Културно наследство на древните траки в българската народна култура

Великотърновски университет
„Св.Св. Кирил и Методий“

Исторически факултет

Реферат
по
Етнология
Tема:
Културно наследство на древните траки в българската народна култура

Изготвил Симеон Василев,
специалност История,първи курс,
задочно обучение

Съдържание:
Общ увод за траките,тяхната религия и връзката им с българската народна култура
Информация за култа към тракийския бог Дионис и наследството му у българите
Информация за нестинарството и древния му произход
Информация за игрите по Сирни заговезни и съпоставката с тракийската култура
Информация за празника Гергьовден и съпоставка с култа към тракийския херос

Траките като най-старото население на нашите земи,както може да се заключи въз основа на известните до сега лингвистични,исторически и антропологични данни се смята за ахтохтонно по тези земи,но повлияно от близостта му до културните центрове през елинистическата епоха и покорено от Римската империя през IV в.,както и след славянското заселване в края на VI в. и началото на VII в. прабългарите през края на VII в. прави това население оцеляващо и адаптиращо се както и обичаите и обредите останали от тракийската религия.Те се превръщат в неразделна част от българския народ,обичаите и бита му.
В Етнологията древното тракийско население се приема като етнологически субстрат участвал в образуването на българската народна култура,докато славяните и прабългарите изиграват ролята на етнически супрерстрат.Това води до запазване в българската народна култура редица обреди,обичаи,религиозни празници базирани на езическа древнотракийска основа,както и занаяти,предмети от бита (повечето оръдия на труда като правата лопата,диканя,тракийското рало),и елементи от традиционното българско облекло (ямурлук и кепинци) и някои тракийски думи и най-вече хироними запазили се и до днес като такива.
Въпросът за тракийската религия обаче е бил и си остава най-труден,поради липсата на тракийска писменост,на преки сведения от тракийски писатели и историци и е все още нерешен понеже въз основа на откритите ахеологични материали и сведения от гръцки и римски източници не е било изказано становище,което да обяснява всички факти без да ни изправя пред несъобразности,нелогични положения или противоречия.Но въпреки всичко следите от тази религия са се вплели дълбоко в бита на хората по тези земи,че не могат да бъдат скрити.
За останки от тракийската религизна култура се смята култа към тракийския бог Дионис (Дионисий) бог на възраждащата се и умираща природа,виното и лозарството,към който се причисляват празникът Трифон Зарезан честван от българите на 1/14 Февруари свързан с култивирането на лозите и производството на вино,което както пише Херодот е едно от нещата с които са били известни траките.Друго свързано с този култ са и игрите по Сирни заговезни.Този празник се чества седмица след Месни заговезни и е свързан в народния обреден календар с началото на новият селскостопански сезон,което за древните траки като народ изхранващ се с земеделие и земеобработване е било изключително важно и неразделно свързано с култа към богинята земята и на плодородието Деметра, като това което е останало и до днес като празник с наслоени с времето обреди и обичаи.Интересна част от обредите са кукерските игри. Те са най-разпространени в Източна България и най-вече в Източна Тракия. Тези традиционни представления имат ритуален характер. Тези игри също имат много стар езически произход. Участниците в тях се наричат кукери. В някои райони на страната те са известни и като бабугери, джамали, старци, арапи и други. Кукерски групи по подобие на Коледарските и Сурвакарските имат водач, който ръководи останалите членове на групата по време на ритуалите. Това е тъй наречения цар. Той извършва ритуалното засяване на нивата. Докато трае този ритуал останалите кукери подръкват със звънците и хлопките. По време на обредните игри, той бива носен от останалите членове на кукерската дружина. Тогава кукерския „ цар ” произнася заклинания, които са насочени срещу злите сили. Кукерите обхождали подобно на коледарите и сурвакарите хорските къщи и благославяли техните стопани.След като приключи обредното заораване на земята кукерите в някои райони на страната се извършва ритуално убийство. Има случаи, когато това убийство не се практикува, тогава кукерите събарят на земята царя. След тези действия, ако царят е убит, то той възкръсва.Тези запазени обичаи показват приемствеността на българският народ към дионисиевите празници,като изразено почитат възраждането на природата,култа към самото прераждане,култа към виното и този към вакханките.
Като предмет на тракийските езически традиции останали у нас се разглежда и нестинарството, древен езически култ, при който извършващите го след изпадане в транс танцуват боси върху жарава въглени.Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия.Този обичай е запазен автентичния си вид само в едно единствено село в планината Странджа-Българи. За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков.
Друго голямо доказателство за тракийската езическа приемственост в българската народна култура и в частност Хритиянската религия е култа към св.Георги и празника Гергьовден.Този празник считан за по-важен дори и от най-светлият християнски празник Великден.Това е изтъкнато и в редица народни песни :
„Хубав ден Великден,ощ по-хубав Гер гьовден...“ ;
„На личен ден съм родена,на личен ден Великден,а ощ‘по на личен съм кръстена,на личен ден Гергьовден.. „
Kато се има пред вид,че от църковно-християнско гледна точка се явява много по-съществен и изключителен по значението си денят,в който се чествува „възкресението“ на основателя на тази религия,отколкото денят определен за честването на един от по-късните борци и мъченици за отвърждаването й,за какъвто се смята светеца св.Георги,можем съвсем определено още тук да открием първите следи които ни отвеждат извън кръга на сващанията които са могли да се зародят в религиозните среди.Може да се почувства полъха на първичност и хилядолетна древност идващ от самите обичаи и обреди,които идват от дълбочините на една езическа култура като тази на траките.
Като делител на стопанският сезон,празника е бил изпълнен с множество обреди започващи още от навечерието му,като по своя характер са били основно свързани с човешкия живот и бит,като са ставали само на този ден или по-късно са били свързвани с него.Самите обреди се разделят на обреди с огън,обреди в къщи с вода,роса,треви,обреди на разлистено дърво,обредни жертвоприношения – кръвни и безкръвни.
Едни от най-интересните обреди са тези извършвани у дома.Те започват още през нощта на Гергьовден когато всичко е „повито с блага роса“,с къпането с роса и носенето вкъщи.При този обред най-напред излизали жените от къщи още преди да са пропели петлите,сваляли дрехите си и се търкаляли в росата за драве и красота.В този вид традицията се е запазила в Родопите-Смолян и Чепеларе (извършван от християни и от българи мохамедани).На някои места като Девин,Шипка,Кривня,Широка лъка само „краставите“ са се търкаляли в росата,а останалите са си миели само лицето,ръцете и косата без да свалят дрехите си. На много места се практикува и къпането в реки или извори,които също са символ на чистотата. Култът към росата и към водата като цяло и нейните лечебни свойства датира още от древността.Открити са древни оброчни плочки с изобразени на тях нимфи или вакханки,понякога голи, хванати за ръце в хоро и често до тях е даден съд с изтичаща вода.Това показва култовите за нимфите места около течащата вода на изворите,техните къпания и характерните им танци – хора.Това води и до мисълта за култа на траките към вакханките под образа на нимфи чиито черти се съчетават с образа на самодивите и самата традиция първо жените да излизат нощем за да извършват този обред.Овен къпането и миенето жените беряли треви и цветя и чупели разлистени клонки,и понеже много от обредите се извършвали с цветя или сред цветя дори наричали този когото чествали на свети а цветен.Самото бране е запазило ясно следите на обредност и се придружавало от хорово пеене.С цветята и тревите се извършвал първият обред – закичването,още там извън селището.От цветята момите виели венци и ги слагали на косите си,младите невести втъквали цветя в украсените с везба пазви а младежите,под калпаците си или в поясите.Това се посочва в песен записана в Врясово – Айтоско и в Желязково – Елховско.Девойките са закичвали треви или растения по дрехите си като се водели от тяхната символика,наимнование или някои техни особености.Като например закичването с лепич в с. Багреници-Кюстендилско,те слагали растението непосредствено върху главата или тялото си за да се лепят младежите по тях като растението и това трябвало да възбуди у лица от другия пол действие подобно на това което съответва на характерното качество на това растение – да прилепва плътно и мъчно да се отделя.Следователно самото заклинание може да се определи като еротична магия.Същтността на това закичване и къпането е мисълта за любовта и брака а от там и продължаването на рода.Това обяснява защо след свързването на този празник със св. Георги е бил изобразяван по накитите на жените,като например пафти и тепелъци.Вярванията в тревите и билките на този празники това че точно тогава те били лековити са толкова силни,че дори жените в Митровци – Михайловградско отбелязвали с бял конец от предния ден желаните от тях трева или билка за да може да ги наберат в навечерието на празника.А колкото до чупенето на клонки,то се извършвало всички или само от някои от по-възрастните от семейството,като се чупели разлистени клонки на дюля,слива,глог или бук.Първоначалния смисъл на обреда е да се пренесе плодовитостта и силата на разцъфналите и на разлистените клонки върху човека и върху всичко,където те се поставят.Така според народното вярване в Пловдивско окичването със зеленина означавало обновяване на времето,нов живот.Клонките се използвали и за обреди за плодородие на нивите и кошарите.Така стопаните обхождали нивите си и забождали в тях зелено клонче от различно дърво в зависимост от етнографкия район,но смисълът винаги остава един и същ – да донесат плодородието от дръвчето и на нивата,като отделното клонче представлява цялата сила на природата.За да се пренесе силата на пролетния растеж и на стадото,стопаните закичвали кошарите с набраните билки и треви и чакали първата овца която излезе от кошарата да я закичат с венец направен от гореспоменатите билки и треви,а също така и на котлето в което доили овцете.В Старозагорско връзвали на котлето клонче от круша,в Железна,Михайловградско,окичвали самото котле с венец,а някои като каракачаните от Беглика,Баташко слагали клонки от бук,чам и пара в самото котле.А в Кюстендилско на първата овца,която излезе от кошарата доили млякото през специално коланче направено за случая и през венчален пръстен поставен над коланчето.Освен с клонки,цветя и треви и яйце,обредите над кошарата се извършвали и с гребен и пръстен.Издояването на млякото в кръг (пръстен или дупка на колан) е свързано с вярването че кръгът е нещо затворено и че млякото ще си остане в кошарата и никой не може да го отнеме.Следват и обреди като пиене на цветна вода от стопаните на къщата донесена от момите и невестите.Също и закичване и свиване на венци в различни кътове от дома за да се предпази от зли сили и за здраве и плодородие над къщата.Закичването на зелени клонки е древногръдски обичай който е споменат от Аристофан,който пише че са се закичвали върбови и маслинени клонки по вратите на някои празници,това било широко разпространено и при траките и представлява несъмнено магически обред неизхождащ от християнските тайнства а обредите по кошарите пък показват връзката на празника със скотовъдството.Същите цветя и треви,накиснати във вода се дават и на добитъка за здравето му и по-голям млекодобив.
След тези обреди следва извършването на кръвни