Основни направления в клиничната психология

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

Тема 10. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В КЛИНИЧНАТА
ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯТА ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ
НА СЛУЧАЯ
В клиничната психология и психиатрията са утвърдени
четири основни направления (парадигми) за формулиране на
случая. Те са основни теоретични концепции, утвърдени в
психологията. Всяко от четирите основни направления има
свои допускания относно естеството на болестта и лечението
и всяко направление прави своя клинична хипотеза.
Първо направление: Биологично (генетично)
направление, понякога то се нарича конституционално -
наследствено или биологично -генетично. На
наследствеността се определя водеща роля при психичните
разстройства. Представители: Хипократ (460 -375 г. пр. н.
е.); Ф. Пинел, който през 1809 г. пише за "наследствено
умопобъркване"; Е. Ескирол е аргументирал наблюденията
си за наследствеността на психичните болести с конкретни
цифрови данни; Б. Морел (1809 -1872), френски психиатър,
придава първостепенна роля на наследствените механизми и
мотивира своето схващане за израждане на човешкия род,
според което болестните отклонения прогресивно нарастват
в потомството, като разглежда наследствеността не статично,
а динамично; лайпцигският невролог П. Мьобиус през 1892
г. за пръв път въвежда понятията "екзогения" и "ендогения",
за да разграничи външните от вътрешните причини на
психозите.

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

В клиничната психология и психиатрия биологичното
направление разглежда п сихичните разстройства предимно
като органични заболявания и се представя от
биомедицинския модел. При изследванията се търсят
генетични предпоставки, нарушени рецепторни функции или
други биологични маркери/сърцебиене, повишено кръвно
налягане, нарушени тазови функции, разстройство на
хранене, сън и др./ Привържениците на биологичното
направление приемат симптома като изява на нарушение н а
структурно или физиологично ниво. Лечението е предимно
соматично. То включва лекарства, диетичен режим, а
понякога и психохирургия – оперативна намеса в мозъчната
структура.
Големият тласък на биологичното направление идва от
появата на фармаколагичнит е препарати т.е. става ясно, че
има психични разстройства, които се влияят фармаколагични
препарати - норадреналина, серотонина, допамина. Ясно е,
че при мозъчните структури има повреди на ниво рецептори
и пренасяне. На депресията влияе серотонина, на
шизофренията допамина, на настроението, агресивността,
възбудата влияят гамааминомаслената киселина и
ацетилхолина. Много са важни: неокортекса и по -специално
челния дял на мозъка - при повреда - апатия, аболия
(безволие, нежелание за прогнозиране на действия) ;
лимбичната система - емоции и памет - при увреда -
епилепсия, хипосексуалност (намалена сексуалност);
ретикуларната формация отговаря за съня и бодърстването -

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

при увреда не може да се контролира степентта на бодрост и
релаксация. От медикаменти се повл ияват също така и
различни тежки психози (възбудите, депресиите, тревожните
състояния не са психози). Важно е обаче да се знае, че
липсват цялостни причинно -следствени връзки между
причините и заболяването, а се наблюдават само корелации
между различните ф актори.
Биологичните хипотези включват:
1. Проблемът на пациента се разглежда като резултат от
познато соматично заболяване;
2. Про блемите на пациента се свързват с определено
телесно състояние;
3. Проблемът на пациента се разглежда като
функционално психично разстройство, придаващо се по
наследствен път или с провеждано соматично лечение –
странични ефекти на друга терапия;
4. Счита се, че върху състоянието на пациента може да
се въздейства посредством психофармакология – т.е. даване
на лекарства. Голяма част от българските психиатри са в това
направление.
Второ направление: Психоаналитично направление с
основоположник Зигмунд Фройд. Шарко пръв използва
психологични методи за премахване на симптоми. Фройд
разработва идеята за йерархичния п ринцип на развитие на
психиката (Id, Ego, Superego), обръща внимание на детството
и на травматизма. Прилага схващането за историческото

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

развитие на психиатричните явления – всяко явление има
причинно-следствена връзка с миналото.
Психоанализата променя ця лата концепция за болестта.
води началото си от класическата психоанализа на Зигмунд
Фройд. Понастоящем, в рамките на това направление са
действащи три основни психодинамични парадигми
/модела/ :
І. Его психология – представители – Зигмунд Фройд, Ана
Фройд;
ІІ. Психология на обектните отношения – Мелани Клайн,
Хиникът – неопсихоанализа;
ІІІ. Психология на Аза - Хайнц Кохуут.
Разликата между Егопсихологията и Психологията на Аза
е в йерархията в терапевтичния съюз. Докато при
Егопсихологията терапевтът е този, който се дистанцира от
оплакванията на пациента чрез методите конфронтация и
интерпретация, то в психологията на Аза терапевтът се
асоциира и откликва на проблемите на пациента чрез метода
на емпатията и огледално откликване.
Според представителите на психодинамичното
направление възникването на неврозите и на личностните
разстройства се свързва с нарушения в развитието, ранна
депривация (емоционална и физическа ), патологични
взаимоотношения или интрапсихични конфликти. В резул тат
на такива психологически фактори пациентите са склонни да
възприемат изопачено действителността, да развиват
тревожност и депресия и неузрели психични защити.

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

Терапията е насочена към разкриване на конфликтите ,
развитие на по -здравословни интеракции , укрепване на
егото и промяна в картината. Чрез терапията се цели
постигане на зряло отношение към собствените вярвания,
чувства и поведение. В рамките на терапевтичния съюз
клиничният психолог помага на пациента да възстанови
болезнени спомени, лежащи в основата на дисфункционално
поведение.
Психоаналитично ориентираните специалисти могат да
използват лекарствени средства като допълнение към
терапията, но са убедени, че макар симптомите на пациента
да намалеят, дисфункцията ще остане, докато не се
осъществи промяна в характера. Много е важно в
амплитудата на положителното и отрицателното да бъдем
адекватно приемани.
Психоаналитичните хипотези вклюват:
1. Проблемът на пациента може да бъде разглеждан
като резултат от вътрешни конфликти, изопачаване на
обектните отношения или нарцистична уязвимост
/егоцентризъм/;
2. Проблемът на пациента може да бъде разбран чрез
познаване на отключващото събитие, кризата в развитието и
техния психоаналитичен смисъл /отношенията между То, Аз
и СвръхАз/;
3. Проблемът може да бъде разбран посредством
оценка на характера му /профил на личността и
акцентуациите/;

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

4. Счита се, че психодинамичният подход може да
допринесе за овладяване на състоянието на пациента.
Трето направление: Поведенческо направление -
обединява традиционни методи на поведенчески
интервенции (основаващо се на обуславянето според
Павлов, Едуард Торндайк, Р. Скинър) и когнитивната терапия
– Арон Бек.
Привържениците на това направление разглеждат
психичните разстройства като вид абнормно поведение ,
заучено в резултат на неблагоприятни събития, към което
пациентът се придържа за да постигне положителен ефект и
да се предпази от отрицателни последици. В резултат на това
терапията се насочва към наблюдаваните симптоми, които се
разглеждат като основен проблем на пациента, а не като
скрит болестен процес (биологично направление ) или като
неразрешен конфликт (психодинамично направление ).
Според КПТ ( когнитивно-поведенческата терапия )
познавателните процеси оказват влияние върху поведението
и въздействие то върху тях води до подмяна на чувствата,
мислите и поведенческото реагиране.
При поведенческото направление лечението включва
подробен анализ на поведението, което трябва да се
промени, избор на лечебен метод и план за прослушване на
постигнатите цели.
Техниките, които използва поведенческият специалист
са контрол на гнева, умение за себеутвърждаване,
наводняване, когнитивно преустройств о и др. Наводняване -

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

техника, с която непрекъснато усилваме дразнителя , но
винаги заставаме след него - при фобиите – доминация на
предишни мисли в съзнанието на човека.
Терапевтичните стратегии се определят индивидуално в
зависимост от проблема, очакванията и нуждите на
пациента.
Поведенческите хипотези включват:
1. Проблемът на пациента се разглежда като нарушения
в мислите, чувствата и поведението, които са причинно
свързани с предхождащи събития;
2. Проблемът на пациента се разглежда като резултат от
подкрепящите събити я на определено поведение -
функционален и нефункционален;
3. Проблемът на пациента се разглежда като резултат от
дисфункционален познавателен процес и поведенчески
дефицит. Начинът, по който мислим за света отразява нашите
когнитивни познания/ добро – зло и т.н./ Да страдаме заради
предишни вярвания - например старите моми;
4. Състоянието може да се повлияе от прилагането на
определена когнитивно -поведенческа техника.
Четвърто направление: Системното направление
(създател - Бейтън) обяснява възникването на психичните
болести с разстройването на една система от отношения
(например, дисфункция на отношенията в семейството).
Психичната болест възниква, когато човек се намира в
патогенна система от отношения. Според системния подход
лечението се изразява във фам илна (системна) терапия.

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

Системният модел излиза от причинно следствената връзка и
се доближава до интеракционния
Според био-психо-социалното направление психичните
болести са мрежа от биологични, психологически и социални
предпоставки.
Четирите направления в никакъв случай не са
противостоящи едно на друго. Те са само различни обяснения
на един феномен.