Казуси

КАЗУСИ ПО ТРУДОВО И ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО

Изготвил: Ралица Захариева
Фак. №: Специалност: Социални дейности
Курс: II
Семестър: IV
Задочно обучение; Бакалавър

Казус №1
Въпрос: Имам трудов договор към един работодател на 4 часа и към друг работодател два трудови договора, от които единия е за 2 часа и другия за 4 часа. Законно ли е това?
Отговор:Вие имате възможност да сключите трудов договор с друг работодател по реда на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ), който предвижда, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Работното време по трудов договор за допълнителен труд е уредено в чл. 113, ал. 1 до ал. 8 от КТ, съгласно който максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители, и 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18 години могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай, че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 от КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. В тези случаи продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгл. чл. 152 от КТ и седмична почивка – 48 часа, съгл. 153 от КТ. Във Вашия случай няма пречка да сключите един основен трудов договор на 4 часа и допълнителни трудови договори по чл. 111 от Кодекса на труда, с продължителност съответно от 2 и 4 часа при условията на КТ.

Казус №2
Въпрос:
Съпругът ми работи 7 месеца по Европейска програма на трудов договор на 4 часов работен ден, има 1 месец прекъсване и след това 8 месеца на пълно работно време. Сега е безработен, но от НОИ му казаха, че няма право на обезщетение, защото през 7-те месеца по програмата не са му внасяли осигуровки за безработица, такава била програмата. Редно ли е това?
Отговор:
Според предвиденото в чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или законодателството на друга държава. Видно от разпоредбата, необходимо е лицето да е било осигурявано за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 месеца.

Казус №3
Въпрос:Работя вече една година по трудов договор за неопределено време. Очаквам всеки момент да ми бъде прекратен трудовия договор поради съкращаване на щата.1. Имам ли право на парично обезщетение? 2. Ако имам право, какви действия трябва да предприема за да го получа? Отговор:При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание – съкращаване на щата, работникът или служителя има право на следните обезщетения:
Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда /КТ/ – за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. Това обезщетение се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение. Обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ – за неспазено предизвестие, ако такова не Ви е отправено и не сте го отработили, също се дължи при прекратяване на трудовия договор.
Обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ – за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуалния или колективния трудов договор не е уговорен по-дълъг срок, се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило през посочения период.
Съгласно чл. 228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В чл. 177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.
Трудово-правен спор във връзка с изплащане на дължими от работодателя обезщетения се решава по съдебен ред. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.