Лекции по Търговско право

Понятието търговско право. Място на търговското право в правната система. Характерни черти. Източници на търговско право
като обективно право
като наука
като учебна дисциплин
а.
Науката за търговско пра
во и учебната дисциплина имат за предмет на изследване обектив
ното ТП. Като обективно право,
Т
П е система от правни норми, които регулират правното положение на търговците и отношенията в търг Терминът търговско право (ТП) е многозначен и
може да се разглежда от следните позиции:
като обективно право
като наука
като учебна дисциплин
а.
Науката за търговско право и учебната дисциплина имат за предмет на изследване обективното ТП. Като обективно право, ТП е система от правни норми, които регулират правното положение на търговците и отношениятакато обективно право
като наука
като учебна дисциплина.
Науката за търговско правокато наука
като учебна дисциплина.
Наукатакато учебна дисциплина.
Науката за търговско право и учебната дис
ц
иплина имат за предмет на изНауката за търговско право и учебната дисциплина имат за предмет на изследване обективното ТП. Като обективно право, ТП е система от правни норми, които регулират правното положение на търговците и отношенията в търговския обмен (оборот или в търговията). Като система от правни норми ТП е част от правната система на страната. Правната система на една страна включва всички правни норми и закони. Правната система обаче не е случайно струпване на норми. Тя се състои от строго подредени правила.
Правната система включва два големи дяла:
частно право
публично право.
Критерий за това деление е методът, който използва правото за регулиране на съответния вид обществени отношения.
В частното право се включват тези правни норми, които използват метода на равнопоставеност на субектите, за
д
а регулират обществените отношения. Публичното право регулира обществените отношения с метода на власт и подчин
ение.
ТП е част о
т частното право, защото използва метода на равнопоставеността на субектите. Характерно за този метод на регулиране на обществени отношения е, че той не позволява на едно лице едностранно и против волята на друго да създаде правна връзка с него. Затова тези клонове и отрасли използват метода на равнопоставеност. Този метод се използва и от други правни отрасли, които спадат към частното право:
семейно право
гражданско право.
Те обаче се различават по субектите, които засягат (субектите на регулиране).

Характерни черти
на ТП, то се съпоставя с гражданското и семейното право:
ТП е преди всичко имуществено, тъй като винаги урежда имуществени отношения и никога неиму
ществени. Гражданското право урежда и двата вида отношения. Имуществените отноше
ния имат стоково-паричен характер, за разлика от
н
еимуществените. Семейното право урежда неимуществените отношения между родители и деца.
ТП има спекулативен характер. Имуществените отношения в търговския обмен целят да се реализира печалба, но не и да задоволят личните потребнПравната система включва два големи дяла:
частно право
публично право.
Критерий за това деле
ние е мето
дът, който използва правото за регулиране на съответния вид общечастно право
публично право.
Критерий за това делепублично право.
Критерий за това деление е методът, който изпоКритерий за това деление е методът, който използва правото за регулиране на съответния вид обществени отношения.
В частното право се включват тези правни норми, които използват метода на равнопоставеност на субектите, з
ХХарактерни черти
ТП е преди всичко имуществено, тъй като винаги урежда имуществени отношения и никога неимуществени.
Гражданското право урежда и
двата вида отношения. Имуществените отношения имат стоково-па
ричен характер, за разлика от н
е
имуществените. Семейното право урежда неимуществените отношениТП е преди всичко имуществено, тъй като винаги урежда имуществени отношения и никог
а неимуществени. Гражданското право урежда и двата вида отношения. Имуществените отношения имат
стоково-паричен характер, за разлика от неимуществените. Семейното право урежда неимуществените отношения между родители и деца.
ТП има спекулативен характер. Имуществените отношения в търговския обмен целят да се реализира печалба, но не и да задоволят личните потребности на търговците.
отношенията в търговията са публични, прозрачни. От тази гледна точка ТП има публичен характер, защото дейностт
а
на търговците е публично известна.Постига се чрез търговския регистър и режима на вписаванията и обявените в него. Гражданското право обаче няма публичен характер.
отношенията в търговията имат възмезден характер, защото когато участниците в търговията създават правна връзка помежду си, всяка страна дава и/или обещава нещо на отсрещната, за да получи това, което желае. В гражданското право отношенията са безвъзмездни – едната от страните дава нещо, но в замята не получава нищо.

Източници
ктове на публични органи, които създават правни норми. Най-важният източник на ТП еТП има спекулативен характер. Имуществените отношения в търговския обмен целят да се реализира печалба, но не и да задоволят личните потребности на търговците.
отношен
и
ята в търговията са публични, прозрачни. От тази гледна точка ТП има публичен характер, защото дейността на тър
говците е публичн
о известна.Постига се чрез търговския регистър и режима на вписаванията и обявените в него. Гражданското право обаче няма публичен характер.
отношенията в търговията имат възмезден характер, защото когато участниците в търговията създават правна връзка помежду си, всяка страна дава и/или обещава нещо на отсрещната, за да получи това, което отношенията в търговията са публични, прозрачни. От тази гледна точка ТП има публичен характер, защото дейността на търговците е публично известна.Постига се чрез търговския регистър и режима на вписаванията и обявените в
него. Гражданското право обаче няма публичен характер.
отношенията в търговията имат възмезден характер, защото когато участниците в търговията съ
здават правна връзка помежду си, всяка страна дава и/или обещава нещо на отсрещн
ата, за да получи това, което желае. В гражданско
т
о право отношенията са безвъзмездни – едната от страните дава нещо, но в замята не получава нищо.

Източници
топанска с
истема. От законовите източници на ТП най-важен е Търговският закон (ТЗ), тъй като:
ТЗ дава юридическото понятие за търговец (търговецът е основен участник в търговския обмен)
ТЗ урежда всички видове търговци с изключение на кооперацията
ТЗ е най-важният законов източник на ТП,отношенията в търговията имат възмезден характер, защото когато участниците в търговията създават правна връзка помеж
Закон за защита на конкуренцията
Закон за занаятите
Закон за стоковите борси и тържищата
Закон за Търговския регистър (ТР).
Освен Закон за занаятите
Закон за стоковите борси и тържищата
Закон за ТърговскиЗакон за стоковите борси и тържищата
Закон за Търговския ре
гистър (ТР).
Освен тези, съ
ществуват и редица подзаконови източници на ТП.

Тема 2
ПоняЗа
кон за Търговския регистър (ТР)
.
Освен тези, съществуват и редица подзаконови източници на ТП.

Тема 2
Понятие за търговец. Видове търгоОсвен тези, съществуват и редица подзакон
ови източници на ТП.

Тема 2
Понятие за търговец. Видове търговци. Значение на търговското каче
ство
ТТема 2
Понятие за търговецПонятие за търговец. Видове търговци. Значение на търговското качество
к
ото и житейското п Търговецът е основният субект на ТП и е най-важният участник в търговския обмен.
посредник – лицето, свързващо една стока с нейните потребители. В този смисъ Юридическото понятие за търговец се отличава както от икономическото, така и от житейското. Според икономическото и житейското понятие търговецът бива дефиниран като:
посредник – лицето, свързващо една стока с нейните потр
ебители. В този смисъл търговец е веригата Billa, Metro и т.н.Общото между тях е, че извършват посредническа дейност. В икономически и житейски смисъл не е търговец самият производител на стоката, нито лица, които не извършват посредническа дейност.
О
т юридическа гледна точка лица, които не извършват посредническа дейност, могат да се дефинират като търговци.
Юридическото поня
тие за търговец е много по-широко от житейското и икономическото. Топосредник – лицето, свързващо една стока с нейните потребители. В този смисъл търговец е веригата Billa, Metro и т.н.Общото между тях е, че извършват посредническа дейност. В икономически и житейски смисъл не е търговец самият производител на стоката, нито лица, които не извършват посредническа дейност. От юридическа гледна точка лица, които не извършват посредническа дейност, могат да се дефинират като търговци. Юридическото понятие за търговец е много по-широко от житейското и икономическ
ото. Това е така, защото правото счита за търговец всяко лице, което извършва професионално или по занятие предприемаческа дейност с цел да реализи
ра печалба.
Според Чл. 1, ал. 1 на ТЗ всяко физическо или юридическо лице, което
по занятие извършва някоя от сделките, изброени
в
чл. 1 на ТЗ. От това определение могат да се извлекат три правни белега, които биват предпоставки за възникване на търговско качеството. Като се имат предвид, може да се каже, че всяко лице може да стане търговец, но не всяко лице е търговец.
Законовите условия, според които едно лице е търговец (белезите, които харак
теризират
търговеца), са:
наличие на правен субект или лице. Лицата са две основни групи:
физически лица (ф.л.)
юридически лица (ю.л.)
Наличието на правен субект не е достатъчно, за да се говори за търговец и за възникване на търговско качество.
субектът трябва да извършва поне една от сделките, изброени в чл. 1 на ТЗ. Тези сделки са събрани в 15 групи и условно се наричат обективни търговски сделки (О
юридически лица (ю.л.)
Наличието на правен субект не е достатъчно, за да се говори за търгНаличието на правен субект не е достатъчно, за да се говори за търговец и за възникване на търговско качество.
субектът трябва да извършва поне една от сделките, изброени в
чл. 1 на ТЗ. Тези сделки са
събрани в 15 групи и условно се наричат обективни търговски с
делки (ОТС). Такива са:
продажб
а
на стоки от собственото производство
лизинг
застрахователна сделка
посредническа сделка
други.
Сделките трябва да се извършват от собствено име
илисубектът трябва да извършва поне една от сделките, изброени в чл. 1 на ТЗ. Тези сделки са съ
брани в 15 групи и условно се наричат обективни търговски сделки (ОТС). Такива са:
продажба на стоки от собственото производство
лизинг
застрахователна сделка
посредническа сделка
други.
Сделките трябва да се извършват от собствено име или от името на лицето търговец. Не е нужно да се извършват лично от него. Следователно търговец е не лицето, което фактически извършва ОТС, а лицето, от чието име с
е
извършва въпросната сделка.
лицето трябва да извършва поне една ОТС по занятие. Една сделка се извършва по занятие, когато едно лице я извършва многократно в рамките на определен период от време, за да ипродажба на стоки от собственото производство
лизинг
застрахователна сделка
посредническа сделка
други.
Сделките трябва да се извършват от собствено име или от името на лицето търговлизинг
застрахователна сдезастрахователна сделка
посредническа сделка
други.
Сделките трябва да се извършват от собспосредническа сделка
други.
Сделките трябва да се извършват от со
бствено име или одруги.
Сделките трябва да Сделките трябва да се извършват от собствено име или от името на лицето търговец. Не е нужно да се извършват лично от него. Следователно търговец е не лицето, което фактически извършва ОТС, а лицето, от чиет
о
име се извършва въпросната сделка.
лицето трябва да извършва поне една ОТС по занятие. Една сделка се извършва
по занятие, кога
то едно лице я извършва многократно в рамките на определен период от време, за да извлича печалба от сключването на сделката (да си осигури постоянен източник на доходи).
Трябва да се знае, че за да придобие едно лице търговско качество (да стане търговец), горепосочените три условия трябва да възникнат едновременно. За да възникне търговското качество, не е нео