Класификация на инвестициите

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Класификация на инвестициите
Класификацията на инвестициите, има стратегически за фирменото управление
значение и за определянето на желаната норма на рентабилност за инвестиции от всеки
клас.
Най-широко разпространена е следната функционална класификация на
инвестициите:
1. Инвестициите за обновяване на продукцията и насочването й към нави пазари.
Това са т.нар. рискови инвестиции. Ако фирмата акцентира на иновациите и отсъствие
на силна конкуренция, нормата на рентабилност на тази инвестиция може да достигне
средно около 25-30%.
2. Инвестициите за разширяване на традиционните за фирмата сфери на дейност и
направления на реализация на продукцията (традиционни пазари). Те в повечето случаи
имат норма на рентабилност около 18-20%.
3. Инвестиции за намаляване на текущите разходи по производството (за
суровини, материали, труд, електроенергия, и др.); Примерната им норма на
рентабилност е около 15%.
4. Инвестиции за повишаване техническото и технологическото
равнище на производството, чрез въвеждане на нова техника и технологии. Нормата на
рентабилност на този клас инвестиции е средно около 10-12%.
5. Инвестиции за запазване на постигнатите пазарни позиции и авторитет пред
потребителите. Те обикновено влияят косвено върху ефективността на фирмата и
затова изискванията към тяхната норма не бива да бъдат по-високи от 6-8%.
6. Инвестиции за опазване на околната среда и за подобряване по безопасността на
производството. Те са неизбежни и се диктуват от високите изисквания на
нормативните документи и с насоките на екологичната и социална политика.
Инвестициите от този клас обикновено не се свързват с изискването да се постигне
определена рентабилност.
Структурата на инвестициите не е неизменна. В нея се наблюдават твърде много,
понякога съществени промени, които са свързани с измененията в икономическото
развитие на страната. В условията на ноу - хау и на мениджърската революция в
стопанството техните компоненти постоянно се усъвършенстват.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Процесът на овладяване на нови и съвършени производствени мощности и на
модернизиране на съществуващите е непрекъснат. Той се характеризира с потребността
от голям обем инвестиции. Тъй като сумата на разходите с инвестиционно
предназначение постоянно нараства, въпросът за получаване на максимални резултати
от тяхното осъществяване е повече от актуален.
Върху процесите на усвояване на инвестициите изпитват влиянието на множество
фактори, което показва многостранната им обвързаност с останалите процеси в
материалното производство.
Факторите, които определят величината на структурата на инвестициите са12 :
а) ноу – хау процес;
б) материално-техническа и суровинна база на производството;
в) трудови ресурси;
г) териториалните социално-икономически и природни условия;
д) международните икономически отношения;
е) управлението на социално-икономическите процеси.
Ноу – хау оказва всестранно влияние върху мащабите и равнището на инвестициите.
На даден етап на икономическо развитие той въздейства от една страна за пораждане на
потребността от инвестиции, а от друга – създава възможности за тяхното
осъществяване. В резултат на ноу – хау се създават условия за нови производства, за
внедряване на нови технологии и техника, за използване на нови суровини, материали и
др.
Материално-техническа и суровинна база на производството определя в голяма
степен условията, при които се реализират инвестициите. Към нея се отнасят наличните
основни активи в сферата на материалното производство и активите, средствата и
съоръженията, определящи неговата инфраструктура. От тяхното състояние се
определя необходимостта от инвестиции за разширяване и усъвършенствуване на
съществуващата материално-техническа база и за създаване на производствени
мощности и условия за развитие на нови клонове на материалното производство.
Трудовите ресурси влияят върху процесите на инвестиране в няколко направления:
 като участващи в инвестиционния процес - за осъществяване на
инвестиционните дейности;
 като участващи в производството, където влияят двустранно. От една страна, те
провеждат в действие основни активи, свързани с инвестициите. От друга страна

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
трудовите ресурси са взаимосвързани в определена степен с основните производствени
активи. Даден обем продукция може да се произведе с различен брой работници.
Съкращаването на заетите се компенсира с повишаване на техническата въоръженост
на труда и издигане равнището на средствата на труда (посредсвом механизация,
автоматизация и др.), което се постига с инвестиции;
 чрез териториалното разполагане на трудовите ресурси, което определят
възможностите и необходимостта да се изграждат производствени мощности в
определени райони на страната. (Това е индиректен действащ фактор);
 чрез квалификацията на трудовите ресурси същи се влияе на направленията на
инвестициите, тъй като от нея зависи видът на производствените мощности, тяхното
техническо равнище, мащабите на производството и други условия, при които се
извършват инвестициите;
 като потребители трудовите ресурси предявяват определени изисквания към
условията за живот и на труд, задоволяването на които е свързано с инвестиции.
Териториалните социално-икономически и природни условия влияят в няколко
направления. Социално-икономическите процеси влияят посредством демографските
условия, особености и тенденциите на тяхното изменение, заетостта на работната сила,
потребностите на бита, битовото обслужване и др. Съществено влияние имат
икономическото развитие на териториалните единици и преди всичко съществуващата
материално-техническа база, перспективите за нейното усъвършенствуване и
разширяване, обемът и структурата на производствените мощности и др.
Природните условия определят както териториалното разпределение на инвестициите
за създаване на определени основни активи, така и разхода на средства в зависимост от
наличието на суровини и водни източници, релеф, почвено-климатичните условия и др.
Международните отношения оказват влияние върху инвестициите в икономически и
политически аспект. Икономическия аспект се проявява предимно посредством
процесите на международна производствена интеграция и коопериране, и
осъществяващата се на тази основа специализация на националното производство,
която от своя страна определя структурата на вноса и износа. Специфична форма на
влияние на международните отношения върху инвестициите е изграждането на
инвестиционните обекти в чужбина – самостоятелно или съвместно с други страни.
Международните отношения влияят върху инвестициите и чрез международното

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
научно-техническо сътрудничество, което е в основата на процесите на обновяване на
производството и на производствените мощности.
Управлението на социално-икономическите процеси. Чрез него дейността на хората
и използването на материалните и природни ресурси се подчинява на изискването за
постигане на определена степен на социално-икономическо развитие. То оказва
активно насочващо въздействие върху цялостната инвестиционна дейност, чрез която
се осигурява постигането на формулираните цели.
Управлението на социално-икономическите процеси влияе върху инвестициите от
една страна посредством формулирането на социално-икономическите цели и задачите,
които трябва да се решат за тяхното постигане, от друга страна то оказва
непосредствено влияние чрез управляващите решения, отнасящи се до процесите на
инвестиране и свързаните с тях социално-икономически процеси и дейности.
Като работи с “горещи” пари – собствени и кредитни ресурси, инвеститорът се
интересува какво и как ще се произвежда, къде и при какви условия ще се произвежда,
с какви разходи ще се произвежда и продава и то не за отделна година, а за години
наред – за целия жизнен цикъл на обекти. За инвеститора ще бъде много важно да се
излезе с продукция на пазара, колко време ще може да се задържи на него, колко
интензивен трябва да бъде процесът на обновяване на продукцията и на
производствения апарат13?
И накрая трябва да се разбере, че инвестициите не са алтернатива на съществуването, а
механизъм за използване на паричните доходи за удовлетворяването на бъдещи
потребности.

Използвана литература:

[1]Станчева А. Управление на Бизнеспроекти. Варна, 1993, стр. 3-8.
[2] Орешарски П. Финансов анализ и управление на инвестиции. София, 1992, с. 7.
[3] AMR EAHIA AL-DIN. Растежът и икономическото планиране, 1972 (на арабски
език).
[4] Орешарски П. Сп. “Икономика”, м. септември 1990, с. 4.
[5] Захариев В. Бюджетно управление на фирмата. Свищов, 1992, с. 73.
[6] Gitman&Joehnk. Fundamentals of investing. USA, 1998, p. 4.
[7] Mazen Al-Iga. Арабските инвестиции във Франция, 1988 (арабска литература).

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
[8] Финансиране и инвестиране. Еко-експрес, 1990.
[9] Банък Г., У. Мансър. Световен речник по финанси. София, Делфин прес, 1991.
[10] Стоянов В. Основи на парично-финансовата теория и политика. София, 1993, част
ІІ, с. 58.
[11] Стоянов В. Основи на парично-финансовата теория и политика. София, 1993, част
ІІ, с. 65.
[12] Стойков Ив. Управление и ефективност на инвестициите в производствената
сфера, Варна
1986 с. 125-130
[13] Ангелов Ив. Методология за определяне на икономическата ефективност на
инвестиционните
процеси, София, 1987
.