МЕХАНИЗИРАНИ ТЕХНОЛОГИИ

Факултет Лозаро-градинарство
Катедра „Механизация на земеделието“
Дисциплина: Механизирани технологии в земеделието
Курсов проект
ПО МЕХАНИЗИРАНИ ТЕХНОЛОГИИ

Изготвяне на технологична карта за комплексна механизация на пшеница сорт „Енола“
Изготвил: Теодора Тодорова , ФН: МК 01362 А
/....….…………../
Специалност: МК „Агробизнес“ I курс

Проверил: доц. д-р инж. Димитър Зяпков
/……..…..……./

Съдържание:

1.1.Избор на технология за комплексна механизация
1.Биологична характеристика на пшеница
2.Почвени, климатични и технологични изисквания на пшеницата
3.Агротехнически норми и изисквания при отглеждането
1.2.Разработване на технологична карта за комплексна механизация

СОРТ ЕНОЛА Нискостъблен сорт с червено зърно. Устойчив на полягане и много подходящ за интензивно отглеждане. Средноранен сорт с много добра продуктивна братимост и много добра студо и зимоустойчивост. Спрямо жълтата ръжда и брашнестата мана е устойчив и средноустойчив на кафява и черна ръжда. Толерантен е към суша. Спада към средните с повишено качество пшеница. Потенциал за добив от 700 до 900 кг./дка.Покълването на семената започва при 1-4 °С, оптималните условия у нас са при температура 12–13 °, когато поникването настъпва за 12–13 дни.Температурните условия у нас лимитират появяването най-често на 2 братя до края на март.
БИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПШЕНИЦА
Изисквания към топлина
При формиране на вегетативните органи и през фаза братене изисква по-ниски температури.Особено неблагоприятно върху синтеза на асимилатите се отразяват високите температури по време на цъфтежа и наливането на зърното. Твърдата пшеница e по-сухo устойчива при такива условия в сравнение с обикновената, поради разположението на корените ѝ под по-остър ъгъл, което предполага по-добро водоснабдяване.
Изисквания към светлина
Твърдата пшеница е растение на дългия ден (с изключение на мексиканските сортове, които са неутрални към дължината на деня и могат да се отглеждат и в условия на по-къс ден).
Изисквания към влага
Зърното на твърдата пшеница се отличава с по-високо съдържание на белтъчини от обикновената, което определя и необходимостта от поемане на повече вода за набъбване и поникване.Тя изисква големи количества вода особено през фазите вретенене и изкласяване.По време на цъфтежа ниската въздушна влажност оказва вредно влияние върху процеса на опрашване и оплождане на цветовете.Пшеницата не понася прекомерна влажност, защото се напада в по-голяма степен от болести и поляга. Поради тези причини топлите и влажни райони не са подходящи за отглеждане на твърда пшеница.
Място в сеитбообръщението
При избора на място на твърдата пшеница в сеитбообръщението е необходимо да се спазят няколко изисквания към предшественика:
да оставя почвата чиста от плевели и растителни остатъци;
да се прибира при влажност на почвата, при която тя не се уплътнява от прибиращата техника;
да оставя в почвата лесно усвоими хранителни елементи (главно подвижен азот);
Най-добри предшественици са фасулът, фъстъците, нахута, соя,памук.
Задоволителни добиви се получават след късни хибриди царевица за зърно и слънчоглед, житни треви и цвекло.
Неподходящи предшественици са обикновена пшеница, ечемик, тритикале и ръж, поради опасност от механично и биологично замърсяване.
• Обработка на почвата
Основната цел при обработката на почвата е да се получи:рохкав и чист от плевели почвен слой,плътно легло за семената;подравнена почвена повърхност.След прибиране на предшественик от първа група площта се дискова еднократно или двукратно с тежки дискови брани на дълбочина 10–12 cm. При влажна почва площта се изорава на 16–20 cm, а при суха и заплевелена почва – на 10–15 cm с едновременно брануване. При заплевеляване с едногодишни плевели почвата се дискова допълнително един или два пъти на 8-10 cm. Преди сеитбата се внасят необходимите минерални торове и се извършва предсеитбено дисковане или култивиране на дълбочина 6–8 cm. На по-леки почви, песъкливи, алувиални и смолници подготовката се извършва с дискови брани на дълбочина 6–8 cm.
Почвени, климатични и технологични изисквания на културата
Чувствителна е към природните условия и то главно към почвите, климата и надморската височина. Най-благоприятни са богатите на хумус почви. Тези почви се срещат из цялата страна, но преди всичко са разпространени в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Югоизточна България.Пшеницата издържа на краткотрайни студове до –200С, но често измръзва. Тази култура не понася високи температури, поради което най-подходящи за нея са условията в Дунавската равнина. Тя реагира слабо на изкуствено напояване.
Агротехнически норми и изисквания при отглеждането
Сеитбата е едно от най-важните агротехнически мероприятия.Машините, които се използват при сеитбата се наричат редосеялки. Съобразно културата се изисква нагласянето на редосеялката на определени междуредови разстояния, брой растения в декар и норма на засяване. Най-оптимален срок за сеитба на твърдата пшеница е от 15.10 до 10.11. Закъснението на сеитбата е свързано с рисковете от измръзване на посевите през зимата. Дълбочина на засяване. За получаване на добре гарнирани фазово еднакви посеви от съществено значение е дълбочината на засяване. Най-благоприятна дълбочина на засяване на сега I внедрените сортове с 3-5 см. В зависимост от състоянието на почвата и технологията на отглеждане, начините на сеитба са: обикновена редова сеитба;релсовасеитба;директна сеитба.
КОМПЛЕКТОВАНЕ НА СЕИТБЕНИТЕ АГРЕГАТИ
При сеитбата на зърнено-житни култури сеялките се агрегатират с трактори 14 килонютона. При равни площи същите могат да работят по два или три комплекта със счепка с трактори от по- горен клас. Окопните сеялки се агрегатират с трактори клас – 20 килонютона, като за предпочитане е да се монтира към агрегата и хербицидна уредба, ако внасяме хербициди предсеитбено. Заораването му става с влачка окачена към сеялка.Сеитбата по принцип се извършва напречно на последната почвообработка, а за някои култури има посока на слънце-греенето, както и ветровете.

ТОРЕНЕ
Торенето на твърдата пшеница е основен фактор, гарантиращ получаването на добър добив. Твърдата пшеница се нуждае от азот през целия си вегетационен период. До началото на фаза братене твърдата пшеница усвоява 3-4 % от необходимия й азот, през фаза братене – 35-38 %, от начало на вретенене до изкласяване – 40-45 % и от изкласяване до узряване – около 20-22 %.Чрез азотното торене се подобрява съществено качеството на зърното – стъкловидност, съдържание на суров протеин, мокър и сух глутен, маса на зърното.Фосфорът е нужен през цялата вегетация за ускоряване развитието на кореновата система след поникване, за регулиране на развитието и особено ускоряване на изкласяването, повишаване на устойчивостта на полягане.Твърдата пшеница се нуждае от умерени количества калиева храна главно през фаза братене-изкласяване.
Срокове и начини на торене
Азотно торене. Поради продължителния период на усвояване на азота и с цел предотвратяване на загуби от измиване и замърсяване на почвата за предпочитане е дробното внасяне на азота. При сеитба в оптималния срок (15.Х-10.Х1) и при възможност за есенна вегетация предсеитбено с последната почвена обработка се внася 1/3 от предвидената азотна норма заедно с фосфорния и калиевия тор. При пропуснат срок цялата азотна норма може да се даде като ранно пролетно подхранване, при възможност да се влезе в посевите.На слаби посеви, небратили през есента, азотно подхранване се извършва по-рано, при добре развити – по-късно, и по преценка – с намалена доза.Подходящи за торене на твърдата пшеница са всички единични (азотни, фосфорни, калиеви) или смесени промишлени тороОт фосфорните торове могат да се използват обикновен (прахообразен) и гранулиран (двоен, троен) суперфосфат. За предпочитане е употребата на гранулиран продукт, при което се намалява контактната повърхност и интензивността на имобилизация на тора в почвата. От калиевите торове успешно могат да се използват калиев хлорид, калиев сулфат, патенткали.Произвежданите азотни торове – амониев нитрат (амониева селитра), карбамид и амониев сулфат имат много добро действие върху растежа и развитието на твърдата пшеница. Не се наблюдават доказани разлики в ефективността им.
БОРБА С ПЛЕВЕЛИТЕ
Важно място в борбата с плевелите при твърдата пшеница заемат предпазните и агротехническите мероприятия.Най-голямо значение в борбата с плевелите обаче имат химичните средства – хербицидите. Вследствие на рязкото влошаване на агротехническите изисквания при отглеждането на културите, се създадоха условия за бързо намножаване в голяма плътност на икономически важни плевели, които заплевеляват посевите от твърда пшеница още през есента.
БОРБА С БОЛЕСТИТЕ
За районите на отглеждане на твърдата пшеница у нас с икономическо значение са ръждите /стъблена и листна/, брашнестата мана, фузариозите /нападащи класа и зърното и причиняващите кореново гниене/. В отделни години щети нанасят вирозите, базална бактериоза, листните петна /хелминтоспориум септория, алтернария/, главните.
Химичната борба трябва да започне още със сеитбата. За засяване да се използват здрави, първокласни семена получени от семепроизводни посеви. Семената от елитното семепроизводство /вкл. и тези, на които не е установена зараза/, задължително се третират, а за масовите посеви при наличие на съответния патоген с фунгициди.Най-критични фази и икономически праг на вредност, когато трябва да започне третиране на посевите са:Ръжди - от изкласяване до млечна зрялостБрашнестамана - фазите са както при ръждите. Фузариоза и листни петна - фаза цъфтеж и около цъфтежа.Базично гниене - начало на вретенене.