История на фармацията

Медицински университет „Проф. д -р Параскев Стоянов“ гр. Варна
Факултет по Фармация


Лекарствознанието при първобитния човек

Лекарствознанието при първобитния човек е първият етап от Религиозния период
в историята на фармацията. Той обхваща времето 2 млн. г. пр. Хр. – 4 хил. г. пр. Хр.
Фармацията като практическа дейност и наука дълго време е част от медицината.
Лечебната дейност и лекарствозна нието възникват в най -ранния етап на
първобитнообщинния строй. Здравето на първобитния човек се определя от условията
на неговото съществуване, които в голяма степен са неблагоприятни. Това оказва
вредно влияние върху недостатъчно защитения първобитен чове к. Многобройни
находки свидетелстват за наличието на различни заболявания сред първобитните хора:
туберкулоза, рахит, остеомиелит, сифилис, малария, различни новообразувания и др.
Използването на растенията за лечение през този най -ранен период на развитие
на човешкото общество е резултат на несъзнателния опит на човека. Хората използват
растителна храна и постепенно започват да откриват и някои лечебни свойства на
растенията. Предполага се, че най-напред са използвани растения с болкоуспокояващо,
слабително и противоотровно действие. По -късно през матриархата жената е поела
върху себе си функцията за лечение на болните и първите лечебни средства определено
са растенията. Неслучайно в народния епос и народните приказки като изкусни
лечители фигурират преди всичко жените.
С развитието на лова първобитният човек започва да използва и лечебни средства
от животински произход: мазнини, кръв, костен мозък, черен дроб и др. Развитието на
скотовъдството дава възможност постепенно да се натрупа опит и за действията на
растенията върху животните. Освен това то полага началото на някои хирургични
методи. Пастирите трябва да зашиват рани, да лекуват счупвания на кости,
изкълчвания и др., получени от животните при нападения на хищните зверове.
Натрупаният опит се използва и при лечение на хора.
Развитието на самостоятелни лечителски професии протича па ралелно с
развитието на културата, цивилизацията и науката .
Представите на първобитния човек за здраве, болест и лекарство постоянно се
изменят с оформянето на неговия мирогле д. Първоначално неговите представи за
възникването на болката са реалистични, защото тя се свързва с нараняването или
удара. По-късно се развиват онтологичните представи за болестта, която се
отъждествява с външно, враждебно на човека, малко живо същество, проникнало в
организма и предизвикало заболяването.
Ранните форми на религиозните представи са:
1. Тотемизъм (от алгонкински от тотем– негов род)– вяра на човека в съществуването на
тясна родствена връзка между неговия род и определен вид животно или раст ение като
пазител на здравето.
2. Фетишизъм (от португалски fetico– амулет, талисман)– вяра в свръхестествените
свойства на много неодушевени предмети.
С преминаването към класово общество свръхестествените свойства на
предметите и явленията се превръщат в духове и свръхестествени същества. Възниква
анимизмът, а с него и представата, че в човека живее неговата душа, която го напуска
временно при сън или завинаги при смърт.
3. Анимизъм (от лат. anima, animus– душа, дух)– вяра в съществуването на душата или
всеобщо одухотворяване на природат а.
С възникването и разпространението на религията се оформят божествените
(демонологичните) представи за болестите като зли духове, които се вселяват в човека
и го разболяват.
На онтологичните и демонологичните представи за болестите съответстват и
определени лечебни методи и средства: амулетите, чието предназначение е да
предпазват от проникването на зъл дух, а танците и заклинанията – да изгонват злия
дух. За освобождаване от злия дух се прилагат и трапанации.

Медицински университет „Проф. д -р Параскев Стоянов“ гр. Варна
Факултет по Фармация


4. Магия (от гр. дума mageia– магьосничество)– вяра в способността на човека по
свръхестествен начин да въздейства на други хора, предмети, събития или природни
явления. Появата на лечебната магия бележи прехода от колективното лечение към
знахарството.
В продължение на векове и хилядолетия в житейската практика по емпиричен
път се натрупват, развиват и предават от поколение на поколение опит, правила и
традиции за използването на много лечебни средства от растителен и животински
произход, както и някои полезни начини за лечение. Още през епохата на първобитното
общество се поставя началото на лекуването и лекарствознанието, възниква народната
медицина. Тя е съвкупност от емпирични сведения и практически методи и начини,
които се използват за запазване на човешкото здр аве и за лечението на болестите с
народни средства.
Много лекарствени растения, употребявани в древността, се използват и сега.
Ефедрата е известна на китайците като лечебно средства преди 5000 г. Лечебните
свойства на кората на хининовото дърво са открити от инките и се използват отдавна
от местното население на Америка при маларийни пристъпи. В Европа употребата на
праха от кората на хининовото дърво започва след 1640 г. Съвременната медицина
използва още свойствата на опия, на листата от кока, на беладоната, горицвета и др.

Медицински университет „Проф. д -р Параскев Стоянов“ гр. Варна
Факултет по Фармация


Лекарствознанието в Древен Египет, Китай и Индия

Лекарствознанието в Древния свят обхваща периода от 4 хил. пр. Хр. До V в. сл.
Хр. Този период в развитието на медицината е свързан с възникването и
разпространението на религията. С лечение започват да се занимават главно жреците.
Жреческата или храмовата медицина приема, че болестите са следствие от
недоволството и гнева на боговете, че в тялото на болните се вселяват зли духове– оттук
и съответните методи на лечение– молитви и жертвоприношения за омилостивяване на
боговете, магии, гадания, тълкуване на сънища и др. Така например механичното
изстискване на гнойта, както и прилагането на масаж (под предлог за изгонване на злия
дух) са правилни медицински процедури. Понякога жреците използват и рационални
лечебни средства от народната медицина. За обучение в лечителското изк уство към
храмовете са организирани школи (Египет, Вавилон, Индия и др.).
С разширяване на медицинските и фармацевтичните знания започва да се списва
литература по медицина и фармация във вид на записки, лечебници и сборници от
рецепти с наставления как да се приготвят необходимите лекарства, писмени описания
на проявите на заболяванията и др. Направен е първият опит за систематизация на
лекарствените средства според тяхното терапевтично действие.

Сведенията за египетската медицина и фармация се откриват в йероглифни
текстове в пирамидите и храмовете, както и в многобройни папируси. Най -важно
значение има папирусът на Еберс. Това е особено съдържателен и запазен папирус,
написан около 1600 г. пр. Хр., който има размери 20,3x0,3 m. В него на 110 страници
са дадени около 800 рецепти, представляващи средства за лечение на заболявания на
дихателните пътища, ухото, носа, гърлото, очни и кожни болести. Важни са и папирусът
на Берлин, съдържащ описание на около 700 дроги, и папирусът от Лайден.
Изкуството за приготвяне на лекарства при египтяните е на сравнително високо
равнище. Особено широко са приготвяни кожни и козметични средства, поради което
Древен Египет се смята за родина на дерматологията.
Древен Египет се смята за люлка на фармацията. За древните египтя ни медико-
фармацевтичната наука има божествен произход. За богиня на медицината се смята
Изида. С медицина се занимават фараоните и лекари шамани. Използвани са
оцветители, приготвят се лекарства от минерален произход, от растения и животни,
познати са различни лекарствени форми, като запарки, мази, супозитории, настойки,
отвари, пластири, сокове от растения и др.

Според древните индийци лечебните билки трябва да се възприемат като
притежаващи вълшебна сила. Те се предписват от свещеници, от които постепен но една
каста (видас) се специализират в приготвянето на лекарства. Техните най -ефикасни
лечебни мерки са диетата, компресите, разтривките, хидротерапията, особено
себеовладяването, медитацията и въздържанието.
От фармацевтична глед на точка най-съдържателна е аюрведата – „книга на
живота”. Нейната най -известна форма е преведена на голям брой древни езици –
персийски, арабски, гръцки, и се превръща в пример за лекарствената и лечебната
наука на Запада. Аюр-веда (X-III в. пр. Хр.) е обширна медицинска енциклопедия, която
отразява не само жреческата, но и рационалната медицина. В нея е отразено
натурфилософското учение за космическите елементи – земя, вода, въздух, огън и метал.
Тяхното съотношение и взаимодействие определя състоянието на човешкото тяло –
неговото здраве или заболяване. Сред причините за болестите освен „гнева на боговете”
се посочват неправилното хранене, пристрастяването към виното, физическото
пренапрежение и климатичните промени. Лекарственото богатство е подразделяно на
подвижни (животни) и не подвижни (растения), вещества, минерали, топлина, студ,
светлина и тъмнина. От 715-те описани вещества 600 са от растителен произход, но
като най-ценно лекарство се смята живакът. Растенията се преработват чрез пресоване,

Медицински университет „Проф. д -р Параскев Стоянов“ гр. Варна
Факултет по Фармация


мацерация, инфундиране и кипване. Известни са благовонните вещества, прахът за
кихане (енфие), клизмите, колирите и вендузите от рог, много се използват ецването
(разяждането с киселина) и обгарянето.
Дават се знания за най-добрите находища и подходящото време за събиране на
билките. Освен това се дават указания за това, че къщата, където лекарят приготвя
своите медикаменти, трябва да е защитена от дим, дъжд, вятър и влага. Това са първите
изисквания за работа в аптеката.
Аюр-веда философията учи, че три главни вещества владеят тялото: вятъ р,
жлъчка и слуз. Те се намират в равновесие, когато тялото е здраво. Болестта
представлява нарушаване на това равновесие, предизвикано от климата, погрешно
хранене или неправилно поведение.
Към здравето според тази теория, спада и душевната уравновесенос т; човекът е
изграден от тяло и душа. Правилният размер на трите основни елемента прави човека
„закръглен", т. е. телесно здрав, силен, способен да се съпротивлява и душевно
уравновесен. При заболяване , лекарят, който практикува аюр веда се стреми да
възстанови равновесието.

Според китайците медицината има божествен произход. Те търсят лек за
безсмъртие. Медико-фармацевтичните им книги носят обобщеното име Пен -цао, което
означава „събиране на билки”.
Древните китайци казват: „По-добре да се предпазим от болестта, отколкото да я
лекуваме”. В тази връзка те препоръчват гимнастика, умерено хранене, масажи, водо –
и калолечение, правилно редуване на работа и сън и др. Особено известни са ученията
за пулса, акупунктурата и широкото използване на лечебните растен ия, между които
като най-ценен се е смятал „съграждащият човек” корен от женшен. Всяко нещо
китайците лекуват с противоположното (топло със студено и обратно).
Шен-нун, автор на най-старата фармакопея в света (659), описва в „Трактат за
корените на тревите" 365 лекарствени растения, някои от които се използват и сега.
Най-известна е класическа книга за корените и билките, която е написана между 200 г.
и 220 г. пр. Хр.
Най-голямо значение има Пен-Цао-Му, която се състои от 52 тома и описва 1096
вида растения и 1892 лекарствени форми. Тази книга се смята за класическа в
китайската фармация и заедно с нейното допълнение от 1657 г. служи и досега като
справочник на китайските аптекари. Като лекарства се използват и препарати от
животински произход– жаби, женско мляко, мазнина от славей, буби, змии, както и
други странни лекарствени средства. При кокоша слепота препоръчват черен дроб от
морски риби. Използват се още и такива с растителен произход, като жен -шен, опиум,
камфора и др.