Минерален състав на растенията.

ММинералното хранене е сложен физиологичен процес, който наред с фотосинтезата обезпечава автотрофния начин на живот на растенията. Тъй като минералното хранене може да бъде регулирано в голяма степен, то представлява значителен практически интерес.
95% от сухото ве
щество на растенията е изграде
но от 4 органогенни елемента – C, O, N и H, като 45% се пада на въглерода, 6.5% на водорода и 42% н
а

кислорода. При изгаряне на с
ухата маса, т
е се отделят под формата на различни газове. При по-бурно горене така може да се отделят
и части от сярата и фосфора. Всички останали пепелни елементи изграждат не повече от 5% от сухата маса.
Основните мин
ер
ални елементи са N, P, S, K, Ca, Mg, Fe, Mn, Cu, Zn, Mo, B и Cl. Общият им
брой е 16
.
Те
се делят на макро- и микроелементи. Напоследък и се формира и 3 група
– ултрамикроелементи. Деленето е на количествен принцип: макроелементите се съдържат повече от 0.01% (N, P, S, K, Ca, Mg) а микроелементите – в гра
ниците на милио
нни част
и (mg / kg, ppm - (F95% от сухото
ве
щество на
растенията е изградено от 4 органогенн
и

е
лемента – C, O, N и H, като 45% се пад
а
на
въглерода
, 6
.5% на водорода и 42% на кислорода. При изгаряне на сухата маса, те се отделят под формата на различни газ
ове. При по-бурно горене така може
да се
отделят и части от сярата и фосф
ора. Вс
и
чк
и останали пепел
н
и елементи изграждат не повече от 5% от сухата маса
.
Осн
ов
ни
те
мин
е
ра
лн
и елементи са
N,

Кореновата система поглъща от почвата както вода, така и минерални соли. Тези процеси са взаимосвързани, но се осъществяват на основата на различни механизми. Известно, че разтворите никога не постъпват с непроменена концентрация. Растенията поглъщат минералните елем
енти избирателно и често това
става против концентрационния градиент – т.е. с разход на енергия. Като правило, минералните йони о
т

неконцентрирани разтвори пос
тъпват бързо
в корените и разтворите още повече обедняват на соли, а от концентрираните разтвори расте
нията поглъщат повече вода и те стават още по-концентрирани.
Значението на корените за осъществяване на контакта и съ
от
ветно постъпването на елементите в растенията е свързано и с големия им рас
тежен пот
ен
ци
ал. Общата повърхност на корените е над 100 пъти по-голяма от тази на
надземните им органи. Тази значителната способност за нарастване се дължи на високото им съдържание на меристемни тъкани (средно 10% срещу 1% в надз
емните органи).

Клетъ
чните стени и междуклетъчните про
стр
анства в р
астителните тъкани изграждат така наре
ч
е
н
ото апопластно пространство, в което е
ле
мен
тите мога
т д
а се постъпят пасивно. Достигането на апопластното пространство на кореновите клетки се извършва чрез масо
вия поток и дифузията. Придвижванет
о в а
попластното пространство е чрез д
ифузия
и
о
бменна адсорбция

за сметка на електростатични сили между постъпващит
е
йон
и
и
йон
ите

на
с
труктурните ко
мп
о
Недостатъкът на азот води до потискане на растежа. Тъй като азотът се реутилизира, признаците на недостиг се проявяват най-напред върху старите листа. Новите листа, независимо че поличават реутилизиран азот, са по-дребни и по-ксероморфни. При по-силен дефицит старите
листа пожълтяват и загиват. Т
ова води по формиране на по-малък фотосинтетичен потенциал и в крайна сметка – по-ниска продуктивно
с
т
. Недостатъкът на азот наруш
ава енергийни
я обмен. Поради намалената фотосинтеза, намалява използването на светлинната енергия. Нам
алява и използването на енергията от дишането, защото са нарушени процесите на окислителното фосфорилиране. Дефицитът
н
а азот нарушава и водния обмен, защото силно намалява водозадържащата сила
на тъкани
те
.

Фосфор – Съдържанието му в тъканите е в диапазона 0.2 – 1.2%. Той се
поглъща под формата на аниони на фосфорната киселина. Целият фосфорен обмен се състои от присъединяване или пренос на производни на фосфорната кисе
лина. Присъедин
яването
на остатък на ортофосфорната кисе
лин
а (PO43-)
към друго органично съединение се нари
ч
а

фосфорилиране. Така например се извърш
ва
фо
сфорилира
нет
о на глюкозата при гликолизата. Когато фосфорен остатък, включен в органично съединение, се пренася на дру
го органично съединени, процесът се
нари
ча трансфофорилиране.
Фосфорът
участва

в
нуклеиновите кис
е
лини, фосфолипидите, фосфорните естери и нуклеотиди
,
взе
ма
щи
уч
аст
и
е
в
енергетичния о
бм
е
ММолибден
Молибденът постъпва в расМолибденът постъпва в растенията като анион MoO42-. Молибденът играе важна роля в азотния обмен на растенията. Той влиза в активните центрове на ензимите нитратредуктаза и нитрогеназа. В допълнение, той е активатор в реакциите на т
ранс-аминиране, при които се п
олучават нови аминокиселини.
Недостигът на молибден инхибира растежа. Както всички микроелементи,
т
о
й не се реутилизира и поради
това дефицит
ът му се проявява върху младите листа и вегетационния връх. Признаците не са специфични –
налице са пожълтявания, а в някои случаи и загиване на вегетационния връх. Особено чувствителни към дефицит на молиб
де
н са бобовите култури и зеленчуковите култури.

Бор
Борът постъпва като ан
ион на бо
рн
ат
а киселина. Той е един от най-важните микроелементи за двусемеделни ра
стения. При дефицит се нарушава синтеза и превръщанията на захарите и се нарушава фенолната обмяна. Външно, дефицитът води до формиране на репродукт
ивните органи,
наблюдав
а се загиване на меристемните тък
ани
и деграда
ция на проводящата система. Най-характ
е
р
н
ият признак е загиването на вегетацион
ни
я в
ръх.
Недо
сти
гът на молибден инхибира растежа. Както всички микроелементи, той не се реутилизира и поради това дефицитъ
т му се проявява върху младите лист
а и в
егетационния връх. Признаците не
са спец
и
фи
чни – налице са
п
ожълтявания, а в някои случаи и загиване на вегетац
ио
нни
я
вр
ъх.
Ос
о
бе
но
чувствителни
къ
м