Нашата любов , авт. арх. Серафим

АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
С ИНО ДА ЛИ О ИЗДАТЕ Л С Т В О

АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
НАШАТА ЛЮБОВ
БЕСЕДИ ВЪРХУ ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

НАШАТА ЛЮБОВ /
„Възлюби Господа, Бога Твоего, със всичкото си сърце, и със
всичката си душа, и със всичкия си р а зум; тази е първата
и най-голяма заповед, а втората, подобна ней, е : възлюби,
ближния си като себе си* (Мат. 22:37—39).
Любов към Бога и към ближния
Възлюблени,
С думата любов човеците обозначават и най-низкото и най-висо­
кото. Мерзкият грях на блудството и прелюбодейството наричат любов.
Същата дума употребяват, за да окачествят* и най-жертвените прояви
на майката по отношение на нейните рожби, както и непостижимо въз­
вишените отношения на човешката душа към Бога. Понятието любов
следователно не е еднозначно, та всички под него да разбират едно и
също нещо. Ето защо, като говорим за християнската лю бов, налага
се да изясним, каква е тя и към кого е отправена.
Господ Иисус Христос, попитан веднъж от един законник,' коя е
първата и 'най-голяма измежду всички заповеди, отговорил: „Въз­
люби Господа, Бога твоего, със всичкото си сърце, и със всичката
си душа, и със всичкия си разум; тази е първата и най-голяма заповед,
а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си. На тия две
заповеди се крепи целият закон и пророците“ (Мат. 2 2 :3 5 — 40).
С тези Свои думи Божественият Наставник е искал да покаже на
света, що е истинска любов и че тая истинска любов е най-голямото
задължение на човека. Истинската любов не е егоистична, не е плът­
ска, а духовна, жертвена, божествена. Тя трябва да бъде насочена
преди всичко към Бога, а след туй към ближния, като под ближен се
разбира всеки човек, който е близо до нас, независимо от това дали е
наш познайник или не, наш сродник или не, наш приятел или не.
Но защо любовта към Бога е поставена на първо място? —
Затуй защото Бог е единственият, Който заслужава да бъде преди
всичко друго обичан! По думите на св. Василий Велики, „Бог е вър­
ховното благо, първото и най-съвършеното между благата“. Бог е
нашият небесен Баща, нашият Създател и Промислител. Той ни е по-
близък от всеки най-близък човек на земята. Той е и най-големият наш
Благодетел, с Когото не могат да се сравнят никакви земни благо­
детели.
. какво ли Той не е направил за наше добро! Той ни праща дъ ж д
и слънце! Той ни дава живот и здраве! Той ни обсипва с безбройните
Си милости и дарове, видими и невидими! Той храни душите ни със
словото Си и телата ни— със земните блага! Той се грижи за нас
като баща и много повече от баща! Той е дал за нашето изкупление
и най-скъпото, което има — Единородния Си Син!
Както детето, без да е наставлявано от вън, по вътрешни подбуди
естествено обича и трябва да обича родителите си, които са го съз­
дали и които жертвено се грижат за него, като го хранят, обличат и
възпитават, тъй и човекът трябва да обича Бога, чувствувайки се

Негово дете и в пълна зависимост от Него. Ако ние не всякога
обичаме Бога, то е поради грехопадението, което ни е отделило от Него
и ни е охладило към Него.
По въпроса за охлаждането на човека към Бога св. Варсануфий
Велики казва: „Известно е, че Бог е нарекъл Себе Си огън (Второз. |
4124; Евр. 12:29), който съгрява и разтопява вътрешностите и сърцата
(Пс. 25:2)
__А дяволът е напротив хладен и от него произлиза всяка
студенина. Ако беше иначе, как щеше да бъде казано: „Тогава у мно- '
зина ще изстине любовта“ (Мат. 24:10—12); що значи „тогава“, ако
не във времето, когато ще преобладава врагът (дяволът) ? Ако усещаме
хладност, нека призовем Бога, и Той, като дойде, ще съгрее нашето .
сърце със Своята съвършена любов не само към Себе Си, но и към'
ближния, и от Неговата топлота ще бъде прогонена студенината на ,
доброненавистника (т. е. дявола)“.
: | Естествено е човекът да обича Бога, своя небесен Баща и ближния
си като свой брат. Ако не беше се случило грехопадението, всички !
човеци биха се обичали помежду си и биха обичали Бога. Но понеже |
грехът е отдалечил творението от Твореца, станало е необходимо да I
се даде заповед за любов към Бога и към ближните. Тая заповед не
с необходима за Бога, а за нас, човеците. Бог нищо не печели от това, ,
ако ние Го обичаме, както и нищо не губи, ако някои не Го обичат.
Но любовта е необходима за нас, за да се спасим.
Бог е любов (1 Йоан 4:8). И човекът, като образ Божи, трябва
да бъде любов! Той може да стане любов, ако се съедини с извора
на любовта— Бога. Който истински обича Бога, може истински да
обича и ближните си.
Много се говори за любов между хората. Но колко рядко се
среща в техните отношения истинска любов 1 Не всичко, що блести, е
злато. Не всяка проява, която има вид на любов, е любов. Колко често
хората проявяват обич, зад която е скрито или самолюбие, или тщесла­
вие, или тънка корист. Но дори и тогава, когато се появи у някого
висок порив на жертвена любов, тя не може да бъде нито абсолютно
чиста, нито трайна и постоянна, каквато би трябвало да бъде, щом не
е свързана с любов към Бога, която единствена прави човешката
любов към ближните съвършена.
Св. Макарий Египетски в своята 26 беседа говори: „Това, което
ти сам вършиш (т. н. без Божия помощ — в ск. м.), макар и да е добро
и Богу приятно, е все пак нечисто. Например, любиш Бога, ала несъвър­
шено. Но идва Господ и ти дарува любов неизменна, небесна“.
Св. Исаак Сирин уподобява човешката любов на временно образу­
ван поток от дъждовна вода, течението на който се прекратява със
свършването на дъждовната вода, която го е образувала. „А любовта,
която има за виновник Бога, е като бликащ от земята извор. Нейните
потоци никога не пресекват (понеже Бог е изворът на любовта), и онова,
което подхранва тази любов, не се изчерпва“.
Иска ли вярващият човек да се научи да обича ближните си, трябва
да обикне от цялото си същество Бога, Който единствен дава сили за

5
жертвена любов и учи безпогрешно как да обичаме. Ето защо Спаси­
телят е поставил на първо място като най-голяма заповед любовта към
Бога и после на второ място любовта към ближните.
Същността на християнството е любов
Човекът на греха не обица Бога. Любовта към греховете е не­
съвместима с любовта към светостта, която Бог ни вменява в дълг.
Св. Варсануфий Велики говори: „Ако някой казва, че има любов, нека
не държи в себе си нищо такова, което Христос ненавижда“. Колкото,
по-чист е човек от грях, толкова по-непосредствено чувствува Бога и
толкова повече Го обича. Колкото по-грешен е човек, толкова по-малко
люби Бога, понеже привързаността му към греховете го охлажда към
небесния Законодател.
Заговорете на едно невинно детенце за небесния Татко, Който
всичко е сътворил, и» Който с обич се грижи за нас, и вие ще видите
как ще пламнат в любов очичките му. Детето е създадено за обич, и
то обича искрено Бога. То няма грехове, които да му пречат да обича
добрия небесен Баща. Но не само децата обичат Бога. И възрастните,
които искрено се стараят да водят богоугоден живот, обичат Бога. Те
чувствуват, че тая любов ги възвисява и подбужда към добро. В лю­
бовта към Бога те черпят сили да обичат и ближните си.
Същността на християнството е любов, тъй както и същността
на Бога е любов. Осъзналият се като син на Бога не може. да не
обича и да не се стреми към усъвършенствуване в любовта. Съвър­
шеният пък в любовта с радост е готов да се пожертвува за своите
ближни.
Св. Исаак Сирин говори: „Признакът за достигналите съвършенство
е този: ако те десетократно на ден биват предавани на изгаряне за
любовта им към хората, те не се удовлетворяват от това“, защото са
като че ли ненаситни да се жертвуват за другите. Такава любов еа
имали всички велики Божии угодници.
Примери на себеотвержена любов
Велика, необикновена любов виждаме у св. ап. Павел. Той
претърпял много страдания, гонения, хули, злословия и преследвания
от своите сънародници — евреите, които пет пъти са му нанасяли
жесток побой до умиране, три пъти с тояги са го били, веднаж |— с
камъни, и много пъти по разни начини са го мъчили (2 Кор 11:24—26).
И все пак той не ги мразел, а ги обичал с непонятна за обикно­
вения човек любов — до себепожертвувание. Той пише следното за
своите сънародници: „Истина говоря в Христа, не л ъ ж асв и д етел ­
ствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, — че ми е голяма скръб и
непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от
Христа за братята си, мои сродници по плът“ (Рим. 9:1 —3). Да искаш
да бъдеш отлъчен от Христа, т. е. от спасението си зарад спасението
на своите врагове, — това е непостижима за човешкия . разум любов,
която е възможна само при връзката й с божествената любов!

6
И другите апостоли и много подобни на тях подвижници са жер-
твували всичко, та дори и самия си живот за ближните.
Такъв е бил св. Павлин _Нолански. Той светителствувал в Италия -
в началото на 5 век. Отличавал се с голяма любов към бедните.
Бидейки сенаторскйсин и разполагайки с големи богатства, той като
мирянин всичко продал и го раздал на сиромасите. Като обеднял,
заселил се в едно свое имение, дето продължавал да благотвори и
да живее с болките и грижите на ближните си. Добродетелта му
не могла да юстане дълго скрита. Оценен високо, той бил възведен,
въпреки желанието си, в епископски сан и поставен да светителствува
в гр. Нола.
По това време вандали нападнали Италия. Те опустошавали на­
вред градове и села, грабели, плячкосвали и много християни отвлекли
в плен. Св. Павлин, виждайки всенародното бедствие, продавал каквото
имал в своя архиерейски дом, за да откупва пленниците. Когато продал
и последната ценна вещ, ето, дошла при него една жена-вдовица и
с плач му рекла: „Вандалите отвлякоха моя единствен син. Моля те,
владико, дай ми нещо, за да откупя сина си! Той е моята подк репа,
моята утеха, радостта на моята старост!“
Св. Павлин потърсил, но нищо не намерил. Тогава той рекъл:
„Нямам какво да ти дам освен себе си. Вземи ме! Давам ти се като
роб! Продай ме и откупи сина си, или предложи мене да работя на
вандалите вместо твоя син“.
Вдовицата не можела да повярва на ушите си, че е възможно
епископът да отиде да робува вместо сина й. Но той успял да я убеди
с мъдрите си думи, че й говори самата истина. И действително със
своята жертва откупил сина й. Тя го освободила от вандалите и ра­
достна се върнала с него у дома си.
Бог е любов
Необикновената любов към ближните, каквато са проявявали почти
всички светци по най-различни начини, е изумително явление. Как са
могли те да стигнат до нея? Падналата в грях човешка природа е
егоистична. Как може тя да се възвиси над егоизъма и србелюбието
си ? Де са намерили Божиите угодници изворите на любовта ? — Те са
ги намерили у Бога. Бог е любов. Той ни е пок