История на изкуството - Праистория до Византия част първа

Праистория Периодизация:
Древен палеолит - 100 000 000 - 150 000 г. Пр. Н.е. Среден палеолит - 150 000 - 35 000 г. пр. Н.е.
Късен Палеолит - 35 000 - 10 000 пр. Н. е.
Мезолит:10 000 - 5 000 пр. Н.е.
Неолит:5 000 - 2 000 - пр. Н.е.

Периодизация на палеолитните култури:1. Мустие. 53 000 – 33 000 г. пр.н.е.
Разпространена в Европа, в Северна Африка, в Близкия изток и в Средна Азия.
Съвпада с ледниковите периоди Носителите на мустиерската
култура са неандерталците.

2. Ориняк. 33 000 – 19 000 г. пр.н.е.
Разпространена във Франция.
Развива се резбата по кост и изобразителното изкуство.

3. Перигор. Развива се успоредно с Ориняк. 3.1. Ранен Перигор (Шалтеперон) – 35 000 – 28 000 г.пр.н.е.
Разпространен в Западна Европа 3.2. Късен Перигор (Гравет) – 28 000 – 20 000 г. пр.н.е.
Разпространен в Западна и Централна Европа

4. Солютре. 18 000 – 15 000 г. пр.н.е.
5. Магдалин. 15 000 – 8 000 г.пр.н.е.
Развива се на територията на Франция, Испания, Швейцария, Белгия, Германия.

Оринякски Период:Най - впечатляващите произведения от този период се намират в пещерата Шове в Югоизточна Франция. Там се срещаме с най - ранните известни рисунки датиращи от преди 30000 години.
Изкуството на Оринякския човек най - често се свързва с вече изчезнали животински видове, като - мамути, носорози и тарпани. Преписват се човешки качества на животни, което може да се приеме като най - ранните наченки на религия. Находките в пещерата Вогелхерд в Германия са едни от най - важните за оринякския период

Солютрейски Период:
Облата скулптура запада и се замества от каменния релеф, изображението на човека вече се свързва с животното. Сюжетният кръг се разширява. Появява се и фигурната композиция при стенописа. Във Фурно дю Дябл във Франция са открити релефи - на големи каменни блокове са изобразени коне, говеда и др. Във самото Солютре, което дава и името на периода, са намерени и няколко статуетки на елени. През този период, се появява и стенописът, който през Магдалинския период достига голямо развитие.
Магдалински период:
В Европа обхваща земите от Англия до Полша, Северна и Източна Испания и Португалия. Този период носи името си от прочутата пещера Ла Мадлен в Дордон - Франция, в която са намерени много изделия от слонова кост, дялан камък и гравирани камъни.Новото в този период е живописта. В изкуството има още по - голям стремеж към реализъм. Животните са изобразени детайлно.
Намерени са и изображенията на животни върху плочки от Шисти, които магдалинският човек носел със себе си. Наред с тези гравюри по стените на магдалинските пещери намират място и други изображения на различни животни не само с контур, а и с багри.
Изображенията в този период са вече моделирани чрез миене или стъргане, оцветени са с различни цветове.
Характерно за магдалинската живопис е издълбаната контурна линия, с която се очертава силуетът на животното. Изображенията в Алтамирската пещера остават връхна точка в развитието на магдалинското изкуство.

През 1868 г. В испанската провинция Сантандер е открита пещерата Алтамира. Тя става една от много десетки подобни пещери открити по - късно по същото време на територията на франция и Испания през 1901 година се откриват пещерите Комбарел и Фон дьо Гом в Доргона, чиито живопис и петроглифи се отнасят към епохата на разцвета на магдалинското изкуство. По - късно през 1914 година в същия този район се открива пещерата Троа Фрер, в която се намират около 5000 изображения сред които известната фигура на „магьосника” с маска с еленови рога. И все пак едно от най - големите открития е направено съвсем случайно, през септември 1940 година. Пещерата Ласко във Франция бива дори по - популярна от Алтамира
Живописта от Ласко се отнася към най - съвършените художествени творения през палеолитната епоха. Най - древните ѝ изображения се датират приблизително към 18 000 пр.н.е.
В последствие реалистичната живопис започва да изчезва. Изкуството сякаш се завръща към онова от което е започнало. По пещерните стени се появяват безредно преплетени линии, редица точки, неясни схематични знаци. Геометричните рисунки по плоските камъчета от Мас д’Азил са последният стадии на тази еволюция продължила дълги хилядолетия. При по - детайлно изучаване всяка голяма стилистична група може да бъде разделена на под групи. Така например изображенията в Ласко, класифицирани от начало по общата схема, в последствие след щателен анализ биват разделени на 14 подгрупи според промените в стила, техниката и сюжетите.
С изчезването на Магдалинската култура между 10 000 и 8 000 пр.н.е. завършва епохата на късния Палеолит

Палеолитни Венери: „Фигура Венера” е наименованието на почти универсален тип изкуство, появило се през първата половина на ранния Палеолит, между 31 000 и 9 000 г. пр. н. е. Тези малки, преносими предмети включват издялани плочи или скулптори направени от керамика, кост, бивни или дялан камък. Въпреки, че типичната фигура Венера се предполага да бъде пищна жена, сред тях са намирани фигури и на мъже деца и животни
Теориите за функцията на Венерите са много и различни, някой смятат че е представлява култ към богиня, възпитателни материали за деца, или бременни жени.
Общи черти между много от тези статуетки, датиращи от 27 000 - до 22 000 пр. не. са преувеличени сексуални органи, липса на лице, понякога и на гала, недетайлни или липсващи крайници.

Вилендорфската венера:Има овална форма, която напомня на свещен камък. Висока е 14 сантиметра и датира от 22 000 - 21 000 г. Пр. Н.е. Открита е на палеолитно находище край Вилендорф (Австрия) Издялана от нетипичен за местността Оолитен варовик и оцветена в червена охра. Вдлъбнатините показват, че статуята е обработвана с кремъчен инструмент.

Венерата от Холе Фелс:Открита между 5 и 15 септември 2008 година, фигура на жена издялана от кост на мамут.Състой се от 6 фрагмента, открити на 20 метра от входа на пещерата Холе Фелс в Германия. висока е 6 сантиметра и тежи 33 грама.Изследване с въглерод е показало, че фигурата е от период, вариращ между 35 000 и 40 000 г. пр. н.еС това откритие, идеята че изобразяването на женска фигура е възникнало при Граветския период, може да бъде опровергано. Венерата от Холе Фелс предлага изцяло нов възглед върху изкуството на ранния Палеолит.
Тя няма глава, вместо това има издялана халка която предполага, че фигурката е била носена като медальон. Тя има големи рамене и гърди, с малки ръце, който имат видимо издялани пръсти. Множеството линии който пъстрят фигурата предполагат някаква одежда.

Венерата от Долни Вестонице:Керамична фигурна на гола жена, датира от Граветския период - 29 000 - 25 000 г-пр.не. Тя, заедно с други от същите разкопки е най - старата керамична фигура в сета. предатираща използването на печена глина за направата на съдове. Размерите й са 11мм на 43 мм направена от глина, изпечена на ниска температура.
Фигурката е открита на 13 юли 1925 година в пласт пепел, счупена на две парчета. Термографично сканиране на фигурката през 2004 разкриват пръстов отпечатък на дете на възраст между 7 и 15 години, изпечен в повърхността.

Венера Моравини:Венера Моравани е 7,6 см висока, направена от кост от мамут, и е открита в местността Моравани над Вахом, в Словакия, от Стефан Хулман – Петреч през 1930. Официално датира от 22 800 г.пр.н.е. и принадлежи към ранно Граветския период. Предполага се че заради тенденцията Венерите да се изобразяват без лица , фигурката е била създадена без глава.

Венерата от Леспюг:Датира от Граветския период между 26 000 и 24 000 г. Пр.н.е Открита на 9 август 1922 в пещера в подножието на Пиринейте и е повредена при разкопките. Около 150 мм висока, тя е издялана от кост на мамут. Има хиперболизирани вторични полови белези - особено големината на гърдите.

Венерата от Брасемпуи:Отрита през 1892, в Папската пещера, тази Венера е съпътствана от поне още осем други човешки фигури. Някой предполагат, че това може да е пример за недовършена творба. Венера от Брасемпуи е издялана от рог на мамут. Висока 3,65 см и 2 см широка. Датира от 29 000 – 22 000 г. пр. н. е. Което я поставя в средата на Граветския период, от приблизително същия период като останалите Венери, но с отличителни черти като реалистичния и образ. Лицето и спокойно и триъгълно с липсваща уста.

Венерата от Люсел:тя е една от 4-те каменни релефа намерени в пещерата Люсел. (Три женски и една мъжка) Датира от 27 000 до 22 000 пр.не. отрита през 1911. При откриването била покрита с червена охра. Изсечена в скален блок с височина 46 сантиметра, като се използва неговата естествена изпъкналост за да се подчертаят вторичните полови органи, свързани с майчинството, корем, върху който е положена лявата ръка, докато дясната държи рог от бизон.Релефа на тази Венера от Лосел, и нейният рог за били интерпретирани по много начини след откриването и. Обикновено се смята за символ на плодородието, но рогът от бизон, предизвиква дискусии.

Венерата от Монруз:
Една Венера от по късен период е тази от Монруз, с височина едва 16 милиметра, тя е била открита през 1991г. и датира от 14 900 г. пр. н. е. Което я поставя в края на магдалинската епоха и късния палеолит. Тя е изработена от гагат, и представлява фигурка в стилизирана човешка форма с 18 милиметра височина.

Пределно обобщените безлични форми на грамадното множество женски палеолитни изображения, и широкото им разпространение, а понякога и местоположението им, фиксирано при разкопките, сочат култовият им характер. Лисата на детайли в лицето и други индивидуални белези говори, че майсторите щателно са избягвали всякаква конкретизация. В даденият случай задачата им не е била да възпроизведат, конкретната натура, а да създадат обобщен образ на жената – прамайка, символ на плодородието и пазителка на домашното огнище

– на английски

Мезолит и Неолитна революция:
Периодизация:
Палеолит (Палео – древен, лит - камък)
Древен Палеолит 1 000 000 г. пр. н. е. - 150 000 г. пр. н. е.
Среден Палеолит 150 000 г. пр. н. е. - 35 000 г. пр. н. е.
Късен Палеолит 35 000 г. пр. н. е. – 10 000 г. пр. н. е.
Късния Палеолит бележи появата на хомо сапиенс (разумен човек)

Мезолит (Мезоз – среден, лит - камък)
10 000 г.пр.н.е. – 6 000 г. пр.н.е.
Неолит (Нео – нов, лит - камък)
6 000 г.пр.н.е. – 2 000 г.пр.н.е.
Мезолит:
Скулптурата в каменната епоха е от камък, има и запазени от рог и кост. Мезолит е преходна епоха време в което се появяват първите не големи родови групи, заедно с тях се появяват и първите оръжия – лъка и стрелата тези оръжия които позволяват безопасното ловуване, а също и първото превозно средство което позволява лесно придвижване по голям улов - лодката.. Запазени са кремъчни оръдия на труда, поради високата си твърдост, камъкът се цепи на тесни парчета с остри и режещи ръбове, използва се още в каменната ера за изработка на сечива.

Човека се превръща в главен персонаж на мезолита, започва да се поява композиция с много фигури и сюжет – лов, танц и битка(племенни воини). Женската фигура се появява по – рядко. Начина на изображение продължава да бъде схематичен. Мезолитни находища се намират в Ю. Африка, Азербейджан, Скандинавия и др.

Неолит:

Неолитна революция наричаме прехода от ловуване и събирателство, към скотовъдство и земеделие.