Лекции по икономическа социология

ИИкономическа социология
Тема 1. Социологията като наука
Възникване на социологията – социологиТема 1. Социологията като наука
Възникване на социологията – социологическото познание възниква от древността, но като наука вВъзникване на социологията – социоло
гическото познание възни
ква от древността, но като наука
възниква през първата половина на 19-ти век. Основна заслуга за това има френският учен Огюст Конт(1798г. – 1857г.). Времето в което е живял било жестоко, живял е по време на великата френска боржуазна революция. Имало е масово насилие и кръвопролития.
Революция – качествени изменения в социологията, в политическата система, в производството
В същото време производствените сили и прогресът на обществото извършват гигандски скок. В този период успешно се развиват природните науки: математика, физика, химия, биология. Извършва се първата индустриална революция. Чрез прогреса на технологията и науката настъпват качествени, положителни изменения в живота на хората. Този парадокс – от една страна на огромните постижения в рационалността на обществения живот, мотивират Огюст Кант да създаде наука за обществото. Тази наука, използвайки методите на естествените науки – наблюдение и експеримент ще дава достоверно знание за законите на общественото развитие т.е. обществото ще се управлява научно. По този начин цената на обществените промени ще бъде по-ниска.
Гигатски скок в развитието на промишлеността и науките
Науката за обществото Огюст Кант нарича социология(социо – общество; лопос – наука). Тя се състои от 2 части:
Социална статика, която изучава законите на заимодействие Революция – качествени изменения в социологията, в политическата система, в производството
В същото време производствените сили и прогресът на обществото извършват гигандски скок. В този период успешно се развиват природните науки: математика, физика, химия, биология. Извършва се първата индустриална революция. Чрез прогреса на технологията и нау
ката настъпватВ същото време производствените сили и прогресът на общес
твото извършват гигандски скок. В този период успешно се развиват природните науки: математика, физика, химия, биология. Извършва се първата индустриална революция. Чрез прогреса на технологията и науката настъпват качествени, положителни изменения в живота на хората. Този парадокс – от една страна на огромните постижения в рационалността на обществения живот, мотивират Огюст Кант да създаде наука за обществото. Тази наука, използвайки методите на естествените науки – наблюдение и експеримент ще дава достоверно знание за законите на общественото развитие т.е. обществото ще се управлява научно. По този начин цената на обществените промени ще бъде по-ниска.
Гигатски скок в развитието на промишлеността и науките
Науката за обществото Огюст Кант нарича социология(социо – общество; лопос – наука). Тя се състои от 2 части:
Социална статика, която изучава законите на заимодействие между основните социални сфери – икономика, политика, религия и .т.н.
Социална динамика, която изучава законите на социалното развитие на социалната промяна
Още от възникването си социологията има две характерни черти:
Научна точност
Пратическа приложност
!Социологията е частна наука! Т.е. не е хуманитарна като философията.
След Огюст Кант най-значим принос към развитието на социологията имат: Емил Дюргхейм, Хърбърт Спенсър, Карл Маркс, Макс Вебер, Толкът Парсън и др.
Равнища на социалогическо познание – социологията има 3 равнища на познание – макро, мезо и микро:
Макро – това е общата социология, тя изучава най-общите закони на развитие и функциониране на обществото
Мезо – различни отраслеви и регионални социологии. Изучват спецефични закони и взаимоотношения на една определена соц
иална сфера с остналите социа
лни сфери. (пример: икономическа социология, политическа социология, социология на масовите комуникации, социология на образованието, на здравеопазнаването, девиантно поведение, регионална социология и др.)
Микро – емпирични, социологически изследвания(ЕСИ). На това равнище се изследва всекидневното поведение
на хората т.е. поведението на хората в ежедневие
то. Изследват се техните мотиви, предпочитания и т.н.
Макросоциологически теории – функционализъм. Социологията изучава, както развитието,
така и функционирането на
обществото.
Функци
ониране – обмяна на вещество, информация и
енергия между съставните части на цялото
Историята на социологията показва, че зависимост от своя произход, от своято социално положение, от своя манта
литет и дори с
воя темперамент и характер, всеки социолог акцентира или на развитието, или на функционирането на обществото. В социологията са се оформили 2 големи течения, 2 големи потока:
Функционализъм
Равитийни теории, теории за конфликта
Фунционализъм
Родоначалник на функционализма е Хърбърт Спенсър. Значим принос за развитието на фунционализма имат Емил Дюрг Хейн, ТолкътГигатски скок в развитието на промишлеността и науките
Науката за обществото Огюст Кант нарича социология(социо – общество; лопос – наука). Тя се състои от 2 части:
Социална статика, която
изучава законите на заимодейсНауката за обществото Огюст Кан
т нарича социология(социо – общество; лопос – наука). Тя се състои от 2 части:
Социална статика, която изучава законите на заимодействие между основните социални сфери – икономика, политика, религия и .т.н.
Социална динамика, която изучава законите на социалното развитие на социалната промяна
Още от възникването си социологията има две характерни черти:
Научна точност
Пратическа приложност
!Социологията Социална статика, която изучава законите на заимодействие м
ежду основните социални сфери – икономика, политика, религия и .т.н.
Социална динамика,
която изучава законите на социалното развитие на социалната промяна
Още от възникването си социологията има две характерни черти:
Научна точност
Пратическа приложност
!Социологията е частна наука! Т.е. не е хуманитарна като философията.
След Огюст Кант най-значим принос към развитието на социологията имат: Емил Дюргхейм, Хърбърт Спенсър, Карл Маркс, Макс ВебеСоциална динамика, която изучава законите на социалното развитие на социалната промяна
Още от възникването си социологията има две характерни черти:
Научна точност
Пратическа пр
иложност
!Соци
ологията е частна наука! Т.е. не е хуманитарна като философията.
След Огюст Кант най-значим принос към развитието на социологията имат: Емил Дюргхейм, ХъОще от възникването си социологията има две характерни черти:
Научна точност
Пратическа приложност
!Социо
логията е частна наука! Т.е. не е хуманитарна като философията.
С
лед Огюст Кант най-значим принос към развитието на социологията имат: ЕмилНаучна точност
Пратическа приложност
!Социологията е частнПратическа приложност
!Социологията е частна наука! Т.е. не е хуманитарна като философ!Социологията е частна наука! Т.е. не е хуманитарна като философията.
След Огюст Кант най-значим принос към развитието на социологията имат: Емил Дюргхейм, Хърбърт Спенсър, Карл Маркс, Макс Вебер, Толкът Парсън и др.
Равнища на социалогическо познание – социологията има 3 равнищаСлед Огюст Кант най-значим принос към развитието на социологията имат: Емил Дюргхейм, Хърбърт Спенсър, Карл Маркс, Макс Вебер, Толкът Парсън и др.
Равнища на социалогическо познание – социологията има 3 равнища на познание – макро, мезо и микро:
Макро – това е общата социология, тя изучава най-общите закони на развитие и функциониране на обществото
Мезо – различни отраслеви и регионални социологии. Изучват спецефични закони и взаимоотношения на една определена социална сфера с остналите социални сфери. (пример: икономическа социология, политическа социология, социология на масовите Равнища на социалогическо познание – социологията има 3 равнища на познание – макро, мезо и микро:
Макро – това е общата социология, тя изучава най-общите закони на развитие и функциониране на обществото
Мезо – различни отраслеви и регионални социологии. Изучват спецефични закони и взаимоотношения на една определена социална сфера с остналите социални сфери. (пример: икономическа социология,Макро – това е общата социология, тя изучава най-общите закони на развитие и функциониране на обществото
Мезо – различни отраслеви и регионални социологии. Изучват спецефични закони и взаимоотношения на една определена социална сфера с остналите социални сфери. (пример: икономическа социология, политическа социология, социология на масовите комуникации, социология на образованието, на здравеопазнаването, девиантноМезо – различни отраслеви и регионални социологии. Изучват спецефични закони и взаимоотношения на една определена социална сфера с остналите социални сфери. (пример: икономическа социология, политическа социология, социология на масовите комуникации, социология на образованието, на здравеопазнаването, девиантно поведение, регионална социология и др.)
Микро – емпирични, социологически изследвания(ЕСИ). На това равнище се изследва всекидневното поведение на хората т.е. поведението на хората в ежедневието. Изследват се техните мотиви, предпочитания и т.н.
Макросоциологически теории – функционализъм. Социологията изучава, както развитието, така и функционирането на обществото.
Функциониране – обмяна на вещество, информация и енергия между съставните части на цялото
Историята на социологията показва, че зависимост от своя произход, от своято социално положение, от своя манталитет и дори своя темперамент и характер, всеки социолог акцентира или на развитието, или на функционирането на обществото. В социологията са се оформили 2 големи течения, 2 големи потока:
Функционализъм
Равитийни теории, теории за конфликта
Фунционализъм
Родоначалник на функционализма е Хърбърт Спенсър. Значим принос за развитието на фунционализма имат Емил Дюрг Хейн, Толкът Парсънс, Робърт Мерторн и др.
Освновни тези на функционализма са:
А. Обществото е органична цялост, система от интегрирани части. Основни сфери на общеМикро – емпирични, социологически изследвания(ЕСИ). На това равнище се изследва всекидневното поведение на хората т.е. поведението на хората в ежедневието. Изследват се техните мотиви, предпочитания и т.н.
Макросоциологически теории – функционализъм. Социологията изучава, както развитието, така и функционирането на обществото.
Функциониране – обмяна на вещество, информация и енергия между съставните части на цялото
Историята на социологията показва, че зависимост от своя произход, от своято социално положение, от своя манталитет и дори своя темперамент и характер, всеки социолог акцентира или на развитието, или на функционирането на обществото. В социологията са се оформили 2 големи течения, 2 големи пот