Консултативна психологиа

Kонсултативна психология – теми
МЕТОДИ НА КОНСУЛТИРАНЕ

ТЕМА 1 Предмет на консултативната психология
Психологическото консултиране е сравнително “млада” област, чието влияние в обществото се засилва все повече. Нараства психологическата култура на хората. В исторически план психологическите услуги са се извършвали от хора от лица с духовен сан, приемащи ролята на доверени лица и съветници. По-късно психологическото обслужване под формата на консултативна дейност се обособява като отделна професия със собствената философска, социологическа и психологическа база.
Дефиниране на консултативната психология
Психологическото подпомагане може да бъде определено като предлагане на помощ в различна форма. Тази дейност съществува под формата на интервюиране, психотерапия или консултиране. Интервюто е метод за събиране на информация. Психотерапията и консултацията са често съдържателно смесвани. Общите им характеристики са в общата методологическа база от теории за личността и теории за психичната промяна. Основното различие е в контингента лица, който те обслужват – консултацията се занимава с психически нормални индивиди, а психотерапията – към такива с патологични изменения в психиката. Различия:

Модел на взаимоотношение между лицето, което предлага психологическа помощ и лицето, което е обект на този процес: при психотерапията този модел е патерналистичен (рецептурен), а при консултацията моделът е демократичен.
Ценностно влияние от страна на лицето, което осъществява процеса на психологическо подпомагане спрямо лицето, което е обект на този процес: при психотерапията се допуска, при консултацията се избягва
Равнище на тежест на проблема: психотерапия – по-голяма тежест и по-разширена промяна.
Времетраене: психотерапията е по-дългосрочна – не конкретен проблем, а цялата личност.
Област на практикуване: психотерапията – в медицинските служби, а консултацията – в образователни институции;
Образователен ценз: психотерапевтите могат да имат медицинско или психологическо образование, а консултантите – психологическо.
Особеност на лечебния процес: психотерапия: инсайт, катарзис и корективно емоционално преживяване; консултацията – обучение.
Цели на консултирането
Целите на консултацията са често свързани с:
Поведенческа промяна – обучаване в определено умение.
Вземане на решения – подмогане за разбиране на собствените личностни характеристики;
Повивишаване на възможностите за справяне при реализацията на определена роля – научаване на изискванията на ролята
Третиране на интерперсонални затруднения – психоанализа: интрапсихични конфликти
Повишаване на личната ефективност – разкриване на вътрешния потенциал (хуманистична психология)
Консултацията като подпомагане за постигане на самоподпомагане
Крайната цел е клиентът да може да се справя сам – той трябва да разбере, че мислите и чувствата му не са обусловени отвън.
Личностен модел на ефективния консултант
В консултацията по-важни от прилагането на техники са качествата на консултанта: осъзнатост за себе си, емпатия, топлота, отвореност, конкретност.

ТЕМА 2 Психодинамичен подход към консултиране

Основава се на психоанализата на Фройд.
Базови концепти
Психодинамика: Това понятие се отнася до различните школи, развили се в рамките на психоанализата. Психиката се третира като активна и обусловена от вътрешни процеси. Тя е разделена на Аз, То и Свръхаз. Уиникът описва “фалшив” и “истински аз”.
Съзнателно и несъзнателно: Два вида психика, разграничени в психиката + изтласкване. Цели: несъзнателното в съзнателно, и балансиране на драйвовете.
Трансфер и контратрансфер:
Съпротиви на клиента:
Насоченост към миналото:
Възглед за човека: детерминистичен – човешкото поведение е подчинено на несъзнателни влечения и импулси; редукционистки – игнорира се социалната среда; механистичен: психичната активност се обяснява по аналогия с функционирането на механизъм.
Структура на личността:
Представа за невроза:
Психосексуално развитие:
Психични защити:
Терапевтичен процес
Психодинамичното консултиране е насочено към разкриване на несъзнателни процеси, лежащи в основата на поведението – тогава може да се реконструира и личността. Инсайт + катарзис
Роля на консултанта
Трябва да е преработил собствените си проблеми. Трябва да бъде неутрален.
Консултативни умения
Умения за интерпретация, въпроси.
Техники на консултиране
Оставане при чувството, свободни асоциации, анализ на трансфера, интерпретация, анализ на сънищата
Резултати
Облекчаване на симптомите, умения за разбиране на вътрешния живот, .

ТЕМА 3 Гещалт-подход на консултиране

S. Pearls е основател на гещалт-терапията. Тя е свързана с хуманистичната психология, психоанализата и феноменологията. Гещалтът като определение за определена конфигурация между фигура (фокуса на съзнанието) и фона (периферията) се свързва с теорията за потребностите и тяхното удовлетворяване в стремежа към самоактуализация. Саморегулацията отразява завършването на един гещалт. Гещалтът се отнася до целостта или завършеното действие и преживяване (обратно на “незавършеното действие и преживяване”), както и до интеграцията на разделените части на личността (тяло, мисли, чувства) в едно самоактуализиращо се цяло. Основен момент в консултацията става третирането на “незавършения гещалт” чрез насочването на клиента към възприемането не само на външния свят, но към възприемането на телесните усещания, на мислите и чувствата.
Базови концепти
Холистичен принцип: Човекът функционира като цяло.
Принцип на хомеостазата: Базисна потребност към баланс – при нарушаване, възниква процес за възстановяване. Две зони на осъзнаване – вътрешна и външна.
Осъзнаване и интеграция: Не е свързано с разбиране на проблеми, а развитие на фигурата на потребностите, организация на функциите за контакт със средата за постигане на нейното удовлетворяване и редукция на напрежението.
Его: То се конституира от осъзнаването на себе и не-себе си.
Зрялост: Нормалният организъм функционира като цяло. Поведението е в съответствие с вътрешни потребности. Съзряването се осъзнава – от търсене на подкрепа към самоподкрепа.
Граници на контакта: Тя е точката на взаимодействие между индивида и средата.
Произход на неврозата: В основата е взаимодействието между средата и индивида. При липса на удовлетворение, се използват по-безопасни начини на контакт, които променят самия контакт. Психично здравият осъзнава границата между не-Аз и Аз. Не разглежда средата като враждебна. Невротичните механизми са: а) интроекция – запазване на структурата на нещата каквито са, докато организмът изисква разрушението и асимилацията им. Б) проекция – поместване във външния свят на части от себе си; в) сливане – размиване на границите; г) ретрофлексия – някои функции, насочени от индивида към света, променят посоката си. Това са способи за справяне, но те могат да създадат психичен проблем.
Терапевтичен процес
Цел: индивид с хармонични отношения с обществото, като нито е позволил да бъде погълнат, нито се е оттеглил, осъзнава границите.
Механизъм на психична промяна в терапевтичния процес: осъзнаването довежда до организмична регулация. Здравият център на личността е глъбинната същност на човека. Ако той се идентифицира с нея, ще действа в съответствие на вътрешните си потребности. Затова консултацията повдига въпроса за организмичния контрол. Третира се процеса на възникване на перцептивното поле на преживявания, или не това, което се осъзнава, начинът, по който човек избягва осъзнаването. Под осъзнаване се разбира преживяване, при което човек е “потопен” във вътрешната и външна реалност в текущия момент. Работи се с незавършени гещалти – клиентът се стреми да осъзнае потиснатите си потребности и емоции.
Роля на консултанта
Консултантът избягва намеса в личните чувства на клиента, трябва да активира вътрешните му ресурси.
Техники и упражнения
Повишаване на осъзнатостта на клиента:
контактуване със средата – осъзнаване на чувствата в момента по отношение на вътрешната зона
развитие на чувството за себе си – засилване на телесни усещания, преживяване на ситуации
Взаимодействие на индивида със средата:
изследване на погрешно насоченото поведение: при ретрофлексия
стимулиране на критичното мислене по отношение на ценностите, които ръководят поведението – при интроекцията
разкриване и асимилиране на проекции – при проекция
Осъзнаване на начините, чрез които индивидът манипулира и търси подкрепа от средата:
ролева игра и фантазиране
техника на совалката: пренасочване на вниманието към различни дейности
техника на празния стол: при амбивалентни чувства – иска се да разграничи противоречащите си части при идентифициране на определен негов вътрешен конфликт
Езикови техники:
употреба на “аз”, вместо ние
замяна на глагола “не мога” с “не искам”

Резултати
Здрава личност, която осъзнава потребностите си, намира се в контакт със средата, живее в настоящето.

ТЕМА 4 Клиент-центриран подход на консултиране

C. Rogers е основател на недирективния, клиент-центриран подход.
Базови концепти
Възглед за човека: Той е противоположен на психоанализата. Човекът е социализиран, рационален, насочен към прогресивни развитие. Човекът има способност да се придвижва към по-голяма приспособимост.
Психологически условия за провеждане на консултацията: Трябва да се освободи съществуващата способност за самоактуализация в индивида. Тя се отнася към способността му да ръководи, регулира и контролира себе си при наличието на определени условия. Те са:
емпатия: отношение субект-субект: а) консултатът запазва дистанция, б) когнитивен и афективен аспект, в) динамичен характер; важна е перцепцията на клиента, че някой го разбира
безусловно позитивно отношение: без каквито и да е условия; изхожда се от тезата, че човек принципно не е грешен и има потребност от самоактуализация
конгруентност на консултанта: отношение на съгласуваност; а) между чувствата на консултанта и осъзнаването на тези чувства, б) между осъзнаването на тези чувства и тяхното изразяване; резултатът от неконгруентността е разминаването между вербалното и невербално поведение: може да бъде следствие от: а) липсата на доверие, б) представи, свързани с необходимостта да си “професионалист”, водеща до скриване на чувства
Произход на психологическия проблем
Когато детето не е прието безусловно, то започва да разделя вътрешния си опит на “добър” и “лош”. Страхът от загуба на одобрение се свързва несъзнателно със страха от загуба на позитивно отношение към себе си. Така се блокира самоактуализацията. Два механизма поддържат неконгруентността: а) на отричане, б) изкривяване
Терапевтичен процес
Цели:
Основна цел на клиент-центрираното консултиране е да се помогне на клиента да стане пълноценно действаща личност. Фокусът е върху човека.
Условия за осъщесвяването на консултативния процес:
двамата да са в психологически контакт
клиентът да е в състояние на неконгруентност, т.е. да има мотивация за работа
консултантът да проявява емпатия, безусловно позитивно отношение и конгруентност
клиентът да възприема описаните в т. 3 прояви от страна на консултанта към него.
Процес на консултиране:
етап 1: нежелание за разкриване
етап 2: проблемите се разкриват като външни
етап 3: по-свободно изразяване на чувства
етап 4: приемане, разбиране и емпатичността на етап 3 са условия за етап 4, в който чувствата са по-интензивни и по-диференцирани
етап 5: по-свободно изразява настоящите си чувства, но със страх и изненада.
етап 6: травматичен етап: потиснати чувства сега се преживяват
етап 7: психологическа промяна “по инерция”, по-голяма осъзнатост.
Механизъм на психичната промяна: Клиентът започва да преживява вътрешния си свят като значим. Механизмите са индивидуални. Общият механизъм е приемането на собствения опит. Водещ е принципът на “отвореност към опита”, какъвто и да е той.
Техники: Основна “техника” е личността на консултанта, създаваща необходимите условия за консултацията. Приоритет имат рефлексивните техники.
Роля на консултанта
Консултантът трябва да се откаже от играта на роли и създаване на психологически климат, в който клиентът да се откаже от защитеността. Тук консултантът