Национална държава и малцинства

Възникването на нациите става през Възраждането, като основен стремеж на всяка обособила се нация е нейното освобождение, ако е в рамките на империя. Ако това стане – да постигне обединението на цялата нация и обща национална държава.
Малцинствата – етнически, езикови, религиозни – възникват в Европа в началото на ХХ век, когато се разпадат 3 империи и се създават множество нови национални държави. Те са резултат от необходимостта участващите по един или друг начин в Първата световна война държави да установят или да утвърдят своите национални граници. Такива са историческите условия за проблемът, по който малцинството възниква в българската национална държава. Възникването на проблема в голяма степен определя представата за малцинство.
На Балканите едва ли има и един квадратен километър с етнически еднородно население. Не прави изключение и България. Българите в продължение на векове живеят в рамките на Османската империя, каМалцинствата – етнически, езикови, религиозни – възникват в Европа в началото на ХХ век, когато се разпадат 3 империи и се създават множество нови национални държави. Те са резултат от необходимостта участващите по един или друг начин в Първата световна война държави да установят или да утвърдят своите национални граници. Такива са историческит
е условия за проблемът, по който малцинството възниква в българската национална държава. Възникването на проблема в голяма степен определя представата за малцинство.
На Балканите едва ли има и един квадратен километър с етнически еднородно население. Не прави изключение и България. Българите в продължение на векове живеят в рамките на Османската империя, като една част от тях постигат освобождението си след 1878 год. Не малко българи остават в рамките на Османската империя, а други попадат като малцинство в рамките на Сърбия и Румъния. За нас добруджанци съдбата е особено жестока, тъй като Руската империя, за да си върне Южна Бесарабия, отнема Северна Добружда от България и я предава на Румъния. По-късно опитът на България, да завърши национ
алното си обединение по време на балканските войни, въпреки победите на българската армия и достигането на нашата армия до Константинопол и възможното негово превземане през късната есен на 1912 год. е нещо съвсем логично, но нашата армия е спряна след ултиматум на Руската империя.
Като цяло може да се твърди, че българският народ е общо взето търпим към малцинствата. Неведнъж в България са намирали приют прогонени от други страни големи групи от хора – през XV в. испанските евреи, през ХVII – руските казаци старообрядци, по-късно - преследваните в Турция арменци, бягащите от Русия белогвардейци и др. Неведнъж българското обществено мнение е защитавало преследвани етноси – арменците по време на безчовечното им избиване първо от османското правителство, и три десетилетия по –късно – от младотурското, евреите по време на Втората световна война и др.
В по-ново време проявите на расизъм, ксенофобия, нетърпимост най-често са плод на конкретнНа Балканите едва ли има и един квадратен километър с етнически еднородно население. Не прави изключение и България. Българите в п
р
одължение на векове живеят в рамките на Османската империя, като една част от тях постигат освобождението си след 1878 год. Не малко българи остават в рамките на Османската империя, а други попадат като малцинство в рамките на Сърбия и Румъния. За нас добруджанци съдбата е особено жестока, тъй като Руската империя, за да си върне Южна Бесарабия, отнема Северна Добружда от България и я предава на Румъния. По-късно опитът на България, да завърши националното си обединение по време на балканските войни, въпреки победите на българската армия и достигането на нашата армия до Константинопол и възможното негово превземане през късната есен на 1912 год. е нещо съвсем логично, но нашата армия е спряна след ултиматум на Руската империя.
Като цяло може да се твърди, че българският народ е общо взето търпим към малцинствата. Неведнъж в България са намирали приют прогонени от други страни големи групи от хора – през XV в. испанските евреи, през ХVII – руските казаци старообрядци, по-късно - преследваните в Турция арменци, бягащите от Русия белогвардейци и др. Неведнъж българското обществено мнение е защитавало преследвани етноси – арменците по време на безчовечното им избиване първо от османското правителство, и три десетилетия по –късно – от младотурското, евреите по време на Втората световна война и др.
В по-ново време проявите на расизъм, ксенофобия, нетърпимост най-често са плод на конкретни събития и обстоятелства. Например антиеврейските изказвания на големи български възрожден
ци са породени от факта, че част от живеещите в Османската империя евреи са свързани с османската власт, както и от това, че някои от водещите антибългарска политика по онова време западноевропейски политици са евреи. Гоненията на гърци пък е дело на безмилостно прогонени преди това от Гърция тракийски бежанци – българи.
По време на Втората световна война, когато в цяла Европа евреите са жестоко избивани, в България, въпреки приетото антиеврейско законодателство, 48-те хиляди евреи, живеещи в довоенните граници на България, не са изпратени в лагерите на смъртта. България отказва да депортира свои граждани.
По време на комунистическия режим реп
ресиите не само спрямо малцинствата от небългарски произход, но и спрямо групи от българския народ, са многобройни. Например съвсем скоро след Втората световна война няколко хиляди таврийски българи, преселили се през войната в България, по искане на съветското правителство са върнати обратно в СССР, и почти всички загиват в сталинските лагери. Хвърлени са в затвора или са избити лидерите на българите католици и протестанти.
Някои малцинства понасят тежки икономически удари в рамките на водената от правителството политика на унищожаване на частната собственост – отнети са каруците и конете на циганите катунари, стадата овце на традиционно живеещите с такъв поминък каракачани и власи и др.
По времето на тъй наречения “възродителен процес” /с две кулминации - през 1972 – 1974 г. и 1984 – 1985 г./ насилствената смяна на имената на мюсюлманите /турци, българи, татари, роми/ е съпътствана от репресии – има убити и осъдени. В крайна сметка се стига до безпрецедентен за Балканите след Втората световна война поток бежанци /1989 г./, цинично наречен “голямата екскурзия” поради туристическите паспорти на турците. Българските турци масово напускат България.
Макар че в историческата Като цяло може да се твърди, че българският народ е общо взето търпим към малцинствата. Неведнъж в България са намирали приют прогонени от други страни големи групи от хора – през XV в. испанските евреи, през ХVII – руските казаци старообрядци, по-късно - преследваните в Турция арменци, бягащите от Ру
с
и
я белогвардейци и др
. Неведнъж българското обществено мнение е защитавало преследвани етноси – арменците по време на безчовечното им избиване първо от османското правителство, и три де
с
етилетия по –късно – от младотурското, евреите по време на Втората световна война и др.
В по-ново време проявите на расизъм, ксенофобия, нетърпимост най-често са плод на конкретни събития и обстоятелства. Например антиеврейските изказвания на големи бъл
г
арски възрожденци са породени от факта, че част от живеещите в Османската империя евреи са свързани с османската власт, както и от това, че някои от водещите антибългарска политика по онова време западноевропейски политици са евреи. Гоненията на гърци пък е дело на безмилостно прогонени преди това от Гърция тракийски бежанци – българи.
По време на Втората световна война, когато в цяла Европа евреите са жестоко избивани, в България, въпреки приетото антиеврейско законодателство, 48-те хиляди евреи, живеещи в довоенните граници на България, не са изпратени в лагерите на смъртта. България отказва да депортира свои граждани.
По време на комунистическия режим репресиите не само спрямо малцинствата от небългарски произход, но и спрямо групи от българския народ, са многобройни. Например съвсем скоро след Втората световна война няколко хиляди таврийски българи, преселили се през войната в България, по искане на съветското правителство са върнати обратно в СССР, и почти всички загиват в сталинските лагери. Хвърлени са в затвора или са избити лидерите на българите католици и протестанти.
Някои малцинства понасят тежки икономически удари в рамките на водената от правителството политика на унищожаване на частната собственост – отнети са каруците и конете на циганите катунари, стадата овце на традиционно живеещите с такъв поминък каракачани и власи и др.
По времето на тъй наречения “възродителен процес” /с две кулминации - през 1972 – 1974 г. и 1984 – 1985 г./ насилствената смяна на имената на мюсюлманите /турци, българи, татари, роми/ е съпътстванаВ по-ново време проявите на расизъм, ксенофобия, нетърпимост най-често са плод на конкретни събития и обстоятелства. Например антиеврейските изказвания на големи български възрожденци са породени от факта, че част от живеещите в Османската империя евреи са свързани с османската власт, както и от това, че някои от водещите антибългарска политика по онова време западноевропейски политици са евреи. Гоненията на гърци пък е дело на безмилостно прогонени преди това от Гърция тракийски бежанци – българи.
По време на Втората световна война, когато в цяла Европа евреите са жестоко избивани, в България, въпреки приетото антиеврейско законодателство, 48-те хиляди евреи, живеещи в довоенните граници на България, не са изпратени в лагерите на смъртта. България отказва да депортира свои граждани.
По време на комунистическия режим репресиите не с
а
мо спрямо малцинствата от небългарски произход, но и спрямо групи от българския народ, са многобройни. Например съвсем скоро след Втората световна война няколко хиляди таврийски българи, преселили се през войната в България, по искане на съветското правителство са върнати обратно в СССР, и почти всички загиват в сталинските лагери. Хвърлени са в затвора или са избити лидерите на българите католици и протестанти.
Някои малцинства понасят тежки икономически удари в рамките на водената от правителството политика на унищожаване на частната собственост – отнети са каруците и конете на циганите катунари, стадата овце на традиционно живеещите с такъв поминък каракачани и власи и др.
По времето на тъй наречения “възродителен процес” /с две кулминации - през 1972 – 1974 г. и 1984 – 1985 г./ насилствената смяна на имената на мюсюлманите /турци, българи, татари, роми/ е съпътствана от репресии – има убити и осъдени. В крайна сметка се стига до безпрецедентен за Балканите след Втората световна война поток бежанци /1989 г./, цинично наречен “голямата екскурзия” поради туристическите паспорти на турците. Българските турци масово напускат България.
Макар че в исторПо време на Втората световна война, когато в цяла