Могъщество на България при Калоян и Иван Асен II

шир
ен
ие на страната, както и п
олучаването на международно признание на Второто Българско царство.
ържава с римо – католическия престол. Всъщност инициативата дошла от папа Инокентий III. Той изпратил писмо на българския владетел още в 1199 г. с предложение да присъедини България към Католическата църква. По не След като р
а
зрешил вътрешните проблеми, през 1199 г. Калоян предприел настъпление срещу Византия. Той потърсил помощта на болярина Добромир Хриз от югозападните български земи.
При
влякъл на своя страна срещу Византия и Иванко, убиецът на Асен, преодолявайки и поставяйки желанието си за кръвно отмъщение след държавните интереси. С тези дипломатически ходове Калоян успял да включи в българската държава нови територии.
иска
нето на българския владетел за официално признание на царското му достойнство.
й и
зпр
атил писмо на българския владетел още в 1199 г. с предложение да присъедини България към К
а
толическата църква. По неизвестн
и п
ричини Калоян не отговорил на любезното папско послание. Вероятно в този период българският владетел все още се надявал, че ще получи официално признание от Византия и източноправославния свят. Виждайки че надеждите му не се оправдават, Калоян се свързва с Инокентий III през
12
02 г.
родължение на
две години, в които на Балканите стават значителни етнически и политически промени. Калоян умело водил преговорите с папата, като не забравял да му напомня от време-на вре През следващата 1202 г., преценявайки вероятно всички възможности, Калоян се решил да подпише

м
ир с Византия. Империята приела това, но се замълчала по отношение искането на българския владетел за официално признание на царското му достойнств
о.
л з
ает с Византия, за да отнемат на България Белградско и Браничевско. В крайна сметка Калоян успял да си върне отнетите територии.
е
стол. Всъщност инициативата дошла от папа Инокентий III. Той изпратил писмо на българския владетел още в 1199 г. с предложение да присъедини България към Католическата църква. По неизвестни причини Калоян не отговорил на любезното папско послание. Вероятно в този период българският владет
ел в
се още с
е надявал, че ще получи официално
признание от Византия и източноправославния свят. През 1203г. Калоян бил ангажиран във военна кампания срещу маджарите, които използвали времето, когато бил зает с Византия, за да отнемат на България Белградско и Браничевско. В крайна сметка Калоян успял да си върне отнетите територии.
та на българската държава с римо – католическия престол. Всъщност инициативата дошла от папа Инокентий III. Той изпратил писмо на българския владетел още в 11
9
9 г. с предложение да присъедини България към Католическата църква. По неизвестни причини Калоян не отговорил на любезното папско послание. Вероятно в този период българският владетел все още се надявал, че ще получи официално признание от Византия и източноправославния свят. Виждайки че надеждите му не се оправдават, Калоян се свързва с Инокентий III през 1202 г.
които на Балканите стават значителни етнически и политически промени. Калоян умело водил пре Особено интересен момент в политиката на Калоян са отношенията на българската държава с римо – католическия престол. Всъщност инициативата дошла от папа
Инокентий III. Той изпратил писмо на българския владетел още в 1199 г. с предложение да присъедини България към Католическата църква. По неизвестни причини Калоян не отговорил на любезното папско послание. Вероятно в този период българският владетел все още се надявал, че ще получи официално признание от Византия и източноправославния свят. Виждайки че надеждите му не се оправдават, Калоян се свързва с Инокентий III през 1202 г.
мо-католическата църква и България през 1204 г. Есента на същата година в Търново пристигнал папският владетел кардинал Лъв, който
7
.XI.1204 г.коронясъл Калоян от името на папата и го провъзгласил за крал на България и Влахия.
ител
н
ата битка с латинците. Н
а 1
4
Тези събития не само раздразнили, но и обезпокоили епирците и те потърсили съюзници в лицето на германския император Фридрих II Хохенщауфен. След подобна развръзка през пролетта на 123 г. епирският владетел потеглил на поход срещу българите, с които мислел, че много бързо ще се справи и тогава ще може
да
н
асочи всичките си усилия
срещу Константинопол и латинците. Очевидно Иван Асен II бил известен за подготвяната офанзива, независимо че Теодор Комнин разчитал на изненадата. От Одрин епирците поели на север и военният сблъсък се осъществил при Клокотница на 9.III.1230 г.
чило на българския владетел да установи условия на търпимост към другомислещите. Макар и без много информация, може да се заключи, че и вътрешната му политика била хармонична и успешна. За това може да се съди по златната мон
е
тна емисия, която се сече по негово време и чието тегло (4,33 г.) надхвърляло това на златните монети от съседните държави.

зворите свидетелстват за изключителната победа на българския владетел. Била взета голяма плячка, а Теодор Комнин, роднините и сановниците му били пленени. Византийските хронисти подчертават, че Иван Асен II се отнесъл твърде благосклонно към противниковите войници, позволявайки им да се завърнат по родните места. С това той спечелил симпатиите и обичта не само на българи, но и на гърци.
овоз
авладени земи българите настанили гранизони и администрация и въвели своята данъчна система. Самочувствието на българския владетел пораснало и намерило отражение в титула му. Той започнал да се подписва „цар и самодържец на всички българи и гърци”.
без
мн
ого информация, може да се заключи, че и вътрешната му политика била хармонична и успешна.

За това може да се съди по златн
ата
монетна емисия, която се сече по негово време и чието тегло (4,33 г.) надхвърляло това на златните монети от съседните държави.

ма
. Самочувс
твието на бъл
гарския владетел пораснало и намерило отражение в титула му. Той започнал да се подписва „цар и самодържец на всички българи и гърци”.
а

България не попречило на българския владетел да установи условия на търпимост към другомислещите. Макар и без много информация, може да се заключи,
че и вътрешната му политика била хармонична и успешна. За това може да се съди по златната монетна емисия, к
оят
о се сече по негово време и чието тегло (4,33 г.) надхвърляло това на златните монети от съседните държави.

г
. възраст.
емис
ия, коят
о се сече по н Териториалното раз
растване на България не попречило на българския владетел да установи условия на търпимост към другомислещите. Макар и без много информация, може да се заключи, че и вътрешната му политика била хармонична и успешна. За това може да се съди по златната монетна емисия, която се сече по негово време и чието тегло (4,33 г.) надхвърляло това на златните м
онети от съседните държави.