История на художествените музеи , авт. С. Недков

1
Симеон Недков







ИСТОРИЯ НА ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ МУЗЕИ
















С О Ф И Я
2 0 0 8

2
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

У В О Д

ГЛАВА ПЪРВА
. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА
ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ МУЗЕИ.

І.1. Зараждане на художествените музеи през античността.
І.1.1.Антични пинакотеки и глиптотеки.
І.1.2. Колекционерството в Римската империя.
І.2. Първи художествени галерии през Ренесанса.
І.2.1. Колекционерството през Италианския ренесанс.
І.2.2. Галерия Уфиций.
І.2.3. Галерия Пити.
І.2.4. Галерия Боргезе.
І.2.5. Колекциите на Ватикана.
І.3. Създаване на първите кунсткамери.
І.3.1. Кунсткамерата в Мюнхен.
І.3.2. Кунсткамерата в Дрезден.
І.3.3. Кунсткамерата на Петър Велики в Санкт Петербург.

І.4. Прерастване на владетелските колекции в художествени
музеи.
І.4.1. Създаване на най-големия художествен музей във Франция –
Лувър, на базата на френските кралски колекции.
І.4.2. Руските императорски колекции и създаването на най-големия
художествен музей в Русия – Ермитажа.
І.4.3. Оръжейната палата в Москва.

3
І.4.4. Испанските кралски колекции и създаването на най-големия
художествен музей в Испания – Прадо.
І.4.5. Прерастване на колекциите на Хабсбургската династия в
Художественоисторически музей във Виена.

І.5. Използвана литература в Първа глава.


ГЛАВА ВТОРА
. ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ МУЗЕИ В
ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ.

ІІ.1. Художествените музеи в Италия.
ІІ.1.1. Национална художествена галерия на Италия.
ІІ.1.2. Художествените музеи във Ватикана.
ІІ.2. Художествените музеи във Франция.
ІІ.2.1. Лувър.
ІІ.2.2. Орсе.
ІІ.2.4. Център Помпиду.
ІІ.3. Художествените музеи в Испания.
ІІ.3.1. Прадо.
ІІ.3.2. Тисен.
ІІ.4. Художествените музеи във Великобритания.
ІІ.4.1. Британският музей.
ІІ.4.2. Национална художествена галерия.
ІІ.4.3. Галерия Тейт.
ІІ.4.4. Музеят “Виктория и Алберт”.
ІІ.5. Художествените музеи във Австрия.

ІІ.5.1. Художественоисторическият музей във Виена.

ІІ.5.2. Художественият музей за рисунки и гравюри „Албертина”.

4
ІІ.6. Художествените музеи в Гемания.
ІІ.6.1. Художествените музеи в Берлин.
ІІ.6.2. Художествените музеи в Мюнхен.
ІІ.6.3. Художествените музеи в Дрезден.
ІІ.7. Художествените музеи в Русия.
ІІ.7.1. Ермитажът.
ІІ.7.2. Руският музей.
ІІ.7.3. Държавната оръжейна палата.
ІІ.7.4. Третяковската галерия.
ІІ.7.5. Държавен музей за изобразителни изкуства “А.С.Пушкин”.
ІІ.8. Художествените музеи в САЩ.
ІІ.8.1. Музеят Метрополитън.
ІІ.8.2. Американската национална галерия във Вашингтон.
ІІ.8.3. Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк.
ІІ.8.4. Музеят Гугенхайм.
ІІ.9. Художествените музеи в България.

ІІ.9.1. Национална художествена галерия.
ІІ.9.2. Галерия за чуждестранно изкуство.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ .

БИБЛИОГРАФИЯ .

5
П Р Е Д Г О В О Р

Историята на художествените музеи е тясно свързана с историята на
изкуството. Художествените музеи са онези културни институти, които възникват
още през античността и в тях се съхраняват и представят различните произведения
на изкуството. Така възникват пинакотеките, в които се експонират най-
забележителните антични картини. За съжалени, поради нетрайния характер на
материалите от които са създадени, до наше време те не могат да се запазят.
Подобна е съдбата и на скулптурите от античните глиптотеки. Тези първи
скулптурни колекции се представят на широката публика в Антична Гърция. Така
забележителните шедьоври създадени през класическата епоха стават
общодостъпни.
За истинско колекционерство на произведения на изкуството може да
се говори едва по време на Римската империя. Към столицата на империята потича
огромен поток от различни видове ценности от завладените на изток земи. Така
едни от най-забележителни произведения на изкуството сътворени в Антична
Гърция се озовават в резиденциите и вилите на римските аристократи. В Рим се
създава най-големия аукцион за старини. За него свидетелства Плиний Млади в
своите писма (Вж. Писма, С., 1984, с. 90). Така се създават първите официални
публични тържища за произведения на изкуството. Римските форуми и храмове са
украсявани с най-високите постижения на изкуството създадено в огромната
империя. Те стават главните места, в които широката публика може да се докосне
до тези забележителни творби.
Християнската църква става основен меценат за художествените
творци през Средновековието. Разколът в църквата – обособяване на източното
православие и католицизъм води и до оформяне на две основни течения в
християнското изкуство и архитектура. Падането на Западната римска империя
под натиска на варварските народи и хилядолетното самостоятелно съществуване

6
на Византийската империя са другите две основни причини за различията в
изкуството и неговото съхраняване и представяне в двете части на Европа.
За истинско начало на създаване на художествени музеи може да се
говори от времето на Италианския Ренесанс. Началото се поставя във Флоренция
със създаването на прочутите галерии Уфиций и Пити. Така възниква и се развива
първият и до ден днешен водещ клон в световното музейно дело – художествените
музеи.
В немскоговорящите страни възникват едни необикновенни колекции
от разнообразни ценности и куриози. Постепенно в тях произведенията на
изкуството започват да се увеличават и така се създават прочутите кунсткамери.
За богатствата им можем да съдим и сега, тъй като едни от най-забележителните
съвременни галерии в Германия и Австрия възникват на основата на
владетелските кунсткамери във Виена, Мюнхен и Дрезден.
Световноизвестните художествени музеи в Европа възникват чрез
прерастването на владетелските колекции на най-големите монархии по времето
на абсолютизма в музеи. Така след Великата френска буржоазна революция
възниква Лувъра. В Русия Ермитажът води своето начало от времето на Екатерина
Велика. По-късно се създава и Художествено историческият музей във Виена.
Тези музеи и до днес притежават едни от най-забележителните колекции от
произведения на изкуството.
Индустриалният подем и финансовата мощ на Съединените
американски щати, в края на ХІХ в., водят до бързо развитие и на пазара за
произведения на изкуството зад океана. На съвсем различна база – меценатството,
там възниква художественият музей Метрополитън, а по-късно Гугенхайм и др.
Постепенно колекционерството извън Европа води до изключително бързо
повишаване на цените на произведенията на изкуството, а от там и на
застраховките на музейните колекции. Така съвременните художествени музеи се
превръщат в едни от най-ценните, но и най-скъпи за поддръжка културни
институти.

7
Независимо, че художествените музеи са водещите музеи в света,
тяхната история не е детайлно изследвана и публикациите в тази област са
изключения. Всеки голям художествен музей има издадени десетки каталози и
пътеводители за постоянните експозиции, но за историята на създавано на музея и
неговите колекции се отделят обикновено по няколко странички в началото на
публикацията. Според нас историята на художествените музеи незаслужено е
подценявана. Ето защо ние си поставяме трудната задача да представим на
българската музейна колегия и на широката аудитория едно първо по рода си
историческо изследване за дългия път изминат през различните исторически
епохи на този уникален културен институт – художествения музей.
Естествено, че като първи опит за цялостно проследяване на
историческото развитие на художествените музеи, трудът има пропуски, които се
надяваме в едно второ издание да бъдат попълнени. Много сложен за разрешаване
се оказа и въпросът с илюстрирането на книгата. Не може да се говори за най-
забележителните художествени музеи в света и да не се покажат уникалните
шедьоври на изкуството лежащи в основата на постоянните експозиции. За
съжаление все още цветните илюстрации са недостижима мечта за академичните
издания. Имаше идея книгата да се издаде с приложен ДВД-диск, на който да
бъдат качени авторови дигитални снимки от основните музеи, но възниква
проблемът с правата на публикация. На края се взе компромисното решение, след
всеки музей да се дава адреса на уеб-страницата му в интернет и така всеки
читател може да „разгледа” онези шедьоври, които всеки художествен музей е
решил да представи свободно във виртуалното пространство.

Кръстовден, 2008 г. Авторът

8
ГЛАВА ПЪРВА. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА
ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ МУЗЕИ.

І. 1. ЗАРАЖДАНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ МУЗЕИ ПРЕЗ
АНТИЧНОСТТА .

І.1.1. Антични пинакотеки и глиптотеки.
Изкуството намира своето място в живота на хората още в зората на
човешката цивилизация. Независимо, че за осигуряването на материалните блага
се заделя по-голямата част от времето на нашите праотци, те не пренебрегват
духовните си потребности.
Постепенно в човека се формира вкус към красотата на природата и той
се стреми да я отрази чрез своето изкуство. Достигналите до нас скални рисунки,
най-често в пещерите, говорят за развито естетическо влечение на тези хора преди
хиляди години. В края на ХIХ век са открити рисунките на праисторическия човек
в пещерата Алтамира в Испания. Тяхното проучване довежда до онзи бум, при
който се разкриват многобройните праисторически рисунки в пещерите по поре-
чието на река Дордона в Южна Франция, както и в Пиринеите, а по-късно в почти
всички части на Европа, Сибир и Средна Азия, Африка, Австралия, както и в две-
те части на Америка.
Изкуството на древните народи е тясно свързано с техните религиозни
култове. То процъфтява така ярко след създаването на държавните образувания в
Месопотамия и особено в Древен Египет. В дворците на владетелите и фараоните
се създават уникални сбирки от произведения на изкуството – става дума за скъпи
подаръци от чуждестранни делегации при сключване на мир или други договоре-
ности, както и от поданици по повод местни тържества. Храмовете в прослава на
боговете, издигани в древните общества, се обсипват с ценни подаръци, изработ-
вани в най-добрите работилници за изящни изкуства на владетелите. За съхранява-

9
нето на тези дарове в Египетските храмове се изграждат специални помещения –
първообразите на съвременните тезауруси.
Така в хода на своето историческо развитие, различните древни и антич-
ни цивилизации създават почти едновременно три културни института, чието ос-
новно предназначение е да запазват и съхраняват културните постижения на чове-
ка. В областта на литературата и науката това става чрез създаването на библиоте-
ките, в архивите се натрупват всички нормативни актове и документи, а материал-
ните паметници, свързани с бита, изкуството и културата на хората през различни-
те исторически периоди на човешката цивилизация, се запазват в музеите. Така ус-
поредно се развиват през вековете, като взаимно се допълват и подпомагат, трите
културни института – библиотека, архив и музей. Без да имат изцяло съвременни-
те си функции, те от най-дълбока древност и до сега успяват да съхранят за поко-
ленията историческата памет в областта на почти всички дейности на човека. Още
от най-дълбока древност водещи са художествените сбирки.
В храмовете, строени в дорийски стил в Древна Гърция, още през арха-
иката, зад централната част – цела, където се издига статуята на бога, патрон на
храма, се създава специално помещение за съхраняване на даровете, донесени от
богомолците. Подаръците нарастват твърде бързо и тъй като много от тях са с ви-
сока художествена стойност, а често и от благородни метали, се налага те да бъдат
описани и инвентаризирани. Следи от номера на първите “музейни описи” са отк-
рити в хранилищата на храмовете в Древна Гърция. И днес са запазени каменни
надписи, които представляват “приемо-предавателни” протоколи с точно описа-
ние на паметниците, предадени на Партенона в Атина от Епидавар, от Делос и т.н.
Терминът “музейон” води начало от Древна Гърция. Той определя
мястото, в което се съхраняват подаръци, отправени към боговете в Храма на де-
ветте музи, едната от които е Клио – покровителката на историята. Древните наро-
ди имат чувство за истор