Търговско право - теми: 1, 2, 3, 4, 5, 11, 12, 13

Обща характеристика на търговското право

Търговското право се е зародило на определен етап от развитието на обществено-икономическите отношения около X в. в Западна Европа. Развитието на българското ТП започва след Освобождението през 1897г. Тогава е приет първият у нас търговски закон, просъществувал до Национализацията през 1947г, когато е отменен. Частична реабилитация на ТП у нас е направенa през 1989г. с приемането на указ №56 за стопанската дейност, с който се въвежда у нас за първи път след 1947г, т.н. фирмена организация на стопанската дейност. Същинска организация на фирмена основа се създава и регламентира нормативно с приемането и влизането в сила на търговския закон. Действащ и понастоящем, той е приет през 1991г.
ТЗ дава и определения на понятията търговско право и търговец. И също и регламентира видовете търговци. С оглед на действащата нормативна уредба, ТП може да се определи като система от правни норми, които регулират правното положение на търговците и отношенията, в които те встъпват в процеса на осъществяване на търговска дейност.
ТП представлява и съвкупност от търговски правоотношения (обществени отношения, възникващи в процеса на осъществяване на търговска дейност), които се регулират чрез търговско-правните норми в системата на българското право. ТП е най-близко до гражданското право. Самото търговско право се характеризира и чрез своята система, която включва 6 основни дяла:
Първият включва правните институти, регламентиращи правното положение на търговците и търговските предприятия.
Втори – включва групата от правните институти, които уреждат материята за търговски сделки
Трети дял – занимава се с изучаването на т.нар. ценни книги (документи като чека, менителницата, записа на заповед, акции и облигации).
Четвърти – институтите, занимаващи се с изучаването на морското търговско право.
Пети – изучаване на търговската неплатежоспособност и търговската несъстоятелност. Несъстоятелността е универсално принудително изпълнение срещу търговеца, което има за цел да удовлетвори неговите кредитори.
Шести – включва изучаването международното търговско право, като всеки план на правото и ТП се характеризира чрез своите източници. Това са различните нормативни актове, съдържащи търговско-правни норми, служещи за регулиране на търговски взаимоотношения.
Източниците на ТП разделяме на – вътрешни и външни.
Вътрешни: включват нормативни актове – законови и подзаконови, чрез които се уреждат търговските правоотношения. Основен е търговският закон.
Външни източници: включват различни международни конвенции и други международни правни актове, ратифицирани (присъединени) от Република България и които имат своето значение за търговската дейност у нас.

Субекти на ТП. Едноличен търговец

Основен субект на ТП е търговецът. Той е участник в търговския оборот, чиито правно положение и дейност са подчинени на специален режим. Този специален режим се регламентира от нормите на ТП.
Както всеки правен субект, така и търговецът се характеризира чрез своите индивидуализиращи белези и правосубектност. Индивидуалните белези са тези, чрез които търговецът се отличава от останалите търговци (наименование на фирма, седалище и адрес на управление, органи на управление и представителство, предмет на дейност, както и учредителски капитал за някои видове търговци). Индивидуалните белези на търговеца задължително се вписват в търговския регистър при регистрацията му. Освен индивидуалните белези, други характеристики на субектите на ТП са тяхната правосубектност, която представлява съвкупност от 3 елемента:
Търговска правоспособност
Търговска дееспособност
Търговска деликтоспособност
Характерно за търговците е, че тяхната правоспособност, дееспособност и деликтоспособност възникват едновременно – от момента на регистрацията в търговския регистър.
Легално определение на понятието търговец дава чл.1 от ТЗ. Търговец по смисъла на закона е лице по занятие, извършващо търговска дейност. С оглед на това определение се изяснява, че търговецът може да бъде както физическо, така и юридическо лице, като достатъчно и необходимо е то да упражнява търговска дейност. Друг съществен признак на търговеца е, че той е длъжен да упражнява търговската си дейност по занятия, т.е тя да бъде основен източник на средства, необходими за нормалния им живот.
В чл.2 от ТЗ законодателят изрично е определил и лицата, които не са търговци по смисъла на ТЗ:
На първо място това са онези правни субекти, които се занимават със селскостопанска дейност
На 2-ро място това са онези лица, които извършват услуги с личен труд (занаятчии)
3 – лицата, които упражняват свободни професии (адвокат, лекар, …). Те не са търговци по смисъла на ТЗ
4 – лицата, които извършват хотелиерски услуги чрез предоставянето на помещения в обитаваните от самите тях жилища.
Тези групи лица задължително не се считат като търговци по смисъла на ТЗ
II. Едноличен търговец – ЕТ – вид търговец, чийто статут е регламентират в ТЗ. ЕТ носи всички родови белези на търговеца. Съгл. чл.56 от ТЗ като ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно ФЛ, което има местожителство в страната, а това е от съществено значение, но не е задължително това местожителство да е постоянно. От значение е съответното ФЛ да е дееспособно. Само ФЛ, упражняващи по занятие търговската си дейност, могат да се регистрират като ЕТ. В чл.57 от ТЗ се определят и групите лица, които не могат да бъдат регистрирани като еднолични търговци. Това са тези, които се намират в производство по несъстоятелност или пък не са възстановили правата си на търговци след несъстоятелност. Не могат да бъдат регистрирани като ЕТ и лицата, осъдени за банкрут. ЕТ започва да съществува като самостоятелен правен субект от момента на регистрацията му. Тя започва по инициатива на самия търговец въз основа на породено от него заявление за регистрация. В заявлението трябва да бъдат ясно упоменати всички индивидуализиращи белези на ЕТ, подлежащи на вписване в търговския регистър.
Едно лице може да регистрира само 1 фирма като ЕТ. Фирмата на търговеца има определено от закона съдържание:
Включващо без съкращения 3те имена, като към тях е възможно, но не е задължително да се добавят и други елементи. Това е така, защото правото на търговеца върху фирмата му съществува, докато той е регистриран като търговец.
Фирмата на ЕТ може да се прехвърля, но само с предприятието му. Прехвърлянето води до пререгистрация на търговеца като прехвърлящият се заличава като ЕТ от търговския регистър. Новият собственик има право да промени предмета на дейност, включително и да извърши промени в наименованието на фирмата.

Обща характеристика на търговските дружества

Търговското дружество исторически възниква през X-XIв. Първите ТД от това време принципно са послужили за създаването на съвременните събирателно и командитно дружества, които „почиват“ на основата на личното доверие между съдружниците и личното участие в дружествените работи на всеки съдружник. За това тези дружества са известни като дружества на личността или още ги наричаме персонални дружества.
С развитието на капиталистическите отношения и напредването на търговията през XVI-XVIIв. възниква нуждата от концентрация на големи финансови средства и съответно обединяването на капитали. За това в Италия и Англия възникват първите ТД на капитала или още капиталови ТД. Характерно за тези дружества е обединението на сърдужниците на капиталов принцип, а не на личностен. За това характерно за капиталовите дружества е обединението на капитали, а не качествата на отделната личност, личното доверие между съдружниците и личното участие в дружествените работи. Друга характерна особеност е, че отговорността на съдружниците за задълженията на дружествата е ограничена до размера на капитала, с който те участват в дружеството. Такива капиталови дружества са: дружеството с ограничена отговорност, както и акционерните друж.
ТД подлежат на задължително и изрично вписване в търговските регистри за разлика от гражданските дружества, при които това не се изисква.
А в правната теория ТД се определя като обединение на лица и имущество, които образуват нов правен субект за извършване на търговска дейност. ТД има всички качества на ЮЛ като субект на правото и следователно самостоятелно може да придобива права и задължения и да отговаря за тях. ТД е публично правен субект като неговата публичност се постига чрез задължителното му вписване в търг. регистър, а някои видове ТД задължително се обявяват и в търговски вестник.
Друга характеристика на ТД е, че то възниква от момента на вписването му в търг.рег., което съвпада с момента на регистрацията му. Друга особена черта е, че има задължителни органи на управление и представителство, които също се вписват в търг. рег.
Видовете ТД определяме според различни критерии, но най-съществената класификация е дадена в ТЗ (за справка чл.64). ТЗ определя видовете ТД, които са конкретно изброени и не могат да се създават други видове ТД извън изброените в закона, а те са:
СД – събирателно дружество
КД – командитно др.
ООД – дружество с ограничена отговорност
АД – акционерно
КДА – командитно дружество с акции
Според основанието за възникване на ТД ги разделяме на:
Договорни – по силата на договор между сътрудниците (СД, КД, ООД)
Уставни ТД – по силата на учредителен устав, подписан от участниците в дружеството (АД, КДА)
Според отговорността на сътрудниците за задълженията на дружеството ги разделяме:
ТД с ограничена отговорност (ООД, АД)
ТД с неограничена отг. (СД, КД)
Най-голямо значение има разделянето на ТД на:
Персонални
Капиталови
Основните различия между тях са няколко:
При персоналните дружества от значение е личното участие на съдружника в дружествените дела, докато при капиталовите, основната роля има участието в капитала на дружеството.
При П дяловете на съдружниците са непрехвърлими, докато при К, дяловете на всеки съдружник са прехвърлими.
При напускане на съдружник персоналното дружество се прекратява като самостоятелен правен търговски субект, обратно, при капиталовите дружества напускането на съдружник не води да прекратяване на дружеството
При П дружества съдружниците отговарят лично и неограничено за задълженията на дружеството, докато при К участниците отговарят само до размера на дяловото си участие в дружествения капитал.
С оглед на тези разлики определяме като персонални дружества СД и КД, а като капиталови – ООД и АД.
Всички ТД се учредяват по законно-установена процедура, завършваща чрез вписване на дружеството в търг.рег. На първоначално вписване подлежат всички индивидуализиращи белези на ТД. След вписването задължително за капиталовите дружества е и обнародване на вписването в държавен вестник. Това се прави с цел по-голяма публичност на различните ТД и участието им в търговски оборот. На вписване след регистрация подлежат и всички последващи промени в дейността, седалището, управлението и капитала на ТД.

Персонални търговски дружества /ПТД/

ПТД са тези, при които от съществено значение е личността на съдружника, както и личното участие на всички от участниците в дружествените работи. Типичен представител според българското законодателство това е събирателното дружеството. Според ТЗ то е образувание на две или повече лица за извършване на търговски сделки под обща фирма, като сърдужниците отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружествата.
Събирателното дружество е търговец по своята правна организационна форма. То е ЮЛ. Съдружниците отговарят за задълженията му, солидарно и неограничено с цялото си имущество. То е договорно дружество според формата му на учредяване, тъй като съдружниците първо сключват договор за дружество. Договорът се съставя в писмена форма с нотариална заверка, с подписите. При приемане на нов съдружник той трябва да преподпише договора и отново да се завери при нотариус. С дружествения договор се уреждат всички правоотношения между съдружниците и между всеки от тях и дружеството. Характерно за това дружество е, че всеки от съдружниците участва в дружествените работи и има право да получава инф