Класификационни системи - Лекции

1. Исторически сведения и описания на основните класификатори.
Диагностичен статистически наръчник (ДСН) :Публикуван от американската психиатрична асоциация (АПА) и представя общ език, стандарти и критерии за класификация на основните психични разстройства. Преди е съществувало пълно разногласие по отношение на симптоми, диагностични критерии и прочие. Това е водело до погрешна диагностика и объркване.
През 1952 се взема решение да се унифицират познанията. Събират се голям брой медици, психиатри, психолози, които да унифицират понятията.
ДСН се използва и извън САЩ, а МКБ – само в Европа.
През 1968 изданието се ревизира (на всеки 10-15 години).
1987 – DSM-III, за разграничаване на ревизираният вариант се слага R (DSM-III-R)
1994 – DSM-IV
2000 – DSM-IV-TR ( T - текстът е ревизиран)

Лео Канер отдиференцира аутизма от шизофрениите. Той дава най-точната симптоматика. През 2013, края на май ще излязат DSM-V и МКБ-11, в България ще се въведат около 2015.
В МКБ-9 УИ се е водила олигофрения-вродено; дименция-придобито
Може би УИ ще бъде менено с друго.
И в двата класификатора се използва терминът „нарушение“, „дисфункция“, за да се замести „болест“, която прогресира.
Здравият индивид има отсъствие не само на физическо заболяване, но и присъствие на психическо и социално благополучие.
2/3 от населението са с лабилна психика в световен мащаб.
Човекът е изчерпаем ресурс – с нарастване на възрастта, човек се променя, „изчерпва“.

2. Международна класификация на болестите

МКБ е доста стар наръчник, 1948 е издадена 6-та ревизия. МКБ-10 излиза 1992г. Съдържа подробна информация за над 300 психични поведенчески разстройства и се публикува в няколко версии.
Vта глава – „Психични и поведенчески разстройства“, с подзаглавия.
В ДСМ-IV няма съдържание, за разлика от МКБ-10
В диагностичните указания е посочен броят на съотношението на симптомите, необходими за поставяне на диагноза. В началото се поставя прогноза (за психолози и педагози). МКБ се използва в нас 40 страни. Ръководството е резултат от над 100 клинични и изследователски центъра, обединени в 17 центъра, като един от тях е в София.
Цел на МКБ:
Да се води статистика в здравеопазването; да се следят изследователските резултати, описанието и клиничната картина на болестите.
и да се следят терапевтичните психични интервенции, свързани с разстройствата.
Една от целите е да се унифицират понятията и да се уточнят понятията „норма“ и „аномалия“.
Други цели :
- кл. ползва по отношение на решенията за разстройствата.
- вземане на точни и бързи решения за диагностика, терапия и категоризиране.
- надеждност и валидност на диагностичните категории
- използваемост в обучението на психолози и педагози
- постигане на съгласие по отношение на сравняване на кодирането
Всеки индивид, който е минал диагностика учи по специални образователни програми.
Има два вида и те са създадени за хора с тежки увреждания (УИ).
Интегрираното образование също опира до двата класификационно наръчника (МКБ и ДСН)

1. Структура и диагностика:
диагноза (междузнание, разпознаване). Диагностика по МКБ :
Всяко едно от разстройствата в МКБ е представено със свое описание, след което следват диагностични указания. Те посочват броя и съотношението на симптомите и
на критериите, които се изискват за диагностициране.
Диагностиката преминава през няколко типа на диагностициране:
- първична прогноза
- психологическа
- етиологична (диагностика на причини)
- диференциална диагноза

Неврозата може да прерасне в психоза.
Неувереността може да се превърне в травма.
Диагностика по ДСН:
Свързан със зависимостите – към какво и как се предизвиква.
Диагностика се поставя, когато диагностичните указания и изисквания са напълно удовлетворени. Диагностика по двата класификатора (ДСН и МКБ) се различава, но тези разлики са незначителни.
ДСН изиска един или два симптома за да се постави диагноза.
А МКБ изисква, повече при аутизма : МКБ изисква триадата; разстройството да е до 3 годишна възраст (да възникне); при ДСН не е така, на първо място е детски аутизъм, на друго – само аутизъм.
ДСН – первазивни разстройства – ГРР
ДСН изисква шест симптома; по МКБ в 11-та ревизия нужните симптоми ще станат пет (сега са по-малко).
Други разлики между двата класификатора :
За някой разстройства (особено по-леките) ДСН изисква 9м, а МКБ – 6м. (примерно).
За девиантно поведение – при МКБ на 16 г, а ДСН – 14 г.
В повечето случаи е по-лесно да се постави диагноза, дори когато критериите са частично удовлетворени – не са напълно изпълнени.
От изключително важно значение е продължителността на симптоматиката и нейното персистиране (преобладаване).
Ако симптоматиката е на лице, но не преобладава в дадените срокове, не би трябвало да се избързва с диагнозата, тъй като това е стигма.
Много погрешна психологическа гледна точка е да подведеш дете с проблеми/разстройства, да го излъжеш, особено ако ти се довери.
Детето е чувствително, необходимо е да му се обяснява и да се хвали.

Структура на МКБ:
МКБ е структурирана доста приемливо и по-достъпно от ДСН. Разстройствата (от гл.5) са кодирани в рубриката “F” кодовете са и буквени и цифрови.
От F0 до F99 и са кодирани над 300 поведенчески разстройства.
До F3 – разстройства на настроението, в МКБ-9 е в F6
Тук са депресията, манията
В F4 – соматични
F5 – поведенчески, свързани с разстройства
F6 – личностни разстройства
F7 – УИ
Неуточнени и други разстройства – когато симптоматиката не отговаря и паралелно протичат и други разстройства.
Пример: при бременност всичко е нормално, но водите и изтичат и няма кой да го изроди =>
детето се ражда с ДЦП, а ДЦП почти винаги е придружено от комуникативни и сензорни нарушения.
Но понякога то може и да е гении.
F8 – разстройства на психологичното развитие (аутизъм, заекване)
F90 – поведенчески, емоционални, тикови
F99 – всички неуточнени психични разстройства
ДСН – други състояние, които могат да станат обект на клинично внимание
Когато причината е биологична – психолозите са безпомощни.
Когато е социална – силата е в психолога
Има проблеми за които не са необходими лекарства
Структура на ДСН
ДСН е структуриран на базата на осевата система.
Има 5 оси
1 ос –клинични нарушения и други проблеми ,свързани с нарушения на психиката и когнитивните сфери.
2 ос-всички личностни разстройства и УИ
3 ос-разстройства, които са отключени от фактори ,които са довели да болест
4 ос-разстройства и проблеми от психо-социален и екологичен характер
5 ос-прави се глобална оценка за функционирането на индивида при вече развито нарушение
Хроничните тикове се водят вокални в ДСН.
След всяко разстройство се пише по коя ос е. Ако не пипе се води по ос 1, с изключение на личностовите разстройства.
Препоръчва се от СЗО да се правят ревизии поне на 10 години, защото медицината се променя.
Интоксикация, отравяне => УИ
Грипът толкова ще мутира, че няма да могат да се лекуват някой щамове – грипът ще се „храни“ от антибиотиците – близките 10 години.
Разстройствата в ДСН са много умесени.

+ на ДСН :
След всеки код (има цифри) и след всяко наименование, степен на нарушението, се съпоставя с кода на МКБ, но са съпоставени с МКБ-9

Прилики и разлики на двата класификатора
Съществуват много прилики между двата и като цяло те са повече от разликите. Разлики има но те не са фрапантни.
Очаква се в новите класификации МКБ-11 и ДСН-5 разликите да намалеят съвсем (понякога разликите идват от самия превод – английският и американският са различни).

Пр.: дисфункция – в България е синоним на разстройство

Прилики: 1 от основните прилики е: и двата се стремят към изучаване на терминологията и замяната й с по-лека.

Пр.: деюнтониния – аномалия, отпаднал е терминът „дефектен“ и сега е „разстройство“.

МКБ не се използва в САЩ. Използва се в над 40 държави. А ДСН се използва в мн. Държави.

Има разлика по отношение на терминологията.

Разлики в кодирането:

Пр.: Към дислексията ( в новите издания ) може да влезнат и проблемите с писането. Не се знае какво ще стане с термина дисграфия. В момента обучителните трудности са 3 – дислексия, дисграфия и дискалкулия.

Разлики в кодирането – МКБ използва за кодове букви и цифри.

Др. прилика – накрая има кодове за неуточнени по др. начин разстройства ( и в двете липсват пр. По два основни симптома).

Прилика: ДСМ и МКБ не са просто набор от кодове, а те включват описателни характеристики и диагностични указания на разстройства.

МКБ са по-пълни и описателни.

В около 90% наименованията на разстройствата съвпадат.

Има разлика по отношение на интелекта.

Категоризации, принципи

В много случаи наименованията...

УИ – форми/ степени (МКБ)

-лека – 50-69 IQ
-средна умерена – 35-49 IQ
-тежка 20-34 IQ
-дълбока – под 20 IQ

УИ – ДСН:

лека – 50,55 – 70,75 IQ
средна – 35,40
тежка -
дълбока – под 20 IQ

МКБ разглежда 70-74, 80 като граничен интелект; 75-80 води до ниска интелигентност, но в норма, а при 75 IQ в DSM - …

В ДСМ средната интелигентност 90-100 (при хора в норма)
високо интелигентност – 110 и нагоре.

Колкото по-богат е интелекта, толкова по-силно развито е абстрактното мислене.

При УИ има голяма разлика между двете граници.

Разлики, свързани с диагностиката:

- МКБ изисква да са налице и трите основни симптома (пр. с. хиперактивността), като трябва да има поне 6 прояви на симптома: дефицит на внимание, 3 признака на симптома хиперактивност и поне един на симптома импулсивност)

- DSM-ите изискват първо наличие на 1 и/или 3 симптома като се изисква по DSM.
АДНД (ХАДВ) – 6 признака от

симптома дефицит на вниманието и общо 6 симптома за импулсивност и хиперактивност.

Постоянно и във всички житейски ситуации

В ДСН има шест симптома, които трябва да са налице при аутизма, а в МКБ 3 – триадата на СРР.

При обучителните трудности има много малко разлики: В МКБ е известно какво трябва да има.

Сексуални разстройства: има по-големи разлики – в МКБ са 3 големи групи, а в ДСН са по-разпръснати. Много често срещани са разстройствата с идентитет, влечение.

Има и общи социални разстройства със социални дисфункции.
Фетиширането също е често срещано.

Др. прилика:

През година двата наръчника са излизали по различно време, а сега е по едно и също време (даже в един месец).

„Един по-различен поглед върху дислексията“ - Робин Темпъл – сравнява се аутизма с дислексията – те са от едно семейство. Децата аутисти не могат да четат, защото пречупват по различен начин нещата, имат различни възприятия при четене.

Пр.: (една теория казана от американец): „от всеки човек мога да направя гений или математик“
-създават се когнитивни схеми, които чрез повтаряне се кодират – например ученето на езика в ранна детска възраст.

80% от интелектуалните възможности се формират през първите 6/8 години.

Др. разлика – МКБ има по-описателен:

Въведение ---> описание ---> симптоматика ---> терапия , но в МКБ има много малко за терапията. В ДСН не е описана терапия. И Двата започват с въведение и употреба на наръчника – как да се интерпретират цифрите, буквите и др. знаци.

Колкото по-старо е изданието, толкова по-малко са били бележките.

В МКБ няма таблица за зависимостите, но пък има повече обяснения за повечето разстройства.

Др. разлика: МКБ не е осиален формат, т.е. Не се използват оси за кодиране както е в ДСН.

Има разлика в самите ревизии на изданията.

2та наръчника са разработени от съвсем различни организации:

МКБ – от СЗО
ДСН – от американската асоциация на психиатрите

Алгоритъмът на подреждане на МКБ е изключително подреден (F0 до F99). DSM e изключително разпръснат – не се съобразява с реда на числата и степента на нарушението.

DSM набляга повече на психиатричните разстройства, а МКБ на всички, включително и обучителни трудности, не само психичните разстройства.

Категоризации и принципи на класифицирането
Съществуват много дебати и дискусии по отношение принципите, употребата и класифицирането на психичните разстройства в двата основни международни класификатора. Стига се до извода и се смята ,че моментното класифициране и категоризация е изключително успешно новият начин на подреж