Изследване на паметта

5. МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА П А М Е Т Т А
Макар че процесът на учене не се свежда до запомнянето и възпро­
извеждането, все пак, когато се поставя въпросът за изследване на уче­
нето, неизбежно се разглеждат и въпросите за паметта. Процесите на
запомняне, задържане и възпроизвеждане се проучват с оглед на редица
въпроси, като например: ролята на паметта в сложния процес на учене,
какви видове памет участвуват — механическа и логическа, кратко­
трайна и дълготрайна, зрителна, слухова, двигателна, смесена, какви са
индивидуалните различия и разликите между лица с нееднакви, общи
и специални способности, каква е ролята на практиката, на специфич­
ните упражнения, какво е значението на различната мотивировка при
запомнянето и задържането, ролята на умората и здравословното съ­
стояние, значението на различните начини за разпределение на време­
то за повторение и др. под.
Създадени са множество методически прийоми за изследване на
различните проблеми на паметта. Те могат да се подведат към няколко
групи според използуваните материали и според начина на изследването.
257

Според материалите, които се използуват при изследването, можем
да разграничим няколко категории:
1. Изследване със серия цифри, които се увеличават постепенно
докато се стигне един предел.
2. Серия безсмислени срички или думи.
3. Смислени думи — отделни или в изречение.
4. Геометрически фигури или чертежи без определена геометри
ческа форма.
5. Предмети, които се представят налепени на картон или се дават
последователно.
6. Картини с различно съдържание.
7. Разкази.
8. Възпроизведена случка — с реални действуващи лица или на
филм.
9. Показани движения (определен брой и ред на почукване, по-
сложни движения с ръцете), които да се възпроизведат точно.
10. Дадени поръчки за изпълнение.
Според начина на изследването методите могат да се подведат към
следните категории:
1. Метод на пълното запомняне, разработен още от Ебингхауз,
се състои в това, че се изисква от С да повтаря представените материа­
ли, докато може да ги възпроизведе напълно безпогрешно и сигурно,
Степента на паметта се измерва с броя на повторенията, необходими за
това запомняне. Когато се изисква да се проучи не само силата на запа­
метяването, но и степента на задържането, същата серия материали се
дава отново след определен интервал време (след 5, 10 или 30 и повече
дни) и се проследява колко нови повторения са необходими, за да се
възпроизвежда по същия начин точно и сигурно цялата серия. От това,
с колко по-малко повторения се заучава отново материалът, се съди за
силата на задържането.
2. Метод за обема (обхвата) на паметта, при който се цели да се
установи колко от предложените елементи (думи, цифри, фигури и пр.)
се запомнят след едно или след повече (но строго определен брой) пред­
ставяния на материала. Обикновено Е започва с по-малка серия, която
по негова преценка е по силите на С, и продължава да увеличава обема
на серията, като не променя другите фактори, докато С може да
възпроизвежда безпогрешно. Материалът се представя по един и същи
начин — чрез произнасяне от Е или прочитане от С.
3. Метод на задържаните (съхранените) елементи, чрез които се
цели да се провери колко от заученото е задържано след определен
интервал време и може да се възпроизведе безпогрешно. Дава се опре­
делена серия материали да се заучава през определено време или без
фиксирано, но измервано време. Когато времето за запомнянето е опре­
делено, коефициентът на запомняното (задържаното) се изчислява по
формулата в която т е броят на правилно възпроизведените
258
елементи, п — общият брой на представените и А е броят на неправил­
но възпроизведените (вместо дадена дума се казва друга). Ако например
са дадени 20 думи, а С е възпроизвел 15 верни и е казал 3 неверни,
коефициентът ще се изчисли:
4. Методът за дирене на вярната асоциация се състои в това: дават
се на С серия думи или срички в определен ред и се иска от него да
;каже коя дума следва след определена, посочена от Е дума (сричка).
С този метод не се изследва ефективността на паметта, а силата и харак­
терът на асоциативните връзки.
5. Методът на подсказването, има подобна целенасоченост. Съ­
стои се в това, че С се подканя да възпроизведе дадената му серия,
преди да е усвоена напълно, но при това му се помага чрез подсказване
на онези елементи и връзки между тях, за които има нужда, т. е. при
които С се съмнява или прави грешки.
6. При метода на интерференция на асоциациите и изследването се
извършва с помощта на определен брой карти (80), които се сортират
(въз основа на определен признак на 10 купчинки. След като това е на­
правено няколко пъти, от С се иска да сортира същите карти въз основа
на друг признак. Второто сортиране се извършва по-бавно и по-трудно
поради това, че формираните асоциации са се задържали и пречат за
формирането на нови. Този метод се варира, като вместо сортиране на
карти се използува тест със заместване — първо дадени знаци се изра­
зяват с цифри, а след това се иска да се изразяват с букви.
7.Методът на узнаване се състои в това, че на С се предлага да
възприеме в определено време (например 10 сек.) даден брой фигури,
предмети, изображения на предмети или др. под., а след това му се
представя табло с тройно повече фигури, между които той трябва да
познае първично възприетите фигури. Резултатът се изчислява по еле­
ментарната формула:
в която т е броят на правилно узна­
лите фигури, п — числото на показаните фигури, а А — числото на
неправилно узнатите фигури. Този метод се използува и за изследване
точността на възприятието.
8. Методът на описанието се използува с цел да се изследва сте­
пента на наблюдателност, точността на запомнянето и възпроизвеждане
на представен пред С сложен предмет или комбинация от предмети.
Най-често това е картина или заедно с нея и други предмети, които се
представят за възприемане през кратко време (например 1 мин.), и след
това се иска от лицето да опише това, което е наблюдавало и запомнило.
След спонтанното описание могат да се поставят допълнителни въпроси,
някои от които са подвеждащи. В последния случай се изследва и вну-
шаемостта. А във всички случаи може да се установи и типът на наблю­
дателността— обективен-субективен, аналитичен-синтетичен и пр.
9. Методът на показанието има аналогична насоченост и поста­
новка, но пред лицето се възпроизвежда една сцена или някакво съ-
259

битие (най-често с помощта на филм) и след това се иска от него да раз­
каже за наблюдаваното. Затова този метод се използува главно с оглед
за изследване достоверността на свидетелските показания в юридиче­
ската психология. Времето на експозицията е различно—в зависи­
мост от характера на материала може да варира от няколко секунди
до няколко минути. Същото важи и за интервала, след който се извършва
показанието, но тук разликите са още по-големи, защото този интервал
може да достигне до няколко дни, седмици или месеци. В тези случаи
обикновено не се разчита само на спонтанните показания, а се поставят
и редица въпроси. Тези въпроси са различни, насочват към определени
събития, дават възможност за избор между една или друга алтерна­
тива, внушават един или друг отговор и пр. Оценката на резултатите се
извършва по две посоки: количеството на моментите от събитието и
достоверността на показанията. Освен това за качествения анализ
се взема пред вид и степента на сигурност, с която се дават пока­
занията: а) пълна несигурност; б) колебливост; в) умерена убеденост;
г) пълна убеденост, която се съпровожда с готовността на С да се
закълне за верността на показанието си.
А. Изследване ролята на осмисления материал за запомняне
Изброените групи на методите за изследване на паметта се варират
по различни начини. Ще дадем някои характерни примери. Така за
изследване на значението, което има безсмисленият и смисловият
материал за запомнянето, се използува следната методика.15
Материал. Приготвят се два списъка от десет безсмислени срички и един с п и -
сък от 10 конкретни думи, съставени от по 3 букви; 2 свитъка от номерирани листо­
ве. Апарат за представяне на материала. При липса на специален апарат може да се
приспособи един въртящ се цилиндър, върху който се налепват сричките и думите
на ивици, равномерно разположени. Пред цилиндъра се поставя един картон, на
който е изрязано тясно отверстие, през което ще се експонират материалите. Бър­
зината на въртенето на цилиндъра, разстоянието между думите и ширината на отвора
трябва да бъдат изчислени по такъв начин, че всяка дума да се експонира в продъл­
жение на 1 , 5 сек. и интервалът между изчезването на една и появата на друга дума
да бъде приблизително 1 сек. Списъкът на думите и на сричките трябва да се пред-
ш е с т в у в а о т знака « в н и м а н и е » , к о й т о показва, ч е щ е започне експонирането, а с ъ щ о
със съответен знак да се означава и краят на списъка.
Безсмислените срички се съставят от три букви (от гласна между две съгласни)
по такъв начин, че да не отговарят на смислени думи или на познати съкращения.
Конкретните думички трябва да се изберат по такъв начин, че да са съставени по
същия начин — една гласна между две съгласни.
Процедура на изследването. Изследваното лице сяда пред цилиндъра.
От него се иска да чете гласно думите, които се явяват в отвора на карто­
на, като се предупреждава, че трябва да ги запомни с минимален
брой повторения. След еднократно показване на целия списък С за­
писва на лист № 1 всички думи, които е запомнил. След това списъкът
се представя за ново четене още толкова пъти, докато С може да за-
15 По P. Fraisse, Manuel pratique de psychologie experimentale, Paris, 1956,
p. 199
пише всички думи, без да се държи на реда им. Всеки път С записва
запомнените думи на отделен лист, номериран поред.
След известна пауза същият опит се повтаря с безсмислените срич­
ки, като се следва същата процедура.
Анализ на резултатите. 1. Съставят се таблици от резултатите
на опитите с двата вида материали и се сравняват. 2. Начертават се
криви на заучаването, като на абсцисата се нанася броят на повторе­
нията, а на ординатата — броят на запомнените елементи при всяко
повторение. Това дава възможност да се сравнят двете криви, които
изразяват резултатите от заучаването на двата вида материали.
Вариант на този метод може да се създаде, като се произведе опи­
тът групово. В този случай материалите се представят чрез прожекти­
ране на екран, като се спазва същото време за експониране (1,5 сек.)
и същите интервали между показванията (1 сек.). В такъв случай ли­
стовете, на които С записва запомнените срички(думи), веднага