Морфология - Теми 1

11.Клетка,клетъчно тяло:форма и големина,физико-химични св-ва на протоплазмената структура.Елементарни структурни единици.

Клетката е елементарна жива система,способна да извършва обмяна на веществата и да се самопроизвежда и саморегулира.Клетъчното тяло се означава като протоплазма.Клетките
в
многокл.орг.са разл.както по форма,така и по големина и по особености на вътрешния им строеж.Като късче жива материя клетк
а
та има вид на пихтиеста маса,която оставена свободно,има кълбовидна
ККлетката е елементарна жива система,способна да извършва обмяна на веществата и да се самопроизвежда и саморегулира.Клетъчното тяло се означава като протоплазма.Клетките в многокл.орг.са разл.както по форма,така и по големина и по особености на вътрешния им строеж.Като късче жива материя клетката има вид на пихтиеста маса,която оставена свободно,има кълбовидна форма.Протоплазмата съдържа много от хим.ел.Тя има много изменчива структура и показва голяма лабилност.Тя е безцветна,пихтиестоподобна маса.Нормалния и вискозитет е като на глицерина.протоплазмата е сложна колоидна система.Колоидните разтвори за разлика от обикновенните съдържат сравнително големи ча
стици,които образуват дисперсната фаза,а средата,в която те се намират е известна като дисперсна среда.Поддържането на големите колоидни частици в разтворено състояние се обуславя от електрическия им заряд.При прибавяне не противоположно заредени йони или по други причини електрическия заряд на колоидните частици може да намалее и те да се слеят.Това явление се нарича коагулация.Повечето от протоплазмените колоиди са хидрофилни.те се свързват с водните молекули,които образуват около колоидните частички т.нар.солватна обвивка.Товя се нарича коацервация.При висока степен на дисперсност,когато дисперсната фаза е от по-дребни,но повече колоидни частички,колоидът се намира в състояние на зол.В следствие на разл.причини дисперсността може да намалее и колоидът да се оплътни.В този случай се получава гел,а процесът се нарича желатинизация.Желатинизация е обратим процес и гелът може да премине в зол.Молекулите и макромолекули
те в протоплазмата се свързват по определен начин и формират различно големи стуктури-надмолекулни структури,видими с микроскоп.Най-малките от тях,които изграждат по-големите структури на клетката,се означават като елементарни структурни еденици.Те биват едномерни(линейни),двумерни(плоскостни)и тримерни(обемни)структури.Еднолинейните или още фибрилни структури,са различните влакна в клетката и извън нея,като колагените в съединителната тъкан и др.Двумерните структури са различни тънки мембрани.Те се формират,като макромолекулите се подреждат в плоскост и се образуват мембрани с различна дебелина(от 1 до 3 слоя).Мембранна структура имат клетъчната и ядрената мембрана.Мембрани участват в изграждането на повечето от клетъчните органоиди:митохондрии,апарат на Голджи,лизозоми,едноплазматичен ретикулум.Тримерните структури се оразуват чрез подреждане на молекулите в трите направления.Те имат определен
обем.Такива сруктури са ра
з
л
ичните зрънца,кристали и аморфни частици в цитоплазмата и извън нея.

2.Структура и функция на клетъчните органоиди:митохондрии,апарат на

Г
олджи,клетъчен център,едноплазматичен ретикулум,рибозоми и лизозоми.

Митоходриите са телца с нишковидна форма,разположени около ядрото.Те са в голямо количество в епителните клетки,а в еритроцитите липсват.Митохондриите се състоят главно от белтъчини и липоиди,малко количество РНК и ДНК.В тях има още соли и витамини.Митохондриите са изградени от две мембрани.Външната мембрана се явява като обвивка,а вътрешната образува различни по форма вгъвания към вътрешността наречени гребени.Между двете мембрани се образува външна камера,а гребените изпъкват във вътрепната.Вътрешната камера е изпълнена от плътен еднороден матрикс.Митохондриите съдържат система от ензими над 70 вида осигуряващи окислителните процеси и процесите свързани със синтеза на адинозинтрифосфорна киселина(АТФ).Те с право се оприличават на силови централи в клетката.Получената в тях енергия се натрупва в молекулите на АТФ.Апаратът на Голджи изглежда като късч
ета със сърповидна форма,свързани с тънки влакна или каналчета в мрежа.За всеки тип клетки има специфична форма.Разполага се около ядрото,а в жлезните клетки е към апикалната им страна.Съдържа липиди и белтъчини.Апаратът на Голджи се състои от три компонента:система от торбички-цистерни,мехурчета-струпани към края на цистерните и големи вакуоли разположени срещу средната част на пакета от цистерни.Стената и на трите части на апарата има устройство подобно на плазмолемата.Апаратът на Голджи служи като секреторен център в клетката.Установено е че той участва в образуването на жълтъчните телца в овоцидите,на акрозомата в сперматозоидите,на колагена и гликогена и др.Клетъчния център се състои от две зрънца-цетриоли,заобиколени от по-светла течна цитоплазма-центросфера.Разполага с
е в съседство на ядрото,а по-рядко върху геометричната ос на клетката.Наоколо цитоплазмата често е лъчиста-астросфера.Едноплазматичният ретикулум е система от каналчета,мехурчета и по-големи цистерни,разположени в цитоплазмата и свързани помежду си.Той е много силно развит в жлезните клетки с високо равнище на белтъчен обмен,слабо развит е в сперматоцитите,а в еритроцитите съвсем липсва.При част от едноплазматичния ретикулум има прикрепени зрънца –рибозоми,съдържащи РНК.Така той е от два типа:грануларна мрежа и агрануларна мрежа свързани в една система.Рибозомите са малки телца.Те имат специфична форма и са съставени от две части-голяма и малка субединица.Те съдържат белтъчини и РНК.Освен единично рибозомите се срещат и на групи-полирибозоми,свързани чрез тънка нишка.Рибозомите са органоиди на клетката.в която се извършва синтезът на белтъчини чрез пептидно свързване на аминокиселините в съответсвие с генетичната информация,предадена от ДНК на ядрата на информационната РНК.Лизозомите се
срещат в почти всички клетки.Те са особено големи и много на браой в лефкоцитите и макрофагите.Стената им е тънка мембрана,а вътрешността им е изпълнена със сок,който има над 12 вида ензими.Различават се 4 вида лизозоми:изходна лизозома,фагозома,остатъчно телце и аутофагираща вакуола.Чрез разрушаване на лизозомната мембрана при недостиг на кислород или от клетъчни отрови ензимите попадат в цитоплазмата и я подлагат на

ра
з
ССлед определен период клетката застарява.Започва да се дели,за да се образуват нови по-млади клетки.Различават се два типа клетъчно делене – митоза и амитоза.Митозата (не пряко делене ) е делене на клетката,свързано с поява на нишковидни структури.Тя е част от жизнения цикъл на клетката,който п
р
отича в два стадия – покой(интерфаза) и делене.При интерфазата в клетката се извършва усилен синтез на белтъчини и др.вещес
т
ва.Митозата протича в 4 фази:профаза,метафаза,анафаза и телофаза.В профазата вискозитетът на цитоплазмата се увеличава,а на ядрото намалява.Самото ядро увеличава обема си и в него се появяват хромозомите.Всяка хромозома се състои от две силно спирализирани нишки – хроматиди.В същото време ядърцето изчезва,а двете центриоли се раздалечават,като се предвижват към полюсите на клетката.Метафазата започва с разкъсване на ядрената мембрана и дооформяне на ахроматиновото вретено.Хромозомите застават в екваториална плоскост като приемат форма на дъги с връх,насочен към центъра,образуват екваториална метафазна пластинка.Анафазата започва с делене на центромерата на две и напълно разделяне на хромозомите на по две хроматиди.С помоща н
а центромерата хроматидите се раздалечават и се предвижват към върховете на делителното вретено,като се наричат вече дъщерни хромозоми.Телофазата се характеризира спроцеси,които протичат в обратен ред на процесите през профазата.Амитозата (пряко делене ) протича без особени промени.не се появяват хромозоми и делително вретено.В средната част на ядрото се появява прищъпване,което се задълбочава и довежда до образуването на две ядра.След разделяне на цитоплазмите се образуват две клетки.Този вид делене се набл.в гладката и скелетната мускулна тъкан.Хромозомите се появяват в профазата като пръчковидни телца с едно първично прищъпване,което ги разделя на две рамена и съдържат бледо телце – центромера.Според мястото на центромерата се различават три типа хромозоми:метацентрични – с еднакво дълги рамена,субметацентрични – с неравни рамена,акроцентрични - едното рамо е много късо.Краят на хромозомата се нарича теломера.Няко
й хромозоми имат още едно вторично прищъпване,разположено по към края.Частта на хромозомата,която то отделя,се нарича сателит.Съвкупността от особеностите на хромозомите се нарича кариотип,който е строгоспецифичена за всеки вид животно и растение.Броят на хромозомите винаги е четен,той се получава при сливането на зрелиете полови клетки,които имат хаплоиден брой.

5.Произход на тъканите и класификацията им.

При деленето на оплодената яйцеклетка в най-ранните моменти от развитието на зародиша получените клетки са еднакви в морфологично и функционално отношение.При развитието на зачатъците на органите клетките им се изменят по форма,изменят и своето разположение и в тях се появяват хистологични структурни различия.Този процес наречен диференциация,се характеризира с развитие на определени морфологични особености.Възникналите по този начин хистологични системи се наричат тъкани.Възникването им е с
танало постепенно през фило
г
е
нетичното развитие на организмите.Първоначално е възникнала епителната тъкан,която образува повърхностни гранични слоеве на организма,през

к
оито се извършват приемане и отделяне на вещества в околната среда,и съединителната тъкан,изграждаща опорни и вътрешнозащитни структури.По-късно с възникването на движението като реагиране на външните дразнители се появяват мускулната и нервната тъкан.многообразните хистологични структури,свързани с разнообразните функции в организма на животните се фрупират в 4 основни тъкани:епителна,съединителна,мускулна и нервна.

6.Епителна тъкан.Жлезен епител.Видове жлези.

Епителната тъкан лежи на границата на организма с околната среда,с която го свързва.Тя образува слоеве не само на външната повърхност на тялото,но и покрива вътрешните свободни повърхности на органите.Освен за защита на тялото епителната тъкан осигурява още обмяната на веществата с ок.среда и разграничава едни от други вътрешните органи.Епителните клетки имат две функционални повърхности.Едната повърхност е свободна – анимален полюс,а другата е насочена към съеди
нителната тъкан,върху която винаги се разполага – вегетативен полюс.Между двете тъкани се намира базалната мембрана,през която става обмяната на веществата във връзка с изхранването на епителните клетки.Епителната тъкан не притежава кръвоносни съдове,но има нервни влакна.Епит