История на старогръцката култура , авт. Б. Богданов

;
H
=
>
:
G
�
;
H
=
>
:
G
H
<
B
K
L
H
J
B
Y
�
G
:
�
K
L
:
J
H
=
J
T
P
D
:
L
:
�
D
M
E
L
M
J
:

2


















Книгата за пръв път в българската научна литература третира цялостно
проблемите на старогръцката култура в теоретичен и исторически аспект.
Проследява се процесът на създаване и развитие на културата ст Микена до края
на античността във всички нейни проявления – изкуство, бит, обществени
институции, религия, образование, книжнина и пр. Историческият ход
на
старогръцката култура е представен в следните тези: “Микенска Гърция”,
“Геометричната цивилизация”, “Епохата на архаиката”, “Епохата на
класиката”, “Религията в епохите на архаиката и класиката”, “Общогръцките
признаци”, “Ораторство и реторика в ранна Гърция”, “Началото на античната
писменост и книжнина”, “Епохата на елинизма”, “Късната гръцка култура и
нейните контакти в Рим
и Византия”. Посочено е историческото значение на
старогръцката култура и връзките й с историята на българските земи в
античността, през средновековието и в новото време.
Изданието е предназначено за културолози, изкуствоведи, историци,
литератори, за научни работници, преподаватели и студенти от тези
специалности, както и за читатели с интереси в областта на
историята на
културата.

3
СЪДЪРЖАНИЕ



Предговор - 5
Първа част
ТЕОРЕТИЧНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА НАУЧНА ИСТОРИЯ
НА СТАРОГРЪЦКАТА КУЛТУРА

Първа глава
Старогръцката култура през вековете - 8
Втора глава
Културата – система и процес - 17
Трета глава
Митологията в историята на старогръцката култура - 33

Втора част
ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ НА СТАРОГРЪЦКАТА КУЛТУРА

Първа глава
Старогръцката култура през второто хилядолетие пр. н. е. - 50
Втора глава
Старогръцката култура в първите векове на първото хилядолетие пр. п. е. - 59
Трета глава
„Илиада” на Омир и „Дела и дни” на Хезиод от гледната точка на културата - 65
Четвърта глава
Епохата на архаиката - 80
Пета глава
Епохата на атическата класика - 90
Шеста глава
Религията в епохите на архаиката и класиката - 105
Седма глава
Празникът в епохите на архаиката и класиката - 114
Осма глава
Атическата трагедия от гледната точка на културата - 122
Девета глава
Ораторството, реториката и устният характер
на ранната гръцка култура - 131
Десета глава

4
Ранната гръцка култура и философията - 139
Единадесета глава
Всекидневие и частен живот в епохата на атическата класика - 148
Дванадесета глава
Епохата на елинизма - 157
Тринадесета глава
Литература и книжовен живот в епохите на класиката и елинизма - 182

Заключение
Анотиран показалец на античните понятия и реалии - 205
Анотиран показалец на авторите и историческите лица - 211

5
ПРЕДГОВОР

Настоящата книга се разви от моя курс лекции по История на старогръцката култура
пред студенти класически филолози в Софийския университет. Но тези лекции едва
ли щяха да прераснат в книга, ако не бях говорил по същата тема пред студенти
културолози, социолози и философи. Контактът със слушателите неспециалисти
наложи особената гледна
точка на изложението в тази книга и стана причина
лекционният преглед на факти и понятия да прерасне в теоретично оглаждане на
територията на старогръцката култура. И ако на следващите страници казвам толкова
често “ние”, то е, за да остане в писания текст подкрепата на устната фаза на
неговото възникване и да
изразя по този начин колко много дължа на контакта с
живата аудитория. И една друга подкрепа изигра роля при оформянето на книгата –
опирането на собствения писмен опит. В “История на старогръцката култура”
естествено влязоха места от вече публикувани мои работи. Не само защото научното
издирване кръжи около едни и същи
теми. Новата работа дава възможност да
подхванем по-сигурно старите въпроси, да отстраним излишното и да се изкажем по-
точно. Иска ми се да вярвам, че страниците, които повторих в “История на
старогръцката култура”, са с нови акценти и по-пригодни за ползуване от стария си
вид в “Елинистическата литература” (1979 г
.) и “Мит и литература” (1985 г.)
Въпреки че може да служи като учебно помагало на студентите, които изучават
антична култура, предлаганата книга не е учебник в точния смисъл на думата. В нея
се излагат факти и се проследяват епохи, но задачата не е да се представят
изчерпателно в диахронен ред явленията
и събитията на древната елинска култура.
Търсещият празноти в тази насока ще отбележи липсата на очерк за толкова важния
военен живот на гърците или за развитието на науката. Ще му направи впечатление
краткото представяне на лириката от епохата на архаиката, която не е по-негодно
свидетелство за гръцката култура от епоса
и трагедията, разгледани по-широко.
Макар и за някои пропуски това да не е оправдание, но задачата на настоящата
книга не е да изчерпи, а да въведе в предмета. Затова е избрано едно, а изоставено
друго. Основната задача е да се изследва върху старогръцкия материал възможността
за създаване на съвременна
научна история на културата, осъзнаваща своите
принципи. Това определя книгата да бъде преди всичко изследване, предназначено за
всички хуманитаристи, които се интересуват от въпросите на историческото
познание и преобразуването на миналото в съвременност.
Днес рядко се пишат културни истории. Големите исторически изложения са
направени в миналия век. Съвременността предпочита да се
занимава с въпросите на
типологията и спецификата. Това най-вече прави историята изключително трудна за
съвестния изследовател. Настоящата работа се придържа към съвременния научен
стил, като насочва вниманието към типа на старогръцката култура, към
систематичното положение, без което тя не би била тази, а друга култура. Но
интересът към типа
е продиктуван не от страх пред историята, а , напротив – от
желание тя да се изложи коректно. Моето убеждение е, че ако нямаме съзнание за
коефициента на това, което се пази в историческия процес, за минималната
неистория в историята, не бихме проследили добре процеса, защото развиващият се
предмет постоянно ще се изплъзва
и превръща в друг предмет.
Като се насочва към проблема за коректното назоваване на специфичното типово
за старогръцката култура положение, настоящото изследване по-скоро подготвя
бъдещата разгърната история на предмета, отколкото я излага. Оттук и малко
механичното съединяване на типологичните характеристики и историческите очерци
за отделни епохи в книгата. Хармонизирането
е бъдеща цел. Сегашната грижа е да се
овладее методически преходът от статични типологически формули към динамични

6
твърдения за характера на културата, а от тях към конструиране на самия културен
процес. Така че в изложението нататък е представена не самата история, а е показано
как “работи” старогръцката култура на нивото на своята специфика. Несъмнено на
това ниво не може да бъде избягната приликата между елинската цивилизация и

другите култури. Напротив – когато става дума за проникване в спецификата на
някакво явление, различаването е диалектически свързано с оприличаване. Колкото и
уникална де е, старогръцката култура е и изобщо човешка култура. За да се построи
трудният разказ за конкретната история на древната елинска култура, трябва да
овладеем диалектиката на предмета,
да сме в състояние да назоваваме както
неповторимото, което не се открива другаде, така и общото, характерно за всяка
човешка цивилизация. В настоящата книга този труден разказ само се подготвя.
Колкото по-категорично е едно твърдение, толкова по-изложено е на опасността
да стане неприложимо, което означава да се окаже в
крайна сметка невярно. Затова
трябва да допусна, че за старогръцката култура може да се мисли и по други начини,
и същевременно да огранича собствените категорични възгледи, като ги подложа на
проверка в по-пространен текст. Дългите текстове се пораждат от желанието да
обхванем повече материал, но и от нуждата да
разгърнем абстрактните възгледи и да
ги приближим към някаква действителност. Изобщо и като действаме практически, и
като пишем книги, ние се борим за действителност. Настоящата книга възникна от
подобен импулс и дано опитът й в тази насока да не е бил напразен.

7

8

Първа глава

СТАРОГРЪЦКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

На Якоб Буркхарт принадлежи следното различаване между история и културна
история – културната история включвала по-добре от историята нашето живо
отношение към изследвания предмет, в случая възхищението ни от делата на
древните гърци; културната история била по-топла и в този смисъл
може би по-
ненаучна от историята
1
. Днес едва ли ще приемем този възглед буквално. На своето
време чрез културните истории на древна Гърция и Италианския ренесанс
2
Буркхарт
се опитва да създаде може би една по-добра история. Между нейните предимства е
признанието, че изследването на хуманитарния предмет не може да се абстрахира от
средата на изследователя и да постигне чисто своя обект. Тъкмо изследването на
културата убеждава историците от втората половина на XIX век, че достиженията на
един друг народ и на народ от миналото не са независими от средата, която се
интересува от тях, а са и средство за нейното оформяне и ставане, следователно и
момент на собствената й култура.

Двата аспекта в изучаването на старогръцката култура. Методически гледано,
пристъпвайки към историята на старогръцката култура, значи
и към разбирането на
нейните особености, трябва да разкъсаме горното положение на два основни, крайни
аспекта. От една страна, старогръцката култура може да се разглежда като нещо в
себе си, като неповторима историческа своеобразност. От друга страна, тя може да се
изучава в хода на своето възприемане – в Рим, Византия
и на Запад, т. е. не в
историческото си своеобразие, а като нещо друго. От само себе си се разбира, че тези
два аспекта са само крайните положения на реалните подходи, които се поместват
между тях и на практика винаги се съчетават. Гледана като историческо своеобразие,
елинската култура не е нещо
определено, една или друга формула, а ставане на това
своеобразие, постоянно отношение с друго. Но и гледана в историята на
упражнените от нея влияния, тя продължава да живее, да се утвърждава като култура
в хода на възприемането си. Дали замъглявана от повърхностно и