Неврозите - авт. Зигмунд Фройд

Зигмунд Фройд
НЕВРОЗИТЕ
Eurasia Acidemic Publishers
Зигмунд Фройд. Неврозите: Произход и лекуване. София:
Евразия, 1993, 352 с.
- детска психология - психоанализа - психиатрия
Sigmund Freud. Gesammelfe Werke. Chronologisch geordnet (unter Mitw. von MArie
Bonaparte, Prinzessin Georg von Griechenland). Hrsfe. von Anna Freud (etc )
London: Imago Publ.; Prankfdrt a/M: Fischer.
РАЗДЕЛ I
ПСИХОТЕРАПИЯ НА ХИСТЕРИЯТА
I
В "Предварителното съобщение"*2 споменахме, че в процеса на изучаване на
етиологията на хистеричните симптоми бе изработен метод на терапия, който
разглеждаме като изключително важен за практиката. "Открихме (и тогава това
силно ни порази), че отделните хистерични симптоми веднага изчезваха и повече не
се появяваха, ако успявахме напълно да възстановим в паметта на пациента
събитието, послужило за появата на тези симптоми. Възстановяването в паметта на
събитието и съпътствуващите го афекти имаше за цел да позволи на болния
впоследствие да опише колкото се може по
-подробно събитието и да изрази с думи
преживявания по време на това събитие афект."
После се опитахме да обясним действието на нашия метод на психотерапия: "Той
унищожава въздействието на неотреагираната първоначална представа, давайки с
помощта на речта изход на потиснатия афект, Свършва неговата асоциативна
корекция, връщайки потиснатия афект в съзнанието на болния (по време на лека
хипноза) или унищожавайки неговото въздействие чрез лекарското внушение, както
това става с амнезията при сомнамбулизма."
Сега ще се опитам свързано да опиша границите на приложение на този метод, да
покажа с какво той е по
-добър от другите методи и с какви средства и какви
трудности "борави", макар че същността на това изложение вече се съдържа в
гореспоменатите истории на заболяванията.*3 И в сегашното си изложение няма да
мога да избегна повторението.
Ще се придържам към съдържанието на "Предварителното съобщение". Трябва обаче да
призная, че през изминалите години, след като непрекъснато се занимавах със
засегнатите там проблеми, аз стигнах до нови възгледи, в резултат на които
-
поне отчасти - се получи друго разпределение на известния тогава фактически
материал и друго отношение към него. Би било невярно, ако се опитам да прехвърля
твърде голяма част от отговорността за тази еволюция на моя уважаван приятел Й.
Бройер. Затова сегашното изложение ще бъде направено предимно от мое име.
Когато се опитах да приложа метода на Бройер за лечение на хистеричните симптоми
с помощта на задаване на въпроси и реагиране под хипноза, при по
-голяма част от
пациентите се натъкнах на две трудности и след като ги проследих, стигнах до
убеждението, че е нужно да се измени както методът, така и възгледите относно
хистерията.
1. Не всички лица с несъмнено хистерични симптоми, при които с голяма степен на
вероятност беше налице един и същ психичен механизъм, се поддаваха на хипноза.
2. Бях принуден да заема определена позиция по въпроса за това, какво всъщност
характеризира хистерията по същество и с какво тя се отличава от другите
неврози.

Отлагайки за по-нататък изложението на въпроса как се справих с тази трудност и
на какво се научих, отначало ще опиша какъв възглед се оформи у мен по повод на
хистерията благодарение на ежедневната практика. Много е трудно да се прецени
един случай, преди да е бил подложен на основен анализ, който дава резултати
само при използуване на метода на Бройер. Но решението за диагнозата и за вида
на терапията трябва да се вземе, преди да се извърши такова подробно
запознаване. Следователно не ми оставаше нищо друго, освен да подбирам за
лечение с катартичния метод такива случаи, които предварително можеха да бъдат
диагностицирани като хистерия въз основа на единични признаци или няколко
стигми, т.е. характерни хистерични симптоми. Понякога ставаше така, че
резултатите от терапията, въпреки диагнозата за хистерия, бяха много оскъдни и
дори анализът не откриваше нищо значително. В някои случаи се опитвах да лекувам
по метода на Бройер неврози, които, разбира се, на никого не биха импонирали
като хистерия, и открих, че по този начин на тях може да се въздействува и дори
болните да се излекуват. Така беше например при лечението на натрапчивите
представи, същински натрапчиви представи по вестфалския образец в случаите,
които по нищо не напомняха хистерия. По такъв начин психичният механизъм, описан
в предварителното съобщение, не би могъл да бъде патогномичен за хистерията. Не
можех да се реша да събера на едно място хистерията и другите неврози заради
описания механизъм. От всички съмнения накрая ме освободи планът за лечение на
останалите неврози, за които може да се говори като за хистерия. Реших да изуча
етиологията и психичния механизъм на всички тези неврози и да поставя въпроса за
оправдаността на диагнозата на хистерията в зависимост от резултатите от това
изследване. По такъв начин, основавайки се на метода на Бройер, аз стигнах до
извода за целесъобразността на решението да се заема с етиологията и механизма
на неврозите. По
-нататък имах щастието за сравнително кратко време да получа
полезни резултати. Отначало се убедих, че дотолкова, доколкото може да се говори
за причини, предизвикващи невроза, етиологията трябва да се търси в сексуалните
моменти. Към това се присъединиха и данни за това, че различните в най
-общ
смисъл сексуални моменти водят до различна картина на невротичните заболявания.
И сега в тези граници, в които се потвърдиха посочените данни, можех да се реша
да използувам етиологията като характеристика на неврозите и да предложа ясни
очертания на невротичните картини на болестта. Ако етиологичните характеристики
непрекъснато съвпадаха с клиничните, то това щеше да бъде оправдано.
По такъв начин разбрах, че на неврастенията съответствува монотонна картина на
заболяването, в която, както анализът показа, "психичният механизъм" не играе
никаква роля. От неврастенията рязко се разграничи натрапчивата невроза и
неврозата на същинските натрапчиви представи, в които успях да разкрия сложен
психичен механизъм, етиология, подобна на хистеричната и далече отиваща
възможност за обратно развитие под действието на психотерапията. Заедно с това,
ми се струваше, че е необходимо да отделя неврастенията от невротичния
симптомокомплекс, притежаващ напълно различна етиология, докато отделните
симптоми на този комплекс се свързват със синдрома, описан още от Е. Хекер. Това
са или симптоми, или еквиваленти и рудименти на изразите на тревога. Затова
нарекох този синдром невроза на тревогата, която трябва да бъде различавана от
неврастенията. Според мен тя възниква в резултат на натрупване на физическо
напрежение, което има самостоятелен сексуален произход. Тази невроза, чийто
психичен механизъм все още е неизвестен, закономерно влияе на психичния живот,
така че "тревожното очакване", фобиите, хиперестезиите и др. се отнасят към
нейните обичайни прояви. Тази невроза на тревогата, както я нарекох, безусловно
отчасти се припокрива с неврозата, която много хора обикновено наричат
"хипохондрия", заедно с хистерията и неврастенията. Но аз не мога да смятам за
правилно определянето на границите на тази невроза нито в едно от съществуващите
неща и намирам противоречие в използуването на термина "хипохондрия", защото той
е тясно свързан със симптома "страх от заболяване".
След като по такъв начин изясних наличието на обикновените картини на
неврастенията, неврозата на тревогата и натрапчивите представи, аз се заех да
разгледам обикновено срещаните случаи на невроза, за които може да става въпрос
при диагностициране на хистерията. Сега бях принуден да призная, че една невроза
не бива да се определя като хистерична само затова, че в нейните симптоми
откриваме някои признаци на хистерия. Можех много добре да си обясня тази

грешка, тъй като хистерията е най -старата, най-добре известната и най -много
привличаща вниманието от разглежданите неврози. Но това бе злоупотреба, която
позволяваше към хистерията да бъдат отнесени толкова много черти на перверзията
и дегенерацията. Всеки път, когато в някой сложен случай на психическо израждане
можеше да се отдели хистеричен признак, анестезия, характерен пристъп, това
заболяване биваше наричано хистерия. Тогава наистина всичко най
-лошо и най-
противоречиво можеше да се види обединено под този етикет. Колкото несъмнено
неправилна бе тази диагностика, толкова несъмнено неврозите можеха да бъдат
отделяни, и тъй като неврастенията, неврозата на тревогата и др. бяха известни в
чист вид, то техните комбинации вече не можеха да не се забелязват.
Следователно най
-оправдано бе следното мнение:
срещащите се в по
-голяма част от случаите неврози трябва да се разглеждат като
смесени. Чистите форми на невроза на тревогата и неврастения често се откриват
без никакви затруднения при млади хора. Чистите случаи на хистерия и натрапчива
невроза са редки: тези две неврози като правило се комбинират с невроза на
тревогата. Така често срещаните смесени неврози се образуват, защото причините
за възникването им често се смесват
- или случайно, или поради каузални
отношения между събитията, от които произтичат етиологичните моменти на
неврозата. Това може лесно да се установи и да се докаже поотделно. За
хистерията обаче от това следват две неща:
първо, за да бъде разгледана, тя едва ли може да бъде откъсната от връзките й
със сексуалните неврози, второ, като правило тя представлява само едната страна,
единият аспект от един сложен невротичен случай, и може да бъде открита и
лекувана като изолирана невроза, явно, само в граничен случай. В такива случаи
може да се каже: a potiori fit denominauo. *5
Искам да проверя дали съобщените тук истории на заболяване потвърждават
клиничната несамостоятелност на хистерията. Случаят на Ана О., пациентка на
Бройер, явно противоречи на това и нейното заболяване трябва да бъде обявено
именно за хистерия. Само че този случай, станал толкова плодотворен за
опознаването на хистерията, беше приведен от наблюдаващия го съвсем не като
пример за сексуална невроза и днес той просто не може да бъде използуван за
последното. Когато се заех с анализа, на втория случай на болната госпожа Еми
фон Н. аз бях далеч от мисълта да смятам сексуалната невроза като почва за поява
на хистерия. Току
-що бях излязъл от школата на Шарко и разглеждах съединяването
на хистерията с темата за сексуалността като вид оскърбление
- подобно на
начина, по който самите пациенти имаха навика да правят това. Когато днес
преглеждам забележките си по този случай, за мен няма ника