Лекции по история на българската култура

ÀÑÅÍ ×ÈËÈÍÃÈÐÎÂ




ËÅÊÖÈÈ ÏÎ ÈÑÒÎÐÈß
íà
ÁÚËÃÀÐÑÊÀÒÀ ÊÓËÒÓÐÀ

ÈÇÍÅÑÅÍÈ ÂÚ ÔÀÊÓËÒÅÒÀ ÏÎ ÑËÀÂßÍÑÊÀ ÔÈËÎËÎÃÈß
ÏÐÈ ÕÓÌÁÎËÒÎÂÈß ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ Â ÁÅÐËÈÍ ÏÐÅÇ 1998 ÃÎÄÈÍÀ












ÑÎÔÈß 2013

ÑÚÄÚÐÆÀÍÈÅ
ÏÐÅÄÃÎÂÎÐ ÊÚÌ ÁÚËÃÀÐÑÊÈß ×ÈÒÀÒÅË--------------4
ÂÒÎÐÀ ËÅÊÖÈß--------------------------------------------------------------------8
ÒÐÅÒÀ ËÅÊÖÈß ----------------------------------------------------------------- 06
×ÅÒÂÚÐÒÀ ËÅÊÖÈß--------------------------------------------------------- 24
ÏÅÒÀ ËÅÊÖÈß ------------------------------------------------------------------- 36
ØÅÑÒÀ ËÅÊÖÈß---------------------------------------------------------------- 46
ÏÎÑËÅÑËÎÂÈÅ------------------------------------------------------------------ 64

4

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЧИТАТЕЛ
За разлика от неимоверно дългата и изпълнена със загадки стара
история – или по-точно предистория – на българската култура,
предисторията на тези лекции е съвсем кратка и ясна. Една сут-
рин в началото на април 1998 година добре известният и в Бъл-
гария немски българист Норберт Рандов, който по това време
четеше лекции по история на българската литература във Фа-
култета по славянска филология при Хумболтовия университет
в Берлин, ми се обади по телефона и ме запита дали съм съгла-
сен да поема до края на семестъра неговите лекции. Той ми каза,
че изнасянето на тези лекции му отнемало твърде много време,
като пречело да си изпълни други важни и срочни задължения и
по тази причина искал да се освободи от тях. От друга страна
той би желал да се разшири тематиката на лекциите, като ударе-
нието се постави върху общата история на българската култура
– нещо, което за мене не би представлявало затруднение, изна-
сяйки лекциите въз основа на излязлата преди близо петнадесет
години в ГДР моя книга на същата тема. За предложението му
пред ректората на университета аз да продължа лекциите няма-
ло възражения; там моите трудове върху историята на българ-
ското изкуство и култура – за разлика от България – били добре
познати и колегите му считали, че по такъв начин би могъл да се
разшири кръгозора на студентите, а това би принесло повече
полза при по-нататъшните им занимания като българисти. От
моя страна по принцип също нямаше възражения. Известна раз-
лика във възгледите на колегите ми от университета и моите
имаше само по отношение методиката и системата в изнасянето
на лекциите, които, според мене, не можеха вече да се основават
на някои в известно отношение остарели положения, а трябваше
да представят най-новите достижения на науката. При подготов-
ката на моята „Културна история на България“ аз бях принуден
да се спра съвсем накратко на най-стария ѝ период, за който по
5

това време се знаеше твърде малко, и който, с малки изключе-
ния, беше останал настрана от моите интереси. От друга страна
аз не бях съгласен да чета лекциите си, както правят мнозина
колеги, а да ги изнасям в свободна форма на немски език, свърз-
вайки ги и с някои актуални събития, които по това време вече
отново насочваха вниманието на общественото мнение към
Балканите – тази невралгична точка в Европа, запазила славата
си като такава още от дълбоката древност, та чак до днешни
дни. Изострянето на политическата обстановка в този район
през последните седмици, предшестващи моите лекции, не беше
протекло без да засегне Германия. Тъкмо напротив: именно от
Берлин трябваше да започне пропагандната акция на албанската
организация УЧК, целяща въвличането на германската общест-
веност в конфликта ѝ със сърбите на нейна страна. Именно в
столицата на Германия беше изнесена още в самото начало на
тази кампания, макар и пред твърде малобройна публика, лек-
ция от един от идеолозите на албанския национализъм, предсе-
дателя на Сената на Тетовския университет проф. Милаим Фей-
зиу, (Milaim Fejziu) показваща недвусмислено целите на борба-
та, за която по думите на лектора числото на бъдещите жертви
беше точно калкулирано:
«Çàãóáàòà íà äâà ìèëèîíà àëáàíöè ïî âðåìå íà áúäåùèÿ êîíôëèêò ùå
áúäå çà êðàòêî âðåìå âúçñòàíîâåíà ïðè âèñîêàòà ðàæäàåìîñò íà àë-
áàíöèòå è ïîðàäè òîâà íå ìîæå äà ñëóæè êàòî ïðå÷êà çà îñúùåñò-
âÿâàíåòî íà íàöèîíàëíèòå èíòåðåñè íà íàøèÿ íàðîä – èçãðàæäàíåòî
íà åäíà äúðæàâà, îáåäèíÿâàùà âñè÷êè àëáàíöè, æèâååùè äíåñ íà òåðè-
òîðèÿòà íà Àëáàíèÿ, Þãîñëàâèÿ, Ìàêåäîíèÿ è Ãúðöèÿ.»
На тези, както и на направените в същия смисъл на много други
места изявления, не беше дадена гласност, а германското об-
ществено мнение се управляваше от неколцина самозвани поли-
толози и експерти по балканските въпроси, използвали в неда-
лечното минало гостоприемството на балканските народи, за да
научат по време на посещенията си в тези страни по една-две
дузини думи от съответните езици и да си въобразят, че позна-
ват тяхната история и техните проблеми – под името на един от
тях дори неотдавна излезе в Хайделберг на английски език (?!)
6

една „Граматика на македонския език“, без сам той да знае,
както се казва, нито бъкел от този език. Макар и кръгът, пред
който трябваше да изнеса лекциите, да беше ограничен, аз имах
желанието да запозная чрез тях студентите и с главните пробле-
ми от историята на балканските народи, за да им помогна по то-
зи начин да си изяснят причините, а и същността на назряващия
конфликт. Тъй като не се появиха възражения спрямо моите въз-
гледи по отношение на тематиката на курса и начина, по който
той трябваше да протече, след уреждането на известни формал-
ности започнах изнасянето на лекциите.
Както е прието, първата лекция трябваше да послужи за вза-
имното опознаване и за набелязване плана на бъдещите лекции.
Но тя засегна и споменатите по-горе актуални въпроси във връз-
ка с приближаващата криза близо до българските граници, която
след по-малко от година щеше да се разгъне като война. По това
време, обаче, вече се виждаше достатъчно ясно какъв ще бъде
развоят на бъдещите действия и това наложи отделянето на зна-
чително място и време от лекцията за някои въпроси относно
етническия състав на населението на Балканския полуостров и
промените му в течение на последните хилядолетия, както и за
отдавна програмираните конфликти между различните етничес-
ки и верски групи. Доколкото съдържанието на тази лекция не
се отнася непосредствено до темата на цикъла, тя не е включена
в настоящото издание. След втората лекция, която вече беше по-
светена на същността на проблемите около основната тема, аз се
помъчих да възстановя нейното съдържание на български език.
Този принцип продължих да спазвам и при следващите лекции,
изнесени във вид на свободни беседи. Изключение представлява
само последната седма лекция, с която този цикъл трябваше да
завърши – по причини, не зависещи нито от мене, нито от рек-
тората, една лекция трябваше да отпадне, така че в рамките на
семестъра нямаше време за изнасянето на последната от тях.
След като ми беше направено предложение за отпечатването на
моите лекции на български език, за да не останат те без опреде-
ления им завършек, аз записах текста на тази лекция въз основа
на бележките, които си бях набелязал за нея и я представям тук
7

под формата на послесловие. Всички лекции бяха съпроводени с
филмов илюстративен материал, както това се практикува днес
в повечето университети. За съжаление в настоящето издание не
е възможно този илюстративен материал да бъде представен –
това би могло да се извърши само при една следваща мултиме-
диална фаза на репродукционната техника, до която в България,
поне по отношение на издания от този род, още не сме стигнали.
Берлин, Коледа 2000

Поради независящи от мене причини издаването на моите лек-
ции се проточи повече, отколкото очаквах. За това време някои
от темите, засегнати в лекциите, придобиха нова актуалност, без
това, обаче, да измени моята гледна точка към тях, или пък да
наложи тяхно ново разглеждане въз основа на новопридобитите
данни от помощните науки. Напротив, тези нови данни укрепи-
ха у мене убеждението, че решаването на някои проблеми, на
които ще бъде обърнато по-нататък внимание, е възможно и по
друг начин, освен възприетия засега от науката. За да бъде бъл-
гарският читател запознат с по-нататъшното развитие на изслед-
ванията, на които беше посветена моята шеста лекция, давам в
допълнение към нея във възможната най-кратка форма съответ-
ните сведения.
Берлин, февруари 2002
8

ВТОРА ЛЕКЦИЯ
За болшинството европейци, а особено източноевропейци, пред-
ставата за България е свързана с представата за обширни пясъч-
ни плажове, вечно огрени от южното слънце на черноморското
крайбрежие, тъй както тази представа беше внедрявана от тури-
стическата реклама в продължение на няколко десетилетия, но
също така и останала идеализирана от лични преживявания,
запечатани завинаги в съзнанието на посетилите тези места.
Средният българин, обаче, далече не е тъй дълбоко свързан с
Черно море и даже обикновено има към него някакво не съвсем
точно определено, но във всеки случай неприязнено чувство. В
отношението си към морето той стои много по-назад дори от
населението на някои европейски държави без излаз на море,
като например унгарците, които дълги години имаха за държа-
вен глава един адмирал, а да не говорим за чехите и словаците,
които в течение на много десетилетия бяха от най-редовните
посетители на българските черноморски курорти. На какво се
дължи тази неприязън у българина към морето? По този въпрос
има много научни и ненаучни изследвания и дори една цяла,
написана не само с много любов, но и с голяма компетентност
книга
∗
. Всички тези изследвания само констатират факта, сти-
гайки назад до най-дълбока древност. Нито прабългарите, нито
славяните, нито траките са оставили някакви материални следи
за съществуването на флота и дори за единично корабоплаване.
Няма запазен и спомен за лодки-еднодръвки, с каквито руските
славяни достигат в ранното средновековие не само до българ-
ския бряг, а и до Цариград. Също така, дори когато Несебър и
Варна са били за продължително време български, тяхното
значение се изчерпва само като търговски центрове, при които

∗
Върбан Стаматов, В мъглата. Българинът и морето, София 1992

9

корабоплаватели от други народи внасят и изнасят стоката си
през тях. В народното творчество Черно море играе също твърде
ограничена, предимно отрицателна роля, докато Балканът, а и
много реки, на първо място Дунавът, са между главните му те-
ми. Върху вероятните причини за това странно явление ще се
спрем по-подробно на една от следващите лекции.
Несравнимо повече е свързан българинът с планината. Тя е не
само част от неговия бит – поне доколкото пове