Календарни празници на евреите - Пасха и Ханука

Великотърновски университет
“Св. Св. Кирил и Методий”
Исторически факултет
Специалност: Културен туризъм

Календарни празници на евреите –
Песах, (Пасха)
Ханука

Кристийн Ростиславова Неделчева

Факултетен номер: 58148

2015г.
Съдържание

Какво е юдаизъм?
Празникът „Ханука”
Празникът „Песах (Пасха)”

1.Какво е юдаизъм?
Юдаизмът е религия на евреите, прогонени от Египет и получили чрез пророк Мойсей Божиите заповеди. Това е монотеистична религия Юдаизмът е религия на евреите, прогонени от Египет и получили чрез пророк Мойсей Божиите заповеди. Религиозната книжнина на евреите се нарича тора или петокнижие. Езикът на евреите се нарича иврит, еврейските храмове – синагоги.
Според юдаизма Бог не може да бъде изобразен, затова в синагогите няма икони и иконописи.
Давидовата звезда или Щитът на Давид е един от най-познатите и срещани религиозни символи в юдейската религия.
Смята се, че неговото използване датира от Средновековието. От геометрична гледна точка той представлява вид хексаграм (шестоъгълник). С основаването на израелската държава през 1948 година звездата на Давид била поставена на държвания флаг. Символът се свързва и с ционисткото движение.
Менората e седмосвещник, специфичен за юдаизма повече от 3000 години и остава и до днес емблема на държавата Израел. Този предмет е бил използван в Соломоновия храм в Йерусалим. Седемте гнезда били пълнени със зехтин и горели непрекъснато. Смята се, че символизира горящата къпина на Мойсей. Петокнижието свидетелства, че Господ открил на Мойсей как да направи свещника, наречен менора. Вярва се още, че седемте светила са дните от седмицата и оттук – че Бог желае да има връзка с народа Си през цялото време, а не само в съботата като ден на Бога.
В еврейската традиция някои празници заемат особено място. Най-голямо значение се отдава на Рош Ашана, Йом Кипур, Сукот, Ханука, Ту Бишват, Песах (Пасха), и Шевоут.
В еврейския календар летоброенето започва от сътворението на света.

Празникът „Ханука”

Ханука или „Празникът на светлината”. На 25 Кислев (еврейски месец, отговаряш на месеците ноември-декември) се отбелязва началото на Ханука. Празникът продължава 8 дни. Посветен е на победата на юдеите над гръко-сирийците и възстановяването на храма в Йерусалим. Буквално „Ханука” означава „ритуал по освещаване на новия дом.” Това е празник с исторически характер – Йерусалим и цялата древна Юдея се намирали под елинска власт. Управлявала династията на Селевкидите. На евреите било забранено да живеят по законите на Тората. Службата в храма била забранена, а светлината от менората (ритуалния седемсвещник) – угасена и осквернена. Преданите на Тората евреи под предводителството на Йехуда Макабей се вдигнали на въстание. Малкото на брой въстаници успели да победят многобройната войска. Когато влезли в осквернения храм, те трябвало да запалят отново светлината, но намерили една малка стомничка с осветен зехтин, който можел да гори само един ден. Тогава станало чудото – светлината горяла в свещника цели осем дни, колкото били нужни, за да бъде приготвен нов, осветен зехтин. За това и до днес евреите честват героичния подвиг на освобождението от робството и разказват историята на чудото.
В продължение на 8 дни се пали по една свещ повече от предишния ден, като първата по традиция се пали от неевреин. За разлика от Менората – златния храмов седемсвещник, който символизира седемте дена от седмицата, ханукалният свещник има осем свещи, но винаги в центъра на свещника е поставена и още една девета свещ, наричана шамаш (слуга), която се пали всяка вечер, заема централно място и е по-високо от другите, пази светостта на ханукията от оскверняване, защото е забранено нейната светлина да служи за четене и домакински дейности. След като се запали шамашата се палят свещи, съответстващи на поредния ден от празника. Често вместо свещи се използва и маслиново масло. На ханука свещникът със запалените свещи се поставя на прозореца или на вратата на еврейския дом. Тази светлина е обърната към всички хора, за да напомня за героизма на еврейския народ, успял да запази традициите, обичаите, религията и езика си. Този ритуал се изпълняма на залез слънце и се оставя да гори най-малко 30 минути след полунощ. След запалването се произнася молитва. След това се играе традиционната игра Драйдел, в която участват всички членове на семейството. Всеки от играчите получава равно комичесто шоколадови монети, бонбони или жетони. Всички поставят в центъра по един жетон. След това се завърта драйдела, който представлява пумпал с четири стени, на всяка от които е изобразена по една буква от еврейската азбука (“нун”, „гимел”, „хей” и „пей”, които са съкращение от израза „нес гадол хая по – велико чудо стана тук”). Когато пумпалът спре да се върти, играмът трябва да направи това което изобразява буквата.
Ако се падне „нун” не се прави нищо;
Ако се падне „гимел” играчът взема всички жетони от масата;
Ако се падне „хей” играчът взема половината жетони от масата;
Ако се падне „пей” играчът оставя всички свои жетони на масата.
Победител в играта е играчът с най много жетони.

Празничната трапеза:
Всяко ястие от празничната вечеря е символ на нещо. Традиционите ястия за празниците се готвят с растително масло, която да напомня за ритуалното масло в храма. Най разпространени са картофените палачинки, наречени латкес и суфганиот – понички с пълнеж. Приготвят се и ястия със сирене, които символизират победата на Юдит – красива вдовица която споед легендата спасила селото си от сирийските нашественици. Тя нахранила със сирене и напила с вино генерал Холоферн. След като той изпаднал в несвяст, тя отрязала главата му с неговия меч. Когато сирийците видели обезглавения генерал те се уплашили и се оттеглили.
Поднасят се също локумади, които представляват пържени понички, които се наръсват с мед или захар и са подобни на сладкишите, които макавеите хапвали преди битка, за да съберат сили.
По време на празника хората организират спортни игри и пренасят огъня на светлината, запален в синагогата, до всеки еврейски дом.

3.Празникът „Пасха”
Празникът Песах е най-продължителният празник в еврейския календар, който продължава осем дни. Първият ден от празника е 15 нисан. На този празник евреите празнуват изхода на евреите от Египет. При подготовка на празника всички се обличат с нови дрехи и се почиства основно целия дом за да се премахнат всякакви следи от хамец.
Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер, който в Израел се провежда само първата вечер, а извън Израел през първите 2 вечери. По време на Седер се чете Пасхалната Агада, книга в която се описва Изхода от Египет с коментари и литургически забележки, извършват се символични обреди. Основните елементи на седер – пасхалната вечеря и четенето на преданието имат библейски произход, докато Агадата и ритуалите – от Талмуда.
По време на Пасхата е забранено да се използва квас и да се яде хамец, който представлява заквасен хляб. Това е храна, която евреите не успели да вземат със себе си, когато напускали Египет. По време на празника се избягват също храни, които съдържат пшеница, ръж, овес, царевица, грах, варива, просо и горчица, тъй като тези продукти вкисват. Забранени са малцовите ликьори, бирата и другите алкохолни напитки с мая. Единствения разрешен хляб по време на Пасха е маца – безквасни питки от пшенично брашно. Понякога маца се стрива на прах и се получава нещо като брашно, което се използва за печива. Всички продукти, съдържащи квас или мая, се изнасят от дома за една седмица. За да са сигурни, че в храната няма да попадне и частица закваска, вярващите купуват нови съдове или изваряват старите.
Вечерята се състои от символични елементи като: печено агне, горчиви треви, безквасен хляб, четири чаши вино, които се пият в точно определени моменти и ритуално измиване на ръцете. След първата чаша вино се разказва историята на Изхода и тогава следват част от хвалебния химн, наречен Халел, и втората чаша. След това е символичното разчупване на хляба, третата чаша вино и се довършва хвалебния химн, като се изпива последната чаша вино. На масата се слагат най-красивите съдове и сребърни прибори, свещи, кашерно вино, и три големи парчета маца. Пред главата на семейството се слага голяма чиния, от която не се яде, в която се подреждат следните пет ястия:
Зроа – печено агнешко с парченце кост, което символизира пасхалното жертвоприношение.
Бейца – печено яйце, изобразяващо разрушения храм в Йерусалим
Марор – настъргани ябълки, орехи, канела и вино, които напомнят за глината, от която робите в Египет изработвали тухли
Карпас – магданоз, целина или зелена салата, символ на оскъдната храна в Египет, като целината се потапя в солена вода, която е символ на сълзите на робите.

Специално украсена чаша за пророк Елиях или Илия.

Менюто на празника се състои от следните ястия:
Харосет – смес от ябълки, вино, орехи и кимион
Ястия от маца
Гефилте фиш - риба, пълнена с безквасен хляб и рибена кайма
Пръжки от тлъста кокошка
Майонеза
Хрян
Сладкиши – кокосови бисквити, лешникова торта
Често се поднасят и пилешка супа и печено месо.