Кратък курс по естетика 2

1
Предмет на естетикака.
Какво изучава естетиката.Отношението на естетиката към света.
Историята на естетиката датира от много векове.В процеса на развитието й са се изменяли не само
естетическите възгледи, но и кръгът на изучаваните от нея въпроси, самият й предмет.
1.Част от философията - служила е за създаване на цялостна картина на света - гръцките натурфилософи,
питагорейците.
2.Засягал е проблемите на поетиката и общофилисофските въпроси за природата на изкуството и
красотата -Аристотел.
3.Включва въпросите за контрол върху изкуството и неговата роля за възпитанието на човека - Платон,
Сократ, Тома Аквински.
4.Неин предмет е ставало съоотношението между природата и изкуството - Леонардо да Винчи.
5.Предметът на естетиката се е стеснявал до изящното изкуство - Хегел
6.Естетиката е разширявала рамките си и е разглеждала цялото многообразие на естетическото
отношение на човека към действителността - Чернишевски.
Естетиката е наука за исторически обусловената същност на общочовешките ценности, за тяхното
създаване, възприемане, оценяване и усвояване.
Основни въпроси на естетиката:
-Природата на естетическото и неговото многообразие в действителността и в изкуството
-Принципите на естетическото отношение на човека към света;
-Същността и закономерностите на изкуството.
Естетиката изразява естетическите възгледи на обществото, които слагат
отпечатък върху целия облик на материалната и духовна дейност на хората.
Техническа естетика. Отношението на естетиката към промишлеността.
Техническата естетика е теория на промишленото изкуство в отношението му към човека и обществото
като цяло. Човек създава вещи не само целесъобразно, но и по законите на красотата.
Техническата естетика се развива на границата между няколко науки и постепенно се отделя от общата
естетика.Тя следи постиженията на техниката и изкуството и анализира многобройните социални,
икономически, технически, психически, физиологически, хигиенни фактори. Също така изучава научната
организация натруда, изследва психофизиологичните възможности на човека в трудовите процеси с цел да се
създадат оптимални условия за неговата дейност. Всички клонове на знанието са основа на техническата
естетика.
Препоръките на техническата естетика имат голямо практическо значение и се основават върху
експерименти, върху огромния опит на съвременната индустрия.
На кого и защо е нужна естетиката.Отношението на естетиката към потребностите на твореца и
потребителя на изкуството.
Естетиката е нужна на твореца (художника).Наистина той може да прилага нейните закони интуитивно,
без да ги е осъзнал в теоретична форма, а да е стигнал до тях по време на самия художествен процес, от опита
на предшествениците и съвременнеците си. Когато обаче художникът се изправи пред по-сложна творческа
задача или иска да направи анализ на свое произведение , или съзнателно се старае да намери изход от
творческа криза, той вече не може да се ръководи само от интуицията си и трябва да се опре на теоретични
знания в областта на естетиката.

Колко много се отличава едно класическо произведение от своя недообработен първоначален вариант.
Защо не всички успяват да доведат първия си опит/идея до висотите на изкуството.Създаването на шедьовър е
титаничен труд. - геният - това е търпение. На твореца е необходима освен голямата взискателност и
работоспособност и мироглед, който се създава в самия му живот, от наблюденията върху света , от усвояването
на културата , от активното отношение към света.Мерогледът не само ръководи таланта и майсторството, но и
сам се формира в процеса на творчеството.
Науката усъвършенства и насочва гения, помага му да избягва грешките.
Освен за художника, естетиката има не по-малко значиние и за читателя, зрителя, слушателя.Едно
теоретически развито съзнание възприема по-дълбоко произведението - проникване и в същността на образната
мисъл на художника.
Изкуството е способно не само да научи човека, но и да помогне при формирането на неговата личност и
да достави едно от най-висшите духовни преживявания - естетическата наслада.
Макар естетиката да датира от много векове, тя е една от най-съвременните и актуални науки.Областта
на естетиката обхваща най-съществените филисофски проблеми на изкуството и включва цялата многостранна
дейност на човека.
Естетиката формира творческото, съзидателно начало у човека.
Отношение на естетиката към художественото творчество.
Теоретикът на класицизма Боало разглежда естетиката като наука за нормите на изкуството, която трябва
да предписва на художника канони и правила, изведени от философията и политиката.
И.Тен напротив смята, че естетиката трябва да следва фактите на изкуството и да ги констатира.
И двете крайности са еднакво неприемливи за съвременната естетика.
Естетиката не е митничар на художествената мисъл.
Ако естетиката успее да разкрие вътрешните закономерности и особеностни на изкуството, тя
придобива известна нормативност.Нормите на естетиката са задължителни за художника (също като законите
на Архимед за човек, който е решил да пътешества по вода).
Художникът е свободен при избора на темата, жанровете и изразните форми, но той не може да се
освободи от закономелностите на образното мислене. Игнорорането на естетическите норми може да изведе
художника извън пределите на истинското творчество.
Изводите на естетиката имат силата на обективни закони, нарушаането на които води до отклоняване от
същността и задачите на изкуството.
Тези закони обаче не са абсолютни."Горко на тесногръдия художник, който се е вкопчил в ограничените
правила на своето изкуство" Великият художник разширява традиционните рамки на творчеството.Той не може
да разруши всички закони. Той само внася в тях продиктуваните от новата действителност корекции, които
могат да бъдат много съществени.
Естетиката обобщава опита на изкуството, теоретически обосновава и поддържа всичко истински ново.
В своите изводи естетиката се опира на материал, който е почерпан от живата художествена
практика.Без сведенията за произхода на изкуството и неговата история, без наблюденията върху неговите
особености тя би се превърнала в безжизнена суха схема.За естетиката са важни обобщениятаа, в които се е
съсредоточил опитът на световното изкуство.
**************
ПРЕДМЕТ НА ЕСТЕТИЧЕСКАТА НАУКА
Терминът „естетика” започва да се употребява в средата на 18 век. Той е изобретен от германския философ
Баумгартен. Той изхожда от учението на Лайбниц, който различава в духовния свяат на човека три сфери-
разум, чувства и воля. Учението за чувството Баумгартен нарича “естетика” от гръцкото „айстесис”, което

означава усещане, сетивно възприятие. Създадената от Баумгартен теория за сетивното възприятие се свежда до
характеризиране на две явления : КРАСОТАТА и ИЗКУСТВОТО. Красотата философът определя като
„съвършенство на сетивното възприятие” и отделя на тази категория основно място в естетиката, съпоставимо с
основните категории на логиката и етиката- истина и добро. Красотата обаче получава най-висш израз в
художествената дейност на човека, изкуството. Благодарение на Баумгартен под естетика започна да се разбира
научна дисциплина, която се е отделила от философията и има свой собствен предмет. До средата на 18 век в
разсъжденията за същността на красотата и изкуството бяха разтворени във философията, теологията или в
съчинения, посветени на анализа на различни конкретни изкуства. Баумгартен направи целият този кръг от
проблеми предмет на отделен клон на знанието.
За естетиката прекрасно означава красота в най-висшатай проява. Красотата или прекрасното е първият
обект на естетическата наука. Но наред с тях съществуват и редица други явления, които са родствени по своята
същност с прекрасното и затова в същата степен подлежат на естетическо изследване. Естетически ценности са
изящното, грациозното, възвишеното, драматичното, трагичното и т. н. , техните антиподи- безобразното,
уродливото, долното, комичното и т. н.
Естетниката може да бъде обобщена като наука за естетическото претворяване на света от човека.
От една страна, красотата и изкуството са неделими. От друга страна сферата на естетическото е значително
по-широка от света на изкуството Има диалектика между понятията естетическо и художествено Те взаимно се
обуславят и същевременно са автономни помежду си. Т. е. Естетиката се разкрива и като обща теория на
изкуството.
Подобно на Кант и ние ще запитаме , къде са границите на изкуството като художествено- творческа
дейност.? Художествената култура заема самостоятелно място в културата, разполагайки се между
материалната и духовната култура и сливайки в едно неделимо цяло духовното и материалното начало. Хегел
правилно установи, че архитектурата се намира именно в такава преходна зона, зоната на материално-
художествената култура. Наред с архитектурата, в тази зона се разполагат и всички приложни изкуства. На
границата на духовната и художествената култура основно средство за обективиране на духовната активност на
човека е езикът, устен и писмен Тук са изкуства като ораторско изкуство и художествена
публицистика,художествената литература (проза и поезия),музика със слово, чиста музика, актьорско словесно-
пластично и музикално-пластично творчество, пантомима и танцувално творчество
2
Естетика на античността
Гръцкото изкуство не се заражда от нищото.Вдъхновяват го Египет и Средния Изток,а също живописта и
архитектурата на критяните и микенците от IIв пр. хр.Но въпреки този принос гръцкото изкуство е
оригинално :грижи се за пропорциите . Мястото на разума и мярката му позволява да се развива до зората на
нашата ера. Това стремление към съвършенство у художниците не отговаря на желанието за известност а на
това да се харесат на боговете, защото, както навсякъде, изкуството и тогава се вдъхновява преди всичко от
религията.

Скулптурата
Скулптурата се появява в праисторически времена и остава анонимна.Пръв гръцкият скулптор започва да
подписва творбите си и поставя началото на богатата история на западната култура,съчетаваща изобразяването
на действителността и търсенето на красотата.
В антична Гърция скулпторите се интересуват от човешкото тяло и неговите пропорции.То трябва да бъде
едновременно истинско и красиво, тъй като красотата е най-добрият начин да се почитат боговете.

Човешката фигура често е полихромна т.е. многоцветна.През архаичния период най-често е изобразен млад
атлет, с изнесен напред ляв крак и с прибрано до тялото ръце със свити юмруци..
В класическия период се появя движение в статуите а формите се ваят