Кейнсианство

Биография- Джон Мейнард Кейнс е роден през 1883 г. в Кеймбридж, Великобритания. Семейството на неговите родители е пуританско не само като религиозна характеристика, но и като начин на живот. Както баща му Джон Невил Кейнс, така и майка му Флоранс Ейда са много активни хора. Бащата е човек със забележителни интелектуални качества, които в съчетание с пуританския морал дават солидни за времето си резултати. Майката Флоранс Ейда за известно време е кмет на Кеймбридж, което по своеобразен начин й позволява да се докосне до публичните отношения и да прояви интерес към тях. По време на своето обучение в Итън Кейнс демонстрира забележителни умения по математика и театрално изкуство. След влизането си в Кралския колеж в Кеймбридж той създава множество контакти със свои връстници, които по-късно се превръщат в авторитети в различни сфери на науката и изкуството. Кейнс става и член на т.нар. общество на Апостолите в Кеймбридж. Това е тайно общество, в което членуват отбрани студенти, които по време на своите сбирки обсъждат три основни теми – философия, естетика и самите себе си. Именно при тези дискусии Кейнс съумява да възпита у себе си една висока полемична култура, която му помага да се превърне в безспорен авторитет за световната икономическа мисъл и да остане завинаги в историята на икономическата теория, а защо да не го кажем направо – в историята на човечеството.
Кейнсианството възниква и се развиа като едно от най- влиятелните направления в в съвременната икономическа теория от началото на 30те години на 20-ти век, което продължава своя триумф в определянето на икономическата политика на развитите страни в продължение на 40 години. Кейнсианството изиграва важна роля в развитието на съвременните форми на държавно регулиране на икономиката както в кратковременен аспект на антициклична политика, така и в дълговременен аспект на политиката на икономическия растеж. Джон Кейнс създава своята теория след периода на Голямата депресия от 1929- 33г., която реално показва невъзможността на старите закони на неокласическия икономикс да осъществяват автоматичния механизъм на равновесия в пазарното стопанство.
Общи принципи- Изследвайки стопанските процеси, Кейнс доказва, че оставена сама на себе си, пазарната система не се стреми към равновеси и не може автоматично да го постигне. Той отхвърля закона на Сей, според който предлагането поражда търсене и поставя на предно място проблема за „ефективното търсене“ и неговите компоненти- потрбление и натрупване. Според Кейнс проблема не е в недостига на предлагане, а на търсене, което обезпечава тяхната реализация.Основна характерна черта на кейнсианското направление става анализът на икономиката от гледна точка на търсенето на производствената продукция. Макроикономиката се занимава с анализа на съвкупните величини, определящи структурата и динамиката на процеса на общественото производство. Според него макроикономиката се занимава с действащите обособени един от друг купувачи и продавачи, със съвкупното търсене и предлагане и със спестяването и натрупването. И чрез този метод се стреми да определи причините за трайните неравенства в развитата пазарна икономика.
Концепция за мултипликатора- Основната роля в теорията на Кейн за националния доход играе концепцията за мултипликатора, свързваща прираста на националния доход с прираста на инвестициите. Кейнс представя идеята, според която всяка инвестиция се превръща в сума от индивидуални доходи. Тези доходи се изразходват и се превръщат в нови доходи и така докато националния доход се окаже значително по- голям от прираста на първоначалните инвестиции. Ако получените доходи се изразходват напълно и незабавано, прираста на националния доход в паричния си израз би се превърнал в безкрайна величина. Но тъй като част от доходите се спестяват и престават да участват във формирането на нови доходи на следващите степени , прираста на общата сума от доходите постепенно се забавя и придобива крайни размери.
Съществува съотношение между коефицента на нарастване на първичните инвестиции, от една страна, и коефицента на нарастване на общия обем на заетостта и националния доход, от друга страна. Кейнс определя националния доход като съвкупност от разходите на обществото за инвестиции и потребление; спестяванията- като разлика между дохода и потрблението, откъдето извежда равновесието между спестяванията и инвестициите. Макар общата сума на спестяването, да се явява съвкупен резултат от действията на всички индивидуални производители, а величината на инвестициите резултат на съвкупната дейност на всички индивидуални предприемачи, тези две величини са необходимо равни една на друга, доколкото всяка от тях е равна на излишъка на дохода над потреблението. Кейнс свързва нарастването на дохода с нарастването на инвестициите и нарастването на потреблението и определя инвестициите като най- динамичния момент, даващ първоначалния импулс на мултипликационния процес.
Инвестиционният мултипликатор показва, че когато имаме известен прираст на общата сума на инвестициите, доходът нараства с величина, която е к- пъти по- голяма от прираста на ивестициите. Допълнителните инвестиции ще преместят агрегатната функция на търсенето (потребление+ инвестиции+ държавни разходи), в резултат на което ще се установи ново равновесно състовние на агрегатното търсене, съответстващо на дохода- в точка В. Колкото по- голяма е склоността към потребление, толкова по- голям е мултипликаторъ, и обратно.
В реалните стопански процеси действието на мултипликатора е свързано с влиянието на определени допълнителни фактори:
За да може мултипликаторът да се прояви е необходимо известно време
За увеличаване на дохода са необходими свободни ресурси

Концепция за заетостта- Кейнс използва концепцията за ефективното търсене, за да обясни причините за безработицата. Той използва идеята на неокласическта теория, според която както при стоките, така и при работната сила се търси равновесие, при което търсенето и предлагането се уравновесяват помежду си. Той казва: „ Намаляването на заетостта, макар и неизбожно се съпровожда от получаване на работната заплата, равна по стойност на по- голямо количество стоки за потребление от страна на работниците, не предизвиква задължително търсене от тяхна страна на по- голямо количество от тези стоки, а готовността на работниците да се съгласят на по- ниско парично заплащане не представлява непремнно лекарство срещу безработицата“. Според Кейнс пълната заетост не настъпва автоматически, а само когато склоността към потрбление и подтикът за инвестиране се намират в определено съотношение помежду си.
Двете алтернативи- Кейнс обосновава идеята, че наместа на държавата в стопанския живот е необходимо условие за повишаване на „ефективното търсене“ във връзка с извеждането на икономиката до точка на пълна заетост. Той прави извод, че недостигът от ефективно търсене трябва да бъде компенсиран от съответна икономическа политика на държавата: основно стратегическо направление на икономическата политика на държавата трябва да стане поддържането на инвестиционната дейност на капиталистите и разширяване разходите на самата държава в още по- голяма степен с цел да се компенсира недостигът на частното „ефективно търсене“. Освен организацията на преките държавни инвестиции, Кейнс смята, че частните инвестиции трябва да се стимулират чрез намаляване на лихвения процент и данъците, което довежда до увеличаване на средствата в ръцете на частния капитал, а оттам и ефективното търсене.