Контрол и управление на риска. Управление на риска

КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Формулировката се е наложила въпреки, че управление само по себе си няма. Това, което наФормулировката се е наложила въпреки, че управление само по себе си няма. Това, което наричаме управление е аспект, страна от процеса на управление на някаква конкретна дейност, която се осъществява с цел постигане на конкретен резултат за удовлетворяване на някакви потребности. Ако говорим конкретно за управление на проекти , това което наричаме управление на риска всъщност е една перманентна, постоянна дейност по контрол и анализ на риска във финансовата сфера, производствената сфера, управлението на персонала, в сферата на партньорските отношения и т.н. В дейности, които крият в себе си възможност да се случват по-често и с по-голяма тежест нежелани събития, т.е. да се реализират опасности. Управлението на риска, на сигурността се извеждат, като самостоятелни направления на дейността. Тази дейност се регламентира, назначават се мениджъри по сигурността, от
делят се ресурси и това става една обособена подсистема в общата система на управление.
Проблемите на сигурността са от такова естество, че тяхното решаване не може да бъде функция на друг, освен на ръководителя на проекта, на организацията. Дори, когато има назначени мениджъри, директори – тези длъ
жностни лица също вземат решения от името и за сметка на ръководителя на организацията.
Кои са тези рискови дейности? За тях се изисква специфична квалификация, умения, качества за да може да се работи.
Когато става дума за управл
ение на риска /сигурността/, става въпрос за аспект, страна на друг управленски процес.
ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНИ ПРАКТИКИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

За институционализация говорим, когато някаква идея за какво искаме да бъде бъдещето и как това да се постигне се облече в правна форма. В най-чист вид – институционализацията се проявява в конституцията. В конституцията се съдържа идеята за обществото: идеи облечени в правна форма, а тя казва и как ще бъдат постигнати. Идейте започват да живеят независимо от техните носители. Зависи от спазване на определени процедури.
Съществуват различни теории за риска.
Идеята за рискае институционализирана и господства чрез прагматичната парадигма на риска.
В основата е теорията на вероятностите, обогатена с термина полезност от Бернули младши и намира завършен вид в теорията на Нойман и Моргенщайн. Това разбиране господства и до ден днешен в подзаконови нормативни актове и се регламентира в различни наредби.
Институционализираните практики на риска са свързани с изпълнение на изискванията, които произтичат от правно-нормативната регламентация. У нас такава правно-нормативна регламентация се прилага много широко през последните 15 години в сферата на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В областта на защита на потребителите. При опазване на околната среда, в сферата на изтърпяване на наказанията на лица осъдени за извършване на престъпления и редица други. В посочените области анализа и контрола на риска се обозначават с термина – оценка на риска. Посочените правни нормативни регламентации се основават на теориите на риска от времето на прагматичната парадигма на риска, където той се разг
лежда, като неизбежно зло, което следва да се избягва, ограничава , минимализира и т.н.
Проблемите на сигурността са от такова естество, че тяхното решаване не може да бъде функция на друг, освен на ръководителя на проекта, на организацията. Дори, когато има назначени мениджъри, директори – тези длъжностни лица също вземат решения от името и за сметка на ръководителя на организацията.
Кои са тези рискови дейности? За тях се изисква специфична квалификация, умения, качества за да може да се работи.
Когато става дума за управление на риска /сигурността/, става въпрос за аспект, страна на друг управленски процес.
ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНИ ПРАКТИКИ НА УПРАВ
ЛЕНИЕ НА РИСКА

За институционализация говорим, когато някаква идея за какво искаме да бъде бъдещето и как това да се постигне се облече в правна форма. В най-чист вид – институционализацията се проявява в конституцията. В конституцията се съдържа идеята за обществото: идеи облечени в правна форма, а тя казва и как ще бъдат постигнати. Идейте започват да живеят независимо от техните носители. Зависи от спазване на определени процедури.
Съществуват различни теории за риска.
Идеята за рискае институционализирана и господства чрез прагматичната парадигма на риска.
В основата е теорията на вероятностите, обогатена с термина поКои са тези рискови дейности? За тях се изисква специфична квалификация, умения, качества за да може да се работи.
Когато става дума за управление на риска /сигурността/, става въпрос за аспект, страна на друг управленски процес.
ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНИ ПРАКТИКИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

За институционализация говорим, когато някаква идея за какво искаме да бъде бъдещето и как това да се постигне се облече в правна форма. В най-чист вид – институционализациятКогато става дума за управление на риска /сигурността/, става въпрос за аспект, страна на друг управленски процес.
ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНИ ПРАКТИКИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

За институционализация говорим, когато някаква идея за какво искаме да бъде бъдещето и как това да се постигне се облече в правна форма. В най-чист вид – институционализацията се проявява в конституцията. В конституцията се съдържа идеята за обществото: идеи облечени в правна форма, а тя ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНИ ПРАКТИКИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

За институционализация говорим, когато някаква идея за какво искаме да бъде бъдещето и как това да се постигне се облече в правна форма. В най-чист вид – ин
ЗЗа институционализация говорим, когато някаква идея за какво искаме да бъде бъдещето и как това да се постигне се облече в правна форма. В най-чист вид – институционализацията се проявява в конституцията. В конституцията се съдържа идеята за обществото: идеи облечени в правна форма, а тя казва и как ще бъдат постигнати. Идейте започват да живеят независимо от техните носители. Зависи от спазване на определени процедури.
Съществуват различни теории за риска.
Идеята за рискае институционализирана и господства чрез прагматичната парадигма на риска.
В основата е теорията на вероятностите, обогатена с термина полезност от Бернули младши и намира завършен вид в теорията на Нойман и Моргенщайн. Това разбиране господства и до ден днешен в подзаконови нормативни актове и се регламентира в различни наредби.
Институционализираните практики на риска са свързани с изпълнение на изискванията, които произтичат от правно-нормативната регламентация. У нас такава правно-нормативна регламентация се прилага много широко през последните 15 години в сферата на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В областта на защита на потребителите. При опазване на околната среда, в сферата на изтърпяване на наказанията на лица осъдени за извършване на престъпления и редица други. В посочените области анализа и контрола на риска се обозначават с термина – оценка на риска. Посоче
н
и
т
е
п
ра
в
ни

но
р
мативни регламентации с
е

о
сно
в
а