Изследване на пациенти с белодробни заболявания

Изследване на
пациенти с белодробни
заболявания
Автор: д-р Елена Кирилова Бишоф, дм, дмн, мзм
1

ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА-Функция
► Дихателната система има сложни функции, от които най-важна е
газообменната. Дишането е обменен процес, целящ доставката на
кислород до тъканите и освобождаването на въглероден двуокис като
краен и ненужен продукт на обмяната.
У здрави, честотата на дишането в покой е между 16-20 дихателни
движения в минута.
2

ОСНОВНИ СИМПТОМИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
►Учестеното дишане (tachypnea) е налице при температура, анемия,
дихателна и сърдечна недостатъчност, др.
►Забавеното дишане (bradipnea) съпътства състояния като коми,
отравяния, мозъчни заболявания, и др.
►Нормалното дишане (eupnoe) се определя от концентрацията на
водородни йони в кръвта и влиянието им върху дихателния център, от
рефлекси с произход от мозък, бели дробове, каротиден синус, аорта,
фаринкс и др.

3

4

ОСНОВНИ СИМПТОМИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
►Затрудненото дишане (задух, диспнея, dyspnoe) e задълбоченото и
учестено дишане в резултат на намаление на налягането на О2 в кръвта
(хипоксемия), на увеличение на налягането на СО2 (хиперкапния),
промени в състава на кръвта и др. То най-често е изява на заболяване на
белите дробове, плеврата, гръдния кош или заболявания на други органи
и системи.
►При стеснение или запушване на горните дихателни пътища от чуждо
тяло, тумори и др., диспнеята е инспираторна (удължено вдишване), а
когато се дължи на периферно смущение в газообмена – експираторна
(удължено издишване). Някои състояния водят до смесен тип задух.

5

6

ОСНОВНИ СИМПТОМИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
►Астмата (Asthma) е пристъпния, внезапно настъпващ задух. Най-често терминът се
използва за бронхиалната астма.

►Цианоза (Cyanosis) - синкаво оцветяване на кожа и видими лигавици в резултат на
увеличено количество на редуциран хемоглобин в капилярната кръв(над 3,1 ммол/л).
►Когато тя е резултат от намалено кислородно насищане се нарича централна цианоза и
се изявава като общо сиво- синкаво оцветяване предимно на кожата на лицето в
назолабиалните гънки, около устата и устни лигавици и езика. Кожата е топла и се влияе
от вдишване на кислород.
►При увеличено извличане на кислород от тъканите, цианозата се представя като
синкавовиолетово оцветяване на крайните части на пръстите и лигавиците, ушните
миди, върха на носа, но не и по езика (периферна цианоза). Кожата е студена и не се
влияе от вдишване на кислород.
►Съществуват псевдоцианотични състояния (напр. Отлагане на сребърни соли).
Различаването от истинската цианоза е чрез натиск по кожата, като цветът й не се
променя.

7

Периферна цианоза
Централна цианоза
8

ОСНОВНИ СИМПТОМИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
►Гръдна болка – признак, чийто произход може да бъде както от заболяване на
гръдната стена, плевра, бели дробове, така и на намиращите се в гръдната
клетка сърце, перикард, големи кръвоносни съдове.
►При интеркостална невралгия може да боли по хода на ребрата.

►Кашлица (Тussis) - рефлекторен акт на изкарване на въздух, бронхиален секрет
или чужди тела с характерен шум. Тя често е защитен механизъм на очистване
на дихателните пътища. При възпаление на горни дихателни пътища и бронхи тя
може да бъде суха или влажна(с храчки). Заболяванията на белодробния
паренхимн не прдизвикват кашлица.

►Кашлицата може да бъде постоянна - при хроничните бронхити, ларингити и
трахеити или периодична - при коклюш, бронхиална астма.
При промени в гласните връзки, кашлицата може да има лаещ, дрезгав характер
или да е
9

10

ОСНОВНИ СИМПТОМИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
►Храчки (Sputum) – отделяните с кашлицата секрети винаги са необичайно
явление. Произходът им може да е от ларинкс, трахея, бронхи, алвеоли
или други структури в белия дроб.

►За диагнозата важно значение имат количеството, миризмата, цветът и
характерът на храчките. Според консистенцията и вискозитета храчките
биват слузни, слузно-гнойни, гнойни, серозни и кървави.
►Кръвохракът(haemoptoe) се среща както при възпалителни белодробни
заболявания – пневмония, бронхиектазна болест, белодробен абсцес, така
и при белодробен емболизъм, сърдечна недостатъчност, неоплазии.

►Храчките се изследват макроскопски, микроскопски и бактериологично,
рано сутрин преди закуска. За посявка те се отделят в стерилен съд и до
половин час се доставят в микробиологичната лаборатория. При съмнение
за туберкулоза се приготвят специални препарати за директна
микроскопия.
11

Проби с храчки
Микроскопия на храчка-M.
tuberculosis
12

Дихателна недостатъчност (ДН)
►Състояние на ограничена газова обмяна на дихателната система. Като
причина за това могат да бъдат малка подвижност на гръдната клетка,
нарушената проходимост на дихателните пътища, намалена еластичност
на белодробния паренхимн, намалена дихателна площ.
►При хроничните пулмопатии ДН настъпва постепенно. Клинично, в
зависимост от това дали е остра или хронична ДН, са налице прояви от
много органи и системи. От страна на дихателната система са налице
диспнея и цианоза.
13

Дихателна недостатъчност (ДН)
►Задух може да липсва при висока хиперкапния (увеличена концентрация
на СО2 в кръвта) и при подтискане на дихателния център. В условия на
анемия може да липсва цианоза.
►ДН обуславя енцефалопатия – главоболие, безсъние през нощта,
сънливост през деня, раздразнителност, дезориентация до замъглено
съзнание, кома и очни нарушения.
►Сърдечно-съдовата система при остра хипоксемия (намалена О2
концентрация в кръвта) реагира с вазодилатация на коронарни, мозъчни
съдове и периферен вазоспазъм, повишено кръвно налягане (КН),
увеличен сърдечен дебит с възможна крайна фаза – сърдечно-съдов
колапс.

14

Хронична дихателна недостатъчност
►Хроничната ДН оформя т.нар. белодробно сърце.
Възможни са стомашни и дуоденални язви, стомашно-чревни кръвоизливи
в резултат на хипоксемия, нарушено кръвоснабдяване, венозна
хипертония и увеличена капилярна пропускливост.

►В бъбреците е налице намален бъбречен кръвоток и компенсаторно
образуване на йони. Хипоксията повлиява еритропоезата чрез
стимулиране на производството на еритропоетин от бъбреците с прояви на
полиглобулия – нарастване броя на еритроцитите, на общия хемоглобин,
на хематокрита, с което се подобрява транспорта на кислород в кръвта.
Диагнозата на синдрома ДН се поставя и с помощта на функционалното
изследване на дишането.
15

ОСНОВНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

►Анамнезата изяснява освен описаните основни симптоми, наличието и на
повишена температура, отпадналост, изпотяване, отслабване на тегло.
Неоходими са подробни данни за характера на кашлицата – суха, влажна,
конвулсивна, време на поява,продължителност, сезонни и денонощни
колебания, зависимост от положението на тялото.
►Храчките се наблюдават за количество, начин на тяхното отделяне. Важно
е уточняването на тютюнопушене, професионални вредности, минали
заболявания, наследственност, алергизиращи фактори, провеждано
лечение.
16

ОСНОВНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

►Оглед: прави се при оптимално осветление – отпред, отзад и в профил,
при спокойно и при дълбоко дишане, и в апное. Изследват се кожата,
формата на гръдния кош, качествата на дишането, гръбначният стълб,
симетричността на гръдните половини, тяхната подвижност,
мускулатурата на млечните жлези. Отчита се честотата на дишането.

17

ОСНОВНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

►Палпация на гръден кош – с цяла длан или пръсти, за изследване на
пулсации, хрипове, плеврално триене, болезненост и деформации,
синхнонност на дихателните движения. Гласов фремитус се наричат
палпираните гласови трептения на гръдната стена чрез поставяне на
ръката симетрично върху гръдния кош и произнасяне от болния със силен
и нисък глас: "тридесет и три". Усилен гласов фремитус има при
уплътнения на белия дроб – инфилтрати, ателектази, кухини и отслабен –
при плеврални изливи, сраствания, пневмоторакс, емфизем.

18

19

ОСНОВНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Перкусия – прави се на съблечен болен в седнало, легнало или право положение, във
всяко междуребрие, в следната последователност:
1) белодробни върхове – стоеж, полета на Крьонинг, сравнителна перкусия;
2) сравнителна перкусия на гръден кош – отпред, аксиларно и отзад;
3)перкусия на долните белодробни граници – стоеж, респираторна подвижност и нейната
големина.
При здрави, перкуторния тон е силен, нисък и продължителен, нар. Ясен белодробен тон.
Притъплението се характеризира със слаб, къс и висок звук и е резултат от намалено
въздушно съдържание на белите дробове от инфилтрати, тумори, кисти. При увеличено
въздушно съдържание с по-малко напрежение на белите дробове е налице тимпаничен
тон, разновидност на който при емфизем е сонорния (хиперсонорен) тон.
Установявайки линията на долната белодробна граница (ляво или дясно) се приканва
болния към извършване и задържане на максимален инспириум, в което време се
перкутира надолу по избраната линия до притъпление. След това болният се кара
максимално да издиша и се перкутира нагоре до ясен белодробен тон. Разстоянието
между най-ниското инспираторно и най-високото експираторно положение в см е
респираторната подвижност на белите дробове. Нормално субскапуларно е 3-4 см.
20

21

Видео-перкусия
►https://www.youtube.com/watch?v=w_fw5rEVkLg
22

ОСНОВНИ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Аускултацията на белите дробове може да бъде сравнителна и
несравнителна. Извършва се след дълбоко и равномерно дишане при
отворена уста, преди и след изкашляне. Определя се наличие на двата
основни вида дишане – бронхиално и везикуларно, както и наличието на
шумове с белодробен произход – хрипове и крепитации, плеврално триене.
Бронхиалното дишане нормално се чува в областта на ларинкс и трахея.
Образува от преминаването на въздуха през големите дихателни пътища и от
трептенето на техните стени. Чува се при вдишване и издишване, има
музикален характер. Извън цитираните места, бронхиалното дишане е
патологично. Тогава то се обуславя от уплътнения на белите дробове.
23

Аускултация
►https://www.youtube.com/watch?v=jxddl_DzwNk
24

Везикуларно дишане
Везикуларното дишане се образува в алвеолите от инспираторното разгъване
на стените им. Чува се по време на вдишването в цялата белодробна част на
гръдния кош. Патологичното везикуларно дишане има следните
разнови