Кардиопулмонална ресусцитация

Д-Р ВЕСЕЛИН ГАВРИЛОВ, ДМ УЧЕБНИК
Кардиопулмонална
ресусцитацйя
Л ]
^ I
УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА

Д-р Веселин Гаврилов, дм
УЧЕБНИК
Кардиопулмонална ресусцитация
София, 2017 г.
•СИРЕЯ •

' a
Ж,г-
ЛС I BADEM CITYCLINIC
УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА
Учебникът се издава с любезното съдействие и подкрепа на АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК.
АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК е водещ доставчик на здравни услуги в България, състоящ се
от четири лечебни заведения. В София са разположени високотехнологична сърдечно-съдо-
ва болница и свръхмодерен онкологичен център. Във Варна - медицински център, който е
вторият най-голям доставчик на извънболнична помощ в България, В Бургас е разположена
специализирана кардиологична и кардиохирургична болница. Сърдечно-съдовата болница
и Онкологичният център са акредитирани от JCI (Joint Commission International). Двете лечеб­
ни заведения са отличени с най-високия световен стандарт за качество и безопасност в об­
ластта на здравеопазването.
www.acibadmcityclinic.bg
КАРДИОПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ
© Д-р Веселин Гаврилов, дм
ISBN 978-619-90644-1-2
Редактори:Проф. д-р Надежда Гаврилова, дмн.
Д-р Емилия Райчева
Корица - Сирея Дизайн
Предпечат - Сирея Дизайн
Издателство - Сирея
Изображенията са заимствани от интернет.
Тази книга е предмет на авторско право.
Не се разрешава копирането и възпроизвеждането на цялата книга
или на части от нея без изричното разрешение на автора.
Сканирането с цел качване и разпространение
в интернет без разрешението на автора е в нарушение
на авторските права и е наказуемо по закон.
Авторите ценят вашата подкрепа.
Второ издание

Д-Р ВЕСЕЛИН ГАВРИЛОВ, ДМ
УЧЕБНИК
Кардиопулмонална
ресусцитация
Под редакцията на
Проф. д-р Надежда Николова Гаврилова, дмн
Д-р Емилия Райчева
ЛС1 BADEM ClTYCLINIC
УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА

СЪДЪРЖАНИЕ АЛГОРИТМИ
Алгоритъм Basic Life Support 16
Алгоритъм Advanced Life Support 28
Алгоритъм при сепсис 43
Алгоритъм при астма 44
Алгоритъм при анафилаксия 48
Алгоритъм при тежка локално анестетична токсичност 49
Алгоритъм при хипогликемия 51
Алгоритъм при брадикардия 52
Алгоритъм при гръдна болка 53
Алгоритъм при гърчове 54
Алгоритъм при тахикардия с пулс 56
Алгоритъм Basic Life Support при деца 67
Алгоритъм Advanced Life Support при деца 71
Алгоритъм ресусцитация на новородено 72
ЬИЬЛИОIККА

СЪДЪРЖАНИЕ
РАЗПОЗНАВАНЕ И РЕАКЦИЯ ПРИ ВЛОШАВАЩ СЕ ПАЦИЕНТ 7
BASIC LIFE SUPPORT ПРИ ВЪЗРАСТНИ 14
Основна последователност на действия при Basic Life Support 17
Рискове за пациента и за извършващия кардиопулмонална
ресусцитация 22
Важни моменти при Basic Life Support 22
По време на Advanced Life Support трябва 29
Подлежащ на дефибрилация ритъм (VT без пулс/VF) 31
Неподлежащ на дефибрилация ритъм
(РЕД - безпулсова електрическа активност и асистолия) 34
По време на кардиопулмонална ресусцитация 36
Постресусцитационни грижи 41
Последващо лечение на астмата 45
КАРДИОПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ ПРИ ДЕЦА 58
Въведение в детската кардиопулмонална ресусцитация 58
Полезни съвети при използване на някои медикаменти 69
Полезни съвети при прием на деца 73
Трансфер на критично болен пациент 76
Формуляр 1 77
Формуляр 2 78
Формуляр 3 79

КАРДИОПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ 7
Разпознаване и реакция при
влошаващ се пациент
Пациентите, които са приети в болница, вярват, че са в безопасност. Уве­
рени са, че ще получат бързо и адекватно лечение по време на престоя си,
а при евентуално влошаване на състоянието им това ще бъде разпознато и
своевременно адресирано. За съжаление обаче част от медицинския пер­
сонал не е добре запознат с нарушенията във физиологията, характерни
за болния пациент. В резултат на това редица признаци, свързани с кли­
ничното влошаване на състоянието, често биват пренебрегвани (дори и
да бъдат забелязани), което може да забави оказването на квалифицира­
на помощ и/или да се стигне до сърдечен арест. За ранно разпознаване и
бърза оценка на проблема, както и за улесняване на комуникацията меж­
ду медицинските специалисти, могат да бъдат използвани системите EWS,
AVPU, SBAR, А.B.C.D.E.
ш
EWS е съкращение от Early Warning Score, в превод -
система за ранно предупреждение. Тя повишава
вероятността влошаването в състоянието на
пациента да бъде разпознато възможно най-рано.
Основните параметри, които тя проследява, са:

8 Д-Р ВЕСЕЛИН ГАВРИЛОВ, ДМ
1. Сърдечна и дихателна честота, температура, неврологичен статус
(за бърза оценка се ползва системата AVPU - alert (буден), responds
to voice (реагира на глас), responds to pain (реагира на болка),
unresponsive (нереагиращ), Sp02, систолично артериално налягане:
Точки 3 2 1 0 1 2 3
Сърд. честота <30 <40 41-50 51 -100 101-110 11-130 >130
Диахтелна
честота
<8 8-11 12-16 17-20 21-29 >30
Температура <35 35,1-35,9 36-37,5 37,6-38,2 >38,3
ЦНС/AVPU А (буден) V(реагира
при глас)
Р (реагира при
болка)
U (нереагиращ)
SpOj <88 88-89 90-93 >94
Систолично АН <90 91-100 101-110 111-219 >220
При 0 точки е налице нисък риск, което налага повторното
проследяване на показателите да се извършва поне
на всеки 12 часа.
При сбор от 1 до 4 точки съществува нисък риск за пациента,
а проверката на показателите е извършва най-малко
на всеки 4-6 часа.
При положение, че даден индивидуален параметър бъде оценен
с 3 точки или общият сбор от всички параметри е 5-6 точки,
е налице среден риск, като показателите трябва да се
мониторират най-малко веднъж на всеки час.
При сбор от 7 или повече точки е налице висок риск за пациента,
което налага постоянното мониториране на жизнените му
показатели.
Възможно е промяната в систоличното артериално налягане
да бъде оценена въз основа на сравнение на актуалната му
стойност с тази при приемането на пациента в болничното
заведение, като по този начин се взимат под внимание
обичайните за съответния индивид стойности. За целта може да се
използва таблицата на следващата страница:

КАРДИОПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ 9
200 190 180 170 160 150 140 130 120 110 100 90 80
200 0 0 0 1 1 2 2 2 3 3 4 5 5
190 0 0 0 0 1 1 1 2 2 3 3 4 5
180 0 0 0 0 0 0 1 1 2 2 3 3 4
170 1 1 0 0 0 0 1 1 2 2 3 3 4
160 1 1 1 0 0 0 0 0 1 1 2 2 3
150 1 1 1 1 0 0 0 0 0 1 1 2 2
140 2 2 1 1 1 0 0 0 0 0 1 1 2
130 2 2 2 1 1 0 0 0 0 0 0 1 1
120 2 2 2 2 1 1 0 0 0 0 0 0 1
110 3 3 2 2 2 1 1 0 0 0 0 0 0
100 3 3 3 3 2 2 2 1 1 0 0 0 0
90 4 4 3 3 3 2 2 2 1 0 0 0 0
80 4 4 4 4 3 3 3 2 2 1 1 0 0
70 4 4 4 4 4 3 3 3 2 2 2 1 0
60 4 4 4 4 4 4 4 4 3 3 3 2 1
50 5 5 5 5 5 5 5 5 4 4 4 3 2
40 6 б 6 6 6 6 6 6 5 5 5 4 3
2. При наличие на достатъчно време и при необходимост от по-пълна
неврологична оценка се използва Глазгоу кома скалата (GCS).
Параметър Отговор Точки
Отваряне на очи Спонтанно 4
При говор 3
При болка 2
Липсва отговор 1
Вербален отговор Ориентиран 5
Объркан 4
Неуместни думи 3
Неразбираеми звуци 2
Липсва отговор 1
Моторен отговор Изпълнява команди 6
Локализира болката 5
Отдръпване 4
Патологична флексия - (декортикация) 3
Патологична екстензия - (децеребрация) 2
Без отговор 1
Общ сбор точки Най-добър отговор 15
Коматозен пациент 8 или <
Пълна липса на реакция 3

10 Д-Р ВЕСЕЛИН ГАВРИЛОВ, ДМ
3. При необходимост от подаване на кислород към сбора на EWS се
добавят 2 точки (изключение са пациентите в ранния следоперативен
период, при които целта е по-скоро недопускане на хипоксия, отколкото
нейното лечение).
Ако по един параметър пациентът бъде оценен с 2 точки или сборът
от всички параметри е повече от 3 точки, медицинската сестра е длъжна
да уведоми лекуващия лекар. Чрез проследяване и отбелязване на всички
параметри в динамика се представя една много по-ясна картина, позволя­
ваща взимането на бързо и правилно решение, с което качеството на об­
служването на пациента се повишава.
Ако сборът от точки по EWS е над 4 или се подозира, че пациентът има
инфекция, задължително трябва да се мисли и за вероятността за сепсис
(виж алгоритъм при сепсис). При наличие на сепсис и един от посочените
по-долу критерии се приема, че е налице тежко септично състояние:
АН: систолично < 90 mm Hg/средно
< 65 mm Hg (след обемно заместване)
Лактат > 4 ммол/л
INR >1,5
Ф- аРТТ>60сек
Билирубин > 34 мкмол/л
Ог - необходим за SaOj > 90%
Тромбоцити < 100 х 109//i
Креатинин > 177 мкмол/л
Часова диуреза < 0,5 мл/кг/час за 2 часа
Риск за неутропеничен сепсис

КАРДИОПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ 11
Отчитането на необичайно висок сбор отточки по EWS системата служи
като тригер за преоценка на състоянието на пациента, следвайки А.B.C.D.E.
последователността:
ЕТАПИ ОЦЕНКА ПОВЕДЕНИЕ
A (Airway) Проходими и свободни ли Осигуряват се проходими
Дихателни
са дихателните пътища дихателни пътища
пътища Може ли пациентът да Дорзална флексия в атланто-
говори окципиталната става, повдигане на
брадичката нагоре и издърпване
на горната челюст нагоре и напред
Чуват ли се необичайни При нужда - аспирация на устната
шумове кухина
Забелязва ли се люлеене Променя се позицията на пациента
на гръдния кош и корема и/или се използва въздуховод
Подава се Ог чрез маска
В(Breathing) Честота и модел на Пациентът се аускултира и
Дишане дишане перкутира, а при нужда и
репозиционира
По преценка - физиотерапия +
Дълбочина на дишане инхалации
Симетрия в движението на
двете гръдни половини Подпомагане с маска тип Амбу
Използване на
допълнителни дихателни
Подаване на висок поток О2
мускули
Обмисля се нужда от АКР и
мускули
Обмисля се нужда от АКР и
Цвят на кожа и лигавици
рентгенова снимка на по-късен
Кислородна сатурация етап
С (Circulation) Мануално измерване на Интравенозно канюлиране (при
Циркулация пулс и кръвно налягане невъзможност - интраосален
Капилярно време
достъп)
Часова диуреза за
Кръвни изследвания
последния час/воден Хемокултури
баланс
Инфузии чрез титриране
Температура
Нужда от ЕКГ и друг мониторинг
Вероятност за септично състояние

12 Д-Р ВЕСЕЛИН ГАВРИЛОВ, ДМ
D (Disability) Ниво на съзнание чрез При нужда - recovery позиция
Неврологичен AVPU скала
Корекция на глюкозата
статус
Серумна глюкоза
Размер на зеници и
реакция на светлина
Наличие на гърчове
Сила на болката
Контрол на гърчовете
Контрол на болката
На по-късен етап - GCS
Е(Exposure) Извършва се обстоен Корекция на патологичните
Излагане на преглед от главата до отклонения
показ петите - както отпред, така
и отзад. Търси се видимо
кървене, необичайно
подуване или обрив
При несигурност в който и до е етап е задължително
търсене на помощ.
След всяка намеса се прави оценка на отговора и
преоценка на състоянието.
При положение че след прилагане на А.B.C.D.E. последователността
състоянието на пациента се подобри, от нас се очаква да се запознаем по-
подробно с историята на миналите заболявания, резултатите от назначе­
ните изследвания, както и с цялата налична документация. На базата на
събраната информация се поставя