История на Латвия - авт. Ивелин Иванов

1

ИВЕЛИН АРГИРОВ ИВАНОВ




ЛАТВИЯ
И
ЛАТВИЙЦИТЕ
КРАТКА ИСТОРИЯ





ВЕЛИКО ТЪРНОВО
2015 г.

2

Изразявам огромната си благодарност към всички, които помогнаха
за реализирането на тази книга! На първо място искам да поставя
Латвийската държавна образователна агенция (Valsts izglītības attīstības
aģentūrā), с чиято финансова помощ успях да осъществя изследователската
си работа Латвийския университет в Рига през 2013 и 2015 г. Благодаря
също на доц. Андрис Шне (Andris Šnē) – декан на Факултета по история и
философия при Латвийския университет в Рига, който подкрепяше моята
работа и беше истински научен консултант в писането на тази история! Не
мога да не спомена и г-жа Карина Петерсонe (Karina Pētersone) – директор
на Латвийския институт в Рига, която също прояви интерес и оказа ценно
съдействие в публикуването на тази история на Латвия и латвийците на
български език!
Благодаря също на Димитър Харбалиев, на доц. Христо Керин и на
екипа на Университетско издателство при ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”
за тяхната помощ в редактирането, художественото и техническо
оформяне и отпечатването на тази книга!
Огромни благодарности на моето семейство и най-близки хора за
тяхното търпение и подкрепа в осъществяването на този проект !

3

Вместо увод

На 21 август 1991 г. на политическата карта на Европа отново се
появи Латвия – държава, която за мнозина българи е просто част от така
наричаните балтийски държави. Само в продължение на месец тази
балтийска нация успя да постигне политическо признание от много
европейски и неевропейски държави, и в края на септември Латвия беше
приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации
(ООН). Понастоящем Латвия и латвийците присъстват сравнително често в
средствата за масова информация и са представяни като един от примерите
за бързо развитие и успешно приобщаване в структурите на Европейския
съюз. На 1 януари 2014 г. Латвия се присъедини към Еврозоната, като с
това укрепи и утвърди още по-категорично принадлежността си към
европейската икономическа и политическа общност. Всички тези факти
предизвикват подчертан интерес в българското общество към този народ и
към неговата история.
Кои са латвийците, къде са техните корени, какви са превратностите
в тяхната историческа съдба, кои са специфичните особености на тяхната
традиционна и съвременна култура? Как една национална общност без
собствена държавност до 1918 г., успя да съгради самостоятелна държава в
продължение на две десетилетия през първата половина на XX век? Как
латвийците успяха да възстановят отново независимостта си след 1991 г.?
И не на последно място – кои са общите и близки събития, процеси и
явления в историческото минало и в настоящото развитие на латвийците и
българите? Настоящата история търси отговорите на тези и на редица
други въпроси.
Интересът ми към Латвия и латвийската история се зароди при
първото ми пребиваване в тази страна през 2013 г. Наблюдавайки
латвийците, тяхното ежедневие, празници, и навлизайки все по-дълбоко в

4

тяхното историческо минало, в мен се зараждаха неизбежни сравнения и
паралели между латвийската и българската история и историческа съдба.
Въпреки голямото разстояние между нашите народи и държави, въпреки
различните климатични, природо-географски и културно-исторически
условия, между българи и латвийци съществуват редица близки и дори
идентични събития и процеси, най-вече в периода XIX–XX в., но
включително и в наши дни. На първо място, колкото и странно да звучи,
бих поставил природните условия. Съдбата на латвийци и на българи е
исторически и вековно свързана с почти затворени и сравнително малки
морски басейни– съответно Балтийско и Черно море. Въпреки това обаче,
и двата народа в продължения на много векове са били обърнати и
обвързани в по-голяма степен със сушата и земеделието, а не с морето,
морската търговия и далечното корабоплаване. Тенденции към по-силна
обвързаност с морето като източник на просперитет и благосъстояние
могат да бъдат наблюдавани и при латвийци, и при българи едва в Ново и
Най-ново време.
На следващо място, съдбата и развитието на двата народа в
модерната и съвременната епоха е била предопределяна в голяма, дори
решаваща степен от волята и решенията на големи европейски и световни
сили. В своята съвременна история развитието на двете държави е също
пряко свързано с края на комунистическата епоха и с приобщаването към
стопанските, политическите и военни структури на Европейския съюз и на
Северноатлантическия пакт. Дори краткото посещение в двете страни
може да убеди непредубедения наблюдател, че ежедневието свидетелства
за множество близки явления и процеси, характерни за времето от края на
Втората световна война до началото на демократичните промени от края
на 80-те и от 90-те години на XX в. В този смисъл както Латвия, така и
България са типични примери за малки източноевропейски държави с
противоречиво историческо и социално-икономическо наследство.

5

Не на последно място, пребивавайки в Латвия установих и други
близки до нас черти на националния латвийски характер – отвореност към
света, подчертан интерес към външния свят, и желание за лични и
професионални контакти. За разлика от големите нации, латвийците
търсят, събират и усвояват езикови и други познания, тъй като това е един
от пътищата им за оцеляване и просперитет в съвременния динамично
развиващ се и все по-мобилен свят.
Всичко това ме насочи към идеята за самостоятелна, макар и кратка
история на латвийците и на латвийската държава, тъй като до наши дни на
български език е публикувана само една и то преводна история на
прибалтийските страни, но тя не представя в детайли и задълбочено
историята на всяка от трите държави
1
. Нещо повече – в много отношения
тази история създава впечатление за общностна история, което в известна
степен подвежда и заблуждава незапознатия със спецификите на този
регион читател. В следствие на това и подхождайки с предубеждението за
малки народи, читателят често възприема Естония, Латвия и Литва като
второразрядни държави, често подценявайки ги дори в сравнение с
България. От гледната точка на Балканите и по-скоро на страни като
България, Гърция, Сърбия, Хърватска, Албания, Македония и Босна и
Херцеговина, всяка една от трите балтийски страни е не по-малко
пълноценна, жизнена и активно присъстваща в международната култура,
икономика и политика. В хода на тези мисли бих подчертал, че историята
на Латвия е богата, противоречива, динамична и значима, и както
отбелязах, в редица отношения близка или по-скоро подобна на
българската. Също така, освен интересна в своето сравнение с българската,
латвийската история може също и да бъде полезна, тъй като един от
пътищата към собственото самопознание е чрез познанието за другите. Ето

1
Гарлеф, М. Прибалтийските страни: Естония, Латвия, Литва. От средновековието до наши дни. София:
Рива, 2010.

6

защо погледът към историята на други народи с близка историческа съдба
може да ни помогне в оформянето на по-обективна и трезва преценка за
нас самите.

Авторът
21 март 2015 г.

Рига, Латвия

7

ГЛАВА ВТОРА: СРЕДНОВЕКОВНА ЛИВОНИЯ

Между силата на словото и силата на меча: първите мисионери и
кръстоносци в земите на Ливония. Начало на кръстоносното
завоевание
През XII в. западният католически свят знаел твърде малко за земите
на така наречената Ливония, а предшествениците на днешните латвийци,
литовци и естонци оставали встрани от влиянието на католическата и
православната църкви в средновековна Европа. Животът в този
североизточен кът от континента съвсем не бил лесен. Студените и сухи
пролети били следвани от късо и дъждовно лято, кратка есен и дълга,
студена и тежка зима. Ниските и пясъчни западни брегове често били
обвити в мъгли или заливани от морски бури, зародили се в бурните води
на Финския или Ботнически залив. Земите на днешна Латвия били покрити
основно с гори, а удобни за земеделие били само някои открити
пространства. Земеделието и риболова едва прехранвали местното
население, а доколкото съществувала търговия, тя била само с ценни
кожи и кехлибар, без земеделски или занаятчийски стоки. Според някои
извори, войнолюбивият и жесток характер на местното население
обезкуражавал търговците от навлизане и търговия в техните територии.
Адам от Бремен свидетелства за следното:
„Там също има много острови, които се управляват от шведите.
Най-големият от тях, наричан Курланд, може да бъде прекосен за осем
дни. Местните, които са изключително кръвожадни поради тяхното
идолопоклонничество, са избягвани от всички…Разказаха ни впрочем, че в
морето има много други острови, най-големият от които се нарича
Естланд. И той е не по-малък от този, за които споменах по-горе. А
хората, които ги обитават, са също извънредно безразлични към Бог и
към християните. Те почитат дракони, птици и им принасят в жертва

8

живи хора, които купуват от търговците. А тези жертви се разглеждат
внимателно, за да не би да имат физически недъг, поради който– те
твърдят, драконите няма да приемат тяхната жертв а. И както
твърдят, този остров се намира близо до земята на жените”.
2

За да преценим достоверността и надеждността на описаното от
Адам от Бремен, можем да цитираме някои по -късни хроники,
представящи кръстоносните походи срещу местното население: „Много от
местните езичници ни се противопоставиха. Някои от тях се наричат
литовци. Тези неверници са надменни, арогантни и тяхната войска нанесе
множество рани на християнското тяло. И това стана, защото мощта
им бе голяма. Близо до тях живее друга група езичници, наричани земгали,
които доминират над околните земи. И те нападат и тормозят без
прекъсване всеки, който живее в близост до тях. Селите са също
неверници и са слепи за всяка добродетел. Те имат много лъжливи богове
и извършват неизброими злини. Земите в близост до тях се обитават от
друго племе, наречено лети. Всички тези езичници следват много странни
и необичайни традиции. Те живеят заедно, но обработват земи в горите
поотделно. Техните жени са красиви и носят чуждоземни одежди. Също
така те яздят по старомоден начин. Тяхната армия би била много силна,
ако се съберат всички заедно. Покрай морето се простира земя, наречена
Курланд. И тя е дълга повече от три хиляди мили. А всеки християнин,
който дойде в тази земя против тяхната воля, ще бъде убит и обран. А
селите са злощастни неверници и са съседи на куршите. Те са обградени и
защитени от морето и поради това не се боят от силни армии. През
лятото, когато могат да навлязат в морето, те нападат околните земи.

2
Adam of Bremen. History of the Archibishops of Hamburg-Bremen. transl. Francis J. Tschan. New Yourk:
Columbia University Press, 1959, pp. 197 – 198. Това описание не може да претендира за географска
точност, тъй като Курландия не е остров, както и амазонките (според гръцката митология) не били близо.
Все пак, Адам от Бремен свидетелства за дълбоките различия между християнския свят и местното
население в Ливония, което живеело в дълбоко езичество.

9

Те нападат и плячкосват както християни, така и езичници, и силата им
е в техните кораби. Естите също са неверници и са многобройни. И това
е защото тяхната земя е толкова обширна и безбрежна, че не бих могъл
да я опиша. А те имат толкова много силни мъже и толкова местни
провинции, населени с тях, че аз не желая да говоря повече за тях. Ливите
също са безбожници, но ние вярваме, че Бог ще ги спаси от тази заблуда в
най-скоро време.”
3

Последното отбелязано племе – ливите, било най-слабото от всички
и именно то поело първите удари на нашествениците от Запад. Ливите или
ливонците били известни със своя висок ръст и живеели по бреговете на
реките Даугава и Гауйя на отделни кланове. Всеки от тези кланове бил
управляван от водач, резидиращ и осъществяваш своята власт от дървено-
землено укрепление, разположено на