особено потребителски кредити)
-намаляване на рисковете при кредитиране
-запазване на банковата ликвидност
-запазване на стабилността в банковата система
-запазване и повишаване на капиталовата адекватност на ТБ
Чрез налагане на кредитни тавани, кредитните институции ще бъдат принудени да ограничат средствата, които заделят за кредитиране, и да инвестират част от „спестените” пари в активи с по-ниска степен на риск.

Депозитни лимити – те са ограничения, свързани с размера, вида и лихвите по депозитите. Целта на ЦБ при тяхното определяне е да насочи ТБ към пълноценно използване на привлечените средства от клиенти и да защити интересите на вложителите.

Административни мерки
Административните мерки, свързани с регулирането на дейността на ТБ-и са препоръки, указания, съвети в областта на финансовите операции, които ЦБ-а изготвя за кредитните институции за подобряване ефективността на тяхната дейност, намаляване на рисковете при извършване на операциите и запазване на тяхната ликвидност. СЕЛЕКТИВНО И КОМБИНИРАНО ПРИЛАГАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ И МЕХАНИЗМИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА ОТ ЦБ-а.
ЦБ-а може да налага ограниченията селективно спрямо банки, които създават рискове за стабилността на банковата система и чиято дейност е в противоречие с интересите на техните вложители. Селективн