Клетъчна обвивка

Клетъчна обвивка- устройство, нарастване, химичен състав
Клетката е структурна и функционална единица на всички живи организми и понякога е наричана "най-малката единица на живот". Тя може да се самообновява, саморегулира и самовъзпроизвежда. Някои организми, като бактериите, са едноклетъчни (съставени само от една клетка). Други организми, като човека, са многокбетъчни. Всяка форма на живот се основава на клетки. Човешкото тяло се състои от приблизително 100 000 милиарда клетки, разпределени в около 200 категории. Има клетки с различни форми и размери, всяка от които изпълнява своя специфична задача. Клетките растат, размножават се и накрая умират. Те са както микроскопични химически лаборатории, в които хранителните вещества и енергията се използват, за да образуват мускули, нерви, кожа, хрущяли и кости. Основната структура е една и съща - външна мембрана, която регулира преминаването през желатинообразно вещество, наречено цитоплазма. Ядрото е центърът за управление на клетката. Съдържа дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), която определя наследствените характеристики. Ядрена мембрана обгръща и предпазва ДНК. Във вътрешността на ядрото се намира ядърцето, съдържащо рибозоми, които изграждат протеините.
Клетъчен растеж и метаболизъм
Между последователните клетъчни деления клетките нарастват с функционирането на клетъчния метаболизъм. Клетъчния метаболизъм е процес, при който индивидуалните клетки обработват хранителни молекули. Метаболизмът има два ралични пътя: катаболизъм, през който клетките разрушават комплекси от молекули, за да извличат енергия, и анаболизъм, през който клетките използват енергия, за да построяват комплекси от молекули или да изпълняват други функции. Комплексите от захари, приети от организма, могат да се разградят до по-малка комплексна молекула, наречена глюкоза. Оттам в клетката глюкозата се разгражда за производството на АТФ (по-точно производство на неговите макроенергийни връзки, складиращи голямо количество енергия) по два различни начина.Първият път е гликолизата, неизискваща кислород, отнасяща се към анаеробен анаболизъм. В прокариотите гликолизата е единственият път за производство на енергия.Втория път се нарича цикъл на Кребс или цикъл на лимонената киселина, извършващ се в митохондриите. В този цикъл се генерира енергия, която е достатъчна за изпълнение на клетъчните функции.
Производство на нови клетки
Клетъчното делене включва една клетка (наречена майчина клетка), която се дели на две нови клетки (наречени дъщерни). Това води до нарастване на многоклетъчния организъм (нарастване на тъканта) и до увеличаване на броя на индивидите при едноклетъчните.
Прокариотите се делят чрез бинарно делене. Еукариотите обикновено претърпяват процес на ядрено делене, наречен митоза, последвано от делене на цитоплазмата, наречено цитокинеза. Диплоидната клетка може да претърпи мейоза, за да редуцира набора си до хаплоиден. В резултат на това делене се получават четири дъщерни клетки. Хаплоидните клетки служат като гамети в многоклетъчните организми и при сливането си образуват диплоидни клетки.ДНК репликацията или процесът на копиране на клетъчния геном, е необходима всеки път, когато клетката встъпва в делене. Репликацията, както всички останали клетъчни дейности, изисква специални белтъци, които да помогнат за извършването ѝ̀.

Функции
характерна за растителната клетка
продукт от жизнената дейност
споява се с обвивката на съседната клетка чрез междуклетъчно вещество
запазва функцията на тъканите от мъртви клетки (механични и проводящи тъкани)
Определя формата на клетката
Противодейства на осмотичното налягане и прекомерното поемане на вода
Твърд скелет на клетката - определя механичната устойчивост на клетката и съответно и общата устойчивост на растенията
Участва в транспорта на веществата
Помага на растенията да противостоят на силите на гравитацията
Предпазва клетката от механични повреди и инфекции
Свързва клетките заедно
Химичен състав и строеж
Полизахариди и вода - изменят съотношението си според възрастта и функциите на клетката. Целулозни влакна в силно хидратиран матрикс
Целулоза
образува целулозния скелет на клетъчната стена
полизахарид от глюкозни остатъци, свързани в неразклонени вериги
Степен на компактизация на целулозните влакна
Целулозни молекули
Елементарни фибрили надмолекулни целулозни структури - 40-60 целулозни молекули (до 7 nm)
Микрофибрили - 15-20 елементарни фибрили (10-30 nm)
Макрофибрили - около 400 микрофибрили (0,5 μm)
Текстура на микрофибрили: дисперсна, паралелна
Матрикс
хемицелулоза: полизахариди с дълги , неразклонени вериги от ксилоза, маноза с малки количества арабиноза и галактоза; не образуват елементарни фибрили
пектин: силно разклонени молекули, без определена пространствена ориентация - калциеви и магнезиеви соли на галактуроновата киселина и арабинозата.
структурни белтъци: основно гликопротеини
Синтез на клетъчната стена
Хемицелулозите и пектините се синтезират в посока от гладката ендоплазматична мрежа, през апарата на Голджи, до плазмалемата.
Целулозните молекули се синтезират директно от плазмалемата, с участието на целулозно синтазния комплекс: използват се глюкозни остатъци от молекули захароза в цитоплазмата.

Образуване на клетъчната стена при делене
Oбразуване на пектинова средна ламела (средна пластинка). При определени условия средната ламела може да се разгражда (мацерация).
Запазване на плазмодезми - цитоплазмени провлаци
Запазване на средната ламела за спояване на съседните клетки
Синтез на целулоза - образуване на първична клетъчна стена
Образуване на междуклетъчни пространства