Музейно дело - лекционен курс

Димитър ИВАНОВ
Нина ДЕБРЮНЕ
ИСТОРИЧЕСКИЯТ
МУЗЕЙ
ХРАМ НА ДОБРОДЕТЕЛИ
Университетско издателство
„За буквите – ї писменехъ”
София 2012 г.

И з д а т е л с к и п р о е к т
„Университетска библиотека“ №6 на УниБИТ
се реализира в сътрудничество
с Фондация Аретѓ-Фол
© Димитър Иванов, Нина Дебрюне, автори, 2012
© Евгений Сачев, Стефка Кръстева, рецензенти, 2012
© Второ преработено издание
Издателство „За буквите - о писменехь“, 2012
Дизайн: Kiia Design Studio
Печат: ИД Принт ООД
ISBN: 978-954-2946-33-5
На корицата: Е. Леви, Смъртта на Орфей (разкъсан от менадите), 1866 г.
Музей Д’Орсе, Париж, Франция

С ъ д ъ р ж а н и е
Въведение 5
Първа част: Развитие на историческия музей
І. Музейна мрежа
1. Що е музей 8
2. Европейският музей 9
3. Американският музей 14
4. Особености в развитието на азиатския музей 17
5. Развитие на африканския музей 20
6. Музейната архитектура 21
ІІ. Предистория
1. Първобитни общности 27
2. Месопотамия 28
3. Египет 34
4. Крит и Микена 38
ІІІ. Античност
1. Домът на музите 45
2. Елинистическият музейон 48
3. Тракийските колекции 50
4. Колекционирането в Рим 57
ІV. Средновековие
1. Обща характеристика 62
2. Византийската традиция 63
3. Катедралните колекции 70
4. Музейният Ренесанс 75
5. Изкуството на исляма 80
V. Новото време
1. Кралските колекци 85
2. Публичните колекции 92
3. Съвременният музей 95
4. Балканският музей 101
5. Глобализиращият се музей 104

Втора част: Аретѓ в музея: Храм на добродетели 109
І. Вяра – Бог 110
ІІ. Власт – Цар 120
ІІІ. Бран – Воин 127
ІV. Труд – Стопанин 132
V. Любов - Мъж 139
Трета част: Музеи лидери. Теми за упражнения
І тема: Античният 144
ІІ тема: Византийският 148
ІІІ тема: Ренесансовият 151
ІV тема: Арабският 155
V тема: Германският 158
VІ тема: Британският 161
VІІ тема: Френският 163
VІІІ тема: Руският 166
ІХ тема: Американският 168
Х тема: Частнят 171
Заключение 177
Послеслов на рецензентите 179
Аретѓ в музея - Албум 183

5
Н
ВЪВЕДЕНИЕ
Настоящият курс по възникване и развитие на историческия
музей е нов опит за систематизиране на теорията и прак -
тиката за нуждите на обучението в Университета по библио -
текознание и информационни технологии. Първото издание бе
въз основа на лекции, четени от проф. Димитър Иванов пред
студенти в бакалавърска програма по дисциплините „Музейно
дело“, „Управление на информационните ресурси на историческия
музей“ и „История на европейския музей“ през периода 2004 - 2008
г. При написването се ползвани разработки по музеология на из-
явени български и чуждестранни автори, но с различен прочит.
Настоящото издание е в съавторство с Нина Дебрюне - препо-
давател по английски език и докторант в УниБИТ.
Премахнати са две глави от първото издание: „Теоретични ос-
нови” и „Регламентация на музея”, но е добавена нова глава „Музеи
лидери”, която е под формата на теми за упражнения. По този на-
чин книгата придобива вид на учебник с 24 лекции и 10 упражнения.
Наред с това са използвани и нови данни за развитието на
Световните исторически музеи в периода на Глобализация.
Развитието (историята) на музея се разглежда веднъж
като „музейно време“ и втори път като „музейно простран -
ство“ - според формулировката на изследователя на антична-
та култура проф. Александър Фол
1
.
Предвиждайки, че глобализиращият се свят ще доведе до
глобализация и на музея, в настоящия труд за първи път се
предлага различен подход за проблематизация и тематизация
на историческите музейни експозиции, основан върху интер­
дисциплинарната научна теза за сборната добродетелност
Аретѓ. Този подход е удачен, защото е приложим към цяло -
то развитие на историческия музей и дава възможност да
се очертаят четирите му основни функции: образователна,
възпитателна, развлекателна и пазарна. От гледна точка на
миналото - образователната е била най-полезна, за днешния
ден - възпитателната е най-нужна, а в бъдещето - развле -
кателната и пазарната ще имат ускорено развитие. Тради -
ционната музеология държи най-много на информационно-об -
разователната и, частично, на развлекателната, но тук се
обосновава ролята на възпитателната функция, дори нещо
повече - акцентът са полага върху нея.
Аретѓ
2
е понятие, съставено по старогръцкия теоним Арес,
и обобщава мъжката добродетелност, която е осъзнавана
1 Вж. Фол, Ал. Човекът във видовете време. С., 1998., Човекът във видовете пространства. С., 2003.
2 Вж. Иванов, Д. Аретѓ, С., 2006.

6
като градивно активно поведение в Антична Европа - Тра -
кия, Елада и Рим. Най-важните качества, които открояват
личност с поведение Аретѓ, са: вяра, достойнство, храброст,
патриотизъм, саможертва, трудолюбие, творчество, после -
дователност, милосърдие, състрадание, любов.
Във фолклорните старини на Тракия и Елада, Арес, освен бог,
е и горд владетел, смел воин, трудолюбив стопанин и неотра-
зим любовник, покорил най-красивата богиня на Олимп - Афро-
дита. Такъв бог е и Марс в Римския пантеон, където Венера
е негова любима.
Функциите на този образ на бога очертават идеала за сво-
боден гражданин, глава на семейство и защитник на родина -
та. Аретѓ включва историко-психологическа приемственост
на достойнства, но и една по-сложна мотивация - постига -
нето на уравновесеност между тяло и дух. Тази вътрешноп -
сихологическа „борба със себе си“ определя Аретѓ като етика,
която става педагогика. Етико-педагогическата цел е да се
възпитава ценностна система за индивидуално и групово по -
лезно поведение, т.е. за изграждане на култура в латинския
смисъл на думата - „обработка на духа“. Застъпена е тезата,
че е възможно чрез историко-психологически и етико-педаго-
гически методи и подходи постоянно да се реактуализират
„Аресовите качества“, заради убеждението, че Аретѓ продъл-
жава да е постижима приемственост на сборна добродетел -
ност днес и в бъдеще.
Предлага се нов подход за изграждане на комуникативно-асо-
циативен модел
3
за управление на информационните и нрав -
ствените ресурси на историческия музей на базата на Аретѓ.
Прилагането на трансактния анализ в музейното обучение
служи като методологична основа за ефективно управление на
ресурсите на музея, чиято крайна цел е максимална социали-
зация на културноисторическите ценности. Когнитивно-ко -
муникативното пространство на музея чрез асоциацията за
закономерностите в историко-психологическото наследяване
от човека на ценности - добродетели от Античността, през
Средновековието и Новото време, до съвременния глобализи -
ращ се свят, създава оптимални възможности да бъдат усъ -
вършенствани основните функции и задачи на историческите
музеи.
Чрез проследяването на хилядолетното развитие на тази
културна институция, на нейната структура и управление
обосновано и систематизирано са представени нови актуални
подходи при тематизацията, проблематизацията и експони -
3

Вж. Сачев Е. Социокомуникативна музеология. С., 2004, с. 208.

7
рането на културно-историческите ценности, съобразно пе -
тте лъча на „Звездата Аретѓ“: Вяра-Власт-Бран-Труд-Любов.
Този подход е нов за традиционната музеология, но перспек-
тивен и заслужава настоящия експеримент. Засега у нас е
приложен с успех единствено в частния музей „Аретѓ” (експо-
зицията му е в сградата на Националния военно-исторически
музей - София).

8
ПЪРВА ЧАСТ:
Развитие на историческия музей
І. Музейна мрежа
1. Що е музей?
Проследяването на развитието на историческия музей в по-
вече от две хилядолетия предимно в Европа не означава, че се
подценява институцията музей в другите части на света.
Затова няма ни най-малко основание: постиженията на музео-
логията в САЩ, Япония, Китай, Индия заслужават уважение и
искрени адмирации. Проблемът е, че, от една страна, тяхното
развитие исторически е предхождано и поради това е повли -
яно от европейския музей, а от друга, че поради различните
антропогеосферни основи те имат силно отличаващи се ха -
рактеристики. С „музейон“ в Древна Елада са означавани храм
на музите, философска школа, място за съзерцаване. Думата е
използвана и за название на институцията, основана от цар
Птолемей І Сотер, вероятно в 308 г. пр. Хр. в Александрия,
Египет. След разпада на Римската империя, погълнала елинис-
тическите държави на Балканите и Мала Азия, понятието е
забравено в продължение на почти десет века (V-ХІV в.).
Терминът „музей“ се появява отново през ХV в. във Флорен-
ция, за да обозначи колекцията на Лоренцо де Медичи, но се
отнася по-скоро до обширната му художествена сбирка, от -
колкото до сградата, в която е разположена.
През Просвещението „музей“ разширява значението си, като
дори се използва в названието на книги, например „Поетически му-
зей“ - публикувана през 1784 г., за да подчертае изчерпателността
на обхвата на литературни произведения. До ХVІІ в. латинската
транскрипция „музеум“, служеща за описание на колекции от любо-
питни неща, е широко разпространена в Европа, наред с „кабинет“
и „камера“. Така се нарича колекцията на Оле Ворм в Копенхаген,
чийто опис от 1655 г. е озаглавен „Музеум Вормеанум“.
Терминът „музей“, обемащ в себе си както експонатите,
така и сградата, в която са разположени, се употребява
за първи път в Англия през 1682 г., за да ознаменува пре -
местването на колекцията на Елиас Ашмол в Оксфордския
университет. В различни по време постановления на Бри -
танския музей, където по-късно тя се озовава, се определя,
че „споменатият музей или сбирка може да бъде запазена и
поддържана не само за разглеждане и забавление на учените
и на любопитните, но също и за общо ползване в областта

9
на обществото“ (1753 г.); „за обучението и развлечението на
зрителите“ (1845 г.); „за обучението и почивката на хората“
(1850 г.).
Макар че днес съществуват различни определения за музей,
одобреното от Конфедерацията на музейните асоциации през
1984 г. е: „Институт, който събира, документира, запазва,
показва, съхранява и тълкува материални доказателства и
свързаната с тях информация за обществена полза“. А Между-
народният съвет на музеите (ИКОМ) от 1974 г. подчертава
още два аспекта: „чиято цел не е печалба“ и „където хората
могат да се учат, образоват и развличат“
4
.
Отново ИКОМ на своята ХХ генерална асамблея през 2001 г.
в Барселона доуточнява, че „музеят е постоянна институция
с идеална цел, в служба на обществото и неговото развитие,
отворена за публиката и занимаваща се с изследвания, които
се отнасят до материалните сведения за човека и околната
среда“. Това определение на най-висшия международен музеен
орган днес се прилага без ограничения как