Интернет технологии

Интернет е глобална система от взаимосвързани компютърни мрежи, която позволява обмен на
информация и услуги чрез стандартизирани протоколи като TCP/IP. Използва се за достъп до
уебсайтове, електронна поща, социални мрежи, онлайн телевизия и много други. Най-често
срещаните му приложения са World Wide Web (WWW) и интернет телевизия .
• Какво представлява: Интернетът не е едно цяло, а мрежа от милиони по-малки мрежи -
частни, публични, академични и др., които са свързани помежду си чрез мрежови
устройства.
• Как работи: Взаимодействието се осъществява чрез стандартизирани протоколи, най-
известен сред които е TCP/IP, които действат като общ "език" за комуникация между
различни компютри.
Потребителски приложения: Основните услуги, до които хората имат достъп през интернет,
включват:
•World Wide Web (WWW): Мрежа от хипертекстови документи (уеб страници), които се
зареждат от уеб сървъри и се визуализират чрез браузър.
• Електронна поща: Съвременен аналог на традиционното писмо.
• Социални мрежи и форуми: Платформи за комуникация между хората. O
• Интернет телевизия и телефония: Съвременни версии на традиционните услуги.
←
?
Karbe
~
bepoemnagacogp
en
usmumahe.
1
.
Anpegenenue
3a
Unrepuet
-
dbemobua
rnobanna
KonynukalynonnaLbeha,Koemod
Ooamouom
Mhoheembo
BacumneBazany
Mpetu
a
yeaocurypebane
nampeny
u
pecyps
wn
undopmanyne
gouin
go

За да пратите на някого информация по интернет, Ви
трябва правилният адрес – точно както се праща
обикновено писмо по пощата. Просто в този случай се
ползва IP адрес. Разликата между пощенския и IP адреса е,
че втория не се свързва с физическо местоположение –
вместо това те са автоматично или ръчно настроени към
самото устройство в мрежата. Интернет протоколът играе
важна роля в този процес.
Интернет протоколът (IP) е основен мрежов протокол от набора Интернет протоколи
(TCP/IP) и служи за адресиране, маршрутизация и фрагментация на данните в
цифрови мрежи. IP определя как информацията се разделя на пакети (IP датаграми),
как се маркират с адреси на източник и получател и как се предават между различни
мрежи.
Версии на IP: IPv4 и IPv6
• IPv4 – първата широко използвана версия. Използва 32-битови адреси,
позволява ~4.29 милиарда адреса.
• IPv6 – наследникът на IPv4. Използва 128-битови адреси, осигуряваща
~3.4×10³⁸ възможни адреса (≈340 секстилиона).
• IPv5 е протокол за експериментален стрийминг (ST – Stream Protocol) и не
замества IPv4 ? затова IPv6 е следващата официална версия.
Същност и роля на IP (обобщено)
1. Адресиране – задава уникални адреси на устройствата.
2. Маршрутизиране – определя пътя на пакета през множество мрежи.
3. Опаковане и структуриране на данни – оформя датаграми за пренос.
4. Фрагментация/дефрагментация (само IPv4 + хостовете на IPv6).
5. Надеждност чрез ICMP – докладване на грешки и състояния.

Компютърните мрежи са съвкупност от компютри и други
устройства, свързани помежду си с цел обмен на информация и
споделяне на ресурси чрез кабелни или безжични връзки. Тези
мрежи позволяват комуникацията и използването на различни
приложения и са основен компонент на съвременната ИТ
инфраструктура, включително и най-голямата от тях – Интернет
Komnemzpha
Mpenta
:
cuamena
om
despsany
komnrompu
,
Korma
ocurypebacrogenenepakmulen
gemiongo
Komn
.
yenyru
Bazen
-"¥p
pl
C
-
MG
,
porcomportant
preorder
ocurypeba
azuanom
e
、
!
Metata
*
↑
↑
Mperholonet
x*
5
2
yatponcibo
,
Kommo
bop3b9
Muoro
Kommompu
n
apertolonycpocastonleegua
Mpenna

При мрежата тип “шина”
всички компютри се свързват
последователно по
протежението на кабел,
наречен гръбнак.
Основни недостатъци на шинната топология
• Колизии и ниска производителност : Само един компютър
може да предава данни в даден момент. Ако два компютъра се
опитат да комуникират едновременно, възниква конфликт
(колизия), което води до забавяне на цялата мрежа.
• Висока зависимост от целостта на кабела : Ако основният
кабел се повреди (прекъсне), цялата мрежа спира да работи.
Това прави топологията ненадеждна при по-големи мрежи.
• Трудно добавяне и премахване на устройства : Добавянето
или премахването на компютър изисква прекъсване на
мрежовата връзка, което временно спира работата на всички
останали потребители.
• Невъзможност за диагностика : Ако един компютър причинява
проблем, е трудно да се локализира точният дефект, тъй като
цялата мрежа страда от неизправността му.
Tononorua
na
cspzkane
Tononorus
mun
n
muna"
(Bus]
-
bere
wea
nonzka
-
ako
egunKomuromip
gagerpenka
,
lynnama
cuamena
"rpamba
?

Топологията "звезда" е
мрежова структура, при
която всеки компютър е
свързан с централен възел
(хъб или суич) чрез отделен
кабел. Информацията
между компютрите се
предава чрез този
централен възел, което
улеснява добавянето и
отстраняването на
устройства, както и
откриването на повреди.
Основен недостатък е, че
повреда в централния възел
спира цялата мрежа.
Топологията "пръстен" е мрежова
структура, при която всяко устройство е
свързано с точно две други устройства,
като първото и последното образуват
затворен кръг . Данните пътуват по
предвидим маршрут, обикновено в една
посока (еднопосочен пръстен) или в
двете посоки (двупосочен пръстен).
Основният недостатък е, че повреда в
една връзка или възел може да прекъсне
цялата мрежа, поради което често се
използват варианти с двоен пръстен за
по-голяма надеждност.
Tonanorur
Sbezga"
凶
?
Mo-UzUUIko,
n
"
r
no-xysabo
...
ー
Tononorum"Mpacten"
ก
回
srs

Архитектурата клиент/сървър има три основни компонента:
клиент, сървър и връзката помежду им.
1. Клиент
Клиентът е програмата, очакваща да получи услуга от друга
програма. Той взаимодейства с потребителя чрез клавиатурата,
дисплея или друго входно/изходно устройство. Клиентът няма
директни отговорности към достъпа до данни. Той само изпраща
заявки до сървъра и показва върнатите резултати на екрана. Ето
защо клиентската машина може да бъде оптимизирана за своята
работа. Например, тя няма да има нужда от голямо дисково
пространство, за чиято сметка може да подобри възможностите
на графичните си устройства. Клиентът извършва следните
обработки:
• управление на графичен интерфейс
• управление на взаимодействията с потребителя
• визуализация на данните
• други процедури
Обикновено за това не се изисква някаква сложна и скъпа
техника. Най-обикновен персонален компютър би бил достатъчен
на всеки желаещ да отправи заявка.
1. Сървър
Сървърът е системата, която предоставя набор от услуги на
клиента. Той има за задача да приема и обработва клиентските
заявки и да връща отговора обратно. Сървърът има нужда от
голямо дисково пространство и мощен процесор, за да обработва
бързо голямо количество информация (данни).
1. Връзката между клиента и сървъра
Клиентът и сървърът могат да са на един и същ компютър или на
различни компютри, свързани в мрежа. Мрежата прави възможна
отдалечената клиент/сървър комуникация.

Мрежовият протокол е набор от правила, които уреждат обмена
на данни между компютри и други мрежови устройства, като
гарантират, че те могат да комуникират помежду си ефективно и
надеждно. Тези правила дефинират как информацията се
форматира, изпраща, получава и обработва, а най-известните
протоколи са TCP/IPи HTTP.
• Какво представляват: Мрежовите протоколи са като език,
който устройствата използват, за да разберат и да си говорят
помежду си в мрежата. Те осигуряват необходимата структура и
стандарти за предаване на данни чрез пакети.
Основни функции:
• Маршрутизиране: Определят как пакетите с данни да стигнат
от източника до дестинацията.
• Адресиране: Осигуряват уникални идентификатори (като IP
адреси) за всяко устройство в мрежата.
• Контрол на грешките: Гарантират, че данните са предадени
без грешки, като могат да препращат загубени пакети.
• Сигурност: Някои протоколи включват и механизми за
сигурност на комуникацията.
Chient/Server
-
Mogen
,
upu
Houseba
eguy
upunotenue
a
usnonkamegnolpenrung
pecypormer
na
Coptspa
nknuenma.
Goplispsm
uknuenman
a
pazauzabas
ne
pynkynumech
,aheno
mectononotennemo
,

Примери за мрежови протоколи:
• HTTP (Hypertext Transfer Protocol): Използва се за пренос
на информация в уебсайтове.
• TCP (Transmission Control Protocol): Гарантира надеждна
доставка на данни, разбивайки ги на пакети и събирайки ги
на получателя, като също така управлява повторното
изпращане на загубени пакети.
• NTP (Network Time Protocol): Синхронизира часовниците
на компютрите в мрежата.
• RTP (Real-time Transport Protocol): Използва се за аудио и
видео потоци в реално време.

Представи си интернет като пощенска система, но в глобален
мащаб и със скоростта на светлината.
Той работи чрез няколко нива (слоеве), като всяко ниво има своя
работа, и данните пътуват на малки пратки – пакети.
⸻
✅ 1. Нивата на интернет (TCP/IP), представени лесно
1) Link layer – „улицата“
Това е най-ниското ниво.
Тук работят кабели, Wi-Fi, рутери, MAC адреси.
Той е отговорен за движението на данните в локалната мрежа –
„от дома до квартала“.
⸻
2) Internet layer – „GPS за пакетите“
Това ниво използва IP адреси и определя по кой път да тръгне
всеки пакет, за да достигне целта си някъде по света.
Тук е протоколът IP (Internet Protocol).
⸻
Apxutentypa
na
Unmapuet
-
myk
uma
nobeer
zazeteen
,
Mottzga
auponyese,
her
untepecorres
n
usadeportment

3) Транспортен слой – „пощальонът“
Тук работят TCP и UDP.
Те са отговорни за това пакетите:
• да пристигнат при правилното приложение,
• да са в правилния ред,
• да няма загуби (когато е TCP).
⸻
4) Приложен слой – „вратата към интернет“
Това са протоколите, които приложенията използват директно:
HTTP, HTTPS, DNS, SMTP (имейли), FTP, SSH и др.
⸻
✅ 2. Как протича една заявка (пример: отваряне на сайт)
1. Пишеш „google.com“ ? компютърът трябва да намери IP
адреса.
Това е DNS заявка – като телефонен указател.
2. Браузърът се свързва със сървъра.
TCP прави „ръкостискане“ (3-way handshake), за да установи
връзка.
3. Изпраща се заявка: „GET /“ (дай ми началната страница).
4. Сървърът връща данни ? браузърът ги сглобява и ти
показва страницата.

✅ 3. Как пътуват данните (в най-лесен вид)
1. Данните се режат на малки парчета — пакети.
Всеки пакет има адрес „от кого“ и „за кого“.
2. Пакетите минават през серия рутери.
Всеки рутер взема решение:
„Към кой съсед да изпратя този пакет, за да е една крачка по-
близо до целта?“
3. Пакетите често тръгват по различни маршрути.
Те може да стигнат до сървъра по различни пътища.
4. Накрая TCP ги събира като пъзел.
Гарантира, че всичко е подредено, без липси и без грешки.
⸻