Кирил Бояджиев,}Цанка Юрукова
КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ
НА СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА
СИСТЕМА
1. КЛИНИЧ НА ПАТОЛОГИЯ НА КРЪВОНОСНИТЕ СЪДОВЕ,
К. Б о яд ж иев.................................................................................. 21
1.1. КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА АРТЕРИИТЕ
........................21
1.1.1. А ТЕРО СКЛЕРО ЗА
..........................................................21
1.1.2. АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ
......................................24
1.1.3. БЕЛОДРОБНА ХИПЕРТОНИЯ
.....................................25
1.1.4. В А С КУЛ И ТИ
.....................................................................26
1.2. АНЕВРИЗМА (ANEURYSMA) .............................................30
1.3. ДИСЕКАЦИЯ НА АОРТАТА ...............................................31
1.4.3АБОЛЯВАНИЯ НА ВЕНИТЕ .................................................. 32
1.4.1. ВАРИЦИ (VA R IC ES)
........................................................32
1.4.2. ФЛЕБОТРОМБОЗА (PHLEBOTHROMBOSIS)
...........33
1.4.3. ТРОМБОФЛЕБИТ (THROMBOPHLEBITIS)..................33
2. КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА СЪРЦЕТО Ц. Ю рукова
..........33
2.1. МАЛФОРМАЦИИ НА СЪРЦЕТО И ГОЛЕМИТЕ
КРЪВОНОСНИ СЪДОВЕ
......................................................33
2.1.1. ДЕФЕКТИ В МЕЖДУПРЕДСЪРДНИЯ СЕПТУМ . . .34
2.1.2. ДЕФЕКТИ В МЕЖДУКАМЕРНАТА ПРЕГРАДА . . . .34
2.1.3. ПЕРСИСТИРАЩ АРТЕРИАЛЕН ПРОТОК
...............34
2.1.4. ТЕТРАЛОГИЯ НА ФАЛО (FALLOT)
.........................35
2.2. АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ БЕЛЕЖКИ
..........................35
2.3. СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
.........................................36
2.3.1. ЛЯВОСТРАННА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ . .37
2.3.2. ДЯСНОСТРАННА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ 37
2.4. ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА С ЪРЦЕТО...................................38
2.4.1. АНГИНА ПЕКТОРИС (ANGINA PECTORIS)
.............38
2.4.2. МИОКАРДЕН ИНФАРКТ (INFARKTUS MYOKARDII) 39
2.4.3. ХРОНИЧНА ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО . .41
2.4.4. ВНЕЗАПНА СЪРДЕЧНА С М Ъ Р Т
...................................42
2.5. ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО
..........................42
2.6. БЕЛОДРОБНО СЪРЦЕ (COR PULMONALE)
......................42
2.6.2.ХРОНИЧНО БЕЛОДРОБНО С Ъ Р Ц Е
............................42
2.7. БОЛЕСТИ НА ЕНДОКАРДА И СЪРДЕЧНИТЕ КЛАПИ . . . .42
2.7.1. РЕВМАТИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО
......................43
2.7.2. ПРОЛАПС НА МИТРАЛНАТА КЛ АП А
..........................45
2.7.3. ДЕГЕНЕРАТИВНА КАЛЦИФИКАТНА СТЕНОЗА НА
АОРТНАТА КЛАПА
..........................................................45
2.7.4. ИНФЕКЦИОЗЕН ЕНДОКАРДИТ .................................46
2.7.5. ПРОТЕЗЕН Е Н Д О К А Р Д И Т
...........................................47
2.7.6. НЕБАКТЕРИАПЕН ТРОМБОТИЧЕН ЕНДОКАРДИТ .47
2.8. ЗАБОЛЯВАНИЯ НА М И О КА Р ДА
...........................................47
2.8.1. ПЪРВИЧНИ (ИДИОПАТИЧНИ) БОЛЕСТИ НА МИОКАРДА
2.8.2. МИОКАРДИТИ ...............................................................47
2.9.3АБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИКАРДА
.........................................49
2.9.1. ПЕРИКАРДНИ ИЗЛИВИ ..............................................49
2.9.2. ПЕРИКАРДИТИ .............................................................50
3. СИСТЕМ НИ БОЛЕСТИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН . . 50
3.1. СИСТЕМЕН ЛУПУС ЕРИТЕМАТОДЕС
(LUPUS ERYTHEMATODES DISSEMINATUS)
....................50
3.2. РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ (ARTHRITIS RHEUMATOIDES) .52
3.3. СИСТЕМНА СКЛЕРОЗА (SCLERODERMA)
................... . .52
3.4. НОДОЗЕН ПЕРИАРТЕРИИТ(PERIARTERIITIS NODOSA) .53
3.5. ВЪЗПАЛИТЕЛНИ АВТОИМУННИ МИОПАТИИ
.............53
3.5.1. DERMATOMYOSITIS (ДЕРМАТОМИОЗИТ) ................53
3.5.2. ПОЛИМИОЗИТ ...............................................................54
3.5.3. ИНКЛУЗИОНЕН МИОЗИТ
...........................................54
3.6. СМЕСЕНА БОЛЕСТ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН
(SHARP- С И Н Д Р О М )................................................................. 54
1. КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
КРЪВОНОСНИТЕ СЪДОВЕ
1.1. К Л И Н И Ч Н А ПАТОЛОГИЯ
НА А РТЕРИ ИТЕ
1.1.1. АТЕРОСКЛЕРОЗА
Значението на атеросклерозата за човешката
патология е изключително голямо, защото засяга
предимно аортата, коронарните артерии и артери
ите на главния мозък, причинявайки ИБС, мозъчни
инфаркти и аортни аневризми.
Честота и разпространение. Атеросклерозата
е разпространена в целия свят, но особено честа е
тя във високоразвитите страни (Северна Америка,
Европа, Австралия, Нова Зеландия), където повече
от 50% от всички смъртни случаи се дължат на нея.
Половината от тях са случаи с ИБС, а в останалите
смъртта се дължи на мозъчни инфаркти, руптура на
аневризми, мезентериална тромбоза и гангрена на
долните крайници. Честотата на атеросклеротична
та поразеност е значително по-ниска в Азия, Афри
ка, Централна и Южна Америка. Смъртността от
ИБС в Япония е 6 пъти по-ниска отколкото в САЩ,
но заселилите се в САЩ японци показват тенден
ция към изравняване на предразположението към
атеросклероза с местните жители.
Първостепенни рискови фактори. Мащабни епи
демиологични проучвания доказват, че динамиката
и клиничната изява на атеросклерозата зависят от
много фактори, наречени рискови фактори. Някои
от тях могат да бъдат контролирани, докато други -
като възраст, пол, фамилно предразположение, са
строго индивидуални.
1. Възраст. Стареенето оказва най-голямо вли
яние върху болестните прояви на атеросклерозата.
Въпреки че атеросклеротичните огнища се образу
ват още в детска възраст, клиничната им изява е
обикновено след 35-годишна възраст при мъжете и
след 45-годишна възраст при жените. С напредва
не на възрастта честотата на болестните прояви се
увеличава.
2. Пол. При еднакви други условия мъжете са
по-склонни към атеросклероза. Жените във възра
стта до менопаузата са защитени от исхемични
атеросклеротични увреждания поради протектив-
ното действие на естрогените и по-високото съдър
жание на високоплътности липопротеини (HDL) в
кръвната плазма. Поради това между 35 и 55 годи
22
УЧЕБНИК ПО КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ
ни смъртността от ИБС при жените е 5 пъти по-нис
ка в сравнение със смъртността при мъжете. След
менопаузата естрогенната протекция намалява и
към 7-ото и 8-ото десетилетие честотата на миока-
рдния инфаркт при двата пола се изравнява.
3. фамилно предразположение. Свързва се с фа
милно проявени рискови фактори като артериална
хипертония и захарен диабет, както и с наслед
ствен генетичен дефект в метаболизма на липопро-
теините и високи нива на кръвните липиди (фамил
на хиперхолестеролемия).
От множеството рискови фактори, подлежащи
на контрол в една или друга степен, следващите че
тири се определят като главни рискови фактори -
хиперлипидемия, артериална хипертония, захарен
диабет и тютюнопушене.
4. Хиперлипидемия. Най-съществено значение
като рисков фактор има хиперхолестеролемията.
Различните класове липиди се транспортират в
кръвта под формата на липопротеинни комплекси
със специфични апопротеини. Познати са липопро-
теини с ниска плътност (LDL) и липопротеини с ви
сока плътност (HDL), които имат различно съдър
жание на холестерол. Серумното ниво на висо-
коплътностните липопротеини е обратнопропорци-
онапно на клинично проявената атеросклероза.
HDL участват в обратния транспорт на холестеро-
ла. Те мобилизират вътреклетъчния холестерол,
вероятно и от атеросклеротичните плаки, и го
транспортират до черния дроб за отделянето му с
жлъчния сок. Колкото по-високо е нивото на HDL,
толкова по-малък е рискът от атеросклероза. Този
факт се подкрепя от наблюденията при някои гене
тични нарушения на липидния метаболизъм с висо
ки стойности на хиперхолестеролемия, протичащи
с ранна и тежка атеросклероза, понякога завъ
ршваща фатално още в детската възраст при пъл
но отсъствие на други рискови фактори. Някои при
добити заболявания, също протичащи с хиперхо
лестеролемия като нефротичен синдром или хипо-
тиреоидизъм, значително увеличават риска от ате
росклероза и ИБС. Взаимовръзката между нивото
на HDL и протичането на атеросклерозата опреде
ля големия интерес към терапевтичните и диетич
ните възможности за снижение на серумните LDH
и покачване на нивото на серумните HDL.
5. Артериална хипертония. Повишеното кръвно
налягане ускорява атерогенезата и утежнява проя
вите на ИБС и на мозъчносъдова болест. Колкото
по-високо е артериалното налягане, толкова по-ви
сок е рискът от тези усложнения. При мъже на въз
раст от 45 до 65 години с артериално налягане над
160/95 mmHg рискът за ИБС е пет пъти по-голям от
риска при индивиди с налягане 140/90 mmHg или
по-ниско. След 45-годишна възраст хипертонията
измества хиперхолестеролемията като рисков фак
тор. Системният медикаментозен контрол върху
артериалното налягане намалява значително рис
ка от сърдечни и мозъчни усложнения.
6. Захарен диабет. Хиперхолестеролемията при
диабет силно увеличава предразположението към
атеросклероза. При еднакви други условия често
тата на миокардния инфаркт при диабетици е два
пъти по-висока в сравнение с недиабетици. Рискът
от мозъчни инфаркти също е увеличен, но особено
висок - над 100 пъти, е рискът от атеросклеротично
обусловена гангрена на долните крайници, която
при недиабетици почти не се наблюдава.
7. Тютюнопушене. То също увеличава риска от
атеросклероза. Това важи особено за увеличава
нето на ИБС при жени в по-млада възраст, както и
за нарастването на случаите с внезапна сърдечна
смърт при ангина пекторис. Резултатите от аутоп-
сионните изследвания сочат, че атеросклеротични
те плаки по аортата и коронарните артерии при пу
шачи са по-разпространени и по-тежки отколкото
при непушачи. Употребата на една или повече ку
тии цигари дневно в течение на години увеличава
смъртността от ИБС два пъти. Спирането на тютю
нопушенето води до постепенно намаляване на то
зи риск.
Второстепенни рискови фактори. Освен избро
ените главни рискови фактори върху възникването
и развитието на атеросклерозата оказват по-слабо
влияние и така наречените второстепенни рискови
фактори като:
s намалена двигателна активност;
X затлъстяване;
X напрежение и постоянен стрес (индивиди с
психологичен тип А на личността);
s употреба на орални контрацептивни сред
ства;
X хиперурикемия и др.
Съчетанието между няколко рискови фактора
има по-голям ефект от простия им сборен ефект. За
съжаление, атеросклероза може да се развие и
без улесняващата роля на изброените рискови
фактори, поради което никой не е защитен от забо
ляването и неговите усложнения. Това определя и
голямото му медико-социално значение.
Морфогенеза. Докато в основни линии морфо
логичната характеристика на атеросклеротичните
увреждания е всеобщо възприета, изясняването на
патогенезата им е предмет на дискусии от дълги го
дини.
За първи път понятието „атеросклероза“ е изпо
лзвано от Lobstein през 1833 г.
През 1904 г. Marchand предлага под атероскле
роза да се разбира патология в артериалната сте
на, която се представя с два основни елемента -
кашообразно натрупване в стените на артериални
те съдове в съчетание със склеротични промени.
Прогресията на атеросклеротичните увреждания с
напредване на възрастта е изглеждала толкова
убедителна, че Давидовский изказва становището,
че атеросклерозата не е толкова болест, колкото
видово природно явление, свързано с възрастта и
особеностите на обмяната на брадитрофични тъка
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте